Ако заедно не можем да постигнем – то по отделно бихме постигнали още по-малко
Вярвам в съдействието на хората. Вярвам в съдействието в доброто, в съединението в добродетелите и работата. Вярвам в това, че във всеки има добро. Вярвам, че живеем в нещо, което ни принадлежи като отговорност – обществения живот. Не мисля, че трябва да правим автономни общности и паралелни системи. Нито да реформираме нещо от вън – преди да сме се изменили отвътре.
Вярвам, че ние сме обществото, ние сме градът, ние сме държавата, ние сме планетата и отговорността е на нас. Ако всеки създаде собствен свят – няма да успеем повече, защото тогава всеки ще разчита само на доброто в себе си, а ще се изправи срещу всички недостатъци. Единението ни дава възможност да разчитаме на добродетелите на всички.
Ако изпълним сегашните форми и структури със съдържанието на доброто – тогава те магически ще се променят. А ако ги променим само външно – тогава магически ще остават същите, а ограниченията ще са сякаш самопораждащи.
За да построим нов свят трябва да събудим доброто в себе си и да го приложим, но не само в малка затворена общност, а към всички. Всеки ден може да прилагаме по малко добро – всеки ден може да го разширяваме. Всеки ден за всеки изразът може да е различен. Критерият се усеща вътрешно – дали ни е светло в душата. За това нещо не ни трябват паралелни структури, политически събития, автономни общности – а само вяра в доброто, която да ни крепи в трудните моменти.
И ако приложим това – всичко се променя. Вярвам – то вече се промени. Ние сме в навечерието на пролетта. Пролетта иде! Виждат се първите кокичета.
Калоян Гичев, 17 март 2015 г., София.