А на мен ми е снежно в душата…
А на мен ми е толкова бяло и тихо.
Сякаш спрял е за миг този свят…
Сякаш времето тайно на шега се усмихва,
и снежинки – усмивки валят…
А на мен ми е някакво, нещо, такова…
Даже всичките думи мълчат…
И съм толкова бяла, и дори чисто-нова,
и мечтите ми просто летят…
Ето, хуквам след тях, и прегръщам небето –
няма кой в този миг да ме спре!
Вътре нейде във мен, там, дълбоко в сърцето
аз за вечност оставам дете…
Виж, снежинки-усмивки от безкрая валят
и танцува във бяло земята…
Да вали! Да притихва щастливо светът…
А на мен ми е снежно в душата…
