Представяме ви аудио версия на Свето евангелие от Лука.
От долу слагаме текст от Цариградския превод.
ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА
ГЛАВА 1.
1. Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните нам събития, 2. както ни ги предадоха онези които от начало са били очевидци и служители на словото, 3. виде ми се благословно и мене, който изследвах подробно всичко от начало, да ти пиша наред за това, честити Теофиле, 4. за да познаеш твърдото основание на това учение, в което си поучаван.
5. В дните на Ирода царя Юдейскаго имаше некой си свещеник, от четата Авиева, на име Захария; и жена му от дъщерите Ааронови, и името й Елисавета. 6. Те и двамата беха праведни пред Бога, и ходеха безпорочно във всичките заповеди и постановления Господни. 7. И немаха чедо, понеже Елисавета бе неплодна, а и двамата беха заматорели във възрастта си. 8. И като свещенсвуваше той пред Бога в реда на четата си, 9. по обичая на свещенството падна жребие нему да влезе в храма Господен и да покади. 10. И в часа на каденето всичкото множество на народа от вън беше на молба. 11. И яви му се ангел Господен стоещ от десно на кадилния олтар. 12. И Захария като го виде, смути се и страх нападна на него. 13. И рече му ангелът: Не бой се, Захарие; защото послуша ти се молбата; и жена ти Елисавет ще ти роди син, и ще му наречеш името Иоан. 14. И ще ти бъде радост и веселие, и мнозина ще се възрадват за неговото рождение. 15. Защото ще бъде велик пред Бога; и вино и сикера нема да пие; и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си. 16. И ще възвърне мнозина от синовете Израилеви към Господа технаго Бога. 17. И той ще предиде пред него в дух и сила Илиина, за да възвърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдруванието на праведните, за да приготви Господу народ предразположен. 18. И рече Захария на ангелът: По какво ще позная това? защото аз съм стар, и жена ми заматорела в дните си. 19. А отговори ангелът и рече му: Аз съм Гавриил който предстоя пред Бога; и праведен съм да ти говоря, и да ти благовестя това. 20. И, ето, ще мълчиш и не ще можеш да говориш, до денят в който ще бъде това, защото не хвана вера на думите ми, които ще се сбъдат на времето си. 21. И народът чакаше Захария; и чудеха се че се бавеше в храма. 22. А когато излезе, не можеше да им продума, и разумеха че е видение видел в храма, и той им киваше, и оставаше нем. 23. И като се изпълниха дните на службата му, отиде у дома си. 24. А след тия дни зачна жена му Елисавет, и таеше се пет месеца и думаше: 25. Така ми стори Господ в дните в които пригледна да отнеме укорът ми измежду человеците.
26. А в шестият месец проводен бе ангел Гавриил от Бога в град Галилейски, на който името е Назарет, 27. при една девица сгодена за мъж на име Иосиф, от дома Давидов, а името на девицата Мариам. 28. И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените. 29. А тя щом го виде смути се от думата му и размишляваше какво ще бъде това поздравление. 30. И рече й ангелът: Не бой се, Мариам; защото си намерила благодат у Бога. 31. И ето ще зачнеш в утробата си, и ще родиш син, и ще наречеш името му ИСУС. 32. Той ще бъде велик, и Син на Вишнаго ще се нарече; и ще му даде Господ Бог престола на отца му Давида; 33. И ще царува над дома Яков във веки, и царството му не ще да има край. 34. И рече Мариам на ангела: Как ще бъде това? понеже мъж не зная? 35. И отговори ангелът, и рече й: Дух Светий ще дойде върху ти, и сила на Вишнаго ще те осени; за това и светото което се ражда от тебе, Син Божий ще се нарече. 36. И ето, твоята сродница Елисавет, и тя в старините си зачена син, и този е шестий месец за нея, която се неплодна казваше; 37. защото нема у Бога невъзможно нещо. 38. И рече Мариам: Ето рабинята Господня; нека ми бъде по твоята дума. И отиде си от нея ангелът. 39. И стана Мариам през тези дни, та отиде бързом към планинската страна в град Юдов; 40. И влезе в дома Захариин и поздрави Елисавет. 41. И щом чу Елисавет поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й, и изпълни се Елисавет с Духа Светаго; 42. и възгласи с глас голем и рече: Благословена ти в жените, и благословен плодът на твоята утроба. 43. И от къде ми е това, да дойде при мене майката на Господа моего? 44. Защото, ето, щом дойде гласът на поздравлението ти в ушите ми, възигра радостно младенецът в утробата ми. 45. И блажена която е повервала, че ще се сбъде реченото й от Господа.
46. И рече Мариам: Величае душата ми Господа, 47. и възрадва се духът ми в Бога спасителя моего 48. Защото пригледа на смирението на рабинята си; и, ето, от нине ще ме ублажават всичките родове. 49. Защото Силният ми стори величие, и свето е неговото име, 50. и неговата милост е от род в род върх тези които му се боят. 51. Сътвори сила със своята мишца; разпръсна горделивите с мислите на сърцето им. 52. Свали силните от престолите им, и въздигна смирените. 53. Гладните изпълни с добрини, а богатите отпрати празни. 54. Помогна на Израиля своят раб, като помена милостта си, 55. (като говори на отците ни,) на Авраама и на семето негово до века. 56. И седе Мариам с нея до три месеца; и се завърна у дома си.
57. А Елисавета се изпълни времето й да роди; и роди син. 58. И чуха съседите и роднините й, че е възвеличил Господ своята към нея милост, и радваха се с нея. 59. И в осмия ден дойдоха да обрежат детето, и наричаха го, по бащиното му име, Захария. 60. И отговори майка му, и рече: Не, но ще се нарече Иоан. 61. И рекоха й че: Никой нема в рода ти който да се нарича с това име. 62. И киваха на баща му как би искал той да го нарече. 63. А той поиска дъсчица, и написа тези думи: Иоан е името му. И почудиха се всички. 64. И тоз час се отвориха устата му и езикът му; и говореше и благославяше Бога. 65. И нападна страх на всичките им съседи, и по всичката планинска страна на Юдея приказваше се за всичко това. 66. И всички които чуха, туриха това на сърцето си и казваха: Какво ли ще бъде това отроче? И ръката Господня беше с него.
67. И отец му Захария изпълни се Духом Светим; и пророкува и рече: 68. Благословен Господ Бог Израилев, защото посети и стори избавление на своя народ, 69. и въздигна нам рог на спасение в дома на Давида раба своего, 70. (както говори чрез устата на светите свои от века пророци,) 71. освобождение от враговете наши, и от ръката на всички които ни ненавиждат, 72. да стори милост с отците наши, и да помене светия свой завет, 73. клетвата с която се закле на отца ни Авраама, 74. да даде нам, освободени от ръката на враговете наши, да му служим без страх, 75. в светост и правда пред него през всичките дни на живота си. 76. И ти, отроче, пророк на Вишнаго ще се наречеш; защото ще предидеш пред лицето Господне, да приготвиш пътищата му; 77. за да дадеш на неговия народ да познаят спасение, чрез прощаване на греховете им, 78. за милосърдието на милостта на Бога нашего, с която ни посети зора от висотата, 79. да осияе седещите в тъмнина и в сенка смъртна, така щото да управи нозете ни в път на мир.
80. А детето растеше и укрепяваше се духом; и в пустините беше до денят на явлението си на Израиля.
ГЛАВА 2.
1. А през онези дни излезе заповед от Кесаря Августа да се напише всичката вселенна. 2. Това написване стана първо когато Кириний владееше Сирия. 3. И идеха всички да се написват, всеки в своят си град. 4. А възлезе и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в града Давидов, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов,) 5. да се напише с Мариам обручената нему жена, която беше непразна. 6. И когато беха те там, изпълниха се дните й да роди; 7. И роди Сина своего първороднаго, и пови го; и положи го в яслите; защото немаше место за тех в гостилницата.
8. И по онези места имаше овчари които нощуваха на полето, и вардеха стража през нощ за стадото си. 9. И, ето, ангел Господен застана между тех, и слава Господня ги осия, и уплашиха се със страх голем. 10. И рече им ангелът: Не бойте се, защото, ето, благовествувам ви радост голема, която ще бъде на всичките люде. 11. Защото днес се роди вам, в града Давидов Спасител, който е Христос Господ. 12. И това ще бъде вам знамение: Ще намерите младенец повит, сложен в яслите. 13. И внезапно с ангелът наедно намери се множество войска небесна които хвалеха Бога и говореха: 14. Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение. 15. И щом си отидоха ангелите от тех на небето, человеците, сиреч, овчарите рекоха си един на друг: Да идем прочее до Витлеем, и да видим това що е станало, което Господ ни изяви. 16. И дойдоха на бързо, и намериха Мариам и Иосифа и младенеца че лежеше в яслите. 17. И като видеха, разказаха речите що им се рекоха за това дете. 18. И всички които чуха почудиха се за това което овчарите им казаха. 19. А Мариам съхраняваше всички тези речи, и размисляше за тех в сърцето си. 20. И върнаха се овчарите, хвалеще и славеще Бога, за всичко що чуха и видеха според както им се бе рекло.
21. И като се изпълниха осем дни за да обрежат детето, нарекоха му името Исус, нареченото от ангела преди неговото зачатие в утробата.
22. И като се изпълниха дните за очищението нейно, по закона Моисеев, занесоха го в Ерусалим да го представят пред Господа, 23. както е писано в закона Господен, че «всеки младенец от мъжки пол който отваря ложесна свет на Господа ще се нарече,» 24. и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, «две гъргорици, или две гълъбчета.»
25. И, ето, имаше некой си человек в Ерусалим, на име Симеон; и този человек беше праведен и благочестив, и чакаше утешението на Израиля; и Дух Светий бе на него. 26. И открито бе нему от Духа Светаго, че немаше да види смърт преди да види Христа Господня. 27. И дойде по внушението на Духа в храма; и когато родителите внесоха отрочето Исуса да сторят за него по обичаю на закона, 28. той го прие на ръцете си, и благослови Бога, и рече: 29. Нине отпущаш раба си, Владико, според речта си, с миром; 30. защото видеха очите ми твоето спасение, 31. което си приготвил пред лицето на всичките народи; 32. светлина за просвещение на езичниците, и слава на твоят народ Израил. 33. А Иосиф и майка му чудеха се за това що се казваше за него. 34. И благослови ги Симеон, и рече на майка му Мариам: Ето този лежи за падане и за възставане на мнозина в Израил, и белег за противоречие; 35. а на сама тебе меч ще прониже душата ти; за да се открият помишленията на много сърца.
36. Имаше и некоя си Анна пророчица, дъщеря Фануилева, от племето Асирово; тя беше на възраст много остарела, и живела бе с мъжа си седем години от девството си. 37. И тя беше вдовица като на осемдесет и четири години, която не се отдалечаваше от храма, дето ноще и дене служеше Богу в пост и молитва. 38. И тя като пристъпи в истото време славословеше Бога, и говореше за него на всички които ожидаха изкуплението в Ерусалим. 39. И като свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. 40. А детето растеше и укрепяваше се духом, и се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия бе на него.
41. И ходеха родителите му всека година в Ерусалим за празника на пасхата. 42. И когато стана той на дванадесет години, като възлезоха по обичаю в Ерусалим за праздника, 43. и като изкараха дните на праздника и се връщаха, детето Исус остана назад в Ерусалим; и не усети Иосиф и майка му. 44. И понеже мислеха да е с дружината, изминаха един ден път, и търсеха го между роднините и познайниците си; 45. и като го не намериха, върнаха се в Ерусалим да го търсят; 46. И след три дни намериха го в храма седнал между учителите, та ги слушаше и попитваше ги. 47. И всички които го чуваха удивяваха се на разума и на отговорите му. 48. И като го видеха смаяха се; и рече му майка му: Синко, що ни стори така? Ето баща ти и аз много оскърбени те търсихме. 49. И рече им: Защо да ме търсите? Не знаете ли че требва да съм в това което принадлежи на Отца ми? 50. А те не разумеха речта която им рече. 51. И слезе с тех, и дойде в Назарет, и покоряваше им се. А майка му съхраняваше всички тези неща в сърдцето си.
52. А Исус успеваше в мъдрост, и възраст, и благодат пред Бога и человеците.
ГЛАВА 3.
1. А в петнадесетата година на владението на Тиверия Кесаря, когато Понтийски Пилат бе управител на Юдея, а Ирод четверовластник в Галилея, и Филип брат му четверовластник в Итурея и в Трахонитската страна, и Лисаний четверовластник в Авилиния, 2. във времето на архиереите Анна и Каиафа, слово Божие биде към Иоана сина Захариина в пустинята. 3. И дойде по всичката страна около Иордан та проповедваше кръщението на покаяние за прощаване на греховете. 4. както е писано в книгата на думите на Исаия пророка, който казва: «Глас на едного, който вика в пустинята; Пригответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки. 5. Всека долчина ще се напълни, и всяка гора и хълм ще се сниши, и криволиците ще станат прави, и неравните пътища гладки; 6. и всека плът ще види спасението Божие. »7. И тъй говореше на народите които идеха да се кръстят от него: Рожби ехидни! кой ви обади да побегнете от бъдещият гнев? 8. Сторете прочее плодове достойни на покаянието; и не начнувайте да думате в себе си: Отца имаме Авраама; защото казвам ви че Бог може от тези камени да въздигне чада Аврааму. 9. А и секирата вече лежи при кореня на дърветата; и тъй, всяко дърво което не прави добър плод отсича се и в огън се хвърля.
10. И питаха го народите и говореха: Прочее, що да правим? 11. А той отговори и рече им: Който има две дрехи нека даде на тогози който нема; и който има храна нека прави такожде. 12. Дойдоха и митари да се кръстят, и рекоха му: Учителю, що да правим? 13. И той им рече: Не събирайте нищо повече от това що ви е заповедано. 14. Питаха го и военните, и говореха: И ние що да правим? И рече им: Не правете никому насилство, нито оклеветявайте; и доволни бъдете със заплатите си.
15. И като очакваше народът, и размишляваха всички във сърцата си за Иоана да не би той да е Христос, 16. отговори Иоан на всички и рече: Аз ви кръщавам с вода; но иде по-силният от мене, комуто не съм достоен да развържа ремика на обущата му, той ще ви кръсти с Духа Светаго и с огън; 17. комуто лопатата е в ръката му, и ще отреби гумното си, и ще събере пшеницата в житницата си, а плевата ще изгори в огън неугасим. 18. И с много други поучения, благовествуваше той на народа. 19. А Ирод четверовластникът като се изобличаваше от него за Иродиада жената на брата си Филипа, и за всичките други злини що бе сторил Ирод, 20. над всичко друго приложи и това, че затвори Иоана в тъмница.
21. И като се кръсти всичкий народ, когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се небето, 22. и слезе Дух Светий в телесен вид, като гълъб върх него; и глас биде от небето който казваше: Ти си Син мой възлюблений: в тебе благоволих.
23. И сам Исус начнуваше да е около тридесет години; според както го мислеха беше син на Иосифа, който бе син Илиев. 24. а Илий Мататов, а Матат Левиин, а Левий Мелхиин, а Мелхий Янаев, а Яна Иосифов, 25. а Иосиф Мататиев, а Мататия Амосов, а Амос Наумов, а Наум Еслиев, а Еслий Нагеев, 26. а Нагей Маатов, а Маат Мататиев, а Мататия Семеиев, а Семеий Иосифов, а Иосиф Юдин, 27. а Юда Иоананов, а Иоанан Рисаев, а Риса Заровавелов, а Заровавел Салатиилев, а Салатиил Нириев, 28. а Нирий Мелхиев, а Мелхий Адиев, а Адий Косамов, а Косам Елмодамов, а Елмодам Иров, 29. а Ир Иосиев, а Иосий Елиезеров, а Елиезер Иоримов, а Иорим Мататов, а Матат Левиин, 30. а Левий Симеонов, а Симеон Юдин, а Юда Иосифов, а Иосиф Ионанов, а Ионан Елиакимов, 31. а Елиаким Мелеаев, а Мелеа Маинанов, а Маинан Мататаев, а Матата Натанов, а Натан Давидов, 32. а Давид Иесеев, а Иесей Овидов, а Овид Воозов, а Вооз Салмонов, а Салмон Наасонов, 33. а Наасон Аминадавов, а Аминадав Арамов, а Арам Есромов, а Есром Фаресов, а Фарес Юдин, 34. а Юда Яковов, а Яков Исааков, а Исаак Авраамов, а Авраам Тарин, а Тара Нахоров, 35. а Нахор Серухов, а Серух Рагавов, а Рагав Фалеков, а Фалек Еверов, а Евер Салаев, 36. а Сала Каинанов, а Каинан Арфаксадов, а Арфаксад Симов, а Сим Ноев, а Ное Ламехов, 37. а Ламех Матусалов, а Матусал Енохов, а Енох Яредов, а Яред Малелеилов, а Малелеил Каинанов, 38. а Каинан Еносов, а Енос Ситов, а Сит Адамов, а Адам Божий.
ГЛАВА 4.
1. А Исус пълен с Духа Светаго върна се от Иордан, и отведен биде Духом в пустинята; 2. и там беше четиридесет дни изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни;: и като се изминаха те, напокон огладне. 3. И рече му дяволът: Ако си Син Божий, речи на този камик да стане хлеб. 4. И отвеща му Исус и рече: Писано е, че «не само с хлеб ще живее человек, но с всеко слово Божие.» 5. И като го възведе дяволът на една планина висока, показа му всичките царства на вселенната в една минута време. 6. И рече му дяволът: Тебе ще дам всичката тази власт и славата им; защото е мене предадена, и давам я комуто ща. 7. И тъй, ако се поклониш ти пред мене, твое ще бъде всичко това. 8. И отговори му Исус и рече: Махни се от мене, Сатано; защото е писано: «Господу Богу твоему да се поклониш, и само нему да послужиш.» 9. И заведе го в Ерусалим, и постави го на крилото на храма, и рече му: Ако си Син Божий, хвърли се от тука долу; 10. защото е писано: «На ангелите си ще заповеда за тебе да те упазят, 11. и на ръце ще те подигат за да не препънеш о камик ногата си.» 12. И отговори Исус и рече му: Речено е: «Да не изкусиш Господа Бога твоего.» 13. И като свърши всеко изкушение дяволът, отстъпи от него до време.
14. А Исус със силата на Духа върна се в Галилея; и слух излезе за него по всичката околност. 15. И той поучаваше по съборищата им, и се прославяваше от всичките. 16. И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и влезе по обичая си в съборището съботен ден, и стана да чете. 17. И подадоха му книгата на пророка Исая; и като разгърна книгата, намери това место, дето бе писано: 18. «Дух Господен е на мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите; проводи ме да изцеля съкрушените сърдцем, да проповедам на пленниците освобождение и на слепите прогледване, да пусна угнетените в свобода, 19. да проповедам благоприятната Господня година. 20. И като сгъна книгата, даде я на слугата и седна, а очите на всичките в съборището бяха се взрели в него. 21. И начна да им говори: Днес се изпълни това писание във вашите уши. 22. И всички му засвидетелствуваха и чудеха се за думите на благодатта що излезваха из устата му и думаха: Не е ли този синът Иосифов? 23. И рече им: Без друго ще ми кажете тази притча: Лекарю, изцери се сам си; което сме чули че е станало в Капернаум, стори и тука в отечеството си. 24. И пак рече: Истина ви казвам че никой пророк не е приет в отечеството си. 25. И наистина ви говоря, много вдовици беха в Израиля във времето на Илия когато се затвори небето за три години и шест месеца, в което време стана глад голем по всичката земя; 26. и ни при една от тех не бе проводен Илия, тъкмо в Сарепта Сидонска при една вдовица жена. 27. И мнозина прокажени имаше във времето на Елисея пророка в Израил; и никой от тех не бе очистен, тъкмо Нееман Сирианинът. 28. Това като чуха тези които беха в съборището всички се изпълниха с ярост, 29. и станаха та го изкараха вън из града и заведоха го при краят на ръта на който градът им беше съграден, за да го низринат. 30. Но той мина изпомежду им и отиваше си.
31. И слезе в Капернаум, град Галилейски; и поучаваше ги в съботните дни. 32. И удивяваха се за учението му, защото неговото слово беше с власт. 33. И в съборището имаше един человек, който имаше дух на нечист бес; и извика с глас голем, 34. и казваше: Остави! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? Дошел си да ни погубиш ли? Зная те кой си, Светий Божий. 35. И запрети му Исус и рече: Млъкни, и излез из него. И бесът го тръшна насред и излезе из него без да го повреди никак. 36. И смаяха се всички, и разговаряха се помежду си и думаха: Що е това слово че той със власт и сила повелява на нечистите духове, и излезват? 37. И разнесе се слух за него по всичките околни места.
38. И като стана от съборището влезе в дома Симонов; и тъщата Симонова беше я хванала огница, и молиха го за нея. 39. И той застана над нея и запрети на огницата; и остави я; и тоз час стана тя и слугуваше им.
40. И когато залезваше слънцето, всички които имаха болнави от всекакви болести, доведоха ги при него; а той като възложи ръце на всекого едного от тех, изцели ги. 41. От мнозина още и бесове изхождаха с кресък, и казваха: Ти си Христос Син Божий. И запрещаваше им и ги не оставяше да говорят, понеже го познаваха че е Христос.
42. И като стана ден, излезе и отиде в пусто место; и народът го диреше, и дойдоха при него, и задържаваха го да си не иде от тех. 43. А той им рече: Че и в другите градове требва да благовестя царството Божие; понеже на това съм проводен. 44. И проповедваше в съборищата Галилейски.
ГЛАВА 5.
1. А веднъж когато народът го притискаше да слуша словото Божие, той стоеше при езерото Генисаретско, 2. и виде две ладии че стоеха покрай езерото; а рибарите беха излезли из тех та изпираха мрежите си. 3. И като влезе в една от ладиите която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от земята; и седна та поучаваше народа от ладията. 4. И щом престана от да говори, рече Симону: Оттегли ладията в дълбочината, и хвърлете мрежите си да уловите риба. 5. А Симон отговори и рече му: Учителю, цела нощ сме се трудили, и не уловихме нищо; но по твоята реч ще хвърля мрежата. 6. И това като сториха, уловиха много множество риби, щото се прокъснуваше мрежата им. 7. И кивнаха на дружината си които беха в другата ладия да дойдат да им помогнат; и дойдоха, и напълниха и двете ладии, до толко щото щеха да потънат. 8. А като виде Симон Петър припадна на коленете Исусови, и казваше: Иди си от мене, Господи, защото съм человек грешен; 9. понеже ужас обзе и него и всичките що беха с него за лова на рибите що уловиха, 10. подобно и Якова и Иоана, синовете Заведееви, които беха съдружници Симонови. И рече Исус Симону: Не бой се: от сега человеци ще ловиш. 11. И като извлекоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след него.
12. И когато беше в един от градовете, ето человек пълен с проказа, който, като виде Исуса, падна на лицето си, та му се помоли и казваше: Господи, ако щеш, можеш да ме очистиш. 13. А той простре ръка та се допре до него, и рече: Искам, бъди очистен; и тутакси проказата се махна от него. 14. И той му заповеда да не каже това никому, но иди, казва, покажи се на свещеника, и принес за очищението си както е Моисей заповедал за свидетелство тем. 15. Но още повече се разчуваше за него; и събираха се народ много да слушат, и да ги изцелява от болестите им. 16. А той се оттегляше в пустините и молеше се.
17. И един ден, когато той поучаваше, седеха Фарисеи и законоучители, които беха надошли от всеко село на Галилея и Юдея и Ерусалим; и сила Господня бе в изцеляването им. 18. И ето человеци които носеха на одър едного человека който беше разслабен; и искаха да го внесат вътре, и да го сложат пред него. 19. Но понеже не намериха през де да го внесат вътре поради народа, възлезоха на покрива, и през керемидите спуснаха го с одъра на сред пред Исуса. 20. И като виде Исус верата им, рече му: Человече, прощават ти се греховете ти. 21. И начнаха да размишляват книжниците и Фарисеите и да казват: Кой е този, който говори богохулство? Кой може да прощава грехове освен едного Бога? 22. А като разуме Исус помислите им, отговори и рече им: Що размишлявате в сърцата си? 23. Що е по лесно да река: Прощават се греховете ти, или да река: Стани та ходи? 24. Но за да познаете че Син Человечески има власт на земята да прощава грехове, (рече разслабленому:) Тебе думам: Стани, и дигни одъра си, та иди у дома си. 25. И на часа стана пред тех, дигна това на което лежеше, та отиде у дома си, и славеше Бога. 26. И ужас обзе всичките, и славеха Бога, изпълниха се от страх, и казваха: Днес видехме пречудни неща.
27. И след това излезе вън, и виде едного митар на име Левий че седеше на митарницата, и рече му: Ела след мене. 28. И той остави всичко, и стана та отиде след него. 29. И стори му Левий големо угощение в къщата си; и много множество митари имаше и други които седяха с тех на трапезата. 30. А книжниците им и Фарисеите роптаеха на учениците му и казваха: Защо с митарите и грешниците ядете и пиете? 31. А отговори Исус и рече им: Немат нужда за лекар здравите, но болните. 32. Не дойдох да призова праведните, но грешниците на покаяние.
33. И те му рекоха: Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и Фарисейските, а твоите ядат и пият? 34. А той им рече: Можете ли стори свадбарите да постят докле е с тех младоженикът? 35. Ще дойдат обаче дни, когато се отнеме от тех младоженикът: тогаз през онези дни ще постят. 36. Казваше им още и притча: Никой не туря плат от нова дреха на ветха дреха; а инак, и новото дере ветхата, и платът от новата не си прилича с ветхата. 37. И никой не налива ново вино в мехове ветхи; ако ли не, новото вино ще разпукне меховете, и то ще се излее, и меховете ще се развалят. 38. Но требва да се налива новото вино в мехове нови, и се завардят и двете. 39. И никой от как пие вино ветхо, не иска тутакси ново, защото казва: Ветхото е по-добро.
ГЛАВА 6.
1. И в първата събота след вторият ден на пасхата, минуваше той през сеидбите, и учениците му късаха класовете, и ядеха, като ги стриваха с ръце. 2. А некои си от Фарисеите рекоха им: Защо правите което не е простено да се прави в събота?. 3. И отговори Исус и рече им: Не сте ли чели ни това което стори Давид когато огладне той и които беха с него, 4. как влезе в Божия дом, и взе хлебовете на предложението и яде, и даде и на онези които беха с него, които хлебове не бе простено да ги ядат други тъкмо едните свещеници? 5. И казваше им, че Син Человечески е господар и на съботата.
6. И пак в друга събота влезе в съборището, и поучаваше; и имаше там некой си человек, комуто десната ръка бе суха. 7. И съгледваха го книжниците и Фарисеите да ли в събота ще го изцели, за да намерят обвинение против него. 8. Но той знаеше помислите им, и рече на человека със сухата ръка: Стани та се изправи на сред. И той стана и се изправи. 9. Тогаз им рече Исус: Ще ви попитам нещо: Що требва да прави некой в събота? добро ли или зло да прави? да спаси ли душа, или да погуби? 10. И като ги изгледа всичките, рече на человека: Простри ръката си. И той стори така: и ръката му стана здрава както другата. 11. А те се изпълниха с буйство, и разговаряха се помежду си що да сторят на Исуса.
12. През онези дни пак излезе на гората да се помоли; и цела нощ бе там на молба към Бога. 13. И като стана ден призова учениците си; и избра от тех дванадесет, които и нарече апостоли: 14. Симона, когото и наименува Петър, и Андрея брата му, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея, 15. Матея и Тома, Якова Алфеева, и Симона нарицаемаго Зилота, 16. Юда брата Яковов и Юда Искариотскаго, който и стана предател. 17. И като слезна с тех, спре се на едно место равно; и там беха мнозина от учениците негови, и големо множество народ от всичка Юдея и Ерусалим, и от приморието Тирско и Сидонско, които беха дошли да го послушат и да се изцелят от болестите си, 18. и страдащите от нечисти духове; и всички се изцеляваха. 19. И всичкият народ искаше да се допре до него, защото сила излезваше из него и изцеляваше всичките.
20. И той подигна очите си към учениците си и казваше: Блажени вие сиромаси; защото е ваше царството Божие. 21. Блажени които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени които плачете сега; защото ще се разсмеете. 22. Блажени сте когато ви възненавидят человеците, и когато ви отлъчат и похулят, и пронесат името ви като зло, поради Сина Человеческаго. 23. Възрадвайте се в онзи ден и възиграйте; защото, ето, заплатата ваше е много на небеса, понеже бащите им така правеха на пророците. 24. Но горко на вас богатите, защото приимате вече утешението си. 25. Горко на вас наситените; защото ще изгладнеете. Горко на вас които се смеете нине; защото ще жалеете и ще плачете. 26. Горко вам когато всички человеци ви позахвалят, защото бащите им така правеха на лъжливите пророци.
27. Но вам които слушате казвам: Любете враговете ваши, добро правете на онези които ви ненавиждат, 28. благославяйте онези, които ви кълнат, и молете се за онези които ви правят пакост. 29. На тогоз който те удари по страната на лицето, обърни и другата, и от тогоз който ти взема дрехата не спирай и ризата си. 30. Всекиму който би ти поискал дай; и от тогоз който взема твоите неща не си ги искай. 31. И както искате да правят человеците вам, така и вие правете тем. 32. И ако любите онези които любят вас, каква благодат имате? защото и грешниците любят любящите тех. 33. И ако правите добро на онези които вам правят добро, каква благодат имате? защото и грешниците правят същото. 34. И ако давате на заем на тези от които се надеете пак да вземете, каква благодат имате? защото и грешни на грешни заемат за да вземат пак равното. 35. Но вие любете враговете ваши, и добро правете, и на заем давайте без да се надеете за никое назад възприемане; и ще бъде вашата заплата много, и ще бъдете синове на Вишнаго; защото той е благ към неблагодарните и злите. 36. Бъдете прочее милосерди както и Отец ваш е милосерд. 37. И не съдете, и нема да бъдете съдени; не осъждайте, и нема бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете; 38. давайте и ще ви се даде; мера добра, натъпкана, стресена, и препълнена ще ви дадат в пазухата ви; защото с истата мера с която мерите ще ви се възмери.
39. Рече им още една притча: Да ли може слеп слепого да води? Не щат ли падна и двамата в ямата? 40. Нема ученик по-горен от учителя си: а всеки ученик усъвършенствуван ще бъде както учителят си. 41. И защо гледаш съчицата която е в окото на брата ти, а гредата която е в твоето око не съзираш? 42. Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави да извадя съчицата, която е в окото ти, кога ти сам не видиш гредата която е в твоето око? Лицемере! извади първом гредата из окото си, и тогаз щеш виде чисто за да извадиш съчицата която е в окото на брата ти. 43. Защото нема добро дърво което прави лош плод, нито лошо дърво което прави плод добър; 44. понеже всеко дърво от своя плод се познава; защото не берат от трънки смокини, нито късат от къпина грозде. 45. Добрият человек от доброто съкровище на сърцето си износя доброто; и злият человек от злото съкровище на сърцето си износя злото; защото от препълнянето на сърцето говорят неговите уста.
46. И защо ме зовете: Господи, Господи, а не правите това, което казвам? 47. Всеки който иде при мене, и слуша моите думи, и ги прави, ще ви покажа кому е подобен. 48. Подобен е на человек що зида къща, който изкопа и задълбочи, и положи основа на камик; и когато стана наводнение, нападна реката върх онази къща, и не можа да я поклати; защото беше основана на камик. 49. А който слуша и не прави, подобен е на человек който е съзидал къща на земята без основа; върх която нападна реката, и на часа падна, и стана срутяването на тази къща големо.
ГЛАВА 7.
1. И като свърши всичките свои думи към народа който го слушаше, влезе в Капернаум. 2. А на некого си стотника слугата, който му бе мил, беше зле болен, на умиране. 3. И като чу за Исуса, проводи до него от старейшините Юдейски да го молят да дойде да оздрави слугата му. 4. И те дойдоха при Исуса та му се молеха прилежно, и казваха че: Достоен е този комуто ще сториш това; 5. защото люби нашият народ, и той ни съгради съборище. 6. А Исус вървеше с тех; и когато не беше вече далеч от къщата, проводи стотникът приятели до него да му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под моят покрив; 7. (за това нито себе си счетох достоен да дойда при тебе;) но речи реч, и слугата ми ще оздравее. 8. Защото и аз съм человек под власт подчинен, и имам под себе си войни; и казвам тому: Иди, и отхожда; и другиму: Ела, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и направя. 9. Това като чу Исус, почуди се на него; и обърна се та рече на идещия след него народ: Казвам ви: нито в Израиля намерих толкози вера. 10. И когато проводените се върнаха в къщи, намериха болния слуга оздравел.
11. А в следващия ден отхождаше Исус в град нарицаем Наин; и с него вървеха мнозина от учениците му и народ много. 12. И когато наближи до вратата градска, ето, изнасяха на вън мъртвец, син единороден на майка си; и тя бе вдовица; и народ много от града имаше с нея. 13. И като я виде Господ, смили се за нея, и рече й: Недей плака. 14. И приближи та допре носилото; а носещите се спреха: И рече: Момче, тебе казвам: Стани. 15. И мъртвият се подигна и седна, и начна да говори; и даде го на майка му. 16. И страх обзе всичките, и славеха Бога, и казваха: Пророк велик се подигна между нас; и: Бог посети своите люде. 17. И разчу се това слово за него по всичка Юдея, и по всичката околност.
18. И възвестиха Иоану учениците му за всичко това. 19. И призова Иоан двамина от учениците си та проводи при Исуса да му кажат: Ти ли си който иде, или другиго да очакваме? 20. И като дойдоха при него человеците, рекоха: Иоан Кръстител ни проводи до тебе, и казва: Ти ли си който иде, или другиго да очакваме? 21. И в истия час изцели мнозина от болести и немощи, и от лукави духове, и на мнозина слепи подари прогледване. 22. И отговори Исус и рече им: Идете и възвестете Иоану което видехте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръснуват, и на сиромасите се благовествува. 23. И блажен е който се не съблазни в мене.
24. А когато си отидоха проводените от Иона, начена да говори на народа за Иоана: Какво излезохте да видите в пустинята? тръст ли от ветър разлюлявана? 24. Но какво излезохте да видите? человек ли облечен с меки дрехи? Ето, светло облечените и онез които пируват в царските палати са. 26. Но какво излезохте да видите? пророк ли? Ей, казвам ви, и повече от пророк. 27. Този е за когото е писано: «Ето аз проваждам вестителя моего пред лицето ти, който ще устрои пътя ти пред тебе.» 28. Защото ви казвам, че между родените от жени никой пророк не е по голем от Иоана Кръстителя; но най малкият в царството Божие по-голем е от него. 29. И всичкий народ като чуха, и митарите, оправдаха Бога, като се кръстиха с кръщението Иоаново. 30. А Фарисеите и законниците отхвърлиха за себе си волята Божия, понеже се не кръстиха от него.
31. И рече Господ: А на какво да уподобя человеците на този род? и на какво са подобни? 32. Подобни са на деца, които седят на пазаря и викат едно на друго и казват си: Свирихме ви, и не играхте: жално ви пехме и не плакахте. 33. Защото дойде Иоан Кръстител, нито хлеб яде, нито вино пие, и казвате: Бес има. 34. Дойде Син Человечески, яде и пие, и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците. 35. И оправда се мъдростта от всичките си чада.
36. И молеше го един от Фарисеите да яде с него, и той влезе в дома Фарисеев, и седна на трапезата. 37. И, ето, жена некоя от града която беше грешница, като разбра че седи на трапеза в дома Фарисеев, донесе алавастър с миро. 38. и, като застана при нозете му отзад и плачеше, начена да облива нозете му със сълзи и отриваше ги с космите на главата си, и целуваше нозете му, и мажеше ги с мирото. 39. А Фарисеят който го бе призвал, като виде, рече в себе си и думаше: Този ако да беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената която се допира до него, че е грешница.
40. И отговори Исус и рече му: Симоне, имам нещо да ти река. А той казва: Учителю, речи. 41. Некой си заимодавец имаше двама длъжници; единът беше длъжен петстотин динарии, а другият петдесет. 42. И понеже немаха да му платят, прости им ги и на двамата. И тъй, кажи ми кой от тех ще го възлюби повече? 43. Отговори Симон и рече: Мисля че онзи комуто е оставил повечето. А той му рече: Право си отсъдил. 44. И като се обърна къде жената рече на Симона: Видиш ли тази жена? Влезох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обле нозете ми, и с космите на главата си ги отри. 45. Ти целуване ми не даде; а тя, от как съм влезъл, не е престанала от да целува нозете ми. 46. Ти с масло главата ми не помаза; а тя с миро помаза нозете ми. 47. За това ти казвам: Прощават й се многото нейни грехове, защото много възлюби; а комуто се малко прощава, малко люби. 48. И рече й: Прощават ти се греховете ти. 49. И тези които седеха с него наедно на трапезата наченаха да си говорят помежду си: Кой е този който и греховете прощава? 50. И рече на жената: Верата твоя те спаси; иди си с миром.
ГЛАВА 8.
1. И след това ходеше от град на град и от село на село да проповедва и да благовествува царството Божие; и дванадесетте ученици беха с него, 2. и жени некои които беха изцелени от зли духове и болести, Мария нарицаемата Магдалина, из която беха излезли седем беса, 3. и Иоана жената на Хуза настойника Иродов, и Сусана, и други много които му слугуваха от своят си имот.
4. И понеже се стичаше народ много, и идеха при него от всеки град, рече с притча: 5. Излезе сеятелът да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя и затъпка се, и птиците небесни го озобаха. 6. А друго падна на камик, и като изникна изсъхна, защото немаше влага. 7. Друго пък падна всред трънете, и като порастоха трънете заглушиха го. 8. А друго падна на добрата земя, и като израсте стори плод стократен. Това като говореше, възгласи: Който има уши да слуша, нека слуша.
9. А питаха го учениците и казваха: Що значи тая притча? 10. А той рече: Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие; а на другите се проповедва с притчи, щото гледаще да не видят и слушаще да не разумеват. 11. И тая е притчата. Семето е словото Божие. 12. А посеяното край пътя са които слушат; след това идва дяволът и отнема словото от сърдцето им, да не би да поверват и се спасят. 13. А което на камика, са онези които кога чуят, с радост приимат словото; и те корен немат; които за малко време верват, и във време на напаст отстъпват. 14. А падналото в трънете, те са онези които са слушали, и от грижи и богатства и сласти житейски, отхождат и заглухнуват и не приносят плод. 15. А което на добрата земя, те са онези които чуят словото, държат го в добро и благо сърце, и приносят плод в търпение.
16. И никой като запали свещ не я покрива със съсъд, нито я туря под одъра, но я туря на светилника, за да гледат виделината тези които влезват. 17. Защото нема скришно което не ще бъде явно, нито утаено което не ще да бъде знайно и не ще да излезе наяве. 18. За това, гледайте как слушате; защото който има; ще му се даде; а който нема, и онова което мисли че има ще му се отнеме.
19. И дойдоха при него майка му и братята му, и поради множеството не можеха да приближат до него. 20. И известиха му некои и казваха: Майка ти и братята ти стоят вън и искат да те видят.21. А той отговори и рече им: Мен са майка и братя тези които слушат словото Божие и го изпълняват.
22. И един ден влезе в ладия той и учениците му; и рече им: Да минем отвъд езерото; и отплуваха. 23. И във времето на плуването им той заспа; и спусна се буря ветрена в езерото, и пълнеше се ладията, и в опасност беха. 24. И пристъпиха та го разбудиха и казват: Наставниче, Наставниче, загинваме! А той стана та запрети на ветъра и на вълнението на водата; и уталожиха се, и стана тишина. 25. И рече им: Де ви е верата? А те уплашени чудеха се, и говореха си един на друг: Кой е този щото повелева и на ветровете и на водата, и го слушат?
26. И изплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. 27. И щом излезе на земята, срещна го от града некой си человек който от много време имаше бесове, и дреха не обличаше, и в къщи не стоеше, но в гробищата. 28. И като виде Исуса, извика, и припадна нему, и с глас голем рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога Вишнаго? моля ти се недей ме мъчи; 29. защото повеле нечистому духу да излезе из человека. (понеже от много време бе го прехванал; и връзваха го с вериги и с окови та го вардеха; но той разкъсваше връзките, и гонеше го бесът по пустините.) 30. И попита го Исус и рече: Как ти е името? А той рече: Легеон; защото много бесове влезоха в него. 31. И молеха го да им не повелее да идат в бездната. 32. А там имаше стадо от много свине що пасеха по гората; и молеха му се бесовете да им дозволи да влезат в тех; и дозволи им. 33. И като излезнаха бесовете от человека, влезоха в свинете; и впусна се стадото през стръмнината в езерото та се издави. 34. А свинопасците като видеха това що стана побегнаха, и отидоха та известиха в града и в селата. 35. И излезоха да видят станалото; и дойдоха при Исуса, и намериха человека от когото беха излезли бесовете седнал при нозете Исусови, облечен и смислен; и убояха се. 36. И тези които беха видели това известиха им как изцеле бесният. 37. И всичкото множество от околността Гадаринска молиха му се да си отиде от тех; защото беха обзети от голем страх; а той влезе в ладията и върна се. 38. А человекът, от когото беха излезли бесовете, молеше му се да бъде с него; но Исус го изпрати и рече: 39. Върни се у дома си, и разкажи това което ти стори Бог. И отиде та проповедва по всичкия град това що му стори Исус.
40. А когато се върна Исус, прие го народът; защото всички го чакаха. 41. И, ето, дойде един человек, на име Яир, (и той бе началник на съборището,) и падна на нозете Исусови, та му се молеше да влезе в дома му; 42. защото имаше дъщеря единородна, като на дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отхождаше, народът го притискаше.
43. И жена некоя си що имаше кръвотечение от дванадесет години, която бе издала на лекари всичкия си имот и не може да се излекува от никого, 44. приближи се изотзад, та се допре до полата на дрехата му; и тоз час престана течението на кръвта й. 45. И рече Исус: Кой е що се допре до мене? И понеже се отричаха всички, рече Петър и които беха с него: Наставниче, народът те притискат и угнетяват, а ти казваш: Кой е що се допре до мене? 46. Но Исус рече: Некой се допре до мене; защото аз усетих че сила излезе из мене. 47. И като виде жената че се не укри, дойде разтреперана и припадна нему та му изказа пред всичкия народ за коя причина се допре до него, и как на часа оздраве. 48. А той й рече: Дързай, дъщи, твоята вера те изцели: иди си с миром.
49. И когато още говореше, идва некой си от началника на съборището и казва му: Дъщеря ти умре: не труди учителя. 50. А Исус като чу отговори му и рече: Не бой се: тъкмо вервай, и ще се избави. 51. И когато влезе в къщи, не остави никого да влезе освен Петра и Якова и Иоана, още бащата на момичето и майката. 52. И плачеха всички, и оплакваха го. А той рече: Не плачете: не е умрело, но спи. 53. И присмиваха му се, понеже знаеха че е умрело. 54. Но той изпъди на вън всичките, и хвана го за ръката и извика, и каза: Момиче, стани. 55. И повърна се духът му, и стана на часа; и повеле да му дадат да яде. 56. И удивиха се родителите му; а той им повеле да не кажат никому това що стана.
ГЛАВА 9.
1. И като свика дванадесетте свои ученици, даде им сила и власт над всичките бесове, и да изцеляват болести. 2. И проводи ги да проповедват царството Божие, и да изцеляват болните. 3. И рече им: Не носете нищо за в път, ни тояга, ни тържик, ни хлеб, ни сребро, нито по две дрехи да имате. 4. И в която къща влезете, там седете, и от там излезвайте на път. 5. И които не ви приимат, когато излезвате от онзи град оттърсете и праха от нозете си за свидетелство против тех. 6. И те излезоха и ходеха от село на село та проповедваха евангелието и изцеляваха навсекъде.
7. И чу Ирод четверовластник всичко що биваше от него; и в недоумение бе, защото некои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите; 8. пък други, че Илия се е явил; а други че един от старовременните пророци е възкръснал. 9. И рече Ирод: Иоана аз посекох; но кой е този за когото аз таквизи неща слушам? и искаше да го види.
10. И като се завърнаха апостолите при Исуса, изприказваха му все що беха сторили, и той ги взе при себе си и оттегли се на страна в едно пусто место на града нарицаемия Витсаида. 11. А народите като разбраха, подириха го; и той ги прие и говореше им за царството Божие, и които имаха потреба за изцеляване, изцеляваше ги. 12. И денът начна да преваля; и пристъпиха дванадесетте и рекоха му: Разпусни народа, за да идат по околните села и колиби да нощуват и да намерят храна, защото тука сме в пусто место. 13. А той им рече: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Ние немаме повече от пет хлеба и две риби, освен ако би да идем ние и да купим ядене за всичкия този народ; 14. защото беха до пет хиляди мъже. И рече на учениците си: Турете ги да наседат на купове по петдесет. 15. И сториха така, и туриха всичките да наседат. 16. А той взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето, и благослови ги, и ги разчупи, и даваше на учениците си да сложат пред народа. 17. И ядоха и наситиха се всички; и дигнаха това що изостана от укрухите, дванадесет коша.
18. И когато той се молеше насаме, с него беха учениците му; и ги попита и рече: Кого ме казва народът че съм? 19. А те отговориха и рекоха: Едни казват че си Иоан Кръстител; а други Илия; други пък че е възкръснал некой от старовременните пророци. 20. И рече им: А вие кого ме казвате че съм? Отговори Петър и рече: Христос Божий. 21. А той им запрети строго и повеле да не кажат това никому. 22. И казва че Син Человечески требва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините и първосвещениците и книжниците, и убит да бъде, и в третия ден да възкръсне.
23. Казваше още на всички: Ако иска некой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека носи кръста си всеки ден, и нека ме следва. 24. Защото който иска да спаси живота си ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене, той ще го спаси. 25. Защото какво се ползува человек, ако спечели всичкия свет, а погуби или отщети себе си? 26. Защото който се усрами за мене и за думите ми, за него ще Син Человечески да се усрами когато дойде в своята слава и в славата на Отца и на светите ангели. 27. И казвам ви истина: Има некои от стоещите тука, които нема да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.
28. И след тези думи минаха се до осем дни; и взе със себе си Петра и Иоана и Якова, и възлезе на гората да се помоли. 29. И като се молеше, измени се видът на лицето му, и дрехите му станаха бели и блистаеха. 30. И, ето, двама человеци се разговаряха с него; и те беха Моисей и Илия, 31. които се явиха в слава, и говореха за смъртта му, която имаше той да изпълни в Ерусалим. 32. А Петър и онези които беха с него беха отеготени от сън; и когато се разбудиха, видеха славата му, и двамата мъже стоещите с него. 33. И когато те се разделиха от него, Петър рече Исусу: Наставниче, добре е да сме тука; и да направим три шатри, една за тебе, и за Моисея една, и една за Илия, без да знае що дума. 34. И когато казваше той това, дойде облак и засени ги; и уплашиха се учениците като влезоха те в облака. 35. И стана глас из облака и казваше: Този е Син мой възлюбеният: него слушайте. 36. И като стана гласът, намери се Исус самичък. И те млъкнаха, и никому не казаха в онези дни нищо от това що видеха.
37. А на другия ден, когато слезоха от гората, срещна го народ много. 38. И ето, человек некой от народа извика и казваше: Учителю, моля ти се, погледни на сина ми, защото ми е единороден. 39. И ето дух го прехваща и отведнъж пищи, и къса го така щото той се запеня, и като го смаже, едвам се отмахнува от него. 40. И молих се на твоите ученици да го изпъдят, и не могоха. 41. А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи ми сина си тука. 42. И той още като идеше, тръшна го бесът и го покъса. А Исус запрети духу нечистому, и изцели момчето, и даде го на баща му. 43. И удивяваха се всички на величието Божие. И когато се всички чудеха на всичко това що правеше Исус, той рече на учениците си: 44. Вложете вие в ушите си тези думи; защото Син Человечески ще бъде предаден в человечески ръце. 45. Но те не разумеваха тази реч, и покрита бе от тех за да я не разберат: и боеха се да го попитат за тази реч. 46. И влезе в тех помисъл такъв: Кой ли от тех ще да е по-голем. 47. А Исус като виде помисъла на сърцето им, взе едно дете, и постави го при себе си; 48. и рече им: Който приеме това дете в моето име, мене приима; и който приеме мене, приима тогози който ме е проводил; защото който е най-малък между всинца ви, той ще е голем.
49. А Иоан отговори и рече: Наставниче, видехме некого си който изгонваше бесове с твое име, и понеже не следва с нас забранихме му. 50. И рече му Исус: Недейте му забранява; защото който не е против нас откъде нас е.
51. И когато се изпълниха дните да се възнесе, той утвърди лицето си да пътува към Ерусалим. 52. И отпрати пред себе си вестители, които отидоха и влезоха в село Самарянско да му приготвят место. 53. Но там го не приеха, защото лицето му бе на пътуване към Ерусалим. 54. И като видеха това учениците му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия? 55. А той се обърна, та им запрети, и рече: Вие на кой сте дух не знаете; 56. защото Син Человечески не е дошел да погуби души человечески, но да спаси. И отидоха на друго село.
57. И като вървеха, рече му некой си в пътя: Господи, ще дойда след тебе дето и да идеш. 58. И рече му Исус: Лисиците легла имат, и птиците небесни гнезда; а Син Человечески нема де глава да подклони.
59. А на другиго рече: Върви след мене. А той рече: Господи, дозволи ми да ида първом да погреба баща си. 60. А Исус му рече: Остави мъртвите да погребат мъртвите си; а ти иди та проповедвай царството Божие.
61. Рече и друг: Ще дойда след тебе, Господи; но първом дозволи ми да се опростя с домашните си. 62. И рече му Исус: Никой който е турил ръката си на рало и гледа назад не е способен за царството Божие.
ГЛАВА 10.
1. След това определи Господ и други седемдесет, и разпроводи ги по двама пред лицето си във всеки град и место дето имаше сам той да иде. 2. И казваше им: Жетвата е много, а работниците малко; за това молете се на Господаря на жетвата, да извади работници на жетвата си. 3. Идете; ето, аз ви проваждам като агнета всред вълци: 4. Не носете ни кесия ни тържик нито обуща, и никого в пътя не поздравявайте. 5. И в която къща влезвате, първом казвайте; Мир на този дом! 6. И ако бъде там синът на мир, ще почива на него вашият мир; ако ли не, ще се повърне на вас. 7. И в тая къща седете, и яжте и пийте което има у тех; защото работникът е достоен за своята заплата; недейте се преместя из къща в къща. 8. И в който град влезвате и ви приимат, яжте което ви предлагат, 9. и изцелявайте болните които са в него, и казвайте им: Наближило ви е царството Божие. 10. А в който град влезвате, и не ви приимат, кога излезвате на главните му улици речете: 11. И праха който е полепнал по нас от градът ви отърсваме ви го; но това да знаете, че ви е наближило царството Божие. 12. Казвам ви че в онзи ден по-леко ще бъде наказанието на Содом нежели на този град. 13. Горко тебе, Хоразине! горко тебе, Витсаидо! защото ако беха били в Тир и Сидон бившите между вас чудеса, отдавна би се покаяли, седеще във вретище и пепел. 14. Но на съда по-леко ще бъде на Тир и на Сидон нежели на вас. 15. И ти, Капернауме, който си се възвисил до небеса, до ада ще се смъкнеш. 16. Който слуша вас, мене слуша; и който се отмета от вас, от мене се отмета; а който се отмета от мене, отмета се от тогози който ме е проводил.
17. И върнаха се седемдесетте с радост и казваха: Господи, с твоето име и бесовете се покоряват нам. 18. А той им рече: Видех Сатана че падна като светкавица от небето. 19. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии и над вас всека сила вражия; и нищо нема да ви повреди. 20. Но на това недейте се радва, че духовете се покоряват вам; а радвайте се повече, защото имената ваши са написани на небеса.
21. В този час възрадва се духом Исус, и рече: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдри и разумни, и открил си го на младенци; ей, Отче, защото така бе угодно пред тебе. 22. Всичко ми е предадено от Отца ми; и освен Отца никой друг не знае кой е Синът, и кой е Отец никой друг не знае тъкмо Синът, и онзи комуто би рачил Синът да го открие.
23. Обърна се после особно към учениците, и рече: Блажени очите, които виждат това което вие видите. 24. Защото ви казвам, че мнозина пророци и царе пожелаха да видят това което вие виждате, и не видеха, и да чуят това що чуете, и не са чули.
25. И, ето, некой законник стана да го изпитва, и казваше: Учителю, какво да правя за да наследя живот вечен? 26. А той му рече: В закона що е писано? как четеш? 27. И той отговори, и рече: «Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и със всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си.» 28. И рече му: Право си отговорил; това прави и ще живееш. 29. Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече Исусу: И кой е ближният мой? 30. На това отговори Исус и рече: Человек некой слезваше от Ерусалим в Иерихон и налете на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв. 31. И по случай некой си свещеник слезваше по него път: и като го виде, мина от среща и замина. 32. Подобно и Левит некой, като стигна на това место, дойде, виде, мина от среща и замина. 33. Но един Самарянин като пътуваше дойде до него, и като го виде смили се, 34. и пристъпи та превърза раните му, като възливаше масло и вино; после го възкачи на добитъка си, та го занесе в гостилницата, и пригоди му. 35. И на утрешния ден когато си похождаше, извади та даде два динария гостилнику, и рече му: Пригодявай му: и каквото повече иждивиш аз на връщане ще ти платя. 36. И тъй, от тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците? 37. А той рече: Този който му стори милост. Тогаз Исус му рече: Иди, и ти така прави.
38. И в отиването им влезе Исус в некое село: и жена некоя си на име Марта го прие у дома си. 39. И тя имаше сестра нарицаема Мария, която бе седнала до нозете Исусови и слушаше словото негово. 40. А Марта се мълвеше за многото слугуване; и застана та рече: Господи, не брежиш ли, че сестра ми ме остави сама да слугувам? речи й прочее да ми помогне. 41. Отговори Исус, и рече й: Марто, Марто, грижиш се и мълвиш се за много неща; 42. но едно е потребно; а Мария избра добрата част, която нема да се отнеме от нея.
ГЛАВА 11.
1. И когато бе той на едно место та се молеше, като престана, рече му некой си от учениците му: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан е научил учениците си. 2. А той им рече: Когато се молите думайте: Отче наш който си на небеса, Да се свети името твое; Да дойде царството твое; Да бъде волята твоя както на небето така и на земята; 3. Хлеба наш насъщния давай ни го всеки ден: 4. И прости ни греховете ни, защото и ние прощаваме на всеки наш длъжник; И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.
5. И рече им: Кой от вас ако би имал приятел, и отиде при него по сред нощ и му рече: Друже, дай ми на заем три хлеба; 6. понеже един приятел ми дойде от път, и немам що да сложа пред него; 7. а той да отговори извътре и да каже: Недей ми досажда: вратата са вече затворени, и децата ми са на леглото с мене: не мога да стана да ти дам. 8. Казвам ви че ако не стане да му даде защото му е приятел, то поне за неговата безочливост ще стане и ще му даде колкото му требва. 9. И аз ви казвам: Искате и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори. 10. Защото всеки който иска приима; и който търси намира; и който хлопа, ще му се отвори. 11. И от вас кой е този баща, щото ако му поиска син му хлеб, а той да му даде камик? Или ако му поиска риба, наместо риба змия ли ще му даде? 12. Или ако би поискал яйце, да ли скорпия ще му даде? 13. И тъй, когато вие, лукави както сте, знаете да давате добри давания на чадата си; колко повече Отец небесний ще даде Духа Светаго на онези които просят от него.
14. И изпъждаше едного беса който беше нем; и като излезе бесът, проговори немият, и почуди се народът. 15. А некои от тех рекоха: Чрез Веелзевула княза на бесовете изпъжда бесовете. 16. А други, изкушаващи го искаха от него знамение от небето. 17. Но той като знаеше помислите им, рече им: Всяко царство разделено против себе си запустева, и дом разделен против себе си пада. 18. Тъй и Сатана ако се раздели сам си против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате че аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула. 19. И ако аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? За това те ще ви бъдат съдници. 20. Ако ли аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то е настигнало на вас царството Божие. 21. Когато крепкият оборъжен варди двора си, имането му е в безопасност. 22. Но когато по-крепкият от него нападне та го победи, взема му всеоръжието на което се е надевал, и разподеля неговият обир. 23. Който не е с мене, против мене е; и който не събира заедно с мене, той разпилява. 24. Когато нечистият дух излезе из человека, обхожда по безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Да се върна в дома си от дето излезох. 25. И като дойде намерва го пометен и украсен. 26. Тогаз отхожда и взема с него си други седем духове, от себе си по-лукави, и влезват и живеят там; и сетното състояние на оногоз человека бива по-лошо от първото.
27. И когато той говореше това, една жена от народа въздигна глас и рече му: Блажена утробата която те е носила, и съсците, които си сукал. 28. А той рече: Още по-блажени са които слушат словото Божие и го пазят. 29. А когато се събираше народът, начна да говори: Този род е лукав; знамение иска, и друго знамение нема да му се даде освен знамението на пророка Иона. 30. Защото както Иона стана знамение на Ниневийците, така ще и Син Человечески на този род знамение да бъде. 31. Царицата Южна ще възстане на съда с человеците на този род, и ще ги осъди, защото от краищата на земята дойде да чуе мъдростта Соломонова; и ето тука е повече от Соломона. 32. Мъжете Ниневийски ще възстанат на съда с този род, и ще го осъдят; защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; и, ето, тука е повече от Иона.
33. И никой не запаля свещ да я тури на скришно место, нито под шиник, но на светилник, за да виждат светенето които влезват. 34. Светило на телото е окото; и тъй, кога е окото ти чисто, и всичкото твое тело е осветлено; а кога е лукаво, и телото ти е тъмно. 35. За то, внимавай да не би виделината която е в тебе да е тъмнина. 36. Ако прочее всичкото твое тело е осветлено, и нема некоя тъмна част, то ще всичко осветлено да бъде, както кога те светилото осветява със сиянието си.
37. И като говореше това, некой си Фарисей го умоляваше да обедва в неговия дом; и той влезе и седна на трапезата. 38. А Фарисеят, като го виде че не се оми преди яденето, почуди се. 39. И Господ му рече: Сега вие Фарисеите външното на чашата и на паницата очистяте; а вътрешното ви е пълно с грабеж и лукавство. 40. Безумни! този който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? 41. Но от това що имате дайте милостиня, и, ето, всичко ще бъде за вас чисто. 42. Но горко на вас, Фарисеите! защото давате десетък от мятвата, от рутата и от всеко зеле, и небрежите съдбата и любовта Божия. Това требваше да правите, и онова да не оставяте. 43. Горко вам, Фарисеи! защото обичате председанията в съборищата и поздравленията в пазарите. 44. Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото сте като гробове които не личат, а человеците които ходят отгоре не знаят.
45. И отговори некой от законниците и рече му: Учителю, това като казваш и нас кориш. 46. А той рече: Горко и на вас, законниците! защото натоваряте на человеците бремена тежки за носене, и вие нито с един пръст не се допирате до бремената. 47. Горко вам! защото зидате паметниците на пророците, а бащите ви ги убиха. 49.8. И тъй свидетелствувате и вие и съизволявате на делата на бащите си; защото те ги убиха, а вие им паметниците зидате. 49. За това и премъдростта Божия рече: Ще им проводя пророци и апостоли, и от тех ще убият и изгонят; 50. за да се придири от този род кръвта на всичките пророци която е проливана от как се е светът създал, 51. от кръвта на Авела, до кръвта на Захария убитаго между олтаря и храма. Ей, казвам ви, ще да се придири от този род. 52. Горко на вас, законниците! защото взехте ключа на знанието, и сами не влезохте, а че и на тези които щеха да влезат забранихте.
53. И когато им казваше той това, книжниците и Фарисеите начнаха твърде да се ярят и да изваждат из устата му ответи за много неща, 54. като го причакваха и търсеха да уловят нещо от устата му за да обвинят.
ГЛАВА 12.
1. Между това като се събраха много тисящи народ, толкоз щото едни други се тъпчеха, начна да говори на учениците си: Най-първо пазете себе си от кваса Фарисейски, който е лицемерие. 2. Защото нема нищо покрито, което да се не открие, и тайно което да се не узнае. 3. За това, колкото говорихте в тъмнина, на видело ще се чуе; и каквото сте казали на ухо в скришните стаи, от горе на покрива ще се проповеда. 4. А на вас моите приятели казвам: Не бойте се от тези които убиват телото, и които след това не могат повече нищо да направят. 5. Но ще ви обадя от кого да се боите; Бойте се от оногоз който след убиването има власт да хвърли в пъкъла. Ей, казвам ви, от него да се боите. 6. Не се ли продават пет врабчета за два асария? и ни едно от тех не е забравено пред Бога; 7. но и космите на главата ви всичките са изброени. И така не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри. 8. И пак ви казвам че всеки който ме изповеда пред человеците, и Син Человечески ще го изповеда пред ангелите Божии; 9. а който се отрече от мене пред человеците, отречен ще бъде пред ангелите Божии. 10. И всеки който би казал реч против Сина Человеческаго, ще му се прости: но който рече хула против Духа Светаго, нема да му се прости. 11. И кога ви приведат на съборищата и пред началствата и властите, недейте се грижи как или какво ще се отговорите, или какво ще речете; 12. Защото Дух Светий ще ви научи в истия час що требва да речете.
13. И рече му некой си от народа: Учителю, речи на брата ми да раздели с мене наследието. 14. А той му рече: Человече, кой ме е поставил съдник или делител над вас? 15. И рече им: Гледайте и пазете се от любостяжанието; защото ако има некой премного, животът му не се състои от имота му. 16. И рече им притча, и казваше: На некой си богат человек нивята му дадоха много плод. 17. И мислеше си в себе си и думаше: Що да сторя? защото немам де да събера плодовете си. 18. И рече: Това ще да сторя: да събера житниците си, и да съградя по-големи, и да събера там всичките си жита и имота си; 19. и да река на душата си: Душо, имаш много пригоди вложени за много години; почивай, яж, пий и весели се. 20. А Бог му рече: Безумне! тази нощ ще ти изискат душата; а това що си приготвил кому ще бъде? 21. Така бива на тогози който събира за себе си, и не богатее в Бога.
22. Рече пак на учениците си: За това ви казвам: Недейте се грижи за животът си що да ядете, нито за телото си що да облечете. 23. Животът е по-драгоценен от храната, и телото от облеклото. 24. Разсмотрете враните че не сеят нито жънат: те немат нито съкровища нито житници, и Бог ги храни: колко повече сте вие по-добри от птиците? 25. И кой от вас с грижене може да приложи на възрастта си един лакът? 26. И тъй, ако най-малко нещо не можете, защо се грижите за друго? 27. Разсмотрете криновете как растат: не се трудят нито предат; но казвам ви че нито Соломон във всичката си слава се облече както един от тех. 28. И ако тревата, която днес я има на полето, и утре я хвърлят в пещ, Бог я така облича, колко повече вас, маловерци? 29. И вие недейте търси какво ще ядете или какво ще пиете; и недейте се обезпокоява; 30. защото всичко това търсят езичниците на света; а Отец ваш знае че това ви требва. 31. Но търсете царството Божие, и това всичко ще ви се приложи. 32. Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде царството. 33. Продайте имота си и дайте милостиня: направете си кесии които не овехтеват, съкровище на небеса което не оскудева, дето крадец не приближава, нито молец разтлева. 34. Защото дето е съкровището ваше, там ще бъде и сърцето ваше. 35. Да бъдат чреслата ви опасани, и светилниците ви запалени; 36. и вие бъдете подобни на человеци които чакат господаря си кога ще се върне от свадбата, да му отворят тоз час щом дойде и похлопа. 37. Блажени тези раби които, кога дойде господарът им, ги намери будни: истина ви казвам че ще се опаше, и ще ги тури да седнат на трапезата, и ще мине да им послугува. 38. И ако дойде във втората стража, или в третата стража дойде, и ги намери така, блажени са онези раби. 39. И това още знайте, че ако би знаял стопанинът на къщата в кой час ще дойде крадецът, буден би стоял и не би оставил да му подкопаят къщата. 40. Бъдете прочее и вие готови; защото в който час не мислите Син Человеческий ще дойде.
41. Тогаз Петър му рече: Господи, нам ли казваш тази притча, или на всичките? 42. И Господ рече: Кой е прочее онзи верен и благоразумен домостроител, когото господарят ще постави над слугите си да дава на време всекиму определената храна? 45. Блажен този раб когото би намерил господарът му, кога си дойде, че прави така. 44. Истина ви казвам че ще го постави над всичкото си имане. 45. Ако ли рече онзи раб в сърцето си: Господарът ми ще окъснее да си дойде; и начене да бие ратаите и ратайкините, и да яде и да пие и да се опива, 46. ще дойде господарът на онзи раб, в ден в който не му се надее, и в час в който не знае, и ще го разсече, и неговата част ще положи с неверните. 47. И онзи раб който е знаял волята на господаря си, че не приготвил нито сторил по волята му, много ще бъде бит. 48. А онзи който не е знаял и е сторил нещо достойно за бой, малко бит ще бъде. И всекиму комуто е много дадено, много ще и да се поиска от него; и комуто са много въверили, повече и ще изискат от него. 49. Огън дойдох да туря на земята; и какво искам, ако се е вече запалил? 50. Но имам кръщение да се кръстя; и колко се утеснявам докле да се извърши! 51. Мислите ли че дойдох да дам мир на земята? Не, казвам ви, но разделение. 52. Защото от нине петима в една къща разделени ще бъдат, тримата върху двамата и двамата върху тримата. 53. Ще да се разделят баща против сина, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против невеста, и невеста против свекърва.
54. Казваше още на народа: Кога видите облак който се възвися от запад, тоз час казвате: Дъжд ще вали; и така бива. 55. И кога юг вее, казвате: Ще стане горещина; и става. 56. Лицемери! лицето на земята и на небето умеете да разпознавате, а това време как да не разпознавате 57. А защо и по само себе си не съдите праведното? 58. Когато отхождаш с противника си при княза, в пътя постарай се да се отървеш от него, да не би те завлекъл до съдника, и съдникът те предаде на слугата, и слугата те тури в тъмница. 59. Казвам ти: Нема да излезеш от там докле не отдадеш и най-последното банче.
ГЛАВА 13.
1. И в това време дойдоха некои и му известиха за Галилеяните на които кръвта Пилат смесил със жертвите им. 2. И отговори Исус и рече им: Мислите ли че тези Галилеяни за това що така пострадаха са били най-грешни от всичките Галилеяни? 3. Казвам ви: не; но ако се не покаете, всинца така ще загинете. 4. Или осемнадесетте онези върх които падна стълпът Силоамски и ги уби, мислите ли че те беха най-грешни от всичките человеци които живеят в Ерусалим? 5. Казвам ви: не; но ако се не покаете, всинца така ще загинете.
6. Казваше още тази притча: Некой си имаше в лозето си насадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, и не намери. 7. И рече на лозаря: Ето три години как ида да търся плод от тази смоковница, и не намервам: отсечи я; защо да запраздня и земята? 8. А той отговори и рече му: Господарю, остави я и това лето, докле разкопая около нея и насипя тор; 9. и ако даде плод, добре; ако ли не, подир това ще я отсечеш.
10. И една събота поучаваше в едно от съборищата; 11. и, ето, беше там една жена която имаше дух болестен осемнадесет години, и сгърбена беше, и не можеше никак да се изправи. 12. Като я виде Исус, извика и рече й: Жено, освободена си от болестта си. 13. И положи на нея ръце, и тоз час се изправи жената, и славеше Бога. 14. И отговори началникът на съборището, който негодуваше защото в събота я изцели Исус, и казваше, на народа: Шест дни са, в които требва да работите: в тех прочее идвайте и целете се, а не съботен ден. 15. Отговори му Господ и рече: Лицемере! всеки един от вас не отвързва ли в събота вола или осела си от яслите, и го завожда та го напоява? 16. А тая като е дъщеря Авраамова, която е вързал Сатана, ето, осемнадесет години, не требваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден? 17. И това като говореше той, посрамяваха се всичките, които му се противеха; и всичкият народ се радваше за всите славни дела негови.
18. Казваше още: На какво е подобно царството Божие? и на що да го уприлича? 19. Подобно е на зърно синапово, което человек взе и посея го в градината си; и порасте и стана дърво големо, и птиците небесни превитаваха в неговите ветви.
20. И пак рече: На какво да уподобя царството Божие? 21. Подобно е на квас който като го взе жена скри го в три мери брашно докле се вкисна всичкото.
22. И като отиваше в Ерусалим, минуваше през градовете и през селата та поучаваше. 23. И некой си му рече: Господи, малцина ли са които ще се спасят? А той им рече: 24. Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото мнозина, казвам ви, ще искат да влезат, и не ще да могат. 25. След като стане стопанинът на къщата и затвори вратата, а вие останете вън, и наченете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, Господи, отвори ни, и той отговори и ви рече: Не ви зная от къде сте; 26. тогаз ще наченете да казвате: Ядохме пред тебе и пихме; и на нашите улици си поучавал. 27. И ще рече: Казвам ви, не ви зная от къде сте: махнете се от мене всинца които работите неправда. 28. Там ще бъде плач и скърцане със съби кога видите Авраама и Исаака и Якова и всите пророци в царството Божие, а вас че сте изпъдени вън. 29. И ще дойдат от изток и запад, и от север и юг, и ще седнат в царството Божие. 30. И, ето, има последни които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.
31. В него ден дойдоха некои Фарисеи, и казват му: Излез и си иди от тука, защото Ирод иска да те убие. 32. И рече им: Идете и речете на тази лисица: Ето, бесове изпъждам, и правя изцеления днес и утре; и в третият ден се свършвам. 33. Но требва аз днес и утре и в другия ден да ида; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим. 34. Ерусалиме! Ерусалиме! ти който пророците избиваш, и пратените до тебе с камене биеш, колко пъти поисках да събера чадата ти, както птица пилците си под криле, и не рачихте! 35. Ето оставя се вам домът ваш пуст; и истина ви казвам че нема да ме видите дори дойде времето когато ще речете: Благословен който иде в името Господне.
ГЛАВА 14.
1. И една събота когато дойде той в къщата на некого си началника на Фарисеите да яде хлеб, те имаха очите си на него. 2. И, ето, имаше пред него некой си человек красничав. 3. И отговори Исус та говореше на законниците и на Фарисеите и рече: Позволено ли е да цели некой в събота? 4. А те мълчеха. И взе та го изцели, и пусна го. 5. И отговори на тех и рече: Кой от вас, ако би паднал оселът или волът му в яма, не би го на часа извлекъл в съботен ден? 6. И не можаха на това да му се отговорят.
7. Рече пак притча на званите, като гледаше как избират първите за седене места, и казваше им: 8. Кога те кани некой на свадба, не седай на първото место, да не би да е призовал и другиго по-почтен от тебе, 9. и дойде този който е поканил и тебе и него и ти рече: Дай место на тогова; и тогаз начнеш с усрамяване да захванеш последното место. 10. На кога те поканят, иди и седни на последното место, за да ти рече, кога дойде този който те е призовал: Приятелю, възлез по-горе. Тогаз щеш има слава пред тези които седят с тебе наедно. 11. Защото всеки който възнося себе си ще се смири, и който се смирява ще се възнесе.
12. Казваше и на тогова който го беше призвал: Кога правиш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито съседи богати; да не би те подобно и те поканили и ти бъде заплатено. 13. Но кога правиш угощение, поканвай сиромаси, клосни, хроми, и слепи; 14. и ще бъдеш блажен; защото немат да ти платят; понеже ще ти бъде заплатено във възкресението на праведните.
15. Това като чу един от седещите с него, рече му: Блажен който яде хлеб в царството Божие. 16. А той му рече: Некой си человек направи вечеря голема, и покани мнозина. 17. И в часа на вечерята проводи раба си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово. 18. И начнаха всичките като на един ум да се отричат: Първият му рече: Нива купих, и нужда имам да излеза и да я видя; моля ти се, имай ме отречен. 19. И друг рече: Купих пет чифта волове, и отхождам да ги опитам; моля ти се, имай ме отречен. 20. И друг рече: Ожених се; и за това не мога да дойда. 21. И когато си дойде този раб разказа на господаря си това. Тогаз се разгневи стопанинът и рече на раба си: Излез скоро по улиците и пътищата на града, и доведи тука сиромасите и клосните и хромите и слепите. 22. И рече рабът: Господарю, както си заповедал стана, и още место има. 23. И рече господарът на раба: Излез на пътищата и по оградите, и принуди ги да влезат, за да се напълни домът ми; 24. защото ви казвам че никой от онез призваните человеци нема да вкуси от вечерята ми.
25. И вървеха с него наедно народ много; и обърна се та им рече: 26. Ако иде некой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя си живот, не може да бъде мой ученик. 27. И който не носи кръста си и не върви след мене не може да ми бъде ученик. 28. Защото кой от вас, кога иска да съгради стълп, не седа първом да пресметне разноските си дали ще има потребното да го изкара? 29. да не би като положи основанието а не може после да го изкара, да наченат всичките които гледат да му се подсмиват 30. и да казват: Този человек начена да гради, и не може да изкара. 31. Или кой цар, като отхожда на бой против другиго цар, не седа първом да размисли, възможно ли е с десет хиляди да стои на среща тогоз който иде против него с двадесет? 32. Ако ли не, то кога е той още далеч отпраща посланници и моли се за мир. 33. Тъй прочее всеки от вас който не се отрече от всичкия си имот не може да бъде мой ученик. 34. Добро нещо е солта; но ако солта се развали, с що ще се поправи? 35. Тя вече не струва нито за земята, нито за тора; вън я изхвърлят. Който има уши да слуша нека слуша.
ГЛАВА 15.
1. И всичките митари и грешници се приближаваха около него да го слушат. 2. И роптаеха Фарисеите и книжниците и казваха: Този приима грешници и яде с тех наедно. 3. А той им рече тази притча и казваше: 4. Кой человек от вас, ако би имал сто овци, и му се загуби една от тех, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената, докле я намери? 5. И когато я намери, задига я на плещите си радостен; 6. и като си дойде у дома си, свиква приятелите си и съседите си, и казва им: Радвайте се с мене че си намерих изгубената овца. 7. Казвам ви че такава радост бива на небето за едного грешника който се кае, а не за деветдесет и девет праведници които немат нужда от покаяние. 8. Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запаля свещ, и не мете къщата, и не търси прилежно докле я намери? 9. И когато я намери, свиква приятелките и съседките си, и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата която бех изгубила. 10. Така, ви казвам, бива радост пред ангелите Божии за едного каещаго се грешника.
11. Рече още: Некой си человек имаше двама синове; 12. и по-младият от тех рече на баща си: Отче, дай ми дела който ми се пада от имането. И раздели им имота си. 13. И след малко дни по-младият син събра си всичкото и отиде в страна далечна, и там разпиле имането си, с разблудното си живеяне. 14. И като иждиви всичко, стана голем глад в онази страна, и той начна да е в оскъдност. 15. И отиде та се пристави едному от гражданите на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине. 16. И желаеше да напълни търбуха си от рошковите които ядеха свинете; и никой му не даваше. 17. И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хлеб, а пак аз мра от глад! 18. Ще стана да ида при баща си, и ще му река: Отче, съгреших на небето и пред тебе, 19. и не съм вече достоен да се нарека твой син: стори ме както едного от наемниците си. 20. И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, виде го баща му, и смили се, и завтече се и припадна на врата му и го целуна. 21. Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. 22. И рече баща му на слугите си: Изнесте вън най-добрата премена и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му, 23. и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим; 24. защото този ми син мъртъв бе и оживе, загинал бе и намери се. И Наченаха да се веселят. 25. А по-старият син беше на нива; и както идеше та наближи къщата, чу пеене и ликуване. 26. И привика едного от слугите и питаше що е това. 27. А той му рече: Брат ти си дойде; и закла баща ти храненото теле защото го прие здрав. 28. И разгневи се, и не рачеше да влезе; и тъй, баща му излезе и молеше му се. 29. А той отговори и рече на баща си: Ето, толкози години ти работя, и никога твоята заповед не съм престъпил; и на мене нито яре ми си дал некога да се повеселя и аз с приятелите си; 30. а по що си дойде този твой син който изеде имота ти с блудниците, за него си заклал храненото теле. 31. А той му рече: Синко, ти си винаги с мене; и всичкото мое твое е; 32. а требваше да се възвеселим и да се възрадваме, защото този твой брат мъртъв бе и оживе, и загинал бе и намери се.
ГЛАВА 16.
1. Говореше още на учениците си: беше некой си богат человек, който имаше домостроител; и го наковладиха нему че разсипва имението му. 2. И повика го и рече му: Що е това което слушам за тебе? дай сметката на домостроителството си; защото не можеш вече да си домостроител. 3. Тогаз домостроителът рече в себе си: Що да сторя? понеже господарът ми отнема от мене домостроителството. Да копая не мога: да прося срам ме е. 4. Разумех що да направя, за да ме приемат в къщите си кога бъда изместен от домостроителството. 5. И повика всекиго от длъжниците на господаря си; и рече на първия: Колко си длъжен на господаря ми? 6. А той рече: Сто вати масло. И рече му: Вземи записката си, и седни скоро та напиши петдесет. 7. После рече другиму: А ти колко си длъжен? И той рече: Сто кори жито. И казва му: Земи си записката и пиши осемдесет. 8. И похвали господарът неправедният домостроител че разумно сторил; защото синовете на този век в своя си род са по-хитри от синовете на виделината. 9. И аз ви казвам: Направете си приятели от богатството на неправдата, за да ви приемат във вечните обиталища когато оскудеете. 10. Верният в малкото, и в многото е верен; а неправедният в малкото, и в многото е неправеден. 11. И тъй, ако в неправедното богатство вие не бидохте верни, кой ще ви повери истинното богатство? 12. И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето? 13. Никой слуга не може на двама господари да слугува; защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона.
14. Всичко това чуваха и Фарисеите, които беха сребролюбци; и присмиваха му се. 15. И рече им: Вие сте които показвате себе си праведни пред человеците; но Бог знае сърдцата ви; защото онова което е високо в человеците, то е мерзост пред Бога. 16. Законът и пророците до Иоана беха; от тогаз царството Божие се благовествува, и всеки се нуди да влезе в него. 17. И по-лесно е небето и земята да преминат, а не една точка от закона да падне. 18. Всеки който напуща жена си, и се оженя за друга, прелюбодействува; и всеки който се ожени за напусната от мъж прелюбодействува.
19. Имаше некой си человек богат, и обличаше се в багреница и висон, и веселеше се всеки ден светло. 20. Имаше пък и некой сиромах на име Лазар който покрит със струпеи лежеше пред вратата му. 21. И желаеше да се насити от трошиците които падаха от трапезата на богатия; но и псетата идваха та лижеха раните му. 22. И дойде време та умре сиромахът; и занесоха го ангелите на лоното Авраамово. Умре и богатият и погребан бе. 23. И в пъкъла, когато беше на мъки, дига очите си и вижда издалеч Авраама, и Лазара в неговите обятия. 24. И той извика и рече: Отче Аврааме, помилвай ме, и проводи Лазара да накваси края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламик. 25. Но Авраам рече: Синко, напомни си че ти си възприел твоите добрини в живота си; така и Лазар злините; а сега той е на утешение, а ти на мъки. 26. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена пропаст голема, така що които искат да минат от тука към вас, да не могат, нито пък които са там да преминат към нас. 27. А той рече: Моля ти се прочее, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; 28. защото имам петима братя, да им засвидетелствува, щото да не би да дойдат и те на това мъчително место. 29. Казва му Авраам: Имат Моисея и пророците: да слушат тех. 30. А той рече: Не, отче Аврааме; но ако иде некой от мъртвите при тех, ще се покаят. 31. Пак му рече: Ако не слушат Моисея и пророците, не щат се увери нито ако некой си и от мъртвите възкръсне.
ГЛАВА 17.
1. И рече на учениците си: Не е възможно съблазните да не дойдат; но горко на оногози чрез когото дохождат! 2. По-добре би било за него да сe окачеше воденичен камик около вратa му, и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни едного от тези малките. 3. Внимавайте на себе си. Ако ти прегреши брат ти, погади го; и ако се покае, прости му. 4. И седем пъти на ден ако ти прегреши, и седем пъти на ден се възвърне към тебе, и каже: Покайвам се, да му простиш.
5. И рекоха апостолите Господу: Придай ни вера. 6. А Господ рече: Ако да имахте вера колкото зърно синапово, рекли бихте на тази черница: Изтръгни се и насади се в морето, и тя би ви послушала. 7. А кой от вас, ако има ратай да му оре или да му пасе, щом си дойде от нивата, ще му рече: Мини, седни да ядеш? 8. и не ще ли да му рече: Приготви нещо да вечерям, и стегни се та ми слугувай докато ям и пия, и след това ще ядеш и пиеш ти? 9. Дали ще благодари на тогоз ратая защото е свършил каквото му е било поръчано! Не се надея. 10. Така и вие, кога направите все що ви е повелено, казвайте: Ние сме раби нищожни; защото направихме това което бехме длъжни да направим.
11. И в пътуването си към Ерусалим, минуваше през сред Самария и Галилея. 12. И веднъж когато влезваше в некое си село, срещнаха го десетмина прокажени, които се спреха издалеч; 13. и те възвисиха глас и казваха: Исусе наставниче, помилвай ни. 14. И като ги виде рече им: Идете, покажете се на свещениците; и когато отиваха, очистиха се от проказата. 15. И един от тех, като виде че изцеле, повърна се и с голем глас славеше Бога, 16. и падна на лице при нозете му, та му благодареше; и той бе Самарянин. 17. А Исус отговори и рече: Не се ли очистиха десетимата? а де са деветимата? 18. Не се ли намериха други да се върнат да въздадат слава Богу, но токо този иноплеменник? 19. И рече му: Стани та си иди: твоята вера те изцели.
20. И, попитан от Фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им и рече: Царството Божие нема да дойде с изглеждане; 21. нито ще ви рекат: Ето тука е, или, ето там: защото ето, царството Божие вътре във вас е. 22. И рече на учениците: Ще дойдат дни когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина Человеческаго, и нема да видите. 23. И като ви рекат: Ето, тука е, или: Ето, там е, да не отидете, нито да тичате подире му. 24. Защото както светкавицата, която блеска от единият край на поднебесната, така ще бъде и Син Человечески в своят си ден. 25. Но първом требва той да пострада много, и да бъде отхвърлен от този род. 26. И както в дните Ноеви така ще бъде и в дните на Сина человеческаго. 27. Ядеха, пиха, женеха се и задомяваха се до деня в който Ное влезе в ковчегът; и дойде потопът и погуби всичките. 28. Подобно, както стана и в дните Лотови: ядеха, пиеха, купуваха, продаваха, садеха, и градеха. 29. И в който ден излезе Лот из Содом навале огън и жупел от небето, и погуби всичките,- 30. на това подобно ще бъде и в деня в който Син Человечески ще се яви. 31. В онзи ден който се намери на покрива, и съдовете му в къщи, да не слезе да ги вземе; и който е на нива, такожде да се не връща назад. 32. Помнете Лотовата жена. 33. Който поиска да си уварди живота ще го изгуби; и който го изгуби, ще го уварди. 34. Казвам ви: В оная нощ ще бъдат двама на едно легло: единият ще се вземе, а другият ще се остави. 35. Две жени ще наедно да мелят: едната ще бъде взета, а другата ще се остави. 36. Двама ще бъдат на нива: единият ще се вземе, а другият ще се остави. 37. Отговарят и казват му: Къде, Господи? А той им рече: Дето е трупът, там ще и орлите да се съберат.
ГЛАВА 18.
1. Казваше им още и притча, как требва всекога да се молят, и да се не обленяват; 2. и говореше: Имаше в некой си град един съдник, който се от Бога не боеше, и от человека се не срамуваше. 3. Имаше и една вдовица в този град, та идеше при него и му казваше: Отдай ми правото от съперникът ми. 4. И до неколко време не рачи; а изпосле рече в себе си: Ако и от Бога се не боя, и от человека се не срамувам, 5. а то на тая вдовица, понеже ми досажда, нека и отдам правото, да не иде до край да ми отеготява. 6. И рече Господ: Слушайте що казва неправедният съдник: 7. А Бог нема ли да отдаде правото на своите избрани които викат към него дене и ноще, ако и да дълготърпи за тех: 8. Казвам ви че ще им отдаде правото скоро. Но Син Человечески кога дойде да ли ще намери вера на земята?
9. И пак на некои които се надееха на себе си че са праведни, и унищожаваха другите, рече тази притча: 10. Двама человека възлезоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар. 11. Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар: 12. Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия. 13. И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си към небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному. 14. Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе.
15. Приносяха му още и дечицата да се прикосне до тех, а учениците като видеха забраниха им. 16. Но Исус ги привика, и рече: Оставете децата да дохождат при мене, и не ги възпирайте; защото на таквиз е царството Божие. 17. Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие както дете нема да влезе в него.
18. И некой си големец го попита и каза: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен? 19. А Исус му рече: Що ме казваш благ? Никой не е благ тъкмо един Бог. 20. Заповедите знаеш: «Да не направиш прелюбодеяние;» « Да не убиеш;» « Да не откраднеш;» «Да не лъжесвидетелствуваш;» «Почитай баща си и майка си.» 21. А той рече: Всичко това съм упазил от младостта си до нине. 22. Това като чу Исус, рече му: Още едно ти не достига: все що имаш продай, и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровището на небето; и дойди та ме последвай. 23. А той като чу това оскърби се, защото беше много богат. 24. И като го виде Исус че се оскърби, рече: Колко мъчно ще влезат в царството Божие тези които имат богатство! 25. Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие. 26. А които чуха това рекоха: И кой може да се спаси? 27. А той рече: Невъзможното у человеците у Бога е възможно. 28. А Петър рече: Ето, ние оставихме всичко, и последвахме те. 29. А той им рече: Истина ви казвам, че нема никой който да е оставил къща, или родители, или братя, или жена, или чада заради царството Божие, 30. и да не получи многократно на това време, и в идущият век живот вечен.
31. И като взе дванадесетте при себе си, рече им: Ето възлезваме в Ерусалим, и ще се свърши всичко що е написано от пророците за Сина Человеческаго. 32. Защото ще бъде предаден на езичниците и ще му се поругаят, и ще го обезчестят, и ще го заплюят, 33. и ще го бият, и ще го убият, и в третият ден ще възкръсне.
34. И те не разумеха нищо от това; и тая дума беше покрита за тех, и не разбираха това което се казваше.
35. А когато наближаваше до Ерихон, некой си слеп седеше край пътя да проси. 36. И като чу че народ минува, попита: Що е това? 37. И казаха му че Исус Назарянин минува. 38. Тогаз той извика и казваше: Исусе, Сине Давидов, помилвай ме! 39. И тези които вървеха напред запретяваха му да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме! 40. И спре се Исус и повеле да му го доведат; и като наближи попита го, 41. и рече: Що искаш да ти сторя? А той рече: Господи, да прогледам. 42. И Исус му рече: Прогледай; твоята вера те изцели. 43. И тутакси прогледа, и тръгна след него, и славеше Бога; и всичкий народ като виде това, въздаде хвала Богу.
ГЛАВА 19.
1. След това влезе Исус в Ерихон, и заминуваше си. 2. И ето человек на име Закхей който беше началник на митарите, и той бе богат. 3. И искаше да види Исуса кой е; но не можеше от народа, защото беше низък на възраст. 4. И завтече се на напред, та възлезе на една черница за да го види; понеже през онзи път щеше да мине. 5. И като дойде на това место, Исус погледна, виде го, и рече му: Закхее, слез скоро; защото днес требва да остана в твоята къща. 6. И прибърза та слезе, и прие го с радост. 7. И като видеха това всички, помъмряха и казваха че при грешен человек влезе да преседи. 8. А Закхей застана и рече Господу: Господи, ето, половината от имота си давам на сиромасите; и ако съм обидил некого в нещо с клевета, въздавам четверократно. 9. Рече му Исус: Днес стана спасение на този дом; защото и той е син Авраамов. 10. Понеже Син Человечески дойде да потърси и да спаси погиналото.
11. И те като слушаха това, приложи та рече и една притча, защото беше близу до Ерусалим, и те имаха на ума си че царството Божие щеше тутакси да се яви. 12. И рече: Человек некой си благороден отиде в страна далечна да приеме за себе си царство и да се върне. 13. И повика десет от слугите си, и даде им десет мнаси, и рече им: Търгувайте докле дойда. 14. А гражданите негови ненавиждаха го, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем тогова да царува над нас. 15. И като взе царството и се върна, рече да му повикат онези слуги на които даде среброто, да узнае кой какво е припечелил. 16. И дойде първият и рече: Господи, твоята мнаса придоби десет мнаси. 17. И рече му: Добре рабе добри: понеже на най-малкото се показа верен, имай власт над десет града. 18. И дойде вторият и каза: Господи, твоята мнаса стори пет мнаси. 19. Рече и на тогова: Бъди и ти владетел над пет града. 20. Дойде и друг, и рече: Господи, ето твоята мнаса, която имах скътана в кърпа; 21. защото се боех от тебе; понеже си строг человек; вземаш което не си положил, и жънеш което не си сеял. 22. И казва му: От устата ти ще те съдя, рабе лукави. Знаел си че съм человек строг, и вземам което не съм положил, и жъна което не съм сеял; 23. и защо не даде среброто ми на лихваря, така щото аз като си дойдех щех да го прибера с лихвата? 24. И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на тогози който има десетте мнаси; 25. (и рекоха му: Господи, той има десет мнаси;) 26. защото ви казвам, че всекиму който има ще му се даде; а от тогоз който нема, и това що има, ще се отнеме от него. 27. А моите врагове, онези които ме не рачиха да се въцаря над тех, доведете ги тука и посечете ги пред мене. 28. И това като изрече Исус, отиваше напред и възлезваше в Ерусалим.
29. И когато наближи до Витфагия и Витания, към гората която се казваше Елеон, проводи двама от учениците си, 30. и рече им: Идете в срещното село: в което щом влезвате ще намерите ждребе вързано, на което никой человек не е никога възседал: отвържете го и го доведете. 31. И ако ви попита некой: Защо го отвързвате? така ще му кажете: Защото требва на Господа. 32. И отидоха проводените и намериха както им рече. 33. И когато отвързваха ждребето, рекоха им стопаните му: Защо отвързвате ждребето? 34. А те рекоха: На Господа требва. 35. И доведоха го при Исуса: и като наметаха дрехите си на ждребето, възкачиха Исуса. 36. И в отиването му постилаха дрехите си по пътя. 37. И когато вече наближаваше до превалата на Елеонската гора, наченаха всичкото множество на учениците да се радват и да славословят Бога велегласно за всите чудеса що беха видели; 38. и казваха: Благословен царът който иде в името Господне: мир на небето и слава във вишних! 39. И некои от Фарисеите между народа рекоха му: Учителю, запрети на учениците си. 40. И отговори и рече им: Казвам ви че ако те млъкнат, то каменете ще извикат.
41. И като наближи та виде градът, плака за него, 42. и казваше: Да бе знаел и ти, поне в този твой ден това което е за мира ти! но сега вече се скри от твоите очи. 43. Защото ще дойдат върх тебе дни, и твоите неприятели ще направят окоп около тебе, и ще те обсадят, и от всекъде ще те утеснят 44. и съсипят тебе и чадата ти в тебе, и нема да оставят в тебе камик на камик; защото не си разумел времето на посещението си.
45. И като влезе в храма, начна да изпажда тези които продаваха и купуваха; 46. и казваше им: Писано е: «Домът ми е дом за молитва: а вие го направихте пещера разбойническа.»
47. И поучаваше всеки ден в храма; а първосвещениците и книжниците и първите от народа искаха да го погубят; 48. и не намерваха какво да сторят; понеже всичкият народ беше прилепнал при него да го слуша.
ГЛАВА 20.
1. И в един от ония дни, когато поучаваше той народа в храма и благовествуваше, надойдоха първосвещениците и книжниците наедно със старейшините, 2. та му говореха и рекоха: Кажи ни с коя власт правиш това? или кой е що ти е дал тази власт? 3. Отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една реч, и кажете ми. 4. Кръщението Иоаново от небето ли бе, или от человеците? 5. А те си помислиха, и думаха: Ако речем: От небето, ще рече: Защо не повервахте в него? 6. Ако ли речем: От человеците, всичкий народ с камене ще ни убие; понеже е уверен че Иоан е пророк. 7. И отговориха че не знаят от къде бе. 8. Тогаз Исус им рече: И аз ви не казвам с коя власт правя това.
9. И начна да говори на народа тази притча: Некой си человек насади лозе, и даде го под наем на земледелци, и отиде на чужда страна за много време. 10. И във времето на плодовете проводи едного от слугите си при земледелците, да му дадат от плода на лозето; но земледелците го биха и отпратиха го празден. 11. И повтори да проводи и друг слуга; а те биха и него и обезчестиха го и отпратиха го празен. 12. И пак проводи третаго; но те и него нараниха и изпъдиха. 13. Рече тогаз стопанинът на лозето: Що да сторя? Да проводя любезния си син; може него като видят да се посвенят. 14. Но земледелците като го видеха мислеха в себе си и думаха: Този е наследникът: елате да го убием за да бъде наследството наше. 15. И го изведоха вън от лозето та го убиха. И тъй, какво ще им направи стопанинът на лозето? 16. Ще дойде и ще погуби тези земледелци, и ще даде лозето на други. А тези които чуха рекоха: Дано не бъде! 17. А той ги погледна и рече: Що е това писаното: «Камикът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла»? 18. Всеки който падне на този камик ще се строши, а връх когото падне, ще го смаже. 19. И поискаха първосвещениците и книжниците да турят ръце на него в този час, защото разумеха че там ката тази притча; но убояха се от народа.
20. И като го извардиха проводиха наветници, които се приструваха че са праведни, с намерение да го уловят в некоя реч та да го предадат на началството и на властта управителева. 21. И те го попитаха и рекоха: Учителю, знаем че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, но по истина пътят Божий учиш. 22. Право ли е за нас да даваме дан Кесарю, или не? 23. А той разуме лукавството им, и рече им: Защо ме изкушавате? 24. Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Отговориха и рекоха: Кесарев. 25. А той им рече: Като е тъй, отдайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. 26. И не могоха да уловят нещо в думата му пред народа; и зачудени за ответа негов, млъкнаха.
27. И пристъпиха некои от Садукеите, които отричат възкресението, и го попитаха, 28. и рекоха: Учителю, Моисей написа нам: «Ако умре на некого брат му който има жена, и умре той безчаден, да вземе брат му жената и да възстави семе на брата си.» 29. А имаше седмина братя, и първият взе жена и умре безчаден. 30. И взе вторият жената, и умре и той безчаден. 31. И третият я взе; също така и седмината, и не оставиха чада, и умреха. 32. А подир всичките умре и жената. 33. И тъй във възкресението на кого от тех ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена. 34. А Исус отговори и рече им: Чадата на този век женят се и за мъж отиват; 35. а които се сподобят да получат онзи век и възкресението от мъртвите нито се женят нито за мъж отиват: 36. защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са. 37. А това че мъртвите възкръсват, и Моисей го изяви при къпината когато назоваваше Господа «Бога Авраамова, и Бога Исаакова, и Бога Яковова.» 38. А Бог не е Бог на мъртвите, но на живите; защото всички са живи при него. 39. И отговориха некои от книжниците и рекоха: Учителю, ти добре рече. 40. И не смееха вече нищо да го попитат.
41. И Рече им: Как казват че Христос е син Давидов? 42. кога сам Давид казва в книгата Псаломска: «Рече Господ Господу моему: Седни отдесно ми 43. докле положа враговете ти подножие на нозете ти.» 44. И тъй, Давид го нарича Господ; а как е син негов? 45. И когато всичкий народ слушаше, той рече на учениците си: 46. Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени, и обичат поздравления по пазарите, и предните седалища в съборищата, и първите места по вечерянията; 47. които изпояждат домовете на вдовиците, и за причина правят дълги молитви. Те ще приемат по-големо осъждение.
ГЛАВА 21.
1. И като погледна Исус, виде богатите които туряха даровете си в съкровищницата. 2. А виде и некоя сирота вдовица която тури там две лепти. 3. И рече: Истина ви казвам че тая сирота вдовица тури от всичките най много; 4. защото всички тези туриха в даровете Божии от изобилието си; а тя от немането си тури всичкия си имот, колкото имаше.
5. И когато некои си говореха за храма че е украсен с хубави камене и с посвещения, рече: 6. Ще дойдат дни, в които това що гледате нема да остане камик на камик който да се не съсипе. 7. И попитаха го и рекоха: Учителю, а кога ще бъде това? и какво е знамението когато ще бъде това?
8. А той рече: Гледайте да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в мое име да казват че: Съм аз; и уж времето наближи; но да не отидете след тех. 9. И кога чуете бойове и размирици, да се не убоите; защото първом те требва да бъдат, но не е тутакси свършването. 10. Тогаз им казваше: Че ще възстане народ връх народ, и царство връх царство; 11. и ще бъдат на места големи трусове и глад и мор; още страшилища и знамения големи от небето ще бъдат.
12. А преди всичко това ще турят ръце на вас, и ще ви изгонят, и ще ви предадат на съборища и в тъмници, и ще ви извождат пред царе и пред владетели заради моето име. 13. И това ще ви стане за свидетелство. 14. И тъй, положете на сърцата си да не преговаряте от по-напред що да отвещаете; 15. защото аз ще ви дам уста и мъдрост на която не ще могат да противоречат нито да противостоят всичките ваши противници. 16. И ще бъдете предадени и от родители и братя и роднини и от приятели; и ще умъртвят некои от вас. 17. И от всички ще бъдете ненавиждани заради моето име. 18. Но косъм от главата ви нема да загине. 19. С търпението си придобийте душите си. 20. А кога видите Ерусалим обиколен с войски, тогава знайте че наближи запустението му. 21. Тогаз които са в Юдея да бегат по горите; и които са в сред него да излязат навън, и които са в околностите да не влезват в него. 22. Защото тези са дни на отмъщение за да се изпълни все що е писано. 23. И горко на непразните и на доещите през онези дни! защото ще бъде голема тъга на земята, и гнев Божий връх този народ. 24. И ще да паднат под острото на ножа, и ще бъдат закарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде потъпкуван от езичниците, докле се изпълнят времената на езичниците. 25. И ще бъдат знамения в слънцето и в луната и в звездите, и по земята тъга на народите в недоумието им, и ще шуми морето и вълните. 26. Человеците ще издъхват от страх и от очакване на бедствията които ще постигнат вселенната, защото силите небесни ще се поколебаят. 27. И тогаз ще видят Сина Человеческаго че иде в облак със сила и слава голема.
28. И когато начне да става това, възправете се и подигнете си главите, защото наближава избавлението ви.
29. И рече им притча: Вижте смоковницата и всичките дървета. 30. Когато вече ги виждате че се развиват, знаете от само себе си че е близо вече летото. 31. Така и вие, кога видите това че става, знайте че е близо царството Божие. 32. Истина ви казвам, че нема да премине този род, докато се сбъде всичко това. 33. Небето и земята ще преминат, а моите думи нема да преминат. 34. Но пазете себе си да не би да отегнат сърцата ви от обядене и пиянство и от житейски грижи, и ви постигне напрасно този ден; 35. защото като примка ще дойде на всички които обитават по лицето на всичката земя. 36. За то бъдете будни, и молете се на всеко време, за да се удостоите да избегнете от всичко това което има да бъде, и да предстанете пред Сина Человеческаго.
37. И дене той учеше в храма; а ноще излезваше та нощуваше на гората нарицаема Елеонска. 38. И всичкият народ подраняваха при него в храма да го слушат.
ГЛАВА 22.
1. И наближаваше праздникът на безквасните хлебове, който се казва Пасха. 2. И първосвещениците и книжниците търсеха как да го убият; защото се бояха от народа.
3. И влезе Сатана в Юда, който се казваше Искариот, който беше от числото на дванадесетте; 4. и отиде и наговори се с първосвещениците и войводите как да им го предаде. 5. И възрадваха се те, и нагласиха се да му дадат сребро. 6. И даде обещание, и търсеше сгодно време да им го предаде без народа.
7. Дойде же денът на безквасните в който требваше да жертвуват пасхата. 8. И проводи Петра и Иоана, и рече: Идете и пригответе ни да ядем пасхата. 9. А те му рекоха: Де искаш да приготвим? 10. А той им рече: Ето, щом влезете в града ще ви срещне человек който носи кърчаг с вода: идете след него в дома в който влезе, 11. и речете на стопанина на къщата: Учителът казва на тебе: Де е гостинната стая в която наедно с учениците си ще ям пасхата? 12. И той ще ви посочи горница голема постлана: там пригответе. 13. И като отидоха намериха както им рече: и приготвиха пасхата.
14. И когато дойде часът, седна на трапезата, и дванадесетте апостоли с него. 15. И рече им: С желание пожелах да ям тази пасха с вас преди страданието си; 26. защото ви казвам че нема да ям вече от нея, докле се не изпълни в царството Божие. 17. И като взе чашата, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си; 18. защото ви казвам че нема да пия от плода на лозата докато не дойде царството Божие. 19. И взе хлеб, и като благодари преломи го, даде им, и рече: Това е телото мое което се за вас дава: това правете за мое възпоминание. 20. Така взе и чашата след вечерята, и рече: Тая чаша е новият завет с моята кръв която се за вас пролива. 21. Но, ето, ръката на тогоз който ме предава с мене е на трапезата. 22. И Син Человечески отхожда според както е определено; но горко на тогоз человека чрез когото се предава! 23. И те наченаха да разискват помежду си кой ли от тех ще е този който ще стори това.
24. Стана още и препирня помежду им кого от тех ще имат за по-голем. 25. А той им рече: Царете на народите господаруват над тех, и тези които ги владеят наричат се благодетели. 26. А вие не така; но най-големият изпомежду ви да бъде както най-малкия, който началствува, както оногоз който слугува. 27. Защото кой е по-голем, който седи на трапезата ли, или който слугува? не този ли който седи? Но аз помежду вас съм като един който слугува. 28. А вие сте онези които устояхте с мене наедно в моите напасти. 29. За това аз вам завещавам царство както Отец ми завеща на мене; 30. за да ядете и да пиете на трапезата ми в царството мое, и да седнете на престоли да садите дванадесетте племена Израилеви.
31. И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска за да ви отсее като жито; 32. но аз се молих за тебе да не оскудее твоята вера; и ти когато се обърнеш утвърди братята си. 33. И Петър му рече: Господи, готов съм с тебе наедно и в тъмница и на смърт да ида. 34. А той му рече: Казвам ти, Петре: Петелът днес нема да попее преди да се отречеш ти триж че ме не познаваш.
35. И рече им: Когато ви пратих без кесия, без тържик, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те рекоха: От нищо. 36. Тогаз им рече: Но сега който има кесия да я вземе със себе си, така и тържик, и който нема, нека продаде дрехата си и нека купи нож; 37. защото ви казвам че още и това писаното требва да се изпълни на мене: «И с беззаконните се счете,» защото писаните за мене вземат край. 38. И те рекоха: Господи, ето тука два ножа. А той им рече: Доволно са.
39. И излезе та отиде по обичай на гората Елеонска; отидоха след него и учениците му. 40. И като дойде на местото, рече им: Молете се да не впаднете в изкушение. 41. И той се отлъчи от тех колкото един хвърлей камик, и коленичи, и молеше се, 42. и думаше: Отче, ако щеш, да ме заминеш с тази чаша; обаче не моята воля, но твоята да бъде. 43. И яви му се ангел от небето та го укрепяваше. 44. И понеже бе в тъга молеше се по-усърдно; и потта му стана както капки кръв които капеха на земята. 45. И като стана от молбата, дойде при учениците си и намери ги заспали от скърб; 46. и рече им: Защо спите? Станете та се молете, за да не впаднете в изкушение.
47. И когато още говореше той, ето народ, и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше напред тех, и приближи при Исуса да го целуне. 48. А Исус му рече: Юдо, с целуване ли предаваш Сина Человеческаго? 49. И тези които беха с Исуса, като видеха това що имаше да стане, рекоха му: Господи, да ударим ли с ножа? 50. И един от тех удари първосвещениковия раб и отреза му десното ухо. 51. А Исус отговори и рече: Оставете до тука; и допре се до ухото му и го изцели. 52. И рече Исус на първосвещениците и на войводите на храма и на старейшините що беха дошли върх него: Като на разбойник ли излезохте с ножове и сопи? 53. Всеки ден бех с вас в храма, и не прострехте ръце на мене. Но това е вашият час и властта на тъмнината.
54. И като го хванаха, заведоха го, и въведоха го в дома на първосвещеника. А Петър идеше след него от далеч. 55. И наклали беха огън насред двора та беха наседали; и Петър седеше между тех.
56. И вижда го една слугиня че седи до огъня, вгледа се в него, и рече: И този беше с него. 57. А той се отрече от него и рече: Жено, не го зная. 58. И след малко друг един го виде и рече: И ти си от тех. А Петър рече: Человече, не съм.
59. И като се мина до един час, друг некой потвърдяваше и казваше: Наистина и този беше с него; защото е Галилеянин. 60. А Петър рече: Человече, не зная що казваш; и тоз час още като говореше той, петелът попе. 61. И обърна се Господ та погледна Петра; и смисли Петър речта Господня що му рече че: Преди да пее петелът ще се отречеш от мене триж. 62. И излезе Петър вън и плака горко.
63. И мъжете които държеха Исуса ругаеха му се и го биеха. 64. И като го прикриваха, удряха го по лицето и го питаха и казваха: Проречи, кой е що те удари? 65. И други много хули казваха върх него.
66. И като съмна, събраха се старейшините народни, първосвещениците и книжниците, та го изведоха на събора си, 67. и му рекоха: Кажи ни: Ти ли си Христос? И рече им: Ако ви кажа, нема да повервате; 68. а ако ви питам, не ще ми отговорите, нито ще ме пуснете. 69. От нине Син Человечески ще бъде седещ отдесно на силата Божия70. И всичките рекоха: Ти прочее Син Божий ли си? А той им рече: Вие казвате право че съм аз. Божия. 71. А те рекоха: Що ни требва още свидетелство? защото ние сами чухме от устата му.
ГЛАВА 23.
1. И станаха всичкото множество, и заведоха го при Пилата. 2. И начнаха да го обвиняват, и казваха: Тогова го намерихме че развращава народа, и не оставя да дават дан на Кесаря, и казва себе си че Христос (помазаник), цар. 3. А Пилат го попита, и рече: Ти ли си царят Юдейски? А той отговори и рече му: Ти право казваш. 4. И Пилат рече на първосвещениците и на народа: Аз не намервам никоя вина в тогоз человека. 5. А те насилваха, и казваха че: Смущава народа, понеже поучава по всичка Юдея, като е начнал от Галилея до тука. 6. А Пилат, като чу Галилея, попита да ли е Галилеянин человекът. 7. И като разбра че е от Иродовата държава, проводи го до Ирода, който беше и той в Ерусалим през тия дни.
8. А Ирод като виде Исуса възрадва се много, защото искаше отдавна да го види, понеже слушаше много работи за него; и надееше се да види некое знамение да става от него. 9. И питаше го с много речи; но той му нищо не отговори. 10. А първосвещениците и книжниците стоеха та го обвиняваха силно. 11. Но Ирод със своите си войни, след като го унижи и му се поруга, облече го в дреха светла и проводи го пак на Пилата. 12. В онзи ден Пилат и Ирод се сприятелиха по между си; защото изпърво имаха враждина по между си.
13. А Пилат свика първосвещениците и началниците и народа 14. и рече им: Доведохте ми тогоз человека като че отвращава народа; и, ето, аз пред вас го изпитах, и не намерих в тогоз человека ни една вина от колкото го обвинявате. 15. Нито пак Ирод намери; защото ви пратих до него; и, ето, нищо достойно за смърт нема да е сторил. 16. И тъй, ще го накажа и ще го пусна. 17. А нужда имаше да им пуща на всеки праздник едного от запрените. 18. Но всички изедно извикаха и казваха: Махни тогоз, а пусни ни Варава 19. (който за некоя размирица що беше станала в града, и за убийство, хвърлен бе в тъмница). 20. И пак възгласи Пилат и искаше да пусне Исуса. 21. А те викаха и казваха: Разпни го, разпни го. 22. А той и третия път им рече: Че какво зло е сторил той? Аз никоя вина за смърт не намервам в него; и тъй, като го накажа ще го пусна. 23. Но те наваляха с големи викове, и искаха да бъде разпнат; и техните гласове и първосвещеническите превъзмогоха. 24. И Пилат реши да им бъде щението, 25. и пусна им когото поискаха, запреният за размирство и убийство, а Исуса предаде на волята им.
26. И когато го поведоха вън, уловиха Симона некого си Киринейца, който си идеше от полето, и натовариха на него кръста да го носи подир Исуса. 27. И вървеха след него много множество народ, и жени, които и плачеха и жалеха за него. 28. А Исус се обърна към тех и рече: Дъщери Ерусалимски, недейте плака за мене; но за вас си и за чадата ваши плачете; 29. защото ето, идат дни в които ще рекат: Блажени неплодните, и утробите които не са раждали, и съсците които не са кърмили. 30. Тогаз ще начнат да казват на горите: Паднете върх нас, и на планините: Покрийте ни. 31. Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще бъде със сухото? 32. А караха и други двамина с него, които беха злодейци, да ги затрият.
33. И когато дойдоха на местото, което се нарича Лобно, там разпнаха него и злодейците, едного отдесно а другиго отлево. 34. А Исус казваше: Отче, прости им, защото не знаят що правят. И като делеха дрехите му метнаха жребие. 35. И стоеше народът та гледаше; а заедно с него и началниците ругаеха се и казваха: Други избави: да избави себе си ако е той Христос, избраният Божий. 36. Подиграваха му се още и войните като пристъпваха до него та му подаваха оцет 37. и казваха: Ако си ти Цар Юдейски, избави себе си. 38. А имаше и надпис над него отгоре, написан с писмена Гръцки, Римски, и Еврейски: ТОЗИ Е ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ.
39. И един от обесените злодейци хулеше го и казваше: Ако си ти Христос, избави себе си и нас. 40. А другият отговори и му запретяваше и казваше: Ни от Бога ли не се боиш ти, който си в истото осъждение? 41. И ние праведно сме осъдени, защото възприимаме достойното на това що сми сторили; а този нищо зло не е сторил. 42. И казваше на Исуса: Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството си. 43. И рече му Исус: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мене в рай.
44. А беше къде шестия час, и стана тъма по всичката земя до деветия час; 45. и потъмне слънцето, и завесата на храма се раздра през сред. 46. И извика Исус с голем глас и рече: Отче, в твоите ръце предавам духа си. И това като рече издъхна.
47. И като виде стотникът станалото, прослави Бога и казваше: Наистина този человек бе праведен. 48. А всичките народи които беха надошли да гледат, като виждаха това което стана, връщаха се биещи се в гърди. 49. А всичките негови познайници, и жените които беха дошли след него от Галилея, стоеха от далеч и гледаха това.
50. И, ето, человек некой на име Иосиф който беше съветник человек благ и праведен, 51. (той не беше съгласен със съвета и делото им,) от Ариматея, град Юдейски, който и сам ожидаше царството Божие,- 52. той дойде при Пилата и поиска телото Исусово. 53. И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в камик дето никой никога не бе лежал. 54. И денът беше петък, на присъмнуване в събота.
55. Последваха още и жените които беха дошли с него от Галилея, и видеха гроба, и как бе положено телото негово. 56. И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата според заповедта почиваха.
ГЛАВА 24.
1. И в първия ден на седмицата, като беше сутрина рано, дойдоха на гроба носеще ароматите що беха приготвили, имаше още и други некои с тех. 2. И намериха камика отвален от гроба. 3. И като влезоха не намериха телото на Господа Исуса. 4. И когато беха в недоумение за това, ето, предстанаха пред тех двама человека с блестещи дрехи. 5. И те уплашени наведоха лице до земята; а человеците им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? 6. Нема го тука, възкръсна. Наумете си що ви говори когато беше още в Галилея 7. и казваше как Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на грешни человеци, и ще бъде разпнат, и в третият ден ще възкръсне. 8. И спомниха си неговите думи: 9. И като се върнаха от гроба известиха всичко това на единадесетте и на всичките други. 10. И тези които казваха това на апостолите беха Магдалина Мария и Иоана и Мария, майката Яковова, и другите с тех; 11. и техните думи се видеха пред тех като праздни приказки, и не ги верваха. 12. А Петър стана и отиде на гроба тичешком, и щом надникна, вижда че лежаха саваните сами; и върна се назад и чудеше се в себе си за това що бе станало.
13. И, ето, двама от тех в същия ден отиваха в село което се казва Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим. 14. И те се разговаряха помежду си за всичко това що се бе случило. 15. И като си приказваха и се разпитваха, приближи и сам си Исус и вървеше с тех: 16. а очите им се удържаваха да го не познаят. 17. И рече им: Какви са тези думи които си приказвате помежду си като пътувате и сте тъжни? 18. И отговори единият на име Клеопа и рече му: Току ти ли си странен в Ерусалим и не знаеш това което стана в него тези дни? 19. И рече им: Кое? А те му рекоха: За Исуса Назарянина, който бе мъж пророк, силен делом и словом пред Бога и пред всичкия народ: 20. и как го предадоха нашите първосвещеници и началници на осъждение смъртно, и разпеха го; 21. а ние се надеехме че той е който ще да избави Израиля. Но при все това, този е днес третий ден откакто стана това. 22. Но и некои жени от нас смаяха ни, които отишли отзарана на гроба, 23. и, като не намерили телото му, дойдоха и казваха че видели и явление на ангели които казвали че той е жив. 24. И некои от нашите отидоха на гроба и намериха тъй както и жените рекоха; а него не видеха. 25. И той им рече: О безумни и късни на сърце да вервате все що е речено от пророците! 26. не требваше ли това да пострада Христос и да влезе в славата си? 27. И като начна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за него във всичките писания. 28. И наближиха до селото дето отхождаха; и той се приструваше че отива по-далеч. 29. И понудиха го и казваха: Остани с нас, защото е при вечер, и денът превали. И той влезе да остане с тех. 30. И като седна с тех на трапезата, взе хлеба и благослови, и преломи и даваше им. 31. И тем се отвориха очите, и познаха го; а той стана невидим на тех. 32. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни когато в пътя ни приказваше и тълкуваше ни писанията? 33. И станаха в истия този час та се върнаха в Ерусалим, и намериха събрани единадесетте, и тези които беха с тех, 34. които и казваха: Че наистина възкръснал Господ, и явил се Симону. 35. Те пък приказваха това което стана в пътя, и как го познаха когато разчупваше хлеба.
36. И когато говореха това, сам си Исус предстана посред тех, и казва им: Мир вам. 37. А те се стреснаха и уплашиха се, понеже мислеха че дух виждат. 38. И рече им: Защо сте смутени? и защо влезват в сърдцата ви таквизи мисли? 39. Вижте ми ръцете и нозете, че съм истий аз: попипайте ме и вижте; защото дух нема плът и кости както гледате мене че имам. 40. И това като рече, показа им ръцете и нозете си. 41. Но те от радост като се не доверяваха още и се чудеха, рече им: Имате ли нещо за ядене тука? 42. И те му дадоха част от печена риба, и меден сот. 45. И взе та яде пред тех. 44. И рече им: Тези са думите които ви приказвах когато бех още с вас, че требва да се изпълни все що е писано за мене в закона Моисеев и в пророците и в Псалмите. 45. Тогава им отвори ума да разумеят писанията. 46. И рече им че: Така е писано, и така требваше да пострада Христос и да възкръсне от мъртвите в третия ден, 47. и да се проповеда в негово име покаяние и прощение на грехове във всичките народи, като се започне от Ерусалим; 48. а вие сте свидетели на това. 49. И, ето, аз проваждам върх вас обещанието на Отца си; а вие седете в града Ерусалим докле се облечете със сила от горе.
50. И ги изведе вън до Витания; и дигна ръцете си та ги благослови. 51. И когато ги благославяше, отстъпи се от тех и възносяше се на небето. 52. И те му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голема радост; 53. и беха винаги в храма, хвалеще и благославеще Бога. Амин.