Една душа, която не изпитва интерес към общочовешкото, но въпреки това преминава през езотерично развитие, тя ще чувства самата себе си все повече и повече като тежест. Една душа например, която може да мине през света без състрадание и съчувствие към това, което може да изстрада друга душа и без съучастна радост в това, което може да зарадва друга душа, една душа, която не може да се потопи дълбоко в душите на другите, която не може да се постави истински на мястото на душите на други хора и да се вживее в техните чувства, такава душа, ако продължи с езотеричното си развитие, ще усеща самата себе си като един вид товар. И ако въпреки това упорства в своето езотерично развитие, но си остава безразлична към човешкото страдание и човешката радост, тя ще продължи да влачи самата себе си като тежък товар; и можете да бъдете сигурни, че езотеричното развитие на такъв човек ще си остане повърхностно и рационално. Той ще възприема духовното като напътствия и съвети от готварска книга или друга външна наука, докато, въпреки своето развитие, не почувства себе си като товар, докато не развие сърце, съчувстващо на цялото човешко страдание и споделящо радостта на всички хора.
Ето защо е толкова добре, ако човек разширява своите човешки интереси по време на окултното си развитие. И в същност нищо не е по-лошо от това, в хода на езотеричното си развитие човек да не прави опит да придобие разбиране за всякакъв вид човешки чувства, човешки усещания и възприятия и за човешкия живот. Това не обуславя разбира се принципа – и това трябва да се подчертава винаги – че човек трябва безкритично да отминава цялата неправда, която се случва по целия свят; защото това би било несправедливост спрямо света. Но то предполага нещо друго: Докато преди езотеричното си развитие човек е можел да изпитва известна радост от порицаването на някоя човешка грешка, в хода на езотеричното си развитие това задоволство от укоряването на даден човек всъщност напълно изчезва.
Кой не познава във външния живот присмехулниците, които могат с такова голямо удоволствие да отправят остроумна и точна критика по отношение на грешките на другите.
Не че би трябвало да се престане тъкмо с улучващата точно острота в осъждането на дадена човешка грешка, и не че такова действие при всички обстоятелства – да кажем – трябва да се забранява, както го е направил Еразъм Ротердамски в книгата си “Възхвала на глупостта”. Не, човек може да остане напълно в правото си, да реагира остро срещу грешките, които се случват в света; но който се посвещава на едно езотерично развитие, при него се случва така, че всеки укор, всяка критика, която той изрича или преобразува в някакво действие, му причинява болка, която става все по-голяма и все по-силна. И страданието от това, че трябва да критикува и съди, е нещо, което може да послужи като барометър за езотеричното му развитие. Колкото повече един човек може да чувства все още радост, когато трябва да отправя укори към някого или да намира света достоен за присмех, толкова по-малко той наистина е узрял да продължи напред.
Откъс от “Какво значение има окултното развитие на човека за неговите тела – физическо, етерно и астрално – и за неговото себе” – цикъл от лекции от Рудолф Щайнер, март 1913 г., Хага.