Природа на сънищата
Колкото и да са мистериозни, сънищата не са ненужен лукс или някакви безполезни занимания на бездействащия мозък. Сънищата всъщност са жизнено важни за оцеляването. Мозъчните скенери показват, че у някои животни се наблюдава мозъчна дейност, подобна на тази при сънуване. Ако бъдат лишени от сън, тези животни често умират по-бързо, отколкото биха умрели от глад, защото това лишаване тежко нарушава метаболизма им. За съжаление, науката не знае каква точно е причината за това.
Сънуването е съществена част и от цикъла ни на сън. Ние сънуваме приблизително два часа всяка нощ, като всеки сън продължава между пет и двайсет минути. Всъщност ние прекарваме около шест години от живота си в сънуване.
Освен това сънищата са универсални за човечеството. Учените откриват общи теми в сънищата на представители на различни култури. В продължение на четиресет години Калвин Хол е записал петдесет хиляди сънища, след което добавя към тях още хиляда сънища на студенти. Не е изненадващо откритието му, че повечето хора сънуват едни и същи неща като лични преживявания от предишните дни или седмица. (Животните обаче явно сънуват различно от нас. Делфинът например спи само с едното си полукълбо, за да не се удави, тъй като е дишащ въздух бозайник, а не риба. Така че ако сънува, той най-вероятно го прави само със спящото полукълбо.)
Както видяхме, мозъкът не е цифров компютър, а невронна мрежа, която постоянно мени конфигурацията си, докато се учи. Учените, работещи с невронни мрежи, са забелязали нещо интересно. Често след научаването на прекалено много неща системата се насища и вместо да обработва повече информация, тя влиза в състояние на „сън”, в което различните спомени понякога се носят безцелно и се свързват помежду си, докато невронната мрежа се опитва да смели целия нов материал. В такъв случай сънищата могат да отразяват „почистването”, при което мозъкът се опитва да организира спомените по по-съгласуван начин. (Ако това е вярно, то може би всички невронни мрежи, включително и на организмите, които могат да се учат, вероятно влизат в състояние на сън, за да подредят спомените си. Така че сънищата имат определена цел. Някои учени предполагат, че и роботите в качеството си на обучаващи се машини също един ден ще започнат да сънуват.)
Неврологичните изследвания като че ли подкрепят това заключение. Проучванията показват, че запазването на спомените може да се подобри с достатъчно сън между периодите на активност. Скенерите показват, че областите на мозъка, които се активират по време на сън, са същите, които участват и в овладяването на нови знания. Сънуването е може би полезно за консолидирането на новата информация.
Освен това някои сънища могат да включват в себе си събития, случили се няколко часа по-рано, малко преди да заспим. Но те най-често се състоят от спомени отпреди няколко дни. Например експериментите показват, че ако сложим розови очила на някой човек, ще са нужни няколко дни преди сънищата му също да станат розови.
Сканиране на сънища
Скенерите на мозъка сега разкриват част от загадката на сънищата. ЕЕГ обикновено показват, че мозъкът излъчва равномерни електромагнитни вълни, докато сме буни. Но когато започнем да се унасяме, ЕЕГ-сигналите започват да менят честотите си. Когато най-сетне заспим, мозъчният ствол започва да излъчва вълни електрическа енергия, която достига до кортикалните области на мозъка и особено до зрителния кортекс. Това потвърждава, че визуалните образи са важен компонент на сънищата. Накрая започваме да сънуваме и мозъчните вълни се характеризират с бързо движение на очите (REM, rapid eye movements). (Тъй като и някои бозайници изпадат в REM-състояние, можем да заключим, че те може би също сънуват.)
Докато зрителните области на мозъка са активни, свързаните с обоняние, вкус и докосване до голяма степен са изключени. Почти всички образи и усещания на тялото се генерират сами от електромагнитните трептения в мозъчния ствол, а не от външни стимули. Тялото до голяма степен остава изолирано от външния свят. Освен това, докато сънуваме ние сме повече или по-малко парализирани. (Може би парализата цели да ни предпази от физически действия насън, които биха могли да бъдат катастрофални. Около 6% от хората страдат от „сънна парализа”, при която се будим все така парализирани. Често тези хора се събуждат уплашени и убедени, че някакви същества са приковали гърдите, ръцете и краката им. От Викторианската епоха има картини на жени, които се будят и виждат ужасяващ гоблин, който е седнал на гърдите им и ги гледа свирепо. Някои психолози смятат, че сънната парализа може да обясни произхода на синдрома на отвличането от извънземни.)
По време на сънуването хипокампусът е активен, което дава основания да се смята, че сънищата черпят от нашия склад за спомени. Амигдалата и предният сингулат също са активни, което означава, че сънищата могат да бъдат силно емоционални, често включващи страх.
Най-показателни обаче са изключените области, сред които е дорзолатералният префронтален кортекс (командният център на мозъка), орбитофронталният кортекс (който играе ролята на цензор и проверява фактите) и темпоропариеталният регион (който обработва двигателните сигнали и определя местоположението ни в пространството).
Когато дорзолатералният префронтален кортекс е изключен, ние не можем да разчитаме на рационалния, планиращ център на мозъка, а вместо това се носим безцелно в сънищата си, като зрителният център ни дава образи без рационален контрол. Орбитофронталният кортекс, който проверява фактите, също е неактивен и затова сънищата могат да се развиват свободно, без никакви ограничения от страна на законите на физиката или здравия разум. Темпоропариеталният лоб, който ни помага да установим къде се намираме посредством сигналите от очите и вътрешното ухо, също е изключен и това може да обясни преживяванията извън тялото, докато сънуваме.
Както вече наблегнахме, човешкото състояние до голяма степен представлява мозъка, който постоянно създава модели на външния свят и ги симулира в бъдещето. Ако това е така, то сънищата представляват алтернативен път за симулиране на бъдещето, при който законите на природата и социалните взаимодействия са временно суспендирани.
Осъзнати сънища
Учените изследват и форма на сънуване, която преди се смяташе за мит – осъзнатото сънуване. Наименованието изглежда противоречиво, но е проверено с помощта на мозъчни скенери. При осъзнатото сънуване човек знае, че сънува и може съзнателно да контролира посоката на съня си. Макар че науката едва наскоро започна да експериментира с осъзнатото сънуване, това всъщност е древен феномен, известен от векове. Например в будизма има книги, в които се говори за осъзнато сънуване и как да се научим да сънуваме по такъв начин. През вековете няколко души в Европа са ни оставили подробни описания на осъзнатите си сънища.
Скенерите на мозъците на сънуващи по този начин показват, че феноменът е истински – по време на REM-съня (бързия сън) дорзолатералният префронтален кортекс, който обикновено е изключен при нормалния сън, е активен, което показва, че човекът е частично в съзнание, докато сънува. Колкото по-ярък е сънят, толкова по-активен е дорзолатералният префронтален кортекс. Тъй като тази област представлява съзнателната част от мозъка, сънуващият явно осъзнава, че сънува.
Д-р Хобсън ми каза, че всеки може да се научи да сънува осъзнато с практикуването на определени техники. Хората, които сънуват осъзнато, трябва да водят дневник на сънищата си. Преди да заспят, те трябва да си напомнят, че ще се „събудят” насред съня си и ще осъзнаят, че се движат в свят на сънищата. Важно е да нагласим ума си по този начин, преди да отпуснем глава на възглавницата. Тъй като по време на бързия сън тялото е до голяма степен парализирано, за сънуващия е трудно да изпрати сигнал към външния свят, че е влязъл в сън, но д-р Стивън Лаберж от Станфорд изучава подобни сънуващи (включително и себе си), които могат да общуват с външния свят, докато сънуват.
През 2011 г. за първи път учените използваха ЯМР и ЕЕГ-сензори, за да измерят съдържанието на съня и дори да установят контакт със сънуващия. В института „Макс Планк” в Мюнхен и Лайпциг учените използвали помощта на осъзнати сънуващи, които били поставени в ЯМР-машина. Преди да заспят, сънуващите се съгласили да произведат серия движения с очи и да променят дишането си по определен начин, за да покажат, че сънуват, все едно че използват Морзова азбука. Било им поръчано, след като започнат да сънуват да стиснат за десет секунди първо десния си юмрук, после левия. Това бил сигналът, че сънуват. Тогава им поставяли ЕЕГ-сензори, които да определят момента на навлизане в бързия сън.
Учените установили, че след изпадането в сън сензорномоторният кортекс на мозъка, отговорен за контролиране на движенията като стискането на юмруци, се активира. ЯМР-скенерът може да засече свиването на юмруците и кой юмрук се свива пръв. След това с помощта на друг сензор (близък инфрачервен спектрометър) те успели да потвърдят наличието на увеличена мозъчна активност в областта, контролираща планираните движения.
„От това следва, че нашите сънища не са „кино”, в което наблюдаваме пасивно някакво събитие, а включват дейност в областите на мозъка, имащи отношение към съдържанието на съня”, казва Михаел Чиш, ръководител на екипа от института „Макс Планк”.
Да проникнеш в сън
Щом можем да общуваме със сънуващ човек, възможно ли е и да променим отвън нечий сън. По всяка вероятност.
Първо, както видяхме, учените вече са направили първите стъпки в записването на съня и в бъдеще би трябвало да можем да получаваме много по-точни картини и видеозаписи. Тъй като вече са в състояние да установят контакт между истинския свят и сънуващия в измисления свят, то по принцип учените биха могли нарочно да променят хода на съня. Да кажем, че те гледат сън с помощта на ЯМР в реално време. Докато спящият се скита сред измисления свят, учените могат да му кажат накъде върви и да го напътстват да тръгне в различни посоки.
Така че в близко бъдеще може би ще сме в състояние да гледаме видеозапис на нечий сън и да влияем на общата му посока. Но в „Генезис” Леонардо ди Каприо отива много по-далеч. Той може не само да гледа чужд сън, но и да проникне в него. Възможно ли е това?
Вече видяхме, че по време на сън сме парализирани, за да не даваме израз на фантазиите си от съня, което може да се окаже катастрофално. Когато обаче ходят насън, хората често го правят с отворени очи (макар очите им да са изцъклени). Сомнамбулите живеят в хибриден свят, отчасти реален и отчасти въображаем. Има много документирани случаи на хора, които обикалят из домовете си, карат коли, цепят дърва и дори извършват самоубийство насън, докато реалността и фантазията са смесени. Следователно е възможно реалните образи, виждани от окото, свободно да взаимодействат с фиктивните, измислени от мозъка по време на съня.
В такъв случай начинът да се проникне в нечий сън е да накараме субекта да носи контактни лещи, които да проектират образи директно в ретината му. Във Вашингтонския университет в Сиатъл вече се разработват прототипи на интернет контактни лещи. Така ако наблюдателят иска да проникне в нечий сън, първо ще седне в студио и ще се заснеме с видеокамера. След това образът му ще се предаде в контактните лещи на сънуващия, създавайки съставен образ (на наблюдателя, поставен във въображаемата картина, скалъпена от мозъка).
Макар че студиото е празно, наблюдателят би могъл да вижда този сън, докато е в него, той като той също ще носи такива контактни лещи. ЯМР-образът на съня след разчитане от компютър ще бъде изпращан директно на лещите му.
Нещо повече, бихме могли дори да променим посоката на съня, в който сме проникнали. Докато вървим в празното студио, ще виждаме как сънят се развива на лещите ни, така че ще можем да взаимодействаме с предметите и хората от съня. Изживяването сигурно ще бъде невероятно, тъй като фонът ще се сменя най-неочаквано, ще се появяват и изчезват образи без никакви причини, а законите на физиката няма да са в сила. Насън всичко е позволено.
В по-далечно бъдеще може би ще сме в състояние да влизаме в чужди сънища чрез директно свързване на два спящи мозъка. Всеки мозък ще е свързан чрез ЯМР-скенери към централен компютър, който ще смесва двата съня в един. Компютърът първо ще дешифрира скенерите на спящите и ще ги превръща във видео. След това сънят на единия спящ ще бъде пращан в сетивните области на мозъка на другия, така че сънищата им да се слеят. Но преди да стане възможно това, ще трябва да изчакаме технологията за заснемане и интерпретиране на сънищата да стане много по-напреднала.
Всичко това обаче поражда друг въпрос: Щом можем да променим хода на нечий сън, възможно ли е да контролираме не само съня му, но ума? По време на Студената война това станал сериозен въпрос, когато в смъртоносната си игра Съветският съюз и Съединените щати се опитваха да използват психологически техники за контрол над съзнанието.
Повече за книгата:
Финалист в класацията на goodreads за най-добри книги на 2014 г.!
Авторът на бестселърите „Физика на невъзможното”, „Физика на бъдещето” и „Паралелни светове” се заема с най-завладяващия и сложен обект в познатата ни вселена – човешкия мозък.
През последните няколко десетилетия онова, което преди беше приоритет единствено на научната фантастика, се превръща в стряскаща реалност. Смятани за невъзможни, технологии като записване на спомени, телепатично общуване, видеозапис на сънища и телекинеза вече се демонстрират в лабораторни условия.
„Бъдещето на ума” е авторитетен и убедителен поглед към изумителните изследвания по целия свят, основаващи се на последните постижения на неврологията и физиката. Може би един ден ще имаме „умно хапче”, способно да подобри познавателните ни способности, ще можем неврон по неврон да качваме мозъците си в компютър, ще изпращаме мисли и емоции в „брейннет”, ще контролираме компютри и роботи с умовете си, ще се доближим до безсмъртието и дори ще пращаме съзнанието си да броди из вселената.
Откъс от книгата: „Бъдещето на ума“
Автор: Мичио Каку
Книгата може да поръчате от тук >>
Статията се публикува с разрешението и съдействието на ИК „Бард“.
.
.
.
.