Един път Учителят ми говори: „Каквото ти желае душата, каквото искаш да постигнеш, тури го в подсъзнанието си и недей бърка вече.” – „Ама че как да разбираме, Учителю, това нещо? Да го туря в подсъзнанието и да не го бъркам?” – „Ще ти кажа. Помисли, че се качваш от пристанището Ливерпул, от Англия за Америка. Параходът пътува две седмици денонощно. Като се качиш на парахода, защо ще се тревожиш: „дали ще стигна или няма да стигна”? Морето може да се вълнува или не, но след 14 денонощия току ти извикат: „Ню Йорк, пристанището!” Тъй че, има си персонал, началници, служители там, които денонощно бдят на палубата и за правилното движение на парахода. Ти защо ще се тревожиш? Подсъзнанието, това са висши светове, това са висши съзнания. Те реализират онова, което ти си пожелал. И затуй нямаш право да го бъркаш. Ако го бъркаш, не става, законът не работи тогава. Не се осъществява това, което си пожелал. Затова пожелай нещо и го тури в подсъзнанието – то ще се реализира.”
Пеню Ганев, “Изгревът…”, том 16. Източник: petardanov.com