Който е постил, той се е домогнал до истинското знание. Постът за него не е вече философия, но знание. Преди да е постил, човек мисли, че не може да издържи гладен нито 24 часа. Опитай да видиш колко време може да постиш. – Три деня мога ли да постя? – Опитай! – Ами една седмица? – Опитай! Като прави опити, човек вижда колко време най-много може да издържи пост. Ако постиш десет деня, ще усилиш вярата си и ще се убедиш, че и да не ядеш, няма да умреш. Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава.
Чрез поста човек усилва волята си и се освобождава от страха, че ще умре от глад.
Постенето е начин за обновяване на организма. Във вас не бива да влиза туй тщеславие, да се състезавате кой повече дни да пости. Главната идея в поста е да събужда скритата енергия в клетките и да обнови организма. Трябва да спазвате и дните, когато ще се пости. Ако започнете вашия пост в понеделник, ще имате един резултат, ако го започнете във вторник – ще имате друг резултат, в сряда – друг и т. н. После, ако го започнете сутрин или на обед, или вечерта, пак ще имате различни резултати.
Някои постят, искат да бъдат бледи, изпити, да приличат на светии. Ако постът има за цел да пречисти човека и да усили вярата и волята му, разбирам, има смисъл. И да пости, и да преяжда човек, не е хубаво, щом измъчва тялото си. Всичко трябва да бъде с мярка, умерено.
Чувате някой да казва, че характерът му се е изопачил. Ще знаете, че има киселини в стомаха си, които го безпокоят. Какво трябва да прави човек, за да освободи стомаха си от киселините? Трябва да го промие няколко пъти. Ако и това не помогне, нека да пости. Промий воденицата си с чиста вода, а след това я спри да не работи няколко дни. Подложи се на строг пост, да не ядеш два-три дни нищо. Постът пречиства стомаха, освобождава го от излишните киселини.
За да бъде здрав и силен, човек отвреме-навреме трябва да се подлага на пост доброволно.
Според мене 24 часа съзнателен пост се равнява на 10 дни механичен пост. В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си. Постете 24ч. и бъдете радостни и весели. Пейте и благодарете на Бога за всичко.
На болния не давай нищо да яде, ако искаш да оздравее. Остави болния да гладува, за да събудиш в него подтик за живот.
Има болести, които не се поддават на никакво лекуване, а се лекуват само с глад. Когато се лекуваш с глад, не бива да се тревожиш, ще си потопен само в добро, мир и молитва. Ако човек гладува и се тревожи, тогава положението ще се влоши.
Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или друга болест, можеш да се лекуваш с глад. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Гладът пречиства тялото, порите се отварят и дишането става по-дълбоко. Гладът внася повече светлина в ума. Още от старо време хората се лекуват с глад.
Стомахът трябва да се регулира, защото от неговата дейност зависи състоянието на ума, сърцето и волята. Човек трябва да пости дотогава, докато стомахът му се очисти и от устата му се разнася благоухание. Какво правят сегашните хора? – Те постят, но и в началото, и в края устата им мирише. Такъв пост няма смисъл. Като почнеш да чистиш нещо, трябва да свършиш работата до край.
Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система, тя не трябва да се натрупва с чужди излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки. Да постиш, значи да се въздържаш от лоши мисли и чувства – този пост крие в себе си магическа сила.
Докога може да се гладува? Докато изпитвате приятни чувства.
Постът трябва да трае дотогава, докато човек се усеща бодър, крепък. Ако отпадне много и силите му съвършенно го напуснат, този пост няма смисъл.
Ако можете да постите така, че да бъдете весел, с добър дух и никой да не те познае, този пост има смисъл. Така може човек да пости десет и повече дни. Който не може да пости по този начин, да не се заема за голям пост, а да пости само един-два дни.
По време на поста можеш да пиеш вода и то само гореща. Можеш да пиеш сок от портокали в малки количества, а не с чаши, за да подобриш стомаха си.
Ако човек много често гладува, клетките му започват да се разрушават.
Онзи, който пости, на разходка да не излиза. Туй е едно от правилата. На екскурзия всички ще трябва да бъдат сити.
Страхът може да се премахне с пост. Ще постите ден, два, три, ще видите, че човек не умира от глад.
Например, една сестра решила да предприеме пост. За да издържи поста, тя се нахранила добре, прекарала 5-6 деня, но започнала да усеща виене на свят, особено главоболие. Аз разбрах причината за главоболието и я питам: Преди да запостиш, яде ли? – Нахраних се много добре. Иначе как ще издъра няколко деня пост? – Там е грешката ти. Преди да започнеше поста, ти трябваше да вземеш очистително, да освободиш стомаха си от всякаква храна. – Не знаех това. – Ето какво причинява незнанието. Добро е желанието на човека да пости, но знание е нужно за това. Казах на сестрата да изпие една-две чаши гореща вода. Тя направи това и стомахът й се регулира. Има смисъл човек да пости, но ако може да пречисти мислите и чувствата си. Не постигне ли това, постът няма смисъл. Целта на поста е да се филтрират мислите и чувствата на човека. От друга страна, постът е нужен за почивка на организма – външна и вътрешна. Да постиш, това значи да се вглъбиш в себе си, да се отстраниш от всякакви смущения, нищо да не те безпокои. Постът се препоръчва и като средство за лекуване. Във време на пост, горението в организма е по-силно, благодарение на което става изгаряне на всички вещества, които са причина за различни болести, неразположения и недоволства.
Следователно, поддържайте чистота на организма си, за да не се развиват у вас ония микроби, които причиняват болестите. Пазете се от лоши мисли, чувства и желания, които понижават духа на човека и го водят към нисш живот. Той е причината за големите злини в живота.
Който иска да гладува и знае как да гладува, продължава живота си. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Всяко нещо, направено с любов, има цена. Постете от всяка земна проява, от лошите мисли, от всички горчивини на Земята.
Човек, за да стане светия, трябва да гладува, а пък вие всички искате да ядете. В яденето е всичкото нещастие на Земята. От глад хората оживяват, ако знаят как да гладуват. И от ядене хората умират, защото не знаят как да ядат. В яденето има едно благо и ако хората именно го знаят, могат да си удължат живота, колкото искат.
Стомахът трябва да се държи в изправност. Аз ви съветвам да постите по 2-3 дни. През това време ще пиете само гореща вода – да промивате стомаха си. След това ще ядете умерено. Стомахът обича почивката. Не туряй стомаха си на изпитание, да се чуди как да се справя с храната. Като приеме тежка храна, стомахът започва да се превива и казва: Господарю, тази работа е трудна. Искам да ми дадеш почивка. – Добре, седмият ден е за тебе, ще си починеш. Така постъпва добрият господар, а лошият изисква от стомаха постоянна работа.
Ето, и аз ще ви кажа едно свещено предание: Човек е длъжен да пости поне един ден в месеца, да даде почивка на стомаха си. Значи, той е длъжен да прекара в пост поне 12 дена през годината. От времето на Христа досега са минали две хиляди години. Всяка година по 12 дена пост, значи всичко 24 хиляди дни пост. Това правят 65 години. Това е дълг, който хората трябва да изплатят. За да изплати този дълг, човек трябва да пости 5 дни в месеца. Знаете ли колко струва този дълг на Природата? Той се равнява на 24 билиона лева. За да се изплати тази сума, човек трябва да плаща средно по пет лева на ден. В моретата има около десет милиона тона злато. За изплащане на този дълг са потребни шест милиона тона злато. За пренасяне на златото са нужни шест хиляди вагона, които ще изминат шест хиляди километра в час. Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 деня пост през годините, от времето на Христа до днес. И като ме питате защо страдате, казвам: „Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието.“ – Човек трябва да яде по три пъти на ден. – Не е вярно. Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка. На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре. Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната наука; това са мои научни изследвания и изчисления. Това е едно свещено предание. Като се питаш защо страдаш, знай, че страданията ти са част от неспазване на 12-дневния годишен пост. Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на Земята мъчно се купува нов камък. За да си купиш такъв камък, трябва да напуснеш Земята. Това е дълга разходка, за която са нужни 45-50 години. Това наричат хората отиване до Небето и връщане на Земята. Така го наричам и аз. Обаче източните народи го наричат „прераждане“. – Защо умира човек? – Защото се е развалил камъкът му. Той отива да си купи нов. За обикновените хора срокът за купуване на нов камък е най-малко 50 години, а за великите напреднали хора е 2 000-2 500 години.
Мойсей създаде закона за почивката. Той имаше предвид почивката на стомаха. Нито евреите, нито християните разбраха този закон. Като дойде неделя, тогава празнуват света неделя! Стомахът казва: „Никаква света неделя! Мойсей създаде почивката за мене. Вие забравихте този закон. Защо ще почивате? Вие нищо не сте работили, аз съм работил всеки ден по 12 часа. Следователно, аз имам право да почивам.“ Казвате: „Стомахът е наш слуга, ние имаме право да разполагаме с него, както искаме.“ Обаче, не знаете, че стомахът е един отмъстителен слуга. Той има характера на мечката: намрази ли те един път, всичко е свършено. Откаже ли се да работи, и сърцето спира, и дробовете, и мозъкът спира. Той казва на господаря си: „Ти, който не празнуваш съботата и неделята, ще ти дам да разбереш какъв е Божият закон!“ Могат да се съберат всички лекари, да правят различни инжекции, но той казва: „Не признавам никакви лекари. Аз ще уволня господаря си, ще го пратя при Господа.“ Бог ще пита стомаха: „Защо уволни господаря си?“ – „Защото не изпълнява Твоя закон.“ – „Много добре си направил!“
Постът значи: не измъчвай мъжа си, не измъчвай никого, а не значи да постиш 10 дена, да пожълтееш, да се изсушиш и пак да си същият.
Разбирам да постите, но да се примирите с всичките си врагове, да обикнете всички и да сте готови да жертвате нещо за другите.
Да постиш 10 дни, но кога? С един брат или с една сестра не може да се примирите. Ще постиш с ума, сърцето и тялото си и ще се примирите. Ако той не иска да се примири с вас, ще си замине за другия свят. Щом не искате да се примирите с Божествената хармония, теглят ви чертата, задигат ви.
Постът значи: не измъчвай мъжа си, не измъчвай никого, а не значи да постиш 10 дена, да пожълтееш, да се изсушиш и пак да си същият.
Един ден пост по Петровден се равнява на пет дни пост.
Източник: www.petardanov.com