И така, трябва да бъде наблегнато, че мъдростта на бъдещето може да бъде постигната само чрез лишения, тежък труд и болка; тя трябва да бъде постигната чрез понасянето на съпътстващите страдания на тялото и душата в името на спасението на човешката еволюция. Затова непоклатим закон трябва да ни бъде: никога да не позволяваме на страданията да ни възпират в стремежа ни към тази мъдрост. Що се отнася до външния живот на човечеството, онова, което е необходимо, е опасността от втвърдяване, от замръзване – която първо ще се прояви в моралната сфера – да бъде премахната от Земята. Но това може да стане само ако хората си представят духовно, чувстват вътрешно и чрез волята си се противопоставят на това, което в противен случай ще стане физическа реалност.
В основата си нежеланието на хората да се обърнат към духовната наука се дължи на тяхното малодушие. Те не са съзнателни за това, но въпреки това, то е така; те се страхуват от трудностите, с които ще трябва постоянно да се сблъскват. Когато хората дойдат до духовната наука, те много често говорят за извисяване. Под това те обикновено имат предвид чувство на комфорт и вътрешно благосъстояние. Но това не може да бъде предложено; защото просто ще ги унесе в пълна апатия и ще ги отдръпне от светлината, която им е нужна. Същественото е от сега нататък знанието за движещите сили на еволюцията да не бъде задържано за човечеството. Трябва да се осъзнае, че всъщност човешкото същество е балансирано между луциферичните и ариманични сили, както и че Христос е станал придружител на човешките същества, Който първо ги води надалеч от битката с Луцифер, а след това ги въвежда в битката с Ариман.
Откъс от лекция от Рудолф Щайнер – “Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 4“. Източник: www.otizvora.com