В ролята ни на родители на малки деца, на учители в детска градина и хора, полагащи грижи за деца, ние преживяваме живота в цялата му свежест, интензитет и бурни пориви. Рудолф Щайнер поднася своя съвет как, когато вечер погледнем ретроспективно на деня и отделим същетсвеното от несъщественото в него, това се превръща в източник на сили за дейностите в следващия ден.
В края на всяка година ние всички също поглеждаме назад към нея с въпроса: кое беше наистина съществено; кое от случилите се събития е значимо за бъдещето и кое ще бъде доразвито? В края на настоящата 2012 г., която много хора схващат като края на една и началото на нова ера и като праг към нещо изцяло ново, въпросът за това кое е наистина съществено отново излиза на преден план.
Тъкмо затова навярно не е никак изненадващо, че през изтеклата година много инициативи в рамките на валдорфското движение се концентрираха по-специално над въпроса кои аспекти на валдорфското образование и възпитание са действително най-съществени. Съветът на IASWECE не направи изключение в това отношение. По време на тазгодишните ни срещи в Дорнах и Одеса ние дискутирахме как да представим Валфорфската педагогика така, че да бъде видимо как този подход на преподаване и възпитание е подходящ за децата по целия свят и как Валдорфската педагогика може да насърчи развитието и спящия творчески потенциал във всяко дете, във всеки регион, в рамките на всяка култура.
Знаем, че основна роля във Валдорфската педагогика в ранна детска и предучилищна възраст изиграва подготовката и отбелязването на празниците в хода на годината. Доколко съществени са специфичните празници, които отбелязваме и начина, по който ги празнуваме? Какво в първите седем години на детето можем да наречем „регигиозно”* възпитание?
От всички наши разговори и от проучването на различни лекции от Рудолф Щайнер по време на срещите ни недвусмислено се оказа едно: най-важният аспект на Валдорфската педагогика в ранна детска и предучилищна възраст може да се обобщи в едно – личността на педагога.
Малкото дете се развива и учи чрез това, което възрастните в неговото обкръжение правят. Конкретните действия и работа, които се извършват около него, повлияват директно детето. И чрез начина, по който възрастният почиства пода, закопчава цип или подрежда масата, детето интуитивно добива усет що за човек е възрасният, как мисли и какви чувства живеят в него. Така изглежда възпитанието на детето: „В крайна сметка, въпросът е в това как се проявяваме ние самите в окръжаващата среда на детето през първите 2 години и половина от неговия живот.” (Рудолф Щайнер, Спиритуалната икономия и Валдорфската педагогика)
Не по-различно стоят нещата и по отношение на това, което по-горе нарекохме „религиозно” възпитание. Всъщност, Рудолф Щайнер е категоричен: „Без значение е колко често родителите говорят за своята религиозна нагласа, без значение е колко красиви думи могат да изрекат – това не носи никакъв смисъл за детето. Думите просто преминават покрай детето. Понеже всяко нещо, отправено към детския разсъдък, дори и да е формулирано така, че да апелира към чувствата, е обречено да не постигне желаното въздействие поне до периода на смяната на зъбите. Единственият начин за възрастните в обкръжението на детето да избегнат тази небрежност е, чрез своите действия и цялостно поведение, да дадат на детето възможността да подражава и да възприеме един искрен и непресторен религиозен елемент директно в най-финия израз на кръвоносната си система.” (Рудолф Щайнер, Промените в съзнанието на детето)
Като родители и възпитатели едновременно ние можем да се подготвим най-добре за предстоящите празници като се обърнем към самите себе си с въпроса: Кой съм аз? Как мога да подхраня и култивирам своите мисли и чувства така, че в тях да проникне искра от духовния свят? И ако има неща, които да направим заедно с децата – разходка по брега на бразилски остров в мека лятна вечер или под тъмните борови дървета на Финландия, или в сграда на Пето авеню в Ню Йорк, или пък обкичена с цветя колиба в Мумбай, където и каквото и да направим – дали ще чистим, украсяваме къщата, танцуваме, запалваме ароматна лампа или свещ или пък ще проправим път в снега с лопата, като ни наблюдава или участва в дейността ни малкото дете ще почувства радост и ще се укрепи чрез искрицата, проникнала в нашата душа.
* (бел. прев.) Следва да приемаме израза „религиозно” възпитание в неговия широк смисъл, който е отнесен до чувството на благоговение пред различни елементи на живота, каквито са и празниците в хода на годината като израз на връзката на човечеството със земните, космичните, човешките и духовните процеси.
Автор: Филип Ройбке – през последните 15 години работи като валдорфски учител в детска градина в Colmar, Франция. Същевременно той е член на координационния екип в IASWECE.
Източник: www.waldorfbg.org