Един богат американец умрял и веднага се отправил към рая. На райската врата го посрещнал свети Петър и го запитал:
– Къде отиваш?
– В рая. Докато бях на земята, правих много добрини, заради които трябва да бъда в рая.
– Какви добрини си правил?
– Направих една черква.
– Какво получи за това?
– Всички вестници писаха за мене.
– Ти си получил вече своята заплата. Друго добро дело?
– Направих едно училище.
– Какво получи за това?
– Нарекоха училището на мое име.
– И за това ти е платено. – Друго добро дело?
– Помагах материално на различни дружества, и всички ме приеха за почетен член.
– И за това ти е платено. Такива добрини тук не се приемат. Кажи едно такова добро, за което никой не знае, и никой не ти е платил.
Дълго време мислил американецът и най-после казал:
– Преди години отивах по една работа в града; една бедна вдовица тръгна подир мене, да ѝ дам някаква помощ. Аз ѝ казах, че бързам, не мога да се спирам, но тя настоятелно ме следваше. Най-после, за да се освободя от нея, аз ѝ подхвърлих един долар и си заминах.
– Виж, това е друго нещо. За тази работа ще се отнеса до Господа, Той да се произнесе.
Отиват двамата при Господа. Свети Петър влиза вътре и разправя цялата работа. Като го изслушал, Господ казал: Дайте му два долара и го изпратете на земята! Следователно, всяко добро, което не е направено от любов, но за слава пред хората, не се приема от Бога.
Откъс от “Светлина, топлина, сила” – беседа от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), държана на 6 август 1939 г., 05:00, Рила, Седемте езера.