Знаете, че настоящата епоха – разглеждаме я в широк смисъл като периода от великата атлантска катастрофа насам – беше предшествана от самата Атлантска епоха, когато континентите Европа, Африка и Америка не съществуваха в днешната си форма. По онова време имаше един главен континент на земята – Атлантида, както го наричат – който се простираше в областта, която сега се заема от Атлантическия океан. Знаете също, че в определен период на тази атлантска еволюция се развихри необуздана неморалност сред тогавашния цивилизован свят. Човешките същества имаха много по-голяма власт над природните сили, като те си присвоиха и употребяваха тези сили за зли цели. И така, можем да видим назад във времето една епоха на широкоразпространена безнравственост. А след това настъпи великата атлантска катастрофа.
Ортодоксалният геолог естествено ще проследи тази катастрофа в процесите на минералния свят; всъщност е факт, че една част от земята е потънала, а друга се е издигнала. Но на тези, които основават мисленето си върху принципите на модерното природознание, не би им хрумнало да си кажат, че нравите и заниманията на човешките същества [населявали земята по онова време] са били сред причините за тези процеси. А те са такива! Самата истина е, че атлантската катастрофа беше резултат от делата на хората по земята.
Външните, минералните причини не са единствените за тези велики катастрофи, които настъпват в земната еволюция. Трябва да търсим причини, намиращи се в сферата на човешките действия и импулси. Самото човечество също принадлежи към веригата от причинни сили в земното съществуване. И това не важи само за такива мощни и епохални събития, но и за всичко, което се случва по всяко време.
И така, връзката между онова, което се дължи на човешките същества и космическите събития, и земните събития, остава скрита. В този смисъл цялото наше природознание не е нищо повече от една голяма, всеобхватна илюзия. Защото, ако искате да разберете всички истински причини, няма да ги откриете, като изучавате само минералното, растителното и животинското царство.
…
Според съвременните предубеждения, има нещо неумолимо в игрите на природата – всъщност това е удобна мисъл за учените материалисти. Те си представят, че земното развитие ще остане същото и ако не съществуваха хора; че, независимо дали са добродетелни или не, това няма съществено значение или не променя нищо. Обаче това не е така! Най-важните причини за събитията на земята не са извън човешките същества; те са в самото човечество. А ако земното съзнание се разшири до космическо съзнание, човечеството трябва да разбере, че Земята – не за кратко, а за продължително време – се превръща в негов образ, в подобие на самото човечество.
Няма по-добър начин да приспиш хората от този – да им вмениш, че нямат никакво влияние върху хода на земното развитие. Това свежда отговорността до един индивид, до отделната личност. Истината е, че отговорността за хода на земното развитие през времето на космическите еони се намира в човечеството. Всеки трябва да чувства себе си като член на човечеството, а земята – като тяло на това човечество.
Откъси от лекция от Рудолф Щайнер – “Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 5“. Източник: www.otizvora.com