Сред своите опорни опорни точки Валдорфската педагогика поставя и познанието за 12-те сетива. Валдорфските педагози се обучават в наблюдаване на тяхното проявление и осигуряване на подходящи условия за пълноценното им развитие.
Накратко и с цел да се обхванат в общ поглед, дванадесетте сетива могат да бъдат описани така:
1. Сетиво за ОСЕЗАНИЕ/ДОПИР
Благодарение на осезанието ние се прибираме в тялото. В противен случай бихме се разлели в Космоса. Това сетиво ни дава усещането за инкарнираност, за съпротивлението на околната среда. Само посредством това сетиво могат да бъдат развити изкуството и занаятите.
2. Сетиво за ЖИВОТ
В това сетиво са включени несъзнаваните процеси у нас. Работата на вътрешните органи, пулс, дишане и т.н. Придобиваме усещането за несъзнаваните процеси едва, когато телесната система е провокирана и изпитваме неудобство.
3. Сетиво за ДВИЖЕНИЕ
То е пряко свързано с процеса на възнамеряване. Намерението предхожда движението. Нашият Аз или етерни „пипала” на погледа предварително се пренасят там, към където насочваме тялото си, за да реализираме движението.
4. Сетиво за РАВНОВЕСИЕ
Свързано е със силата на гравитацията и изправеното положение на човека. Тук се включват и усещането за душевно и емоционално равновесие.
5. Сетиво за ОБОНЯНИЕ
Това сетиво показва тенденция за намаляване в човека: от една страна човекът лесно привиква на дадена първоначална миризма, от друга има десетки пъти по малко млн. клетки на обонянието спрямо животните.
В мозъка, центърът на обонянието стои много близо до един духовен орган – този на моралната преценка, двулистният лотос, разположен между двете вежди. Т.е. обонянието следва да премине в орган на морала.
Сетивото за обоняние има отношение към Сетивната Душа. Сетивото/органът на морала – към Съзнателната Душа.
6. Сетиво за ВКУС
Чрез него ние постоянно преценяваме това, което възприемаме в нас добро ли е, правилно ли е за нас. Така то е свързано с развиването на Разсъдъчната Душа. Устата и езикът на човека го отделят от света. През устата Макрокосмосът навлиза несъзнавано в човека.
7. Сетиво за ЗРЕНИЕ
Чрез зрението ние приемаме почти 80% от нашите впечатления. Те са свързани със светлинния етер и са органи, формирани от светлината.
Гьоте: „Очите са направени от светлината за светлината.”
8. Сетиво за ТОПЛИНА
То има отношение към волята. Без топлина Азът не може да се проявява. Мисленето е студено по своята същност. Чувствата са донякъде топли. Волята се свързва с топлината. Топлината е свързана с човека още от времето на въплъщението на Земята, наричано Стар Сатурн, където е започнало формирането на нашето физическо тяло.
9. Сетиво за СЛУХ
Ухото е най-старият орган у човека. Д-р Рудолф Щайнер сочи, че вътрешното ухо на човека (физическият орган на равновесие) е един метаморфозирал човек-крайници.
Мисленето е по характер антисоциално, то еманципира човека, докато слухът е социално сетиво. В работата със сетивото за слух седи и умението да изслушваме внимателно и с удивление и уважение другия човек.
10. Сетиво за ГОВОР/ЕЗИК
Има отношение към ларинкса на човека. Човек може да създаде мелодия, но не и език. Говорът зависи и от нашето дишане. Астралният говор е по-накъсан. Човек говори често предимно астрално.
Вдишване – астрално тяло.
Издишване – етерно тяло.
Ние трябва да можем да удължим нашето издишване и с това да правим нашия говор по плавен, преливащ, гладък.
11. Сетиво за МИСЛЕНЕТО НА ДРУГИЯ
В известен смисъл трябва да заличим, да намалим, сетивото за говор, за да усетим мисленето на другия.
12. Сетиво за АЗА НА ДРУГИЯ
Усещане за това не просто какво е казал другия, а какво влага в това. Можем ли да се доверим, да разчитаме на казаното, да прозрем зад него.
Източник: waldorfbg.org