Само абсолютно свободният човек може да бъде търпелив.
…
В търпението има следната отличителна черта: търпеливият човек усеща удоволствие и работи за постигането на един краен резултат. Един художник може да бъде търпелив; или един математик работи с най-голямо търпение върху известна задача, която може да му отнеме 1, 2, 3, 4, 5, 10 години, но той намира удоволствие в самата работа. При всички препятствия, които среща, той е търпелив, не се отчайва. Търпеливият човек всякога е весел и затова не може да изгуби равновесието си.
…
Търпеливият човек има мир в себе си. Той всякога е тих и спокоен. Затуй, когато говорите за търпението, само така трябва да го разбирате; само така можете да имате добри резултати.
…
Като отидете някъде, каквато работа има, свършете я, не чакайте заповед. Такъв е Божественият закон. Влезете ли някъде, направете онова, което другият не е забелязал.
…
Търпеливият човек проявява едно отлично качество, а именно следното: каквато погрешка и да направите пред него, той никога няма да наруши своя мир; на всичко поглежда весело и спокойно. Каквато пакост и да му направите, той ще остане тих и спокоен, и то не само привидно, но и вътрешно. Отлично качество е това! За пример, ако не сте му донесли на време някоя книга, която сте му обещали, той няма да се сърди, да каже, че не сте издържали на обещанието си и т.н. Той ще ви посрещне, като че на време сте му донесли книгата и пак ще бъде весел. А вие как постъпвате?
…
Търпението не върви съобразно часовника на света. И действително, когато двама търпеливи хора в света си обещаят нещо, те ще бъдат тъй точни, както е точна земята в своето движение. Един търпелив човек, като ви обещае нещо, той ще дойде без часовник и няма да закъснее нито една минута. Търпението определя времето. Значи, търпението е най-разумното качество на човешката душа.
…
Разумният човек трябва да бъде всякога учтив към близките си.
…
Като ви дойде някоя неприятност, бъдете весели, свършете си работата и после пак си приказвайте. Всяка друга философия няма да ви ползва. Вие може да си философствате да бъдете търпеливи, това да приложите, онова да приложите и т.н. Прекрасно е всичко това, но една добра постъпка, направена на време, е много по-ценна от много философски теории. Теориите са хубави, с тях може да се занимаваме, когато нямаме работа. Но щом дойдем до живота, за да добием търпение, трябва приложение. Ако всички вие бихте имали това търпение, не щяха да се раждат тия противоречия, които сега съществуват във вас.
Откъси от “Търпение” – беседа, държана от Учителя на 13 април 1924 г. в София.