fbpx

Седемте духовни закона на успеха – Дийпак Чопра

Седемте духовни закона на успеха. Седемте духовни пpавила за pодители - Дийпак Чопра

Първият духовен закон на успеха е законът за чистата потенциалност. Опира се на факта, че в основното си състояние ние сме чисто съзна­ние. Чистото съзнание е чиста потенциалност, то е ­полето на всички възможности и безкрайна ­съзидателност. Чистото съзнание е нашата духовна същност. Бидейки безкрайно и неограничено, то също така е и чиста радост. Други негови призна­ци са чистото знание, безкрайното спокойствие, съвършеното равновесие, непобедимостта, прос­тотата и блаженството. Това е нашата основна при­рода, а тя е природа на чис­тата потенциалност.

Когато откриете своята основна природа и зна­ете кои сте в действителност, в самото това зна­ние се крие способността да осъществявате всяка своя мечта, защото вие сте безкрайната възможност, неизмеримият потенциал на всичко, което е било, е и ще бъде. Законът за чистата потенциал­ност би могъл да се нарече и закон за единството, защото в основата на безкрайното многообразие на живота е единството на всепроникващия дух. Между вас и това енергийно поле няма преграда. Полето на чистата потенциал­ност е вашата собствена същност. И колкото повече упражнявате ис­тинската си природа, толкова повече се прибли­жавате до полето на чистата потенциалност.

Упражняване на собствената същност, или самоориентиране, означава, че наш вътрешен ори­ентир е собственият ни дух, а не обектите от прак­тиката ни. Противоположност на самоориентирането е ориентирането по обектите. Когато се ори­ентираме по обектите, ние винаги сме под влия­нието на обекти вън от собствената ни същност – ситуации, обстоятелства, хора и предмети. В то­зи случай непрекъснато търсим одобрението на другите. Нашето мислене и нашето поведение не­изменно се влияят от очакваната реакция. Затова ориентирането по обектите се основава на страх.

При ориентирането по обектите ние изпитваме силна необходимост да контролираме нещата. Из­питваме силна необходимост от външна сила. Нуждата от одобрение, нуждата да контролира­ме нещата и нуждата от външна сила са потреб­ности, които се основават на страха. Този вид си­ла няма нищо общо със силата на чистата потен­циалност, Божията сила или истинската си­ла. Когато сме изпълнени от Божията сила, няма страх, няма принуда, няма борба за одобрение, няма външна сила.

При ориентирането по обектите вътрешният ни ориентир е нашето его. Егото обаче не е това, което сме в действителност. То е нашата­ представа за себе си, то е нашата социална­ маска, то е ролята, която играем. Нашата социална­ маска се крепи на одобрението. Тя иска да контролира и се поддържа със сила, защото живее в страх.

Нашата истинска същност, нашият дух, наша­та душа е напълно свободна от всичко това. Тя е неуязвима за критики, не се бои от никакви пре­дизвикателства и не се чувства по-долу от нико­го. Но тя е също така скромна и не изпитва пре­възходство спрямо някого, защото разпознава във всички останали същия Бог, същия Дух в друг об­раз.

Това е основната разлика между ориентиране­то по обектите и самоориентирането. При самоориентирането ние се уповаваме на истинската си природа, която не се бои от никакви предизви­кателства, уважава всички хора и не се чувства по-долу от никого. Ето защо Божията сила е ис­тинска сила.

За разлика от силата, която се основава на ориентирането по обектите, която е фалшива. Произтичаща от егото, тя трае само дотогава, до­като е налице обектът, който служи като ориен­тир. Да речем, разполагате с много пари или имате някаква титла – президент сте на страната или уп­равлявате корпорация. Властта, на която се радвате, си отива заедно с титлата, с поста, с парите. Основаващата се на егото сила трае само толко­ва, колкото всичките тези неща. Щом изчезнат тит­лите, постовете, парите, изчезва и силата.

А Божията сила е постоянна, защото се основава на знанието за Бога. Тя има някои характер­ни признаци. Привлича към вас хората, както и нещата, които искате. Въздейства върху хората, ситуациите и обстоятелствата, за да подкрепят ва­шите желания. Това се нарича още „подкрепа от законите на Природата“. То е подкрепата на Бога, то е подкрепата, която получавате, когато Бог е благосклонен към вас. Силата ви е такава, че по­лучавате радост от връзката с хората и хората по­лучават радост от връзката с вас. Вашата сила е обвързваща – обвързване, което произтича от ис­тинската любов.

Как можем да приложим в живота си закона за чистата потенциалност, полето на всички възмож­ности? Ако искате да се радвате на предимства­та, които дава полето на чистата потенциалност, да използвате пълноценно съзидателността, свойствена на чистото съзнание, трябва да имате достъп до него. Един от начините да се достигне полето, е чрез всекидневно упражняване на мъл­чание, медитация и въздържане от преценки. Вре­мето, прекарано сред Природата, също ще ви да­де достъп до присъщите на полето свойства: без­крайна съзидателност, свобода и блаженство.

Да упражнявате мълчание, означава, че се за­дължавате да отделяте известно време просто за да съществувате. Упражненията в мълчание изис­кват периодично да се оттегляте от речевата ак­тивност, както и от занимания като гледане на телевизия, слушане на радио или четене на книга. Ако никога не си давате възможност да упражня­вате мълчание, това води до нарушаване на вът­решния ви диалог.

Периодично отделяйте по малко време, за да упражнявате мълчание. Или просто си обещайте всеки ден да прекарвате известно време в мълча­ние. Бихте могли да го правите в продължение на два часа или, ако това ви се вижда много, в про­дължение на един час. От време на време упраж­нявайте мълчание по-дълго, например цял ден, два дни или дори цяла седмица.

Какво става, когато започнете да упражнявате мълчание? Първоначално вътрешният ви диалог става дори още по-бурен. Вие изпитвате остра нужда да кажете разни неща. Познавам хора, ко­ито направо полудяват през първите един-два дни, когато се посветят на продължително мълчание. Изведнъж ги връхлита чувство за тревога и без­покойство. Но ако проявят упоритост, вътрешни­ят им диалог постепенно започва да уляга. Скоро покоят става абсолютен. Това е така, защото след известно време умът ви се предава, разбирайки, че няма никакъв смисъл да снове насам-натам, след като вие – Богът, Духът, този, който решава – няма да проговорите, точка. После, когато вът­решният диалог се уталожи, вие започвате да въз­приемате покоя в полето на чистата потенциалност.

Периодичното практикуване на мълчание с удобно за вас времетраене е един от начините да почувствате действието на закона за чистата потенциалност. Друг начин е всеки ден да прекарва­те известно време в медитация. В идеалния слу­чай би трябвало да медитирате най-малко по трий­сет минути сутрин и трийсет минути вечер. Чрез медитацията ще се научите да възприемате поле­то на чистия покой и чистото съзнание. В това поле на чистия покой е полето на чистата корела­ция (взаимообвързаност), полето на безкрайната организираща сила, първичното пространство на сътворението, където всичко е неразривно свър­зано с всичко останало.

 

 

Седемте духовни закона на успеха. Седемте духовни пpавила за pодители - Дийпак ЧопраОткъс от книгата: „Седемте духовни закона на успеха. Седемте духовни пpавила за pодители“

Автор: Дийпак Чопра

Книгата може да поръчате от тук >>

Статията се публикува с разрешението и съдействието на ИК „Бард“.

 

 

 

 

 

 

.

.

.

.

.