Ако тялото използва глюкоза при упражняване на самоконтрол, означава ли това, че то започва да копнее за сладки храни? Отговорът е „да“ – може би лоша новина за онези, които се надяват да използват самоконтрола си, за да избягват сладкишите. Когато в ежедневието на хората има повече изисквания за самоконтрол, гладът им за сладкиши се изостря. Въпросът не е просто в това, че човек иска повече храна като цяло; те, изглежда, изпитват глад специално за сладки неща. В лабораторията студентите, които току-що са изпълнили задача, изискваща самоконтрол, ядат повече сладкиши, а не други (солени) храни. Дори само при очакването, че ще се наложи да упражнят самоконтрол, хората като че ли огладняват за сладки храни.
Всички тези резултати не обосновават снабдяването с дози захар на никого – човек или куче, извън лабораторията. Тялото може би копнее за сладки неща като най-бърз начин за получаване на енергия, но храните с ниско съдържание на захар, много протеини и други пълноценни храни действат също толкова добре (макар и по-бавно). И все пак, откритието за ефекта на глюкозата посочва някои полезни техники за самоконтрол. То предлага и разрешение за една дълговечна човешка загадка: защо шоколадът е толкова привлекателен в определени дни от месеца?
…
Не искаме да преувеличаваме тези проблеми, тъй като повечето жени се справят доста добре с ПМС на работа и вкъщи; и определено не искаме да внушаваме, че жените имат по-слаба воля от мъжете. Да повторим: жените като цяло имат по-малко проблеми със самоконтрола, отколкото мъжете. Те извършват по-малко престъпления, свързани с насилие, и имат по-слаба склонност към алкохолизъм и наркомания. По-добрият самоконтрол на момичетата вероятно е една от причините те да получават по-добри оценки в училище, отколкото момчетата.
Въпросът е там, че самоконтролът е свързан с ритмите на тялото и колебанията в неговото снабдяване с енергия. Една жена със самоконтрол на светица може да стане не дотам благочестива през лутеалната фаза. ПМС, както и хипогликемията и диабетът, представлява особено ясен пример за това какво се случва, когато в тялото има недостиг на глюкоза; а на всеки – мъж или жена, диабетик или не – понякога не му достига глюкоза. Всички се поддаваме на обезсърчение и гняв. Всички понякога се чувстваме обкръжени от неразрешими проблеми и обзети от импулси, които ни изглеждат чужди – дори направо дяволски.
Но обикновено проблемът е отвътре. Не че светът внезапно е станал жесток. Не че Луцифер ни измъчва с мрачни нови изкушения и импулси. А ние сме по-неспособни да се справяме с обикновени импулси и отдавнашни проблеми. Провокациите могат да бъдат доста реални – спокойно може да имате повод да се ядосате на шефа си или да преосмислите брака си. (Мелани Грифит в крайна сметка наистина се разведе с Дон Джонсън.) Но няма да постигнете особен напредък по тези проблеми, когато не контролирате собствените си емоции – а това започва с контролирането на глюкозата.
Хранете се така, че да придобиете сила на волята
След като проучихме проблемите, свързани с липсата на глюкоза, можем да преминем към разрешенията им и към по-жизнерадостни теми – например вкусна храна и дълга дрямка. Ето някои уроци и стратегии за това как да накарате глюкозата да работи за вас:
Хранете звяра. Под звяр нямаме предвид Велзевул, а потенциалния демон вътре във вас или в хората, с които общувате. Изчерпването на глюкозата може да превърне и най-очарователния събеседник в чудовище. Старият съвет „да закусиш добре“ се прилага по цял ден – особено в моменти, когато сте подложени на физически или умствен стрес. Ако ви предстои тест, важна среща или решаващ проект, не се заемайте с тях без глюкоза. Не влизайте в спор с шефа си четири часа след обяда. Не разисквайте сериозни проблеми с партньора си точно преди вечеря. Когато сте на романтично пътешествие из Европа, не влизайте в седем часа вечерта, на празен стомах, в средновековен град, ограден със стена, като се опитвате да стигнете с кола до хотела. Колата ви вероятно ще излезе невредима от павирания лабиринт, но връзката ви може и да не оцелее.
И най-вече, не пестете калориите, когато се опитвате да се справите с по-сериозни проблеми от наднорменото тегло. Ако пушите, не се опитвайте да се откажете, докато в същото време сте на диета. Всъщност, за да се откажете, дори може да добавите малко калории – защото това, което ви прилича на копнеж за цигара, всъщност може да е копнеж за храна, след като вече не потискате апетита си с никотин. Когато изследователи давали захарни таблетки на пушачи, опитващи се да откажат цигарите, понякога допълнителната глюкоза водела до по-голям успех, особено когато таблетките се комбинират с друга терапия, например никотинова лепенка.
Захарта действа в лабораторията, а не във вашия хранителен режим. Донякъде е ирония, че изследователите на самоконтрола толкова обичат да дават захар на експерименталните субекти, като се има предвид колко много хора искат да имат силна воля, за да устояват на сладкишите. Но учените постъпват така само за краткосрочно удобство. Напитката, пълна със захар, осигурява бързо увеличаване на енергията, което дава възможност на експериментаторите да наблюдават ефектите от глюкозата за кратък период от време. Нито изследователите, нито техните експериментални субекти искат да чакат цял час, докато тялото усвои нещо по-сложно, например протеин.
В някои моменти може да използвате захар, за да повишите самоконтрола си точно преди кратко предизвикателство, например тест по математика или среща в движение. Ако току-що сте отказали пушенето, може да използвате бонбон като спешен заместител, ако усетите внезапен копнеж за цигара. Но скокът на захарта бързо е последван от срив, при който се чувствате по-изчерпани, така че това не е добра дългосрочна стратегия. Определено не ви препоръчваме да преминете от диетична сода на сладкиши и напитки, пълни със захар. Откритието на изследователите, че напитките, подсладени със захар, временно намаляват симптомите на ПМС, може и да се окаже вярно. Но извън лабораторията ще е по-добре да се придържате към твърдението на певицата Мери Джей Блайдж по повод на нейния ПМС и съпътстващите го промени в настроението и безконтролно пазаруване: „Захарта влошава нещата“.
Когато ядете, се придържайте към бавно изгарящите храни. Тялото преработва почти всяка храна в глюкоза, но с различна скорост. За храни, които се преработват бързо, се казва, че имат висок гликемичен индекс. Сред тях са нишестените въглехидрати – бял хляб, картофи, бял ориз, голяма част от готовите закуски и менютата в заведенията за бързо хранене. Изяждането им предизвиква цикли „бум и крах“, които ви причиняват недостиг на глюкоза и самоконтрол – и твърде често сте неспособни да устоите на копнежа на тялото за бързите дози нишесте и захар, съдържащи се в поничките и сладките. Изобилните закуски с палачинки на Тлъсти вторник може и да са оправдани при разюзданите шествия, но не са особено полезни през останалата част от годината.
За да поддържате стабилен самоконтрол, е по-добре да избирате храни с нисък гликемичен индекс: повечето зеленчуци, ядки (например фъстъци и кашу), много сурови плодове (например ябълки, боровинки, круши); сирене, риба, месо, зехтин и други „добри“ мазнини. (Тези нискогликемични храни помагат и за поддържане на стройна фигура.) Ползата от правилното хранене се проявява при проучвания с жени, страдащи от ПМС, които твърдят, че когато се хранят по-здравословно, имат по-слаби симптоми. Проведена е и успешна серия от експерименти с хиляди тийнейджъри в изправителни институции. След като институциите заместват някои от храните, съдържащи захар и рафинирани въглехидрати, с плодове, зеленчуци и пълнозърнест хляб, настъпва рязък спад на опитите за бягство, проявите на насилие и други проблеми.
Откъс от книгата: „Сила на волята“
Автори: Рой Ф. Баумайстър и Джон Тиърни
Книгата може да поръчате от тук >>
Статията се публикува с разрешението и съдействието на ИК „Бард“.
.
.
.
.
.