Две неща изпълват душата с винаги нови и нарастващи удивление и страхопочит, колкото и често и продължително мисълта отново да е заета с тях: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен – Кант.
Мисля си – външните чудеса може би са интересни и привличащи, но далеч не са толкова вълнуващи колкото вътрешните – невидими чудеса. Вътрешните чудеса са толкова прекрасни! И Екзюпери ни казва, че истински се вижда само със сърцето, същественото е невидимо за очите. Вътрешният свят е тайно съкровище, по-ценно от злато и скъпоценности – напомнят ни някои приказки. Основна поука в които е, че това богатство е добро само ако ние сме добри и морални. И тук си представям думите на Кант – представям си звездното небе – с безброй звезди и моралният закон в човек – вътре в мен. Два безкрайни и живи свята.
За някои звездите може би са само светлинки, но за тези, които пътуват – те са водачи. Така и за някои моралният закон може да е само правила, но за тези, които пътуват във вътрешния свят – той е водач. Водачът ни води – превежда ни през непозната местност, пазейки ни от опасности и безпътица. Водачът ни води към желаната цел, взимайки предвид всички препядствия и избирайки път за нас.
Спасителя ни казва:
“А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве.”
Пътят отвън навътре и пътят отвътре навън са две нишки, които постоянно се преплитат в нас и ни водят напред.
Споделям тези размисли, за това заедно да се порадваме на мисълта за невидимото – да просветне нещо светло в умовете ни и топлинка да трепне в сърцата ни. Да си пожелаем баланс, богат вътрешен и външен свят с добри водачи и устои. Звездно небе над нас и морал в нас!
Калоян Гичев, 9 април 2015 г.