Представяме ви аудио версия на Свето евангелие от Марко.
От долу слагаме текст от Цариградския превод.
ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРКА
ГЛАВА 1.
1. Зачало на благовестието на Исуса Христа, Сина Божия; 2. както е писано в пророците: «Ето, аз проваждам вестителя си пред лицето ти, който ще приготви твоя път пред тебе: » 3. «Глас на едного, който вика в пустинята: Пригответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки. » 4. Дойде Иоан та кръщаваше в пустинята, и проповедваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете. 5. И излезваше към него всичката страна Юдейска, и Ерусалимляните, и кръщаваха се всичките от него в реката Иордан, като изповедваха греховете си. 6. А Иоан носеше дреха от камилски косми, и кожен пояс около чреслата си, и ядеше акриди и мед див. 7. И проповедваше и казваше: След мене иде по крепкият от мене, на когото не съм достоен да се преклоня и да развържа ремика на обущата му. 8. Аз ви кръстих с вода: а той ще ви кръсти с Духа Светаго.
9. И през онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски, и кръсти се от Иоана в Иордан. 10. И тутакси като възлезваше от водата виде че се разтваряха небесата, и Духът като гълъб слезваше на него. 11. И глас биде от небето: Ти си Син мой възлюблений в когото благоволих. 12. И тоз час Духът го извожда в пустинята. 13. И там бе в пустинята четиридесет дни и се изкушаваше от Сатана; и беше със зверовете; и ангелите му служеха.
14. А след като биде предаден Иоан, дойде Исус в Галилея, и проповедваше благовестието на царството Божие, 15. И казваше: Времето се изпълни, и приближи се царството Божие; покайте се и вервайте в благовестието.
16. А когато пътуваше по край Галилейското море, виде Симона и Андрея брата му, че хвърляха мрежа в морето; понеже беха риболовци. 17. И рече им Исус: Елате след мене, и ще ви направя да бъдете ловци на человеци. 18. И тутакси оставиха мрежите си, и последваха го. 19. И като позамина от там малко, виде Якова Зеведеева и Иоана брата му, и тех в ладията че си кърпеха мрежите. 20. И тутакси ги повика, и те оставиха баща си Зеведея в ладията с наемниците, и отидоха след него.
21. И влезоха в Капернаум; и наскоро в събота влезе Исус в съборището и учеше. 22. И удивяваха се на учението му; защото ги учеше като некой който има власт, а не както книжниците. 23. И имаше в съборището им человек с нечист дух, та извика, 24. и казваше: Остави ни! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? дошел си да ни погубиш ли? Познавам те кой си, Свети Божий. 25. И запрети му Исус, и рече; Млъкни, и излез из него. 26. И нечистият дух, като го покъса, извика с голем глас и излезе от него. 27. И всички се смаяха, щото разискваха помежду си, и думаха: Що е това? Кое е това ново учение, щото с власт повелява и на нечистите духове, и послушват го. 28. И разчу се слухът негов наскоро по всичката околност на Галилея.
29. И щом излезоха из съборището, дойдоха с Якова и Иоана в къщата на Симона и Андрея: 30. А тъщата Симонова лежеше огничава, и тутакси му казват за нея. 31. И пристъпи та я дигна, като я хвана за ръката; и на часа я остави огницата, и слугуваше им. 32. И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха му всичките които беха зле, и беснуемите. 33. И всичкият град се бе събрал пред вратата. 34. И изцели мнозина които беха зле от разни болести, и много бесове изпъди, и не оставяше бесовете да говорят, понеже го познаваха че е Христос.
35. И сутринта, много рано, стана та излезе, и отиде в пусто место, и там се молеше. 36. И оттичаха след него Симон и които бяха с него. 37. И като го намериха, казват му: Всички тебе търсят. 38. И казва им: Да идем в близките паланки, да проповедам и там; защото съм за това излезъл. 39. И той проповедваше по съборищата им по всичка Галилея, и изпъждаше бесовете.
40. И идва при него един прокажен, та му се молеше и коленичеше пред него и казваше му: Ако да искаш, можеш да ме очистиш. 41. А Исус се смили и простре ръка, та се допре до него, и казва му: Искам, очистен бъди. 42. И като изрече туй, тутакси се махна от него проказата, и се очисти. 43. И като му запрети строго, тоз час го отпрати, 44. и казва му: Гледай никому нищо да не кажеш; но иди, покажи себе си на свещеника, и принес за очищението си това, което е Мойсей повелел, за свидетелство тем. 45. А той щом излезе, начна да проповедва много и да разнося словото, така щото Исус не можеше вече да влезе явно в некой град; но вън в пусти места бе, и идеха при него от всекъде.
ГЛАВА 2.
1. И след неколко дни влезе пак в Капернаум; и чу се че е в една къща. 2. И тутакси се събраха мнозина, така щото не ги побираше вече нито пред вратата местото; и говореше им словото. 3. И идват при него та му доносят един разслабен, носен от четирима. 4. И като не можаха да приближат до него поради народа, разкриха покривът дето беше, и го разбиха, та спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. 5. А Исус виде верата им, и казва на разслабения: Синко, прощават ти се греховете ти. 6. А имаше некои от книжниците там, които седеха, и размишляваха в сърцата си: 7. Що говори този така хули? Кой може да прощава грехове, освен едного Бога? 8. И тутакси като позна Исус с духът си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо мислите това в сърцата си? 9. Кое е по лесно, да река разслабеному: Прощават ти се греховете ли, или да река: Стани, и вземи одъра си, и ходи? 10. Но за да познаете че власт има Син Человечески на земята да прощава грехове, (казва на разслабения: ) 11. Теб казвам: Стани и вземи одъра си, и иди у дома си. 12. И стана тутакси, и като дигна одъра си, излезе пред всичките; така щото всички се чудеха и славеха Бога, и думаха: Никога така не сме виждали.
13. И излезе пак край морето, и всичкият народ идеха при него, и учеше ги. 14. И като минуваше, виде Левия Алфеева, че седеше на митарницата: и казва му: Ела след мене. И той стана и отиде след него. 15. И когато беше на трапеза в къщата му, много митари и грешници беха наседали наедно с Исуса и учениците негови; защото беха мнозина, и последваха го. 16. И книжниците и Фарисеите, като видеха че яде с митарите и грешниците, казваха на учениците му: Защо с митарите и грешниците яде и пие? 17. И като чу Исус, казва им: Немат нужда за лекар здравите, но болните; не дойдох да призова праведните, но грешниците на покаяние.
18. А Иоановите и Фарисейските ученици постеха; и идват и казват му: Защо Иоановите и Фарисейските ученици постят, а твоите ученици не постят? 19. И рече им Исус: Могат ли сватбарите да постят до като е младоженикът с тех? Колкото време имат младоженика с тех си не могат да постят. 20. Ще дойдат обаче дни, когато се отнеме младоженикът от тех, и тогаз в онези дни ще постят. 21. И никой не пришива кърпа от небелено платно на вехта дреха; а инак, новото, което се туря да запълни отдира от вехтото, и съдраното бива по-лошо. 22. И никой не налива ново вино във вехти мехове; а инак новото вино ще разпукне меховете, и виното се излива, и меховете се развалят; но требва ново вино да се налива в нови мехове.
23. И в една събота когато минуваше през сеидбите, наченаха учениците му да късат класовете като вървеха в пътя. 24. И Фарисеите му казваха: Виж, що правят в събота, което не е простено? 25. И той им казваше: Не сте ли чели никога, що стори Давид, когато му стана нужда, и огладне той и които беха с него? 26. как влезе в дома Божий във времето на първосвещеника Авиатара, та изяде хлебовете на предложението, които не е простено освен на свещениците да ги ядат, – даде още и на онези които беха с него? 27. И казваше им: Съботата е станала за человека, а не человек за съботата; 28. така щото Син Человечески е Господар и на съботата.
ГЛАВА 3.
1. И влезе пак на съборището, и там беше некой си человек който имаше ръката си изсъхнала. 2. И съгледаха го да ли ще в съботен ден да го изцели, за да го обвинят. 3. И казва на человека който имаше ръката си изсъхнала: Изправи се на сред. 4. И казва им: Простено ли е съботен ден да прави некой добро, или да прави зло: да спаси ли душа, или да погуби? а те мълчеха. 5. А като ги изгледа с гнев, наскърбен за окаменението на сърцето им, казва на человека: Простри ръката си. И простре; и възстанови се ръката му здрава както другата. 6. И щом излезнаха Фарисеите, тутакси съвет сториха с Иродианите против него, как да го погубят.
7. А Исус тръгна с учениците си към морето; и отидоха след него много множество от Галилея и от Юдея, 8. и от Ерусалим, и от Идумея, и из отвъд Иордан. И из около Тир и Сидон, много множество, като беха чули колко чудеса правеше, дойдоха при него. 9. И рече на учениците си да го очаква една ладия поради народа, за да го не притесняват. 10. Защото изцели мнозина, така щото онези които имаха болести нападаха на него, за да се допрат до него. 11. И нечистите духове, когато го виждаха, припадаха му и викаха: Ти си Син Божий. 12. И много им запрещаваше, да го не изявяват.
13. И възлезе на гората, и призова онези които искаше той; и отидоха при него. 14. И стори дванадесет, да бъдат с него, и да ги изпровожда да проповедват; 15. и да имат власт да изцеляват болестите, и да изпъждат бесовете; 16. И приложи на Симона име Петър; 17. и Якова Зеведеева, и Иоана брата Яковова, и приложи им имена Воанергес, то ест, Синове на Гърма: 18. и Андрея, и Филипа, и Вартоломея, и Матея, и Тома, и Якова Алфеева, и Тадея, и Симона Кананита; 19. и Юда Искариотскаго, който го и предаде.
20. И идват в един дом, и събира се пак много народ, така щото те не можаха нито хлеб да ядат. 21. И като чуха своите му, излезоха да го уловят; защото казваха, че не е на себе си. 22. И книжниците, които беха слезнали от Ерусалим казваха че има Веелзевула, и че с началника на бесовете изпъжда бесовете. 23. И като ги призова, говореше им с притчи: Как може Сатана да изпъжда Сатана? 24. И ако едно царство се раздели против себе си, онова царство не може да устои. 25. И ако дом се раздели против себе си, този дом не може да устои. 26. И ако Сатана се е повдигнал против себе си и се е разделил, не може да устои, но дошло му е свършването. 27. Никой не може да разграби покъщнината на силния кога влезе в къщата му, ако първом не върже силния, и тогаз ще разграби къщата му. 28. Истина ви казвам, че всичките грехове на синовете человечески ще им се простят, и хулите колкото че възхулят. 29. но който възхули на Духа Светаго нема прошка във веки, но повинен е на вечно осъждане. 30. Това рече той, защото казваха: Има дух нечист.
31. Идват прочее братята му и майка му, и като стоеха вън проводиха до него и викаха го. 32. И седеше народът около него; и рекоха му: Ето майка ти и братята ти вън искат те. 33. И отвеща им и рече: Коя е майка ми? или кои са братята ми? 34. И като изгледа тези, които седеха около него, казва: Ето майка ми и братята ми! 35. Защото който прави волята Божия, той е брат мой, и сестра моя и майка.
ГЛАВА 4.
1. И пак започна да учи край морето: и събра се при него народ много, така щото той влезе в ладията и седеше на морето; а всичкият народ беше на земята по край морето. 2. И учеше ги много със притчи, и говореше им в поучението си: 3. Слушайте. Ето, излезе сеятелът да сее. 4. И когато сееше, едно падна край пътя, и дойдоха птиците небесни и озобаха го. 5. Друго падна на каменито место дето немаше много пръст, и заскоро изникна, защото немаше дълбина от земя; 6. но когато изгрея слънцето припърли се, и понеже немаше корен, изсъхна. 7. И друго падна в трънете, и обрастоха трънете и заглушиха го, и не даде плод. 8. И друго падна на добрата земя, и даваше плод, който възлезваше и възрастваше, и принесе едно тридесет, и друго шестдесет, а друго сто. 9. И казваше им: Който има уши да слуша, нека слуша.
10. И когато остана насаме, онези които беха около него с дванадесетте, попитаха го за притчата. 11. И казваше им: Вам се даде да познаете тайната на царството Божие, а на онези външните, всичкото бива в притчи; 12. за да гледат гледаще, и да не видят; и да чуят чуеще, и да не разумеят; да не би да се обърнат и да им се простят греховете. 13. И казва им: Не знаете ли тази притча? а как ще разумеете всичките притчи? 14. Сеятелът, словото сее.15. А посеяното край пътят са тези в които се сее словото; но при които, като чуят, тутакси идва Сатана, и отнема словото всеяното в сърдцата им. 16. Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат; 17. немат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват. 18. И в трънете посеяното са тези, които слушат словото; 19. и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлезват, заглушават словото, и безплодно бива. 20. А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто.
21. И казваше им: За това ли се внося свещ, да я турят под шиника или под одъра? Да ли не за това, да я поставят на светилника? 22. Защото нема нещо тайно, което да се не яви; нито е било нещо потаено, което да не излезе на яве. 23. Който има уши да слуша, нека слуша.
24. И казваше им: Внимавайте на това което слушате: с която мерка мерите, ще ви се възмери; и вам които слушате ще ви бъде придатък. 25. Защото който има, ще му се даде; а който нема, и онова което има ще му се отнеме.
26. И казваше: Така е царството Божие, както кога человек хвърли семето в земята; 27. и спи и разбужда се ноще и дене; и семето никне и расте, както той не знае. 28. Защото земята от самосебе си произвожда, първом трева, после клас, и напокон пълно жито в класа. 29. И когато узрее плодът, тоз час изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30. Още казваше: На що да уподобим царството Божие? или с кое сравнение да го сравним? 31. Подобно е на зърно синапово което, кога се посее в земята, най малко е от всичките семена, които са на земята; 32. а когато се посее, израства, и бива по големо от всичките злакове, и прави клони големи, така щото под неговата сенка могат птиците небесни да превитават. 33. И с много таквизи притчи говореше тем словото, както можеха да слушат. 34. А без притча им не говореше; но на особно тълкуваше всичко на учениците си.
35. И казва им в този ден когато се свечери: Да минем отвъд. 36. И като оставиха народът, вземат него, както бе в ладията; имаше още и други ладии с него. 37. И дига се голема буря ветрена; и вълните се вливаха в ладията, така щото тя вече се пълнеше с вода. 38. И той беше на кърмата заспал на възглавница; и разбуждат го и казват му: Учителю, не те ли е грижа че погинваме? 39. И стана та запрети на ветъра, и рече на морето: Мълчи! умири се! И престана ветърът, и стана тишина голема. 40. И рече им: Защо сте така страхливи? Как немате вера? 41. И убояха се с голем страх, и казваха си един другиму: Кой е прочее този, че и ветърът и морето му се покоряват?
ГЛАВА 5.
1.И минаха отвъд морето, в страната Гадаринска. 2. И щом излезе из ладията, тоз час го срещна един человек от гробищата, с дух нечист, 3. който имаше жилището си в гробищата, и никой не можеше да го върже нито с вериги; 4. защото много пъти беха го вързали с окови и с вериги, и покъсал бе веригите, и оковите бе строшил; и никой не беше в сила да го укроти. 5. И винаги, ноще и дене, беше по горите и в гробищата, и викаше и изпресичаше себе си с камене. 6. А като виде Исуса от далеч, притече и поклони му се, 7. и извика с глас голем и рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога вишнаго? Заклевам те в Бога, недей ме мъчи. 8. (Защото му казваше: Излез из человека, душе нечисти.) 9. И попита го: Как ти е името? И отговори и рече: Легеон ми е името; защото сме мнозина. 10. И моли му се много, да ги не отпраща навън от тази земя. 11. А там при гората имаше стадо големо от свине та пасеше; 12. И помолиха му се всичките бесове и казваха: Проводи ни в свинете, да влезем в тех; 13. И Исус тутакси даде им воля. И излезнаха нечистите духове та влезоха в свинете; и устръми се стадото през стръмнината в морето, (те беха до две хиляди,) и се издавиха в морето. 14. А онези които пасяха свинете побегнаха та известиха в града и селата. И жителите излезоха да видят какво е станало. 15. И идват при Исуса, и виждат бесният в когото беше легеонът че седи и облечен и смислен; и убояха се. 16. И приказаха им онези които видеха, как бе работата на бесния, и за свинете. 17. И начнаха да му се молят да си отиде от техните предели. 18. И когато влезе в ладията, молеше му се този що бе от напред бесен да бъде с него заедно. 19. Исус обаче му не допусна, но казва му: Иди си у дома си при домашните си, и извести им това, що ти стори Господ и те помилва. 20. И тръгна, и начена да проповедва в Декапол това що му стори Исус; и всичките се чудеха.
21. И като премина пак Исус в ладията отвъде, събра се при него народ много; и той беше край морето. 22. И ето, идва един от началниците на съборището, на име Яир, и като го виде, падна на нозете му; 23. И молеше му се много и казваше: Дъщеря ми душа бере; да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да се избави и ще живее. 24. И отиде с него; и следваха го народ много, и притискаха го.
25. И една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, 26. и от много лекари беше много пострадала, още беше издала и всичкото си имане, без да види никаква полза, но повече на зле бе пристигнала, 27. като чу за Исуса, дойде между народа из отзад, и допре се до дрехата му. 28. защото казваше: Ако се допра само до дрехата му, ще изцелея. 29. И на часа пресекна се течението на кръвта й, и усети в телото си че изцеле от болестта. 30. И тутакси Исус като позна в себе си че излезе от него сила, обърна се към народа и казваше: Кой се допре до дрехите ми? 31. И казваха учениците му: Видиш народът че те притиска и казваш: Кой се допре до мене? 32. И обзираше се да види тази която бе сторила това. 33. А жената уплашена и разтреперана, като знаеше това което стана с нея, дойде и припадна му, и каза му всичката истина. 34. А той й рече: Дъщи, твоята вера те изцели: иди си с миром, и здрава бъди от болестта си.
35. Когато той още говореше, идват от началника на съборището, и казват: Дъщеря ти умре; що задаваш вече труд на учителя? 36. А Исус, щом чу думата която говореха, казва на началника на съборището: Не бой се, само вервай. 37. И не остави никого да го придружи, тъкмо Петра и Якова и Иоана брата Яковов. 38. И идва в дома на началника на съборището, и вижда мълва че плачеха и пищеха много. 39. И като влезе казва им: Защо се мълвите и плачете? Детето не е умрело, но спи. 40. И присмиваха му се. А той като изпъди всичките, взема на детето баща му и майка му и онези които беха с него, и влезва дето лежеше детето. 41. И като хвана детето за ръка, казва му: Талита, куми; което изтълкувано ще рече: Момиче, теб казвам: Стани. 42. И тутакси момичето стана и ходеше, защото беше на дванадесет години; и смаяха се твърде много. 43. И много им заръча никой да не научи това; и рече да и дадат да яде.
ГЛАВА 6.
1. И излезе от там, и дойде в отечеството си; и следваха го учениците му. 2. И като дойде събота, начна да учи в съборището; и мнозина от слушателите удивяваха се, и думаха: От къде на тогози това? и коя е дадената нему мъдрост, че и таквизи чудеса биват от ръцете му? 3. Не е ли този дърводелецът, синът Мариин, и брат на Якова и на Иосия и на Юда и на Симона? и не са ли сестрите му тука у нас? И съблазняваха се в него. 4. И казваше им Исус: Нема пророк без почест освен в отечеството си и между роднините и в дома си. 5. И не можеше там никое чудо да стори, тъкмо що на малцина болни като положи ръце изцели ги. 6. И чудеше се за техното неверство. И обхождаше селата наоколо та поучаваше.
7. И призва дванадесетте, и начна да ги изпраща по двама по двама; и даваше им власт над нечистите духове. 8. И заповеда им да не носят нищо на път, освен една тояга; нито тържик, нито хлеб, нито пари в пояс; 9. но да са с проста обувка; и да не се обличат в две дрехи. 10. И казваше им: В която къща влезете, там пребъдвайте до когато излезете от там. 11. И които не ви приимат, нито ви послушат, като излезвате от там, отърсете праха из под нозете си за свидетелство тем. Истина ви казвам, по-леко ще бъде наказанието на Содом или на Гомор в ден съдний нежели на онзи град.
12. И те излезоха и проповедваха покаяние. 13. И изпъждаха много бесове; и много болни помазваха с масло, и ги изцеляваха.
14. И чу цар Ирод, (защото явно стана неговото име,) и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, и за това действуват силите чрез него. 15. Други казваха, че е Илия; други пък казваха, че е пророк, или като един от пророците. 16. Но като чу Ирод рече: Този е Иоан, когото аз посекох; той е възкръснал от мъртвите. 17. Защото този Ирод проводи та улови Иоана, и върза го в тъмницата, заради Иродиада, жената на брата си Филипа, понеже беше я взел за жена. 18. Защото Иоан казуваше на Ирода: Не ти е простено да имаш братовата си жена. 19. А Иродиада го ненавиждаше, и искаше да го убие, но не можеше. 20. Защото Ирод се боеше от Иоан, като го знаеше че е человек праведен и свет; и припазваше го, и правеше много работи, като го слушаше, и с благодарение го слушаше. 21. И когато настана удобен ден, в който Ирод за денят на рождението си правеше вечеря на големците си и на тисящниците и на старейшините Галилейски, 22. и влезе дъщерята на тази Иродиада и поигра и угоди на Ирода и на седещите с него, рече царят на момичето: Искай ми каквото щеш, и ще ти дам. 23. И закле й се: Ще ти дам каквото ми поискаш, даже до половината от царството ми. 24. А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? и тя рече: Главата на Иоана Кръстителя. 25. И той час влезна набързо при царят, та поиска и рече: Искам да ми дадеше сега тутакси главата на Иоана Кръстителя на блюдо. 26. И царят ако и да се оскърби много, поради клетвите обаче и зарад седящите с него, не рачи да отхвърли просбата й. 27. И тутакси проводи царят един оръжник, и заповеда да донесат главата му, и той отиде та го посече в тъмницата, 28. и донесе главата му на блюдо, и даде я на момичето; и момичето я даде на майка си. 29. И като чуха учениците му, дойдоха и дигнаха трупа му, и положиха го в гроб.
30. И събраха се апостолите при Исуса та му известиха всичко, и колкото направиха и колкото поучиха. 31. И рече им: Дойдете вие сами на страна в пусто место, и починете си малко; защото беха мнозина, които идеха и отиваха, и нито да ядат имаха време. 32. И отиваха в пусто место с ладията на страна. 33. И виде ги народът като отхождаха и мнозина го познаха; и стекоха се там пеши от всичките градове, и пристигнаха преди тех, и събраха се при него. 34. И като излезе Исус виде много народ, и смили се за тех, понеже беха като овце, които немаха пастир; и начена да ги поучава много.
35. И понеже беше вече станало късно, пристъпиха при него учениците му, и казваха: Местото е пусто, и късно е вече: 36. разпусни ги, да идат по околните колиби и села, и да си купят хлеб; защото немат що да ядат. 37. А той отговори и рече им: Дайте им вие да ядат. И казват му: Да идем ли да купим за двеста пенязи хлеб и да им дадем да ядат? 38. А той им казва: Колко хлеба имате? Идете та вижте. И като узнаха казват: Пет, и две риби. 39. И повеле им да турят всичките да наседат по зелената трева на трапези на трапези. 40. И наседаха на лехи на лехи, по сто и по петдесет. 41. И като взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето и благослови, и преломи хлебовете, и даваше на учениците си да наслагат от преде им; и двете риби раздели на всичките. 42. И ядоха всички и наситиха се. 43. И дигнаха от укрухите дванадесет коша пълни, и от рибите. 44. А онези които ядоха хлебовете беха около пет хиляди мъже.
45. И тутакси понуди учениците си да влезат в ладията, и да идат преди него отвъд към Витсаида, докле разпусне той народът. 46. И като ги разпусна, отиде на гората да се помоли. 47. И когато се свечери, ладията беше в сред морето, и той сам си на земята. 48. И виде ги че се мъчат в гребане с лопатите; защото им беше ветърът противен; и около четвъртата стража на нощта тръгва към тех като вървеше по морето, и искаше да ги измине. 49. А те като го видеха че ходи по морето, възмнеха че е призрак, и извикаха; 50. защото го всички видеха и смутиха се. И тутакси проговори с тех, и казва им: Дързайте! аз съм, не бойте се! 51. И възлезе при тех на ладията, и утихна ветърът. И ужасяваха се в себе си твърде много и чудеха се. 52. Защото не разумеха поради хлебовете, понеже сърцето им бе затвърдело.
53. И преминаха та дойдоха в земята Генисаретска и се извезоха на пристанището. 54. И когато излезоха от ладията, тутакси го познаха, 55. и завтекоха се по всичките онези околни места, и наченаха да носят на одрове болните там дето чуваха че е. 56. И дето влезваше в паланки или в градове или в села, туряха по пазаря болните, и молеха му се да се допрат поне до полите на дрехите му; и колкото се допираха, изцеляваха се.
ГЛАВА 7.
1. И събират се при него Фарисеите и некои от книжниците, които беха дошли от Ерусалим. 2. И като видеха некои от учениците му че ядат хлеб с ръце нечисти, сиреч немити, укориха ги. 3. (Защото Фарисеите и всичките Юдеи, ако си не умият ръцете до лактите, не ядат, държаще преданието на старите. 4. и от пазар кога се връщат, ако се не умият, не ядат. Има и други много обичаи които са приели да държат;- измивания на чаши и шулци и медници и одрове: ) 5. После питат го Фарисеите и книжниците: Защо твоите ученици не ходят по преданието на старите, но с немити ръце ядат хлеб? 6. А той отвеща и рече им: Добре е пророкувал Исая за вас лицемерите; както е писано: «Този народ с устните си почита ме, а сърцето им далеч отстои от мене. 7. И напразно ме почитат, учаще учения заповеди человечески.» 8. Защото оставихте заповедта Божия, и държите преданието человеческо,- измивания на шулци и на чаши; и други подобни много таквизи правите. 9. И казваше им: Добре че отметате Божията заповед за да вардите преданието ваше. 10. Защото Мойсей рече: «Почитай баща си и майка си,» и: «Който злослови баща и майка, непременно да се умъртви.» 11. Вие обаче казвате: Ако человек каже на баща си или на майка си,: Корван е (сиреч дар,) каквото би се ползувал ти от мене, доста е; 12. и не го оставяте вече да стори нищо на баща си или на майка си; 13. и тъй, разваляте словото Божие поради вашето предание, което сте предали; и струвате подобни таквизи много.
14. И призова всичкия народ, и казваше им: Слушайте ме всинца, и разумевайте. 15. Нема нищо извън человека що влезва в него което може да го оскверни; но което излезва из него, то е което осквернява человека. 16. Ако некой има уши да слуша, нека слуша.
17. И като влезе в къщи от народа питаха го учениците му за притчата. 18. И казва им: Така ли и вие сте неразумливи? Не разумевате ли че все що от вън влезва в человека не може да го осквернява? 19. Защото не влезва в сърцето му, но в търбуха ; и излезва в заходът, като изчистя всичките ястия. 20. Казваше още че което излезва из человека, то осквернява человека. 21. Защото от вътре от сърцето на человеците излезват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, 22. кражби, лихоимства, лукавства, коварство, похотливост, поглед лукав, хулене, гордост, безумство. 23. Всички тези лукави неща из вътре излезват, и оскверняват человека.
24. И като стана от там, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и влезе в една къща, и не искаше да го знае никой; но не може да се укрие. 25. Защото като чу за него некоя си жена, на която дъщеря й имаше дух нечист, дойде и припадна на нозете му. 26. А тая жена бе Елинка, родом Сирофиникианка; и молеше му се да изпъди беса от дъщеря й. 27. А Исус й рече: Остави да се наситят първом чадата; защото не е добре да вземе некой хлеба от чадата, и да го хвърли на псетата. 28. А тя отговори и рече му: Ей, Господи, но и псетата отдолу под трапезата ядат от трошиците на децата. 29. И рече й: За тази реч, иди; бесът излезе из дъщеря ти. 30. И като отиде у дома си, намери че бесът бе излезъл, и дъщеря й легнала на постелката.
31. И пак като излезе из пределите Тирски и Сидонски, дойде към морето Галилейско, между пределите Декаполски. 32. И довеждат му едного глух и гъгнив, и молят му се да възложи ръка на него. 33. И като го взе на страна от народа, вложи пръстите си в ушите му; и като плюна, похвана го по езика. 34. И погледна на небето, въздъхна, и казва му: Еффата, сиреч. Отвори се. 35. И тоз час се отвориха ушите му; и развърза се връзката на езика му, и говореше чисто. 36. И заръча им да не кажат това никому; но колкото им той заръчваше, толкоз повече те проповедваха; 37. и удивяваха се твърде много, и думаха: Всичко добре прави; и глухите прави да чуят, и немите да говорят.
ГЛАВА 8.
1. През онези дни, понеже беше премного народ, и немаха какво да ядат, призва Исус учениците си, и казва им: 2. Жал ми е за народа, защото три дни вече стоят при мене, и немат що да ядат; 3. и ако ги разпусна гладни по домовете им ще премалнеят по пътя, защото некои от тех са дошли от далеч. 4. И отговориха му учениците: От де ще може да ги насити некой с хлеб тука в пустинята? 5. И попита ги: Колко хлеба имате? а те рекоха: Седем. 6. И повеле на народът да наседат на земята; и като взе седемте хлеба, благодари, и преломи, и даваше на учениците си да сложат, и сложиха пред народа. 7. Имаха и малко рибички; и благослови, и рече да сложат и тех. 8. И ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки от укрухи седем кошници. 9. А онези които ядоха беха до четири хиляди; и разпусна ги.
10. И тутакси влезе в ладията с учениците си, и дойде в Далманутанските страни. 11. И излезоха Фарисеите и начнаха да му правят питания; и като го изкушаваха искаха от него знамение от небето. 12. А той въздъхна от сърце, и рече: Защо този род иска знамение? Истина ви казвам: Нема да се даде на този род знамение. 13. И остави ги и влезе пак в ладията, и мина отвъд.
14. Но забравиха учениците да вземат хлеб, и немаха със себе си в ладията освен един хлеб. 15. И заръча им и казва: Гледайте, пазете се от кваса Фарисейски и от кваса Иродов. 16. И размишляваха помежду си и думаха: Това е защото хлебове немаме. 17. А Исус разуме, и рече им: Защо размишлявате че хлебове немате? Не разбирате ли, нито разумевате? Още ли имате сърцето си окаменено? 18. Очи имате, и не видите ли? и уши имате, и не чуете ли? и не помните ли? 19. Когато преломих петте хлеба на петте хиляди, колко кошове пълни с укрухи дигнахте? Казват му: Дванадесет. 20. И когато седемте на четирите хиляди, колко кошници пълни с укрухи дигнахте? А те рекоха? Седем. 21. И казваше им: Как не разумевате?
22. И идва във Витсаида: и довождат му едного слеп и примолюват му се да се прикосне до него. 23. И хвана слепия за ръка, та го изведе вън от селото, и, като плюна на очите му, възложи на него ръце, и питаше го, види ли нещо. 24. И той прогледа, и казваше: Виждам человеците, като че виждам дървета да ходят. 25. После пак възложи ръцете си на очите му, и направи го да прогледа; и възстанови се зрението му, и виде всичките чисто. 26. И изпрати го в дома му, и казваше: Нито в селото да влезеш, нито некому в селото да кажеш това.
27. И излезе Исус и учениците му по селата на Кесаря Филипова, и из пътя питаше учениците си, и казваше им: Кого ме казват человеците, че съм. 28. А те отговориха: Иоан Кръстител; други пък Илия; а други, един от пророците. 29. И той им казва: Но вие кого ме казвате че съм? И отговори Петър и рече му: Ти си Христос. 30. И запрети им да не казват никому за него.
31. И начена да ги учи това, че Син Человечески требва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините и първосвещениците и книжниците, и убит да бъде, и след три дни да възкръсне. 32. И говореше словото явно. А Петър го взе на страна, и начна да му запрещава. 33. А той като се обърна и виде учениците си, запрети на Петра и рече: Махни се от пред мене Сатано; защото не мислиш това което е Божие, но това което е человеческо.
34. И призва народа с учениците си, и рече им: Който иска да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и дигне кръста си и ме следва. 35. Защото, който иска да упази живота си ще го изгуби; и който изгуби животът си заради мене и за евангелието, той ще го упази. 36. Понеже какво ще ползува человека, ако спечели всичкия свет, и отщети душата си? 37. Или какво ще даде человек в размена за душата си? 38. Защото, който се усрами за мене и за думите ми в този блуден и грешен род, и Син Человечески ще се усрами за него, когато дойде в славата на Отца си със светите ангели.
ГЛАВА 9.
1. И казваше им: Истина ви казвам, че има некои от стоещите тука, които нема да вкусят смърт докле не видят царството Божие дошло в сила.
2. И след шест дни взема Исус Петра и Якова и Иоана, и възвожда ги на гора висока на страна сами, и преобрази се пред тех. 3. И дрехите му станаха лъскави, твърде бели като снег, каквито белилник на земята не може да убели. 4. И яви им се Илия с Моисея; и разговаряха се с Исуса. 5. И отговори Петър и казва на Исуса: Рави, добро е да сме тука; и да направим три шатри, за тебе една, и за Моисея една, и за Илия една: 6. защото не знаеше що да рече; понеже беха уплашени. 7. И облак ги засени; и глас дойде из облака който казваше: Този е Син мой възлюблений: слушайте него. 8. И внезапно като се обзърнаха, не видеха вече никого със себе си, освен Исуса самичък. 9. И когато слезваха от гората, заръча им да не кажат никому това що видеха, освен кога Син Человечески възкръсне от мъртвите. 10. И задържаха словото в себе си, като разискваха помежду си що е това да възкръсне от мъртвите. 11. И питаха го и казваха: Защо казват книжниците, че требва да дойде първом Илия? 12. А той отговори и рече им: Истина че ще Илия първом да дойде и да устрои всичко; и как е писано за Сина Человеческаго че требва да пострада много, и да бъде унижен; 13. но казвам ви, че Илия дойде, и сториха му каквото щеха, както е писано за него.
14. И като дойде при учениците виде, около тех народ много, и книжници които се препираха с тех. 15. И тутакси всичкий народ щом го виде смая се, и притекоха се та го поздравяваха. 16. И попита книжниците: Какво се препирате с тех? 17. И отговори един от народа, и рече: Учителю, доведох при тебе сина си, който има дух нем. 18. И дето го прихване, тръшка го, и запеня се, и скърца със зъби, и вцепенява се; и рекох на твоите ученици да изпъдят беса, но не могоха. 19. А той му отговори и рече: О роде неверни, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го при мене. 20. И доведоха го при него; и като го виде бесният, тутакси духът го покъса, и той падна на земята, и валяше се запенен. 21. И попита Исус баща му: Колко време е от как му стана това? А той рече: От детинство. 22. И много пъти и в огън го хвърля и във вода да го погуби; но ако можеш нещо, смили се на нас, и помогни ни. 23. А Исус му рече: Това, ако можеш поверва, всичко е възможно за тогози който верва. 24. И тутакси на детето баща му извика със сълзи и казваше: Вервам, Господи: помогни на моето неверство. 25. А Исус като виде че се стича народ, запрети на нечистия дух, и му казваше: Душе неми и глухи, аз ти повелявам: Излез от него и да не влезеш вече в него. 26. И духът като изпище, и го покъса силно, изкочи, и момъкът стана като мъртъв, така що мнозина думаха че умре. 27. А Исус го хвана за ръка, и дигна го, и той стана.
28. И когато влезе в къщи, учениците му питаха го на страна: Защо ние не могохме да го изпъдим? 29. И рече им: Този род не може да излезе с нищо друго освен с молитва и пост.
30. И като излезоха от там, минуваха през Галилея, и не искаше да узнае това никой. 31. Защото учеше учениците си, и казваше им, че Син Человечески ще бъде предаден в ръце на человеци, и ще го убият; и след като го убият, в третия ден ще възкръсне. 32. Но те не разумеваха думата, и боеха се да го попитат.
33. И дойде в Капернаум, и когато влезе в къщи, питаше ги: За какво се разговаряхте в пътя помежду си? 34. А те мълчаха; защото в пътя беха се препирали помежду си, кой е по-голем. 35. И като седна призова дванадесетте, и казва им: Който иска да е пръв, ще бъде най-последен от всичките, и на всичките слуга. 36. И взе едно дете та го постави по сред тех, пригърна го и рече им: 37. Който приеме едно от таквизи деца в мое име, мене приима; и който приеме мене, не приима мене, но тогози който ме е проводил.
38. Отговори му Иоан и казваше: Учителю, видехме некого си, който ни не следва, че изпъждаше бесове в твоето име; и забранихме му, защото не следва нас. 39. А Исус рече: Недейте му забраня, защото нема никой който да стори чудо в мое име, и да може на часа да ме злослови. 40. Понеже който не е против нас, той е откъде нас. 41. Защото който ви напои една чаша вода в мое име, понеже сте Христови, истина ви казвам: Нема да изгуби заплата си. 42. И който съблазни едного от малките, които верват в мене, за него по-добре би било да се обложи воденичен камик около шията му, и да бъде хвърлен в морето. 43. И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я; по-добре ти е да влезеш клосен в живота, а не да имаш две ръце и да отидеш в пъкъла, в огъня негасим; 44. дето «червеят им не умира, а огънят не угаснува. » 45. И ако ногата ти те съблазнява, отсечи я: по-добре ти е да влезеш хром в живота, а не да имаш две нозе и да бъдеш хвърлен в пъкала, в огъня негасим, 46. дето «червеят им не умира, а огънят не угаснува. » 47. И ако окото ти те съблазнява, извади го; по-добре ти е да влезеш с едно око в царството Божие, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен; 48. дето «червеят им не умира, а огънят не угаснува. » 49. Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. 50. Добро нещо е солта; но ако солта бъде безсолна, с какво ще я поправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.
ГЛАВА 10.
1. И стана от там та отиде в пределите Юдейски, през страните отвъд Иордан; и стича се пак народ при него; и както си имаше обичай, пак ги поучаваше. 2. И пристъпиха Фарисеите та го попитаха за да изкушават: Да ли е простено на мъж да напусне жена си? 3. А той отговори и рече им: Що ви заповеда Моисей? 4. А те рекоха: Моисей дозволи да напише разводно писмо и да я напусне. 5. И отговори Исус и рече им: За жестокосърдието ваше ви е писал тази заповед: 6. от начало обаче на създанието, мъжко и женско ги е сътворил Бог. 7. За това ще остави человек баща си и майка си, и ще се прилепи при жена си, 8. и ще бъдат двамата в една плът; така щото не са вече две, но една плът. 9. И тъй, онова което е Бог съчетал человек да не разлъча. 10. И в къщи пак учениците му попитаха го за същото. 11. И казва им; Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея. 12. И ако жена напусне мъжа си и посегне за другиго, прелюбодействува.
13. И доведоха при него деца за да се прикосне до тех; а учениците запрещаваха на тези които ги водеха: 14. Това като виде Исус възнегодува, и рече: Оставете децата да дохождат при мене; и не ги възпирайте; защото на таквизи е царството Божие. 15. Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие като дете, нема да влезе в него. 16. И прегърна ги, и възлагаше ръце на тех, и благославяше ги.
17. И когато излезваше на пътя, притече се некой си та коленичи пред него и го питаше: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен? 18. А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. 19. Заповедите знаеш: «Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си.» 20. А той отговори и рече му: Учителю, всичко това упазих от младостта си. 21. А Исус като го погледна, възлюби го, и рече му: Едно ти не достига; иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите; и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай. 22. Но той се наскърби за тая дума, и отиде си нажален; защото имаше имот много. 23. А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влезат в царството Божие тези, които имат богатство? 24. А учениците му се смайваха за неговите думи. И Исус пак отговори и рече им: Чада, колко е мъчно да влезат в царството Божие тези, които имат надеждата си на богатството? 25. По-лесно е камила да мине през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие. 26. А те се твърде много удивяваха и говореха помежду си: И кой може спасен да бъде? 27. А Исус погледна на тех и рече: У человеците е невъзможно; но не у Бога; защото у Бога всичко е възможно. 28. И начна Петър да му говори: Ето, ние оставихме всичко и последвахме тебе. 29. А Исус отговори и рече: Истина ви казвам: Нема ни един който да е оставил къща, или братя, или сестра, или баща, или майка, или жена, или чада, или нивя, заради мене и за евангелието, 30. и да не вземе стократно сега на това време къщи и братя и сестри и майки и чеда и нивя наедно с гонения, и в идущия век живот вечен. 31. Мнозина обаче първи ще бъдат последни, а последните първи.
32. А когато беха в пътя на възлезването си в Ерусалим, Исус вървеше пред тех, а те се чудеха, и като вървеха подире му беха на страх. И като прибра пак дванадесетте, начна да им казва това което имаше да му се случи: 33. Ето, ние възлезваме в Ерусалим, и Син Человечески ще бъде предаден на първосвещениците и на книжниците, и ще го осъдят на смърт, и ще го предадат на езичниците; 34. и ще му се поругаят, и ще го бият, и ще го заплюват, и ще го убият, и в третия ден ще възкръсне.
35. И идват при него Яков и Иоан, синовете Зеведееви, и казват: Учителю, искаме да ни сториш каквото ти попросим. 36. А той им рече: Що искате да ви сторя? 37. А те му рекоха: Дай ни да седнем един от десно и един от лево до тебе в славата ти. 38. А Исус им рече: Не знаете що просите. Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението с което се аз кръщавам? 39. Те му рекоха: Можем. А Исус им рече: Чашата която аз пия, ще пиете, и с кръщението с което се аз кръщавам, ще се кръстите; 40. но да седнете от десно и от лево до мене не е мое да дам, но комуто е приготвено. 41. А като чуха десетимата, хванаха да негодуват за Якова и Иоана. 42. А Исус ги повика и казва им: Вие знаете че онези които се имат господари на езичниците господаруват над тех, и големците им владеят ги. 43. А между вас няма да бъде така; но който между вас иска да бъде големец, ще ви бъде слуга; 44. и който от вас иска да бъде пръв, ще бъде раб на всичките. 45. Защото Син Человечески не дойде да му слугуват, но да слугува, и да даде живота си откуп за мнозина.
46. И идват в Иерихон; и когато излезваше из Иерихон той и учениците му, и народ доволно, Тимеевът син слепият, седеше при пътя та просеше. 47. И като чу че е Исус Назарянин, начена да вика и да казва: Сине Давидов, Исусе, помилвай ме! 48. И запрещаваха му мнозина, да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме! 49. И спре се Исус и рече да го повикат, и повикаха слепият и казаха му: Имай дързновение, стани, вика те. 50. И той си хвърли дрехата, и стана та дойде при Исус. 51. Отговори Исус и му рече: Що искаш да ти сторя? И слепият му рече: Учителю, да прогледам. 52. А Исус му рече: Иди, твоята вера те изцели. И тутакси прогледа, и последва Исус в пътя.
ГЛАВА 11.
1. И наближават в Ерусалим, във Витфагия и Витания, при Елеонската гора, проважда двама от учениците си, 2. и казва им: Идете в селото което е на среща ви, и щом влезете в него ще намерите ждребе вързано, на което никой человек не е възседал; развържете и доведете го. 3. И ако ви рече некой: Защо правите това? кажете че на Господа требва; и тутакси ще го проводи тука. 4. И отидоха, и намериха ждребето вързано до вратата вън при край пътя, и отвързваха го. 5. И некои от стоещите там казваха им: Що правите та развързвате ждребето? 6. А те им рекоха, както поръча Исус; и оставиха ги. 7. И доведоха ждребето при Исуса и наметаха на него дрехите си, и възседна на него. 8. И мнозина постлаха дрехите си по пътя; други пак режеха клоне от дърветата и постилаха по пътят. 9. И тези които вървеха отпред, и тези които отподире идеха, викаха и казваха: Осанна, благословен който иде в името Господне. 10. Благословено царството на отца нашего Давида, което иде в името Господне, Осанна във вишних. 11. И влезе Исус в Ерусалим и в храма, и като разгледа всичко, понеже времето беше вече късно, излезе във Витания с дванадесетте.
12. И на утринта, когато излезоха из Витания, огладне. 13. И като виде издалеч смоковница що имаше листе, дойде дано би намерил нещо на нея, и като дойде до нея, не намери нищо тъкмо едни листе; защото не беше време на смокините. 14. И отговори Исус и рече й: Никой вече до века да не яде плод от тебе. И слушаха това учениците му.
15. И дойдоха в Ерусалим; и като влезе Исус в храма, начна да изпъжда онези които продаваха и купуваха в храма, и трапезите на среброменителите, и столовете на онези, които продаваха гълъби, претури. 16. И не допущаше да пренесе некой никакъв съсъд през храма. 17. И поучаваше и казваше им: Не е ли писано: Домът ми ще се нарича дом на молитва за всичките народи? а вие го направихте «вертеп разбойнически.» 18. И чуха книжниците и първосвещениците, и търсеха как да го погубят; защото му се боеха; понеже всичкий народ се удивяваше на учението негово. 19. И като мръкна, излезе вън от града.
20. И сутринта когато минуваха, видеха смоковницата изсъхнала от корен. 21. И усети се Петър, и казва му: Рави, виж, смоковницата която прокле ти изсъхнала. 22. А Исус отговори и казва им: Имайте вера в Бога. 23. Защото истина ви казвам, че който рече на тази гора: Дигни се и хвърли се в морето, и не се подвои в сърцето си, но поверва че онова което казва сбъдва се, ще му бъде все що би рекъл. 24. За това ви казвам: Всичко каквото в молбата си просите, вервайте че ще получите, и ще ви бъде. 25. И когато стоите да се молите, прощавайте, ако имате нещо върху некого, за да ви прости и Отец ваш който е на небеса вашите съгрешения. 26. Но ако вие не прощавате, нито Отец ваш който е на небеса ще ви прости съгрешенията ваши.
27. И идват пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при него първосвещениците и книжниците и старейшините. 28. И казват му: С коя власт правиш това? и кой ти даде тази власт да струваш това? 29. А Исус отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една реч; и отговорете ми, и ще ви кажа с коя власт правя това. 30. Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от человеците? Отговорете ми. 30. 31. И размишляваха в себе си и думаха: Ако речем: От небето, ще рече: А защо не повервахте в него? 32. Но ако речем: От человеците,- боеха се от народа; защото всички имаха Иоана че бе наистина пророк. 33. И отговориха и рекоха на Исуса: Не знаем. Тогаз Исус отговори и рече им: Нито аз ви казвам с коя власт правя това.
ГЛАВА 12.
1. И начна да им говори с притчи: Человек некой си насади лозе, и огради го с плет, и изкопа жлеб, и съгради стълп, и даде го под наем на земледелци, и отиде. 2. И във времето на плода проводи при земледелците едного раба, да вземе от земледелците от плода на лозето. 3. А те го уловиха, биха го, и го отпратиха празден. 4. И пак проводи до тех другиго раба; и него като биха с камене, разбиха му главата, и отпратиха го безчестен. 5. И пак проводи другиго; и него убиха; и мнозина други, едни биха, а други убиха. 6. При това още, понеже имаше един син любезен нему, проводи и него последен до тех, и думаше: Ще се посвенят от сина ми. 7 А тези земледелци рекоха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием, и наследието ще бъде наше. 8. И хванаха го та го убиха, и хвърлиха го вън от лозето. 9. Какво ще прочее да стори господарът на лозето? ще дойде и ще погуби тези земледелци, и ще даде лозето на други. 10. Не сте ли прочели вие нито това писание: «Камикът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: 11. От Господа бе това и чудесно е в очите ни»? 12. И искаха да го уловят; но се убояха от народа; понеже разумеха че на тех рече тази притча, и оставиха го и си отидоха.
13. И проваждат до него некои от Фарисеите и Иродианите, да го впримчат в дума. 14. И те като дойдоха казват му: Учителю, знаем че си истински, и не те е грижа от никого; защото не гледаш на лице на человеците, но по истина пътя Божий учиш. Право ли е да дадем дан на Кесаря, или не? 15. Да дадем ли, или да не дадем? А той като позна лицемерието им, рече им: Защо ме изкушавате? донесете ми един динарий да видя. 16. И те му донесоха. И казва им: Чий е този образ и надписът? А те му рекоха: Кесарев. 17. И отговори Исус и рече им: Отдайте Кесаревите Кесарю, и Божиите Богу. И почудиха се на него.
18. И идват при него Садукеи, които казват че нема възкресение; и попитаха го, и казваха: 19. Учителю, Мойсей написа нам, че ако умре на некого брат му, и остави жена, а чада не остави, да вземе брат му жена му и да възстави семе на брата си. 20. И тъй, имаше седем братя; и първият взе жена, и когато умре не остави семе. 21. И взе я вторият, и умре, и нито той остави семе; и третият такожде. 22. И вземаха я и седмината, и не оставиха семе; най-подир от всичките умре и жената. 23. Във възкресението прочее, когато възкръснат, на кого от тех ще бъде тя жена? защото и седмината я имаха за жена. 24. И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия? 25. Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито за мъж отиват; но са като ангелите които са на небеса. 26. А за мъртвите че ще възкръснат, не сте ли прочели в книгата Моисеева за къпината, как му рече Бог и каза: Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Яковов? 27. Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите: прочее вие заблуждавате много.
28. И един от книжниците, който ги чу като се препираха, и позна че добре им се отговори, пристъпи и го попита: Коя заповед е от всичките най-първа? 29. А Исус му отговори: Най първа от всичките заповеди е: «Слушай, Израилю: Господ Бог наш е един Господ; 30. и да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкото си сърдце, и с всичката си душа, и с всичкия си ум, и с всичката си сила.» Тая е първата заповед. 31. и втора подобна ней: «Да възлюбиш ближнаго твоего както себе си.» По-голема от тези друга заповед нема. 32. И рече му книжникът: Добре, учителю, право си казал, че един е Бог, и нема друг освен него, 33. и да го люби некой със все сърце, и с всичкият си разум, и с всичката душа, и с всичката сила, и да люби ближнаго своего както себе си, то е повече от всичките всесъжения и жертви. 34. И като виде Исус че разумно отговори, рече му: Не си далеч от царството Божие. И никой вече не смееше да го попита за нещо.
35. И отговори Исус, когато поучаваше в храма, и казваше: Как казват книжниците че Христос е син Давидов? 36. Защото сам този Давид рече чрез Духа Святаго: «Рече Господ Господу моему: Седни от десната ми страна докле положа враговете твои подножие на нозете ти.» 37. И тъй сам си Давид го нарича Господ; и от де е син негов? И многото народ слушаше го с благодарение.
38. И казваше им в поучението си: Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени, и обичат поздравления по пазарите, 39. И предните седалища в съборищата, и първите места по вечерянията: 40. тези, които изпояждат на вдовиците домовете, и за причина правят дълги молитви: те ще да приимат по-големо осъждение.
41. И седна Исус срещу съкровищницата, та гледаше как туряше народът пари в съкровищницата; и много богати туряха много. 42. И дойде една вдовица сирота и тури две лепти, сиреч един кодрант. 43. И призва учениците си, и казва им: Истина ви казвам: Тая сирота вдовица тури най-много от всичките които туриха в съкровищницата: 44. защото всички туриха от изобилието си, а тя от немането си тури всичко що имаше, всичкия си имот.
ГЛАВА 13.
1. И когато излезваше от храмът, казва му един от учениците му: Учителю, виж, какви камене и какви здания! 2. А Исус отговори и рече му: Видиш ли тези големи здания? Нема да остане камик на камик, който да се не съсипе. 3. И когато седеше той на гората Елеонска, срещу храма, попитаха го насаме Петър и Яков и Иоан и Андрей: 4. Кажи ни: кога ще бъде това? и кое е знамението когато всичко това има да се свърши? 5. А Исус им отговори, и начна да казва: Пазете се да ви не прелъсти некой; 6. защото мнозина ще дойдат в мое име, и ще рекат: Аз съм Христос, и ще прелъстят мнозина. 7. А когато чуете бойове и слухове военни, недейте се смущава; защото това требва да бъде; но не е още свършването. 8. Защото ще се повдигне народ върх народ, и царство върх царство, и ще бъдат трусове по некои места, и ще бъдат гладове и размирици: тези са начало на болезни. 9. А вие пазете сами себе си; защото ще ви предадат на съдовища, и на съборища ще ви бият, и пред войводи и царе ще ви изкарват заради мене, за свидетелство тем. 10. И требва първом да се проповеда евангелието на всичките народи. 11. А когато ви поведат на предаване, недейте се от по-напред грижи какво ще продумате, нито преговаряйте; но което ви се даде в онзи час, това говорете; защото не сте вие които ще говорите, но Дух Светий. 12. И ще предаде брат брата на смърт, и отец чадо, и ще се подигнат чада върх родители и ще ги умъртвят. 13. И ще бъдете ненавиждани от всички заради моето име: а който претърпи до край, той ще спасен да бъде.
14. И кога видите мерзостта на запустението, речената от пророка Данаила, че стои дето не подобава, (който чете нека разумева,) тогаз които са в Юдея да бегат по горите; 15. и който е на къщата на покрива, да не слезва в къщи, нито да влезва да вземе нещо от къщата си; 16. и който е на нива да се не връща назад да вземе дрехата си. 17. А горко на непразните, и на доещите през онези дни! 18. И молете се да не бъде бегането ви зиме; 19. защото през онези дни ще бъде таквази скръб каквато не е била от начало на създанието което създаде Бог до нине, нито ще бъде. 20. И ако Бог не би съкратил онези дни, не би се избавила ни една плът; но заради избраните които избра съкратил е дните. 21. И тогаз ако ви рече некой: Ето тука е Христос, или ,Ето, там, не вервайте; 22. защото ще се подигнат лъжехристи и лъжепророци: и ще покажат знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. 23. А вие пазете: ето предсказах ви всичко. 24. Но през онези дни, след онази скръб, слънцето ще потъмнее, и луната не ще да даде светенето си; 25. а звездите от небето ще слитат, и силите които са в небеса ще се поколебаят. 26. И тогаз ще видят Сина Человеческаго че иде на облаци с голема сила и слава. 27. И тогаз проводи ангелите си и ще събере избраните свои от четирите ветра, от край земята до край небето.
28. А от смоковницата научете притча: когато вече вейките й омекнат и развиват листете си, знаете вече че е близо летото: 29. така и вие, кога видите това че става, да знаете че е близу, на вратата. 30. Истина ви казвам, че нема да премине този род, докле не бъде всичко това. 31. Небето и земята ще преминат; но моите думи нема да преминат. 32. А за онзи ден и час никой не знае, нито ангелите, които са на небеса, нито Синът, тъкмо Отец.
33. Пазете се, бдете, и молете се; защото не знаете кога ще бъде времето. 34. Понеже това ще бъде както кога человек некой отиде на път, и остави къщата си, и даде властта на рабите си, и всекиму неговата работа, и на вратаря повеле да е буден. 35. И тъй бъдете будни и вие: (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата, вечерта, или посред нощ, или кога пее петелът, или заранта;) 36. да не би като дойде внезапно да ви намери че спите. 37. И това що казвам на вас, на всичките го казвам: Будни бъдете.
ГЛАВА 14.
1. А след два дни беше пасха и безквасните хлебове: и търсеха първосвещениците и книжниците как да го уловят с измама и да го убият. 2. И думаха: Да не е в праздника, за да не стане мълва в народа.
3. И когато беше той във Витания, в дома на Симона прокаженаго, и седеше на трапезата, дойде една жена, която имаше алавастър с миро нардово, чисто и скъпо; и като разби алавастъра, изле мирото на главата му. 4. А имаше некои, които негодуваха в себе си и думаха: Защо стана тая пагуба на мирото? 5. защото можеше то да се продаде за повече от триста пенези, и да се раздадат на сиромасите; и роптаеха на нея. 6. Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? добра работа стори на мене. 7. Защото сиромасите всекога имате със себе си, и когато щете можете да им сторите добро, мене обаче всекога немате. 8. Това което можеше тя го стори; предвари да помаже с миро телото ми за погребение. 9. Истина ви казвам: Дето че се проповеда това евангелие по всичкия свет, и това което стори тя ще се казва за спомен неин.
10. Тогаз Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, да го предаде тем. 11. И те като чуха възрадваха се; и обещаха се да му дадат сребро; и търсеше как да го предаде на сгодно време.
12. И в първия ден на безквасните хлебове, когато колеха жертви за пасхата, казват му учениците му: Да искаш да идем и да приготвим да ядеш пасхата? 13. И проважда двама от учениците си, и казва им: Идете в града; и ще ви срещне человек който носи кърчаг с вода; идете след него. 14. И дето влезе, речете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Де е виталницата, дето ще ям пасхата с учениците си? 15. И той ще ви посочи горница голема, постлана, готова; там ни пригответе. 16. И излезоха учениците му, и дойдоха в града, и намериха както им рече, и приготвиха пасхата.
17. И като стана вечер, дойде с дванадесетте. 18. И когато седеха на трапезата и ядеха, рече Исус: Истина ви казвам: Един от вас ще ме предаде, който яде с мене. 19. А те начнаха да скърбят, и да му казват един по един: Да ли съм аз? а друг: Да ли съм аз? 20. А той отговори и рече им: Един от дванадесетте е, който затопява с мене в блюдото. 21. Син Человечески отхожда както е писано за него; но тежко и горко на тогози человека, чрез когото Син Человечески се предава! Добре би било за тогоз человека ако не бе се родил.
22. И когато ядеха взе Исус хлеб, и като благослови преломи та им даде, и рече: Вземете, яжте; това е телото мое. 23. И взе чашата, благодари и даде им; и пиха от нея всички. 24. И рече им: Тая е моята кръв на новия завет която се за мнозина излива: 25. истина ви казвам че нема вече да пия от плода на лозата до онзи ден когато го пия ново в царството Божие.26. И като изпеха песен, излезоха на Гората Елеонска. 27. И казва им Исус: Всинца вие ще се съблазните в мене тази нощ; защото е писано: «Ще поразя пастиря, и ще се разпръснат овците.» 28. Но подир възкресението си ще ви предваря в Галилея. 29. А Петър му рече: И всички ако да се съблазнят, аз обаче не. 30. И казва му Исус: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от мене. 31. А той още повече казваше: Ако стане нужда и да умра с тебе наедно, нема да се отрека от тебе. Подобно казваха и всичките други.32. И идват на едно место което се казваше Гетсиманя; и казва на учениците си: Седете тука, докле се аз помоля. 33. И взема със себе си Петра и Якова и Иоана, и начна да се ужасава и да тъжи. 34. И казва им: Прискърбна е душата ми до смърт: постойте тука и будни бъдете. 35. И щом позамина малко, падна на земята; и молеше се, ако е възможно да замине от него този час; 36. И думаше: Ава, Отче; на тебе е всичко възможно: замини ме с тази чаша; но не което аз искам, но което ти. 37. Връща се и намерва ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не може ли един час да постоиш буден? 38. Бдете и молете се да не би в изкушение да влезете: духът е бодър, а плътта немощна. 39. И пак отиде та се помоли, и рече истото слово. 40. И когато се завърна, намери ги пак заспали, защото очите им беха отегнали, и не знаеха що да му отговорят. 41. И идва трети път, и казва им: Спете от сега и почивайте; доста е: дойде часът: ето предава се Син Человечески в ръцете на грешниците. 42. Станете да идем: ето, този който ме предава се приближи.43. И тутакси, още като говореше, дойде Юда, който беше един от дванадесетте, и с него народ много с ножове и сопи, от първосвещениците и книжниците и старейшините. 44. А този който го предаваше беше им дал знак, и рекъл: Когото целуна, той е; уловете го и заведете го с припазване. 45. И когато дойде, тутакси пристъпи при него; и казва: Рави, Рави; и целуна го. 46. И те туриха на него ръце и уловиха го. 47. А един от предстоещите измъкна ножа си, и удари раба първосвещеников, и отсече му ухото. 48. И отговори Исус и рече им: Като на разбойник ли излезохте с ножове и сопи да ме уловите? 49. Всеки ден бех при вас в храма и поучавах, и не ме уловихте; но това стана за да се сбъдат писанията. 50. Тогаз го оставиха всички и побегнаха. 51. И следваше го некой си момък, обвит в плащаница по голо; и уловиха го момците. 52. А той остави плащаницата и побегна от тех гол.53. И заведоха Исуса при първосвещеника; и събират се при него всичките първосвещеници и старейшините и книжниците. 54. И Петър от далеч го последва до вътре в двора на първосвещеника, и седеше наедно със слугите и грееше се при огъня. 55. А първосвещениците и всичкият съвет търсеха свидетелство върх Исуса да го убият, и не намерваха; 56. защото мнозина свидетелствуваха лъжа на него; но свидетелствата не бяха съгласни. 57. И станаха некои и лъжесвидетелствуваха върх него и казваха: 58. Ние го чухме да говори: Аз ще разваля този храм направен с ръка, и в три дни ще съзида друг с ръка не направен. 59. Но нито така бе съгласно свидетелството им. 60. И стана първосвещеникът насред, та попита Исуса и рече: Не отговаряш ли нищо? Какво свидетелствуват тези връх тебе? 61. А той мълчеше, и не отговори нищо. Пак го попита първосвещеникът и казваше му: Ти ли си Христос, Синът на Благословенаго? 62. А Исус рече: Аз съм; и ще видите Сина Человеческаго че седи отдесно на силата, и че иде с облаците небесни. 63. Тогаз първосвещеникът раздра дрехите си, и рече: Каква още потреба имаме за свидетели? 64. Чухте богохулството: как ви се види? и всичките го осъдиха че е повинен на смърт. 65. И начнаха некои да го заплюват, и да прикриват лицето му, и да го бъхтят, и да му казват: Проречи. И слугите го удряха с плесници.66. И когато беше Петър долу в двора, идва една от слугините първосвещеникови; 67. и като виде Петра че се грее, погледна го и рече: И ти беше със Исуса Назарянина. 68. А той се отрече, и каза: Не знам, нито разбирам що казваш ти. И излезе вън на пред двора и петелът попе. 69. И слугинята, като го виде пак, начна да казва на предстоящите, че този е от тех. А той пак се отричаше. 70. И след малко, предстоящите пак казваха на Петра: Наистина от тех си; защото си Галилеянин, и говоренето ти прилича. 71. А той начна да проклева и да се кълне: Не зная тогоз человека, когото казвате. И петелът попе втори път. 72. И помена Петър речта, която му рече Исус, че: Преди петелът дваж да пее, триж ще се отречеш от мене. И начена да плаче.
ГЛАВА 15.
1. И завчас на сутринта светуваха се първосвещениците със старейшините и книжниците, и всичкия съвет, и вързаха Исуса та го заведоха и предадоха го на Пилата. 2. И попита го Пилат: Ти ли си царът на Юдеите? А той отговори и рече му; Ти казваш. 3. И обвиняваха го първосвещениците много. 4. А Пилат пак го попита и рече; Не отговаряш ли нищо? Виж, колко свидетелствуват върх тебе. 5. Но Исус пак не отговори нищо, така щото Пилат се чудеше.6. А на праздника пущаше им по едного от запрените, когото би поискали. 7. А тогаз бе запрен некой си на име Варава с другите размирници, които по размирицата направиха убийство. 8. И народът извика, и начена да иска да стори Пилат както им всякога правеше. 9. А Пилат им отговори, и рече: Искате ли да ви пусна царя Юдейски? 10. понеже знаеше че от завист го предадоха първосвещениците. 11. Но първосвещениците нагласиха народа да искат да им пусне по-добре Варава. 12. И Пилат отговори пак и рече им: Но що искате да сторя тогози когото казвате цар Юдейски? 13. А те пак извикаха: Разпни го. 14. А Пилат им казваше: Че какво зло е сторил? Но те по-много извикаха: Разпни го. 15. Тогаз Пилат, понеже искаше да стори угодното на народа, пусна им Варава, а Исуса, като го би, предаде го на разпятие.16. И войните го заведоха отвътре двора, то ест в преторията, и свикаха всичкия полк. 17. И облекоха му багреница, изплетоха и венец от тръне и наложиха го на главата му, 18. и начнаха да го поздравяват и да казват: Радвай се, Царю Юдейски! 19. И удряха го по главата с тръст, и заплюваха го; и коленичеха та му се кланяха. 20. И след като му се поругаха, съблекоха му багреницата, и облекоха го в неговите дрехи, и го изведоха вън да го разпнат. 21. И накарват некого си Симона Киринейца, баща на Александра и Руфа, който минуваше, като си идеше от нивата, да носи кръста му.22. И завождат Исуса на местото Голгота, което се тълкува Лобно Место. 23. И даваха му да пие вино смесено със смирна, но той не пое. 24. И като го разпнаха, споделиха дрехите му, и хвърлиха жребие на тех, кой кое да вземе. 25. А бе третий час, и го разпнаха. 26. И надписът на обвинението му бе надписан: ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ. 27. И с него разпнаха двама разбойници, едного от десно и едного от лево нему. 28. И се изпълни писанието което казва: «И с беззаконните се вмени.» 29. И които минуваха от там хулеха го, и киваха с глави и казваха: Уха, ти който разваляш храмът и в три дни го съзиждваш, 30. спаси себе си, и слез от кръста. 31. Подобно и първосвещениците, с книжниците присмиваха му се помежду си и думаха: Други е избавил, а пък себе си не може да избави. 32. Христос царът Израилев нека слезе сега от кръста, да видим и да поверваме. И разпетите с него укоряваха го. 33. И като дойде шестият час, стана тъма по всичката земя, до деветият час. 34. И по деветте часа извика Исус с голем глас, и рече: ЕЛОИ, ЕЛОИ, ЛАМА САВАХТАНИ? което ще се рече: Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? 35. И некои от стоящите там като чуха казваха: Ето, Илия вика. 36. И завтече се един, и напълни гъба с оцет, и обви я на тръст, та му даваше да пие, и казваше: Оставете да видим да ли ще дойде Илия да го снеме.37. А Исус като издаде глас голем, издъхна. 38. И завесата на храмът се раздра на две, от горе до долу. 39. А като виде стотникът, който стоеше срещу него, че като извика така, издъхна, рече: Наистина този человек беше Син Божий. 40. Имаше още и жени които гледаха от далеч, между които бе и Мария Магдалина, и Мария майката на Якова малаго и на Иосия, и Саломия; 41. които, и когато беше Исус в Галилея, следваха го и слугуваха му; и други много които беха възлезли с него в Ерусалим.42. И когато вече стана вечер, (защото беше петък, сиреч, срещу събота,) 43. Дойде Иосиф от Ариматея, почтен един съветник, който и той ожидаше царството Божие; и дързна та влезе при Пилата, и поиска телото Исусово. 44. А Пилат се почуди да ли е вече умрел; и повика стотника, та го попита отколе ли е умрел. 45. И като се научи от стотника, подари телото Иосифу. 46. И той купи плащаница и сне го та го обви с плащаницата; и положи го в гроб, който бе изсечен от камик, и привали камик над вратата на гробът. 47. А Мария Магдалина и Мария майката Иосиева гледаха де го полагаха.
ГЛАВА 16.
1. И като се мина съботата, Мария Магдалина и Мария майката Яковова и Саломия купиха аромати за да дойдат и да го помажат. 2. И много рано в първия ден на седмицата идват на гроба, когато изгрея слънцето. 3. И казваха си помежду си: Кой ще ни отвали камика от вратата на гроба? 4. И като погледнаха, видеха че камикът бе отвален; защото беше твърде голем. 5. И като влезоха в гробът, видеха едного юноша че седеше от десно, облечен с бела одежда; и ужасиха се. 6. А той им казва: Недейте се ужасава: Исуса търсите, Назарянина разпетаго: възкръсна, не е тука; ето местото дето го положиха. 7. Но идете, кажете на учениците му и на Петра че отива преди вас в Галилея; там ще го видите, както ви рече. 8. И те излезоха скоро и побегнаха от гроба; понеже трепет и ужас беше ги обзел; и не рекоха никому нищо; защото се бояха.9. И като възкръсна рано в първият ден на седмицата, яви се най-първо на Мария Магдалина, от която бе изпъдил седем бесове. 10. Тя отиде та извести на тия които беха с него, когато жалееха и плачеха. 11. И те като чуха че е жив и че го е видела, не хванаха вера.12. След това яви се в друг образ на двамина от тех, когато вървеха и отиваха на село. 13. И те отидоха та известиха на другите; но нито тем хванаха вера.
14. После се яви на единадесетте когато беха на трапезата, и укори ги за неверството и жестокосърдието им, защото не хванаха вера на тези които го видеха възкръснал. 15. И рече им: Идете по всичкия свет и проповедайте евангелието на всяка твар. 16. Който поверва, и се кръсти, спасен ще бъде; а който не поверва ще бъде осъден. 17. И на тези които поверват ще им споследват тия знамения; с моето име бесове ще изпъждат; нови езици ще говорят; 18. змии ще хващат; и ако нещо смъртно изпият, нема да ги повреди; на болестни ще възложат ръце и те ще бъдат здрави.19. И тъй Господ, след като им говори, възнесе се на небето и седна от десно на Бога. 20. А те излезоха и проповедваха навсекъде, като съдействуваше Господ и потвърдяваше словото си със знаменията които следваха. Амин.