Учителят даде поста към 1921, 1922 година.В първите години беше като мода, увлечение и всички постеха. Едни постеха три дни. А Учителят беше дал вече в наряда пост от 24 часа – от четвъртък вечер до петък вечер. Но по-късно го смени от четвъртък на обяд до петък на обяд, защото така е по-леко. А в началото беше целия ден петък, абсолютен пост – и вода не се пие. И почнаха учениците да постят по десет дни, но не по поръчение на Учителя. Учителят казваше, че при поста става изгаряне в организма и тялото се чисти. Всички опитахме този пост. Главно Учителят го даде, за да не се страхуваме, че ако не ядем един ден, ще умрем от глад. Защото хората си мислят, че ако не ядат един или два дни, ще умрат от глад. Нямат опит. А като постиш 10 дни и си гладувал, не се страхуваш така от глада. Това беше един възпитателен метод, защото всеки, който е постил десет дни, ако няма един път да яде, е-ех казва, голяма работа, че един път не съм ял. Това беше възпитателната страна. По този начин, с такива упражнения, Учителят ни отучи от много неща. От екскурзиите ние се научихме да не се страхуваме от дъжда, от вятъра и т.н. Той приложи една система, за да ни отучи от някои наши стари навици и предразсъдъци. Защото предразсъдък е, че човек ще умре, ако не яде два-три дни. Винаги в разсип на Луната се пости. Понеже всички взеха да постят, човек иска да вземе участие и аз отидох при Учителя и казах, че искам да постя десет дни. „А, не! – каза – Първия месец ще изкараш един ден. Втория месец – два дни, третия – три, …десетия – десет.“ Аз почнах от септември и през март казвам: „Учителю, ще постя осем дни.“ Не се пие никаква течност. „А, не – казва – няма да постиш сега. Сега е март, сега има прилив на енергии.“ И аз разбрах, че през лятото не трябва да се пости. Паша е изкарала един пост три дни през лятото, но не знае как да отпости. И пуснала силно чешмата, изстудила водата и се напила със студена вода. Тя получава страшни болки в стомаха и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави. Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че се отпоства с една чаша гореща вода на глътки. Той много държеше водата да пием на глътки, защото тя действа успокояващо на нервната система и това е било много хубаво. Той препоръчваше на глътки, с лъжичка. Даже има една задача – на пет минути по една лъжичка от врялата вода – като метод за лечение. Паша като отишла при Учителя, казала: „Учителю, такава хубава молитва си направих, че можах да издържа този пост през лятото и така ми се случи.“ – „Ти благодари, че си направила молитва, иначе щяха да те задигнат. Ти така, както не беше яла нищо три дни и си се напила със студена вода, можеше да си заминеш“ – казал Учителят. След като се изпие водата, изчиства се и се измива половин килограм спанак, сварява се без сол, изпива се само водата за разслабване, ако има нещо в червата, да се изхвърли. И така след един час идва ред на картофената супа. А след това картофите. Разказваха ми, че са правили различни опити. Някои са постили по 20, по 30 дни. Някои са си заминали. Знам, че един брат в провинцията пости 20 дни. Този брат каза, че последните дни, когато си е миел ръцете, клетките поглъщали водата. Значи така е зажадняло тялото. Но вижте, Учителят не е давал такива пости. Те сами са си правили опити. Той даваше до 10 дни. Доста братя постиха, но сестрите повече, защото се съревноваваха помежду си, пълен пост, никаква вода. При дългия пост става изгаряне на непотребните вещества в организма. Една сестра започнала да пости, изкара пет дни и й станало лошо. Казали на Учителя, а тя не Го била попитала даже. Той й рекъл: „Тебе, кой ти каза да постиш?“ – „Учителю, всички постят, и аз искам.“ – „Постът не е за всеки. Ти няма защо да постиш“.
Елена Андреева
…
Катя видяла и чула, че на „Изгрева“ се провеждат задачи с пост. Решила и тя да гладува. По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки – строго индивидуално. Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: „Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден“. Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й давал по една ябълка. Но на десетия ден едва отишла, защото била отслабнала и краката едва я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя. Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога. Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят. На „Изгрева“ имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно, без разрешение на Учителя и без Негово съдействие. Много хора платиха жестоко за своето непослушание. Но Катя пита, имаше послушание и се справи добре.
Елена Андреева
…
Аз също прилагах един пост, даден от Учителя. Той започваше така: първия месец се пости 24 часа. Втория – 48 часа. Третия – три дни. Четвъртия – четири дни….десетия месец се пости десет дни. Почваше се всеки месец при разсип на Луната. Когато се излиза от поста, се пие само вода на лъжички, често, по малко. После се прави супа от спанак и се пие сока на спанака. Първия ден се пие само една чаша. На втория ден се пие, но само водичката от картофена супа. На третия ден се пие също водичката, но от супа от моркови или картофи.
Мария Тодорова
…
Въпросът за поста е много сложен. Необходимо е специално изучаване, защото Учителят в различните години на Школата даваше различни наряди за поста. В беседите си много пъти е говорил за него. Необходима е студия по този въпрос. Постът има и духовно, и Божествено измерение, и физическо проявление чрез човешкото тяло. Постът е проекция на тези три свята и се извършва в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има от четвъртък на обяд до петък на обяд. Това е пост от 24 часа и Учителят го нарече почивка. Беше известен в нарядите като пост – почивка. А със средствата, спестени при този пост, трябваше да се подпомогне някой беден или гладен човек. Някои приятели събираха средствата от този еднодневен пост в една кутия в разстояние на 50 седмици и така се получаваше една значителна сума, която подпомагаше някой нуждаещ се човек.
Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемане на плодове. През всички тези етапи ние сме минавали. Принципът е следният: правиш пост в името на една идея; спираш да се храниш, но храната, която би употребил през време на поста, струва пари и тези пари трябва да се отделят и с тях да се направи едно малко добро в името на една идея. Физическият пост означава изключителна организация на човешкото тяло. Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходима е и вътрешна духовна организация. Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строго определени часове изричането на молитви, както и работа с формули, дадени от Учителя. По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. Учителят е дал различни методи за пост – колективен и индивидуален. Тях ги има записани и трябва да се подредят и изнесат.
При всички случаи е необходимо да има ръководител на поста. Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост. Учителят не беше за продължителен пост. Само при някои боледувания Той предписваше пост, но по Негово указание. Той даде едно просто правило, което ползваше приятелите години наред. Той нареди всяка седмица да има един малък пост .
Борис Николов
…
Веднъж попитах Учителя: „Учителю, защо не мога да постя, та винаги свършвам с главоболие, което продължава още ден-два след постенето“. Той ми отговори: „Постите, а пък ядете свински пържоли“. Погледнах Го с недоумение, защото от двадесет години не бях хапвала месо. Той продължи: „Да! Отрицателните мисли и чувства са свински пържоли.“ Разбрах, че освен външното вегетарианство по форма, съществува и друго вегетарианство по съдържание, по смисъл и в дух.
Мария Райчева
…
С пост решил да се лекува един брат, който бил изпаднал в голямо вътрешно противоречие. Почнал да пости по време на нова луна, без да каже това на Учителя. След ден-два отишъл при Него и споделил, че е почнал постене, за да оправи напрегнатото си състояние. Учителят го поучил: „Щом си почнал поста на нова луна, не само че не ще си помогнеш, но и ще си навредиш още повече. Когато искаш да се справиш с един недъг, с един порок, почни пост на разсип луна. А когато искаш да придобиеш някоя добродетел, нещо положително в себе си, почни поста на нова луна.“ Братът се замислил, че човек трябва да знае как да прилага окултните закони, за да има резултат и да не си вреди. Много хора, които се занимават с окултизъм, без да знаят как да използват природните сили, се осакатяват и спират своето развитие. Затова човек трябва да има будно съзнание, да има светлина и знание, да има опитен ръководител и учител, когато иска да работи с окултните закони.
Влад Пашов
…
Веднъж брат Пано от Ямбол бил на разговор при Учителя с група приятели и го попитали колко дни през годината да постят. Учителят отговорил: „На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост.“ Всички приятели се спогледали и си казали, че това е невъзможно да се изпълни. Брат Пано се замислил дълбоко в себе си и казал: „Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За година правят около 100 дена. Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дни. Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120-годишния живот на човека на Земята. Значи, може да се изпълни тази задача, която Учителят дава за поста.“
Светозар Няголов
Източник: www.petardanov.com