Повечето хора смятат съня и доброто здраве за даденост. Докато заспиваме бързо и лесно, няма причина да се замисляме. Но за милиони хора сънят нощем е труднопостижим и от тази книга ще научите, че причините за това са доста по-дълбоки и сложни, отколкото подозирате.
Дали безсънието днес не се е превърнало в обществено опасна епидемия? Милиони хора се въртят в леглата си по цяла нощ, прехвърлят наум сметки, циклят върху скорошни скандали и дрязги и накрая не им остава нищо друго, освен да станат и да гледат телевизия.
Днешните американци определено имат проблеми със съня. Огромният брой, издавани рецепти за приспивателни и многообразието на този вид продукти подсказват, че безсънието е може би най-разпространеният здравословен проблем. Всеки е страдал от него в някакъв момент. Една трета от зрелите хора периодично изпитват затруднения със заспиването. Поне десет милиона американци се консултират с лекар за това всяка година и близо половината от тях получават рецепти за приспивателни. Проучване на Националния здравен институт от 70-те години на миналия век е установило, че седемнайсет процента от цялото население на страната страда от тежка форма на безсъние, като най-голям дял от него се пада на възрастните. Една четвърт от хората над шейсет години твърдят, че имат сериозни проблеми със съня. А когато това се случи, основни функции на тялото, които сме приемали за даденост, се разстройват и ни вкарват в зловещ лабиринт от тревоги.
Ако се огледате внимателно, може би ще забележите, че около вас е пълно с недоспали хора – много от тях шофират, други управляват сложна техника. Безсънието води до психическо затормозяване. От него страдат хора в напреднала възраст, но и немалко млади. Смята се, че старите хора се нуждаят от по-малко сън. Това е така, защото безсънието спохожда много по-често тази възрастова група, а не защото е естествено за нея. Същото се отнася и за студентите – на пръв поглед безгрижна обществена група, която предпочита да не си ляга до късно. А всъщност биологичната нужда от сън между седемнайсет и двайсет и пет години е по-голяма, отколкото през всеки друг период от живота освен ранното детство. Така че ако младите хора се лишават от сън, то причините най-вероятно са социални или свързани с ученето.
Голяма част от младите и старите хора пият и доста алкохол, което утежнява проблема с хроничното безсъние. При тях една бира би имала ефект колкото шест, твърдят изследователите на съня.
Не познавам човек, който никога през живота си да не е страдал от безсъние. Лекувал съм много пациенти със сериозни проблеми със заспиването. Но с удоволствие твърдя, че също така не познавам човек, който да не е извлякъл полза от техниките в тази книга. Някои от идеите са заимствани от традиционната индийска медицина Аюрведа, други са резултат от достиженията на западната медицина. Но най-важното е, че може да очаквате бързо подобрение, независимо откога ви мъчи проблемът.
Преди да разгледаме тези техники, ще ви споделя прозрението на жена, страдала години наред от хронично безсъние. Според мен то ще ви е от голяма полза не само заради практическата си стойност, но и защото изразява една от основните идеи в книгата – че проблемите със съня нощем са пряко свързани със случващото се денем, докато си буден.
Години наред моя пациентка имала проблем със съня.Една нощ тя осъзнала, че причината за безсънието ѝ се корени в неудовлетворението от нереализираните ѝ намерения – да пътешества, да пише или да се обади на стари приятели – все неща, които не можела да скочи от леглото и да свърши за една нощ. Те изисквали дългосрочно преустройство на целия ѝ живот. Пациентката си наложила да го промени, вследствие на което сънят ѝ се подобрил. Целта на тази книга е да помогне и на вас да постигнете същото.
Какво е и какво не е сънят?
Сънят е състояние, при което тялото е в дълбока почивка, метаболизмът се забавя, а съзнанието престава да възприема околния свят. Последното заслужава специално внимание. Знаем, че съзнанието никога не се „изключва“ напълно дори и по време на сън. То просто сменя посоката си и се насочва примерно от стола до леглото ви към стол в съня ви. На езика на биологичните функции – мозъкът работи по-активно, докато сънувате, отколкото през деня. И в това променено, но не напълно „изключено“ състояние на съзнанието има градация, която е различна за различните хора и в различните цикли на съня.
Добрият сън, недостижимата за толкова хора цел, притежава няколко общовалидни характеристики, които могат да ни помогнат да го опишем без претенции за изчерпателна дефиниция:
- Качественият сън настъпва спонтанно. Не се налага да се борите с тревожността и безпокойството си, за да го постигнете. За него не са нужни никакви лекарства.
- Когато сънят е пълноценен, се будите рядко и ако се случи, заспивате бързо и безпроблемно.
- Сутрин се събуждате сами. Не сте вяли и отпуснати, нито тревожни или свръхнапрегнати.
- Качественият сън ви зарежда с достатъчно енергия за целия ден. Не чувствате, че не сте си починали през нощта и не се тревожите дали следващия път ще успеете да заспите.
Тези характеристики са донякъде субективни. Ще ни е полезно ако още в началото обърнем поглед към по-обективните наблюдения, направени при клинични изследвания.
Показателите на човешката физиология за целия цикъл на денонощието са подробно изучени, включително и с помощта на измервания на мозъчните вълни.
Това изследване се нарича електроенцефалография или ЕЕГ и чрез него е установено, че съществуват четири различни състояния на съзнанието и физиологията:
- Дълбок сън или делта-сън, през който се случват възстановителни процеси и почивката е най-пълноценна.
- Сънуване или REM (съкратено от rapid eye movement – бързо движение на очите, характерно за тази фаза).
- Лек сън, който обхваща по-голямата част от нощта и настъпва след първите две фази.
- Будуване – състоянието, в което се намирате, докато четете тази книга.
Всяко денонощие тези четири състояния се редуват ритмично. Проблемите със съня възникват в различни моменти от този цикъл. Някои заспиват трудно. Други се будят многократно нощем или прекалено рано – към 3-4 часа, и трудно заспиват отново. Разбира се, може да се сблъскаме и с комбинация от тези проблеми.
Но първо, защо изобщо спим? Каква е целта на съня? Тази загадка има дълга история. Аристотел смятал, че сънят помага на тялото да смила храната, макар че обилното хранене преди лягане е сигурен начин да саботирате почивката си. Съвременните изследвания на съня са доста напреднали, но учените все още не могат да постигнат съгласие по основни негови аспекти. Някои твърдят, че сънят не е биологична функция, а защитен механизъм, останал от праисторическите времена, който трябвало да подтикне първобитния човек да потърси сигурен подслон през опасния период на мрака. Такъв тип адаптивно поведение допълнително би допринесло и за пестене на енергия в студените нощни часове. Според тази теория всяка нощ, когато заспиваме, изпадаме в нещо като минихибернация.
Според мен целта на съня е да даде възможност на тялото да се възстанови и укрепне. Този вид дълбока почивка премахва умората и стреса, съживява механизмите ни за поддържане на баланс. Сънят е продължение на процесите за разтоварване на нервната система. Изследванията в тази област потвърждават теорията ми.
Знаем, че ако не се наспим през нощта, на следващия ден сме с понижено самочувствие, не сме във върхова форма, поддаваме се умствено и физически на стрес. Една единствена безсънна нощ обаче няма почти никакво отражение върху способността ни да се справяме с нормалните си задължения денем и това е доказано с десетки експерименти. Например през 1964 година във висше медицинско училище в Калифорния един студент приел да будува единайсет дни, след което спал петнайсет часа. През целия период организмът му функционирал нормално и експериментът не се отразил на здравето му нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план. Но безсънието винаги причинява умора и намалена работоспособност, затова е важно да получаваме пълноценна почивка по време на сън. Така съзнанието и тялото ни се чувстват максимално жизнени и млади.
Съзнанието и квантовото тяло
За да бъде сънят ни пълноценен, трябва да научим повече за съзнанието и тялото, за връзката между тях и за циклите в природата, неразривно свързани с модела на съня. Ще ви запозная с концепцията за квантовото единство съзнание–тяло и неговата връзка с древната традиционна индийска медицина Аюрведа, залегнала в основата на тази книга.
Един от най-важните принципи на Аюрведа е, че тялото е проекция на съзнанието.
Съзнанието е основно биологично понятие, което лесно се разпознава, но трудно се дефинира. За мен то е поле на познание и интелигентност, а интелигентността сама по себе си е поле на спонтанно възникваща информация. Ще обясня. Когато една система има верига за обратна връзка, чрез която да влияе на собственото си проявление (както термостатът на радиатора у дома влияе на котела в мазето), тя придобива способността да коригира информацията. Биологичните системи могат във всеки един момент да влияят на собственото си проявление. Отоплителната система не е интелигентна, защото при нея обратната връзка се осъществява механично, но термостатът е пример за интелигентност в действие или за самосъзнание на тялото.
Вашето тяло е поле от жива информация със свои системи за обратна връзка. В него всичко е взаимносвързано. Това поле може да извърши и координира безкрайно много функции в един и същ момент. Човешкото тяло може едновременно да убива бацили, да свири на пиано, да разгражда храна, да отделя токсини, да размишлява над философски въпроси и да отглежда нов живот в утробата си.
И това е само на първо четене. Човешкото тяло не съществува изолирано, а е част от по-голямо поле от жива информация – планетата Земя. Тя на свой ред е част от още по-голямото поле от информация – Вселената. В природата не можем да разграничим човешкото от космическото тяло, макар сетивата всеки ден да ни заставят да правим точно това.
Възприемаме физическата си същност като осезаем материален обект, защото гледната ни точка е ограничена. Идеята, че тялото ни е безспорен и реално съществуващ факт, е илюзия или най-малкото много ограничена версия на действителността.
Истината е, че тялото ни непрекъснато се променя. То се самосъздава и самоунищожава всяка секунда. Подновява се изцяло за удивително кратък период – деветдесет и осем процента от всичките му клетки се рециклират за дванайсет месеца. Всяка година на клетъчно ниво придобивате напълно различно ново физическо тяло.
Днешното ви тяло е доста по-различно от вчерашното. На всеки шест седмици си правите нов черен дроб, всеки месец – нова кожа, на всеки пет дни – нова стомашна лигавица; дори скелетът се подновява на всеки три месеца. Тялото е като река, която непрекъснато тече и се движи вътре в себе си.
И като всяка река има извор – вибрациите на енергийното поле. То се превръща в атоми и молекули, които изграждат тялото. Ако наблюдавате атома, основната градивна частица на материята, ще видите, че е съставен от елементарни частици, които обикалят с невероятна скорост из огромни празни пространства. Тези частици възникват от напълно пусто поле: пораждат се, преобразуват се, сблъскват се и отново изчезват обратно в нищото. Съществуват само за определен период. И когато ги фиксираме чрез нашето наблюдение, изглеждат като материя, но в действителност са само енергийни и информационни.
Материята и енергията са проявления на една по-дълбока същност. Тя е поле от чист потенциал. С други думи – материята, енергията и информацията преди да се проявят съществуват единствено като вероятности, които биха могли да се материализират в някаква измерима форма. Зад маската на физическото е квантовото ви тяло. Неговият първоизточник поражда в определен ред колебанията на енергия и информация, чиято формална манифестация е физическото ви тяло.
Ако започнете да мислите за тялото си по този начин, идеята, че то е застинало и неподлежащо на промяна, ще ви се стори погрешна и изключително ограничена. Квантовото тяло е сбор от интелигентни модели, от полета жива информация, които наричаме интелигентност.
Възприемаме мислите, усещанията, емоциите и желанията като нематериални, а тялото като материално, но всъщност и двете са проявления на едно и също поле. При наблюдение енергийната вълна приема реалната форма на елементарна частица. Но си остава вълна. А вълната е само колебание на по-голямото поле. Затова дали ще определим събитие в тялото си като материално, мисловно или просто като флуктуация на полето, зависи само от гледната точка.
Важно е да се вгледаме отблизо в тези идеи, защото те са основата, на която се гради съвременният подход на Аюрведа – включително и свързаните със съня техники, които ще научите от тази книга. Айнщайн (който обикновено е спял по десет часа) е казал, че полето е континуума на вероятностните състояния на информацията, а не модел на действителни пространствено-времеви събития. То е среда, съдържаща сама в себе си всички възможни събития като функция на времето.
С други думи, полето не е пространствено-времево събитие само по себе си. Полето е континуум на всички вероятни енергийни и информационни състояния, които от своя страна могат да приемат явна форма като пространствено-времеви събития. А как наричаме ние тези събития? Наричаме ги маси и столове, скали и дървета. Наричаме ги материя, а тя включва и физическото тяло. Но това също е въпрос на виждане. Всички тези събития са част от един континуум.
Неотдавнашни научни експерименти са потвърдили, че мисловните събития са едновременно и физически събития, защото всяка една мисъл активира молекула, медиатор (посредник) в мозъка, където тя моментално и автоматично бива преобразувана в биологична информация. Това не означава, че мисловното събитие мисъл става причина за физическото събитие молекула. По-скоро мисловното събитие и физическото събитие са абсолютно едно и също нещо. Мисълта е молекулата и молекулата е мисълта. Не едното се превръща в другото и не едното повлиява на другото – и двете са едно-единствено събитие, но погледнато от различни гледни точки.
Затова трябва да престанем да гледаме на човешкото тяло като на тяло и съзнание или като на съзнание вътре в тялото, а вместо това да го разглеждаме като единство тяло-съзнание. Нещо повече, трябва да осъзнаем факта, че съзнанието не е съсредоточено единствено в мозъка. Осъзнаването е една отчетлива изява на съзнанието, а поведението, което е резултат на осъзнаването, всъщност се изявява чрез тялото, във всяка и във всички клетки.
Разбирате, нали, колко фундаментално тези идеи могат да преобърнат представата ни за живота? Навярно всеки път, когато сте поглеждали през прозореца, сте си казвали „О, това е светът“. И, според стария начин на мислене, светът „там отвън“ е бил нещо различно от пространството „тук вътре“ – пространството във вас самите, под кожата ви.
Възприемали сте себе си като его, капсулирано в кожа, а всичко останало извън кожата ви е светът. Но в действителност, това разграничение е измамно. Светът е моето космическо тяло, а пространството под кожата ми е моето лично тяло, а в същността си двете са едно и също. Те са част от един континуум. Делението им от кожата е измамно. Тя, разбира се, е продукт на същите флуктуации, както всичко останало около нея.
Ето защо, ние сме част от този континуум на интелигентната и самотворяща се природа, която е и основата на Аюрведа. Аюрведа казва: „Каквото е атомът, такова е и Вселената; каквото е микрокосмосът, такова е и макрокосмосът; каквото е човешкото тяло, такова е и космическото тяло; каквото е човешкото съзнание, такова е и космическото съзнание“.
Някои хора изпитват дискомфорт от фразата „космическо съзнание“, поради духовния й контекст. Но космическо съзнание е по-прост начин да се каже „нелокално поле информация със самопораждащи се обратни връзки с кибернетична природа“. Това са просто две рамкови понятия, обозначаващи едно и също нещо. По същия начин ришите в Индия, които са създателите на учението Аюрведа, не са използвали терминологията на съвременната физика. Те със сигурност са разбирали квантовомеханичното тяло, но са се изразявали по различен начин, наричайки го нематериално тяло и причинно тяло.
Основата на мисленето на ришите обаче е била същата като тази на съвременните квантови физици. Физическите събития са просто проявление на нефизически събития. Тези нефизически събития са отделни битове енергия и информация, произлизащи от полето енергия и информация. Точно както имаме нематериално тяло, така имаме и нематериални сетива. На всеки се е случвало да затвори очи и да види образа на майка си или на роза, например. Ето това е нематериално зрение. Къде съществуват тези образи? Те са в същото поле от информация.
Можете да получите доказателство за това веднага. Затворете очи и си припомнете вкуса на ягодов сладолед. Вкусът определено е там, но къде точно? Той е в нематериалното тяло. По същия начин можете да затворите очи, ако искате да чуете музика или да усетите увит около врата ви вълнен шал. Значи за всяко от петте сетива, ние имаме нематериални сетива, които са също така флуктуации на енергия и информация на нематериалното тяло. И тъкмо тези нематериални сетива дават началото на физическото тяло. Физическото тяло не е нищо друго освен материално проявление на онова нематериално тяло, което е част от универсалното поле от информация.
Двойствената природа на нематериалното и причинното тяло не е присъща единствено на човешките индивиди, нито само на живите същества. Земята също има своето нематериално тяло, както и Вселената като цяло. Циклите на природата в индивидуалната ни физиология и циклите на природата в космическата ни физиология са част от континуума и съвпадат едни с други. Интелигентността на природата е същата, която се проявява и вътре в нас самите.
В крайна сметка всичко в природата идва от онова нищо, от пустошта. Вътре в нас то е нашето собствено вътрешно пространство, а отвън е външното пространство. Но тези два вида пространства не са просто пустота, те са лоното на сътворението, откъдето произлиза всичко. И природата изхожда от същото това място, за да създаде една мисъл, една идея или философия, черен дроб, сърце или мозък, галактика, тропическа гора и дърво или пеперуда. Природата е интелигентна. Поведението й се подчинява на определени ритми и цикли на почивка и активност. Тези повтарящи се цикли се изявяват в тяло-съзнанието като наши собствени биологични цикли. Учените ги наричат циркаден ритъм – двайсет и четири часов цикъл от ден и нощ.
Циркадни ритми
Вече оприличихме човешкото тяло на река, която непрестанно се променя, затова не бива да ни изненадва, че тялото ни не е същото в седем сутринта и в седем вечерта например. Това е вярно на квантово равнище, но освен това е и нещо, което усещате непосредствено с възприятията си. Всички ние имаме приливи на енергия в определени моменти и отливи, изразяващи се в умора, в други моменти. Апетитът ви винаги е в процес на промяна. Такива са и циклите на почивка, активност, сън и бодърстване.
На науката отдавна е известен цикличният характер на всяко равнище на природата и най-вече равнището на човешките изживявания. С всяка обиколка на Земята около Слънцето, телата ни се променят успоредно с този цикъл. Затова можем да се чувстваме по-влюбчиви напролет или депресирани през зимата и това се дължи на промяната в биохимията на тялото, която наподобява преобразяването на Земята. Друг пример е лунарният месец, който ни влияе с ритъма на приливите и отливите. Все същата всемирна и общовалидна интелигентност.
Как се отразява това на модела на сън на всеки индивид? За да разберем, трябва да си дадем сметка колко много ни е отдалечил съвременният начин на живот от природните ритми, които учудващо доскоро са ръководили човешкия живот.
Откъс от книгата: „Изцелението“
Автор: Дийпак Чопра
Книгата може да поръчате от тук >>
Статията се публикува с разрешението и съдействието на ИК „Бард“.
.
.
.
.
.