Кога се събира невенът?
Започнете събирането на цветовете, когато първите цветове са напълно разцъфтели. Не се опитвайте да „спасите” цветовете. Колкото повече ги берете,толкова повече всяко растение ще изкара. След първата беритба, вероятно можете да берете отново на всеки три дни. Идеалното време за беритба е сутринта, преди да стане топло, но след като изсъхне росата. Те трябва да бъдат свежи и повдигнати. Това е традиционно знание. Все пак по-добре е да берете, когато можете, вместо въобще да не го правите, така че аз бера по всяко време на деня.
Забележка за семената:
Ако не берете целите цветове, те ще загинат сами, а преди това ще образуват семена. Ако не искате да имате невен из целия си двор, ще искате да съберете цветовете, преди да разпръснат семената си. Наблюдавайте ги внимателно и съберете зрели семена за догодина (трябва да са кафяви, а не зелени). Съхранявайте семена само от най-добрите растения, любими цветове и можете да създадете собствена селекция невени.
Кои части се берат:
Аз бера самите цветове, макар да знам, че листата имат същите свойства като цветовете. Ако нямам достатъчно растения, бих брала и зелените листа. Все пак предпочитам цветовете, те стават и за готвене и като декорация. При беритбата, откъсвам или отрязвам цветовете с ножица. Това оставя едно дълго, обезглавено стебло, което отрязвам до първата група зелени листа от естетична гледна точка и за да не загнива.
Начин на сушене:
Внесете кошничките на цветовете вътре, на място без директна светлина и не ги мийте. Разпръснете ги с цвета надолу върху кърпа, плат или вестник. Разбира се, ако имате дехидрататор, може да го използвате. Невенът никога не бива да се суши на висока температура – настройте на 32-35 градуса. Ако сушите на стайна температура, обръщайте цветята често и ги пазете от директна слънчева светлина. Те ще се свият при сушенето и ще има място за добавяне на нови свежи цветове.
Кога са достатъчно сухи?:
Цветовете трябва да са напълно и абсолютно сухи, преди да ги приберете за съхранение. Иначе ще мухлясат. Така че, цветовете трябва да са сухи и чупливи, много сухи. Ако ги докосвате по време на сушене, ще развиете усещане кога наистина са сухи.
Зелената част, главата на цвета, за която са захванати листата, изсъхва по-бавно от листата, защото е по-сочна като маса. Имайте предвид това. Ако ще съхранявате целите цветове, трябва да отделите повече време, за да изсъхне и зелената част, което ме води към следващия въпрос:
Да късаме ли целите цветове или не:
Няма правилно и грешно, всеки постъпва различно. Ако късате венчелистчетата само, те ще изсъхнат доста бързо. Но, по мое мнение, това не е хубаво. Като да играеш на „Обича ме, не ме обича”… Ако искате да откъснете венчелистчетата със зелените части, това е добре. Тези части също имат лечебни свойства, така че може да ги използвате пълноценно. Само се уверете, че са напълно сухи, както споменах вече.
Това, което аз правя е да чакам докато изсъхнат листата, тогава ги откъсвам от главата на цвета, за да избегна цялото това „дали целият цвят е напълно сух”. Когато венчелистчетата са сухи, те се откъсват много лесно и аз използвам това като индикатор. Ако работите на едро, сложете цветовете в една купа и ги размачкайте, венчелистчетата като по-леки ще останат отгоре. Може и с ръка да ги разтриете, за да паднат.
Могат ли цветовете да се използват свежи?:
Да. И не. Зависи. Следващата стъпка в тази серия от публикации е правенето на масло. Аз никога не слагам нещо „влажно” в олиото, защото има шанс да се образува ботулинов токсин. Аз не поемам този риск.
Свежите цветове имат друга употреба. Може да се слагат в чайове, които да употребявате като тоник за кожата при слънчево изгаряне или обриви, или за пиене. Свежите цветове може да сложите във ваната. Може също да ги накиснете в алкохол за направата на тинктури.
Съхранение:
Аз държа моите много сухи билки в запечатани буркани на тъмно в шкафа. Не бива да се излагат на слънчева светлина. Използвам буркани, защото не могат да бъдат нападнати от молци (изумително е къде могат да влязат молците). Рискът с бурканите е, ако билките не са идеално изсушени, могат да мухлясат. За това много хора си държат билките в хартиени торбички, но така улесняват молците. Все пак и това е вариант.
Аз опитвам да редувам билките, които отглеждам всяка година – поне тези, които садя. Някои от тях в шкафа ми все пак са доста старички. Някои билки запазват свойствата си по-дълго от други. В общия случай трябва да бъдат използвани в рамките на година. Както подправките, те са най-добри прясно изсушени, но могат да се използват и след повече време, макар и да не са така ефективни.
Етикетирайте и датирайте билките си. Дори и да си мислите, че няма да забравите, едно друго ваше „Аз” може да забрави и да се озовете в близко бъдеще пред шкафа, държейки буркан, пълен с някакво странно растение, питайки се „Какво е това?”
Очаквайте серия от рецепти за приготвяне на домашни лосиони, масла и мехлеми от невен.
Публикувано с разрешението на списание „Органично“.
Източник: www.rootsimple.com, преводач: Цветомира Йоцова.