На снимката: Рудолф Щайнер
Тази публикация е едно отдавна отлагано откровение. Наскоро обаче “случайно” се натъкнах на толкова категорични и негативни коментари от “бели братя”, представящи д-р Щайнер като адепт на Черната ложа, че явно е дошло време да споделя моите размишления по темата, като не претендирам да съм безгрешен и оставям всеки сам да си направи изводите и да “свърже точките”.
Ще бъда щастлив, ако този текст бъде полезен за поне един от тези, които искат да вървят по Пътя на Ученика и да спести моето няколко месечно лутане между житото и плявата, макар и да осъзнавам, че и то не е никак пропиляно време, понеже ни учи да различаваме бялото от черното, а без това качество свръхсетивните светове в най-добрия случай остават напълно непознати за нас, а ако някак попаднем там трудно можем да се ориентираме по Пътя към Истината.
Противоречивите мнения за Антропософията (Духовната наука, вдъхновена от Рудолф Щайнер) идват преди всичко от хора, които имат следната философия за ученичество: “Слушай Учителя и отричай всичко друго без да се опитваш да го разбереш и осъзнаеш – опасно е да се мисли!”. Това за мен е абсолютно същото като проповедите на чернодрешковците от църквата в стил “нали си имаме Христос – за какво са ни Учители като Петър Дънов, които да допълват и разясняват Неговото Слово”. Точно така ми звучат и фразите в стил “Учителя е бил тука, защо някой да разяснява отделни части от беседите му?!”. Все едно Бялото Братство работа само в една точка от Вселената, а всички останали може спокойно да спят…
Макар да бях изчел много от Словото на Учителя, едва след като вникнах в Антропософията осъзнах колко съм се заблуждавал, че го разбирам в детайли и на едно по-дълбоко окултно ниво. Не случайно самият Учител е казвал, че мисията на Щайнер е да подготви западните народи за Новото учение. И за тези от нас, които сме така устроени, че е силно засилено аналитичното мислене е особено необходимо да се запознаят поне с основите на Антропософията, за да разбират Учението Учителя не само като низ от красиви и морализиращи слова, а като едно дълбоко езотерично учение.
Това неизбежно води до осъзнаването колко много повече ни е казвал Учителя в многопластовите си беседи.
Важно е все пак да отбележа, че лекциите на Щайнер не са от тези, които се четат преди лягане или между другото. Напротив – те често изискват по-високо ниво на концентрация (дори една своеобразна медитация), отколкото ако четем Учителя като приказки – без вникване, размишления, правене на упражненията и т.н. Но както и самият Щайнер казва, този стил е умишлено избран, тъй като по такъв начин съзнанието ни е постоянно будно и чрез размишленията над духовни въпроси (което многократно е препоръчвал и Учителя) развиваме и организираме нашето духовно тяло.
И точно както Учителя ни дава ключове и изнася цели беседи, за да разтълкува един стих от Библията, откриваме как Щайнер дава ключове за разбиране на Божието Слово, свалено от Духът на Истината през Учителя.
“В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото. И събраха се до Него голямо множество, така щото влезе и седна в една ладия. А целият народ стоеше на брега. И говореше им много с притчи. Като завършва притчите, казва: Който има уши да слуша, нека слуша. Тогаз се приближиха учениците Му и Му казват: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете Тайните на Небесното Царство, а на тях не е дадено. Защото който има, на него ще се даде и ще има изобилно, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разбират… А вашите очи са блажени, защото виждат и ушите ви, защото чувате.” (Матей, глава 13)
Тук ще си позволя да цитирам и един коментар от интернет, който подкрепям на 100%, а който желае може да вникне по-дълбоко в думите. В скоби са посочени мои допълнения:
“Учението на Учителя е откровение на Великото Всемирно Братство, на Христа. То е част от онези велики импулси, от които произлиза и Антропософията. Не случайно Учителя, казва, че Щайнер е от Бялото братство и има за цел да подготви западния ум. Не е случайно, че за известно време (издавано по времето и под ръководството на Учителя) картината на корицата на сп. “Житно зърно” е един от печатите от апокалипсиса, които рисува Щайнер. Не е и случайно антропософското познание на Боян Боев, който се има за един от най-приближените ученици на Учителя (същото важи и за Влад Пашов). За мен Словото и на двамата трябва да се цени, защото и двете са част от проявленията на Духа (и като такива се допълват по много красив и естествен начин). Мисля, че хората, които казват така лесно: “не търсете чужди учители” и т.н. го правят от слабост да познаят духа, брата и в другите. Учението на Бялото Братство трябва да примири, да обедини религиите и духовните учения, а не да ги отблъсква, да ги доминира. То е отправна точка, която помага да се открива Божественото навсякъде, което сочи и казва познай брата си. Всеки един светоглед, който омаловажава стойността, на което и да е от двете течения е грешен (и съзнателно или несъзнателно е вдъхновен от една друга ложа).”
Хубаво е да имаме в предвид и факта, че Учителя никога не е искал да му изграждаме паметници и да го приемаме за единствен авторитет. Напротив – дори е препоръчвал да се четат и други гледни точки, когато са от адепти на Бялата Ложа – например Сведенборг. Казвал е следното, а всеки може да го тълкува както намери за добре:
“Един ден българите ще познаят, че аз съм им бил един голям приятел. Но когато аз си замина, не искам никакви паметници, и ако ми направите такива, ще ги разруша. Любов иска Бог, да се обичат всички като братя и сестри, това са паметниците на бъдещето. Казвам: Моите думи са Божии думи, те не са мои думи.”
И всеки, който твърди, че Бог се проявява само през един Извор, както и всеки, който твърди, че всичко слово, което звучи красиво и вдъхновяващо, е от Бога, никак не помага на Бялата Ложа и на човечеството, колкото и да е добронамерен. Лично мнение.
Важна забележка:
Всичко, което казах дотук важи преди всичко за знанията и истините, които Щайнер е свалил от свръхсетивните светове. За разлика от тях, окултните упражнения, които той е препоръчал за развиване на духовните ни тела, според мен е разумно поне частично (а според мен – изцяло) да бъдат заменени от методите, дадени от Учителя, които помагат да изградим и много здрава връзка с Христос – Завета на цветните лъчи на Светлината, Молитви, работа с Евангелието на Йоан, “Свещени думи на Учителя” и други свещени текстове. Тези методи според мен най-добре са описани в книгата “Имам дом неръктоворен” (по-лесно се намира онлайн, отколкото книжна), в която Влад Пашов се е постарал да извади от Словото на Учителя всичко най-важно по темата. Този път е най-подходящ и най-пригоден за нас като българи и славяни. Сам Учителя казва:
“Ние препоръчваме търпението само тогава, когато умът постепенно се укрепва. Предприемайте само такава работа, която усилва дейността на ума и на сърцето ви. Ако прилагате методи, те трябва да бъдат изпитани не само от другите, но и от самите вас. Например, англичаните и американците си служат с някои методи на индусите и вместо положителни резултати, те получават отрицателни. Всеки народ, всеки човек трябва да си служи с методи, които отговарят на самите тях. Това са методите на Природата. Те са естествени и безопасни.”
В случаят и двата пътя водят към едно и също място без възможност да ни навредят (ако ги използваме разумно), но все пак втория път е доста по-пряк и по-съобразен с нашето съзнание.
P.S. Ако някой прояви интерес дори и от просто за обща култура да се запознае с тази материя, препоръчвам му да започне с основните 3 книжки (в посочения ред), излагащи идеите на антропософията. Могат да бъдат намерени безплатно онлайн или отпечатани в някои книжарници:
- Теософия;
- Основи на Тайната Наука (Въведение в Тайната Наука);
- Как се добиват познания за висшите светове.
Полезни връзки по темата:
Дете на Светлината, 22 март 2015 г.