Представяме ви аудио версия на Свето евангелие от Матей.
От долу слагаме текст от Цариградския превод.
ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЯ
ГЛАВА 1.
1. Родословието на Исуса Христа, Сина Давидова, сина Авраамова. 2. Авраам роди Исаака; а Исаак роди Якова; а Яков роди Юда и братята му; 3. а Юда роди Фареса и Зара от Тамар; а Фарес роди Есрома; а Есром роди Арама; 4. а Арам роди Аминадава; а Аминадав роди Наасона; а Наасон роди Салмона; 5. а Салмон роди Вооза от Рахав; а Вооз роди Овида от Рут; а Овид роди Иесея; 6. а Иесей роди цар Давида; а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; 7. а Соломон роди Ровоама; а Ровоам роди Авия, а Авия роди Аса; 8. а Аса роди Иосафата; а Иосафат роди Иорама; а Иорам роди Озия; 9. а Озия роди Иоатама; а Иоатам роди Ахаза; а Ахаз роди Езекия; 10. а Езекия роди Манасия, а Манасия роди Амона; а Амон роди Иосия; 11. а Иосия роди Иехония, и братята му около преселението Вавилонско. 12. А след преселението Вавилонско, Иехония роди Салатиила, а Салатиил роди Зоровавела; 13. а Зоровавел роди Авиуда; а Авиуд роди Елиакима; а Елиаким роди Азора; 14. а Азор роди Садока; а Садок роди Ахима; а Ахим роди Елиуда; 15. а Елиуд роди Елеазара; а Елеазар роди Мотана; а Мотан роди Якова; 16. а Яков роди Иосифа мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос.
17. И така всичките родове от Авраама до Давида четиринадесет рода са; и от Давида до преселението Вавилонско, родове четиринадесет; и от преселението Вавилонско до Христа, родове четиринадесет.
18. А рождението на Исуса Христа така бе; като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, доде още не бяха се съединили, намери се непразна от Духа Святаго. 19. А Иосиф маж й, понеже бе праведен и не искаше да я опозори, науми си тайно да я напусне. 20. Но това когато помисли той, ето, ангел Господен яви му се на сън и казваше: Иосифе сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея от Духа Светаго е. 21. А ще роди син, и ще му наречеш името Исус; защото той ще спаси своите люде от греховете им. 22. И всичко това биде, за да се сбъде реченото от Господа чрез пророка, който казва: 23. Ето дева ще зачене и ще роди син, и ще му нарекат името Емануил, което се тълкува, Бог с нас. 24. И като стана Иосиф от сън, стори както му повели ангел Господен, и взе жена си; 25. И не я познаваше докато тя роди сина си първороден, и той му нарече името Исус.
ГЛАВА 2.
1. А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирода, ето мъдреци от изток пристигнаха в Иерусалим, и казваха: 2. Де е що се е родил цар Юдейски? защото звездата му видехме на изток, и дойдохме да му се поклоним. 3. Това като чу цар Ирод, смути се, и всичкий Иерусалим с него. 4. И събра всичките първосвещеници и книжници от народа, та разпитваше от тех де имаше да се роди Христос? 5. И те му казаха: Във Витлеем Юдейски; защото така е писано чрез пророка: 6. И ти Витлееме, земя Юдина, никак не си най-малък между воеводствата Юдови; защото от тебе ще излезе Вожд, който ще бъде пастир на народът ми Израиля. 7. Тогаз Ирод повика тайно мъдреците, та изпита от тех наздраво времето на появената звезда. 8. И като ги изпрати във Витлеем, рече им: Идете, изпитайте наздраво за детето; и като го намерите, известете ми, да дойда и аз да му се поклоня. 9. А те като чуха това от царя, тръгнаха; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, идеше пред тях, доде дойде та се спря, над мястото дето беше детето. 10. И като видеха звездата зарадваха се с радост твърде голема. 11. И като влезоха в къщата, намериха детето с майка му Мария, и паднаха та му се поклониха, и като отвориха съкровищата си, принесоха му дарове, – злато, и ливан и смирна. 12. И понеже им се откри от Бога на сън да се не върнат при Ирода, отидоха си през друг път в своята страна.
13. А след отиването им, ето, ангел Господен явява се насън Иосифу и казва: Стани та земи детето и майка му, и бягай в Египет, и бъди там до когато ти река, защото Ирод има да потърси детето да го погуби. 14. И той стана, взе детето и майка му през нощ, и отиде в Египет; 15. И бе там до смъртта Иродова, да се сбъде казаното от Господа чрез пророка, който казва: Из Египет извиках сина си. 16. Тогава Ирод като виде, че му се подсмяха мъдреците, твърде много се разяри, и проводи та погуби всичките младенци във Витлеем и по всичките негови предели, от две години и по-долу, според времето, което бе добре изпитал от мъдреците. 17. Тогава се изпълни реченото от пророка Иеремия, който казва: 18. Глас се чу в Рама, плач и писък и ридание голямо; Рахил оплакваше чадата си, и не рачеше да се утеши, защото ги нямаше вече. 19. А като умре Ирод, ето ангел Господен явява се на сън Иосифу в Египет 20. и казва: Стани, вземи детето и майка му, та иди в земята Израилева, защото измряха тези, които търсеха душата на детето. 21. И той стана, взе детето и майка му, и дойде в земята Израилева. 22. Но като чу че Архелай царува над Юдея наместо баща си Ирода, убоя се да отиде там; и, понеже му бе откровено насън, отиде в Галилейските страни, 23. та се засели в един град нарицаем Назарет: за да се сбъдне реченото чрез пророците, че Назарей ще да се нарече.
ГЛАВА 3.
1. В ония дни дойде Йоан Кръстител, и проповядваше в пустинята Юдейска, 2. и казваше: Покайте се; понеже наближи царството небесно. 3. Защото той е, речения от пророк Исаия, който казва: Глас на едного, който вика в пустинята: Пригответе пътят Господен, прави правете неговите пътеки. 4. А сам Иоан имаше облеклото си от камилски косми, и около чреслата си кожен пояс; а яденето му бе акриди и див мед. 5. Тогаз се извървя при него Иерусалим и всичка Юдея, и всичката околност на Иордан, 6. и кръщаваха се в Иордан от него, като изповедваха греховете си. 7. И като виде Иоан че идеха на неговото кръщаване мнозина от Фарисеите и Садукеите, рече им: Рожби ехидни! Кой ви обади да бегате от бъдещият гняв? 8. Сторете прочее плодове достойни на покаяние; 9. и не мислете да думате в себе си: Отца имаме Авраама; защото казвам ви, че Бог може от тези камене да въздигне чада Аврааму. 10. А и секирата вече лижи при кореня на дърветата; и тъй всяко дърво което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля. 11. Аз ви кръщавам с вода в покаяние, а този който иде след мене, по-крепък е от мене, комуто не съм достоен обущата да понеса, той ще ви кръсти с Дух Свет и с огън; 12. който държи лопатата в ръка, и ще отреби гумното си, та ще събере пшеницата си в житницата, а плявата ще я изгори в огън неугасим. 13. Тогаз идва Исус от Галилея на Иордан до Иоана да се кръсти от него. 14. А Иоан го възпираше, и казваше: Аз имам потреба да се кръстя от тебе, и ти ли идеш при мене? 15. А Исус отговори и рече му: Остави сега, защото така подобава нам да изпълним всяка правда. И Иоан тогава го остави. 16. И щом се кръсти Исус възлезе тутакси от водата, и, ето, отвориха се нему небесата, и виде Духа Божия че слизаше като гълъб и се спущаше на него; 17. И ето глас от небеса, който казваше: Този е Синът мой възлюблений, в когото благоволих.
ГЛАВА 4
1. Тогаз въведен бе Исус от Духа в пустинята, да бъде изкушен от дявола. 2. И като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, напокон огладне. 3. И дойде при него изкусителят и рече: Ако си Син Божий, речи тези камъни да станат хлебове. 4. А той отговори и рече: Писано е: Не само с хляб ще живее человек, но с всяко слово което изхожда из Божиите уста. 5. Тогава го завожда дяволът в светия град и поставя го на крилото на храма, 6. и казва му: Ако си Син Божий, хвърли се долу; защото е писано: На ангелите си ще заповеда за тебе, и на ръце ще те подигат, да не би да препънеш в камик ногата си. 7. Рече му Исус: Пак е писано: Да не изкусиш Господа Бога твоего. 8. Пак го завожда дяволът на една планина много висока и показва му всичките царства световни, и славата им; 9. И казва му: Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. 10. Тогаз Исус му казва: Махни се, Сатано; защото е писано: Господу Богу твоему да се поклониш, и само нему да послужиш. 11. Тогава го остави дяволът; и, ето, ангели пристъпиха и служеха му. 12. А когато чу Исус че Иоан бе предаден, отиде в Галилея. 13. И като остави Назарет, дойде и засели се в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови; 14. да се сбъдне реченото чрез пророка Исаия, който казва: 15. Земята Завулонова и земята Нефеалимова на пътя край морето, отвъд Иордан, Галилея езическа; 16.народ който седеше в тъмнина виде виделина голяма, и на седящите в страна и сянка смъртна виделина им възсия.
17. От тогава започна Исус да проповядва и да казва: Покайте се; защото наближи царството небесно. 18. И като вървеше Исус покрай морето Галилейско, виде двамина братя, Симона нарицаемия Петър, и брата му Андрея, че хвърляха мрежа в морето, защото бяха риболовци. 19. И казва им: Елате след мене, и ще ви направя ловци на человеци. 20. И те тутакси оставиха мрежите и отидоха след него. 21. И като позамина от там, виде други двамина братя, Якова Зеведеева и брат му Иоана с отца им Зеведея в една ладия че кърпеха мрежите си, и повика ги. 22. А те тоз час оставиха ладията и отца си, и отидоха след него.
23. И обхождаше Исус всичката Галилея, та поучаваше в съборищата им, и проповедваше благовестието на царството, и изцеляваше всека болест и всека немощ между народа. 24. И разчу се слух за него по всичка Сирия, и довождаха при него всичките болни, които имаха различни болести и мъки, и беснуеми, и лунатици, и разслабени; и ги изцели. 25. И вървеше след него народ много из Галилея и Декапол, из Иерусалим и Юдея, и из отвъд Иордан.
ГЛАВА 5.
1. А като виде многото народ, възлезе на гората, и щом седна пристъпиха до него учениците му: 2. И отвори устата си та ги поучаваше и говореше: 3. Блажени нищите духом; защото е тяхно царството небесно. 4. Блажени нажалените, защото те ще се утешат. 5. Блажени кротките; защото те ще наследят земята. 6. Блажени които гладуват и жадуват за правдата; защото те ще се наситят. 7. Блажени милостивите; защото те помилвани ще бъдат. 8. Блажени чистосърдечните; защото те ще видят Бога. 9. Блажени миротворците; защото те синове Божии ще се нарекат. 10. Блажени гонените заради правдата; защото е тяхно царството небесно. 11. Блажени сте когато ви похулят и ви изгонят, и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене. 12. Радвайте се и веселете се, защото е голема на небесата вашата заплата: понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас.
13. Вие сте солта на земята: а ако солта избезсолее, с какво ще се осоли? За нищо вече не струва, освен да се изхвърли вън, и да се тъпче от человеците. 14. Вие сте виделината на светът; град поставен на гора не може да се укрие. 15. Нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички които са в къщи. 16. Така да просветне вашата виделина пред человеците, за да видят добрите ваши дела, и да прославят Отца вашего, който е на небеса.
17. Да не мислите че аз дойдох да разруша закона или пророците; не дойдох да разруша, но да изпълня. 18. Защото, истина ви казвам докле да премине небето и земята, една реска, или една точка от закона няма да премине, дори се всичко не сбъдне. 19. И тъй, който наруши една от най малките тези заповеди, и научи така человеците, най-малък ще се нарече в царството небесно; а който стори и научи, той ще велик да се нарече в царството небесно. 20. Защото, казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и Фарисеите, няма да влезете в царството небесно.
21. Чули сте че е речено на старовременните: Не убивай, и който убие, ще бъде повинен на съд. 22. А пък аз ви казвам, че всякой, който ся гневи на брата си без причина, ще бъде повинен на съд; и който рече на брата си, Рака, повинен ще е за пред събора; а който му рече, Безумне, ще бъде повинен за пъкълът огнений. 23. И тъй, ако принесеш дара си на олтара, и там се усетиш, че брат ти има нещо на тебе; 24. остави дарът си там пред олтаря, и иди, първом се примири с брата си, и тогаз ела та принес дарът си. 25. Спогодявай се с противника си скоро, доде си на пътя с него, да не би противникът ти да те предаде съднику, а съдникът те предаде на слугата, и те хвърлят в тъмница. 26. Истина ти казвам: Няма да излезеш от там, докле не отдадеш най-последния кодрант.
27. Чули сте че е речено на старовременните: Не прелюбодействувай. 28. Но аз ви казвам, че всеки който гледа жена за да я пожелае, той е прелюбодействувал вече с нея в сърцето си. 29. Ако ли десното твое око те съблазнява, извади го, и хвърли го от себе си; защото по-добре ти е да погине един от твоите удове, а не всичкото твое тело да бъде хвърлено в пъкъла. 30. И ако дясната твоя ръка тя съблазнява, отсечи я и хвърли я от себе си; защото по-добре ти е да погине един от твоите удове, и да не бъде всичкото твое тело хвърлено в пъкъла.
31. Речено е още: Който си напусне жената, да й даде разводно писмо. 32. А пак аз ви казвам, че който напусне жената си, освен по причина на прелюбодеяние, прави я да прелюбодействува, и който се ожени за напусната прелюбодействува.
33. Пак сте чули че е речено на старовременните: Не си престъпувай клетвата, но да изпълниш клетвите си пред Господа. 34. Но аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито с небето, защото е престол Божий; 35. нито със земята, защото е подножие на нозете му; нито с Иерусалим, защото е град на Царя великаго; 36. Нито с главата си недей се кълна, защото не можеш ни един косъм да направиш бял или черен. 37. Но да бъде речта ви, Ей, ей; не, не; а от това повечето от лукаваго е.
38. Чули сте че е речено: Око за око, и зъб за зъб. 39. А пак аз ви казвам; Да се не противите злому; но който те плесне по десната страна, обърни му и другата. 40. И на тогози който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и връхната си дреха. 41. И който тя понуди да идеш с него една миля, иди с него две. 42. Който проси от тебе, дай му; и който иска да заеме от тебе, недей се отвръща от него.
43. Чули сте, че е речено: Да любиш ближния си, и да ненавиждаш врагът си. 44. Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят: 45. за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небеса: защото той повелява на слънцето си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и неправедните. 46. Защото ако любите любящите вас, коя заплата имате? Не правят ли това и митарите? 47. И ако поздравявате само братята си, що повече правите? Не правят ли така и митарите? 48. И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса.
ГЛАВА 6
1. Внимавайте да не правите своите милостини пред человеците за да ви виждат; инак немате заплата при Отца вашего който е на небеса. 2. И тъй, кога правиш милостиня, не треби пред себе си, както правят лицемерите по съборищата и по улиците, за да се прославят от человеците; истина ви казвам, приимат вече заплатата си. 3. А ти кога правиш милостиня, да не узнае левата ти ръка, що прави десницата ти; 4. за да бъде твоята милостиня в тайно; и Отец твой, който види в тайно, ще ти въздаде на яве.
5. И кога се молиш, не бивай както лицемерите; защото те обичат да си правят молбата стоеще по съборищата и по ъглите на улиците за да се явят на человеците; истина ви казвам, че приимат заплатата си. 6. А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, който е в тайно, и Отец ти, който види в тайно, ще ти въздаде на яве. 7. А кога се молите, не говорете излишни думи, както езичниците, защото мислят, че в многословието си ще бъдат послушани. 8. И тъй, не се уподобявайте на тех; защото Отец ви знае от що имате нужда, преди вие да му попросите. 9. А вий така се молете:
Отче наш, който си на небеса, да се свети името твое; 10. да дойде царството твое; да бъде волята твоя, както на небето, така и на земята; 11. хлеба наш насъщний дай нам днес; 12. и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници; 13. и не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго; защото е твое царството и силата и славата во веки. Амин.
14. Защото ако простите вий на человеците съгрешенията им, ще прости и вам Отец ваш небесний; 15. ако ли вие не простите на человеците съгрешенията им, то и Отец ваш нема да ви прости съгрешенията ваши.
16. А кога постите, не бивайте, както лицемерите, намръщени; защото помрачават лицата си за да се явят на человеците че постят; истина ви казвам, че те вече си приимат заплатата. 17. А ти, кога постиш, помажи главата си, и лицето си омий; 18. Да се не покажеш пред человеците че постиш, но Отцу твоему който е в тайно; и Отец твой, който види в тайно, ще ти въздаде на яве.
19. Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат; 20. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават нито крадат; 21. защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. 22. Светило на телото е окото; и тъй, ако е окото ти чисто, всичкото ти тело светло ще бъде. 23. ако ли бъде окото ти лукаво, всичкото ти тело тъмно ще бъде. И тъй, виделината, която е в тебе, ако е тъмнина, то тъмнината колко ще е? 24. Никой не може на двамина господари да работи; защото или едного ще възненавиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону. 25. Заради това казвам ви: Не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете; нито за телото ваше, какво ще облечете. Не е ли животът по драгоценен от храната, и телото от облеклото? 26. Погледнете на птиците небесни, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тех? 27. И кой от вас като се грижи, може да приложи един лакът на ръстът си? 28. И за облекло защо се грижите? Разсмотрете криновете в полето как растат; не се трудят, нито предат, 29. но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях. 30. И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има, и утре я в пещ хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? 31. И тъй недейте се грижи, и не думайте, какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем? 32. (защото всичко това езичниците го търсят;) понеже Отец ваш небесни знае че имате нужда от всичко това. 33. Но търсете първом царството Божие и правдата негова; и всичко това ще ви се приложи. 34. За това недейте се грижи за утре; защото утрешният ден ще се погрижи за себе си. Доста е на деня неговото му зло.
ГЛАВА 7.
1. Не съдете, да не бъдете съдени; 2. Защото с каквато съдба съдите, с такваз ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, ще ви се възмери. 3. И защо виждаш съчицата в окото на брата си, а гредата която е в твоето око не усещаш? 4. Или как ще речеш на брата си: Остави да извадя съчицата из окото ти, а ето гредата в твоето око? 5. Лицемере, извади първом гредата из своето око, и тогава щеш чисто виде да извадиш съчицата из братовото си око. 6. Не давайте осветено нещо на псетата; нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си, и се обърнат та ви разкъснат. 7. Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. 8. Защото всякой който проси приима, и който търси намира, и който хлопа, ще му се отвори. 9. Има ли от вас такъв некой человек, който, ако му поиска син му хлеб, той да му даде камик? 10. Или, ако поиска риба, да ли ще му да змия? 11. И тъй ако вие, които сте лукави, знаете да давате добри давания на чадата си, колко повече Отец ви който е на небеса, ще даде добрини на тия, които искат от него? 12.. И тъй, във всяко нещо, както искате да правят человеците на вас, така и вие правете на тех, защото това е законът и пророците.
13. Влезте през тесните врата; защото пространни са вратата и широк е пътят, който води в погибелта, и мнозина са които през тех минуват. 14. Понеже тесни са вратата и стеснен е пътят който води в живот, и малцина са които ги намерват.
15. Пазете се от лъжовните пророци, които идат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. 16. От плодовете им ще ги познаете; бере ли се от трънки грозде, или от репеи смокини?
17. Така всяко добро дърво прави добри плодове; а лошото дърво прави лоши плодове. 18. Не може добро дърво да прави лоши плодове, нито лошо дърво да прави добри плодове. 19. Всяко дърво което не прави добър плод отсича се и в огън се хвърля. 20. И тъй от плодовете им ще ги познаете. 21. Не всеки който ми казва: Господи, Господи, ще да влезе в царство небесно, но който прави волята на Отца моего, който е на небеса. 22. В онзи ден мнозина ще ми рекат: Господи, Господи! не в твоето ли име пророкувахме, и не в твоето ли име бесове изгонихме, и не в твоето ли име много чудеса сторихме? 23. И тогаз ще им обявя: Аз никога не съм ви знаял; махнете се от мене вие, които работите беззаконие.
24. И тъй всеки, който слуша тези мои думи, и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камик; 25. и вале дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна; защото бе основана на камик. 26. И всеки който слуша тези мои думи, и не ги прави ще се уподоби на человек безумен, който съзида къщата си на песък; 27. и вале дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и тя падна, и големо бе нейното падане.
28. И когато свърши Исус тия думи, чудеше се народът на поучението му: 29. защото ги учеше, като един който има власт, и не както книжниците.
ГЛАВА 8.
1. А когато слезе от гората, последваха го народ много. 2. И, ето, един прокажен дойде, кланяше му се и говореше: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. 3. Тогаз Исус простре ръката си, допре се до него и каза: Искам, бъди очистен; и тоз час очисти му се проказата. 4. И казва му Исус: Гледай да не кажеш никому; но иди, покажи себе си свещенику, и принес дара, който е Мойсей повелел за свидетелство тем.
5. А когато влезе Исус в Капернаум, пристъпи при него некой си стотник, та му се молеше, 6. а казваше: Господи, момчето ми лежи у дома разслабено, и мъчи се зле. 7. Казва му Исус: Аз ще дойда и го изцеля. 8. Отговори стотникът и рече му: Господи! не съм достоен да влезеш под стрехата ми; но речи само реч, и ще оздравее момчето ми. 9. Защото и аз съм человек под власт, и имам подчинени на себе си войни; и казвам на тогози: Иди, и отхожда; и на другиго: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Стори това, и струва го. 10. И като чу Исус, почуди се, и рече на ония които идеха след него: Истина ви казвам: Нито в Израиля съм намерил толкози вера. 11. И пак ви казвам, че мнозина от изток и запад ще дойдат, и ще насядат с Авраама, и Исаака и Якова в царство небесно; 12. а синовете на царството ще бъдат изпъдени в най-външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 13. И рече Исус на стотника: Иди, и както си повервал, нека ти бъде. И оздраве момчето му в същия час. 14. И когато дойде Исус в Петровата къща, виде че тъща му лежеше болна от огница. 15. И похвана я за ръката, и огницата я остави; и стана, та им служеше. 16. И когато се свечери, доведоха му мнозина беснуеми, и изпъди духовете с една реч, и колкото болни имаше изцели ги: 17. да се сбъде реченото чрез пророка Исая, който казва: Той взе на себе си нашите немощи, и болестите наши понесе.
18. И като видя Исус много народ около себе си, повеле да минат отвъд. 19. И пристъпи един книжник, та му рече: Учителю! ще дойда след тебе, където идеш. 20. Казва му Исус: Лисиците си имат легла, и птиците небесни гнезда; а Син человеческий нема де глава да подклони. 21. А друг от неговите ученици рече му: Господи, дозволи ми първом да ида и да погреба отца си. 22. Но Исус му рече: Върви след мене, и остави мъртвите да погребат мъртвите си.
23. И когато влезе в ладията, учениците му влязоха след него. 24. И ето, буря голема биде на морето, така щото вълните покриваха ладията: а той спеше. 25. И пристъпиха учениците му та го събудиха и казаха: Господи! спаси ни; погинваме. 26. А той им казва: Що сте страхливи, маловери? Тогаз стана, запрети на ветровете и на морето, и тишина голяма биде. 27. А человеците се чудеха и казваха: Какъв е този, че и ветровете и морето го послушват?
28. И като дойде той отвъд в Гаргесинската земя, срещнаха го двама беснуеми, които излязоха из гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път. 29. И ето, извикаха и казваха: Що имаш ти с нас, Исусе, Сине Божий? дошел си тука преди време ли да ни мъчиш? 30. А на далеко от тях имаше стадо от много свине, което пасеше. 31. И бесовете му се молеха и казваха: Ако ни изпъдиш, дозволи ни да отидем в стадото на свинете. 32. И рече им: Идете. И те, щом излязоха, отидоха в стадото на свинете; и ето, всичкото стадо на свинете устреми се през стръмнината в морето, и погинаха в водата. 33. А свинопасците побегнаха, и като дойдоха в града, известиха всичко, и това що стана с беснуемите. 34. И ето, цел град излезе да посрещне Исуса, и като го видеха, помолиха му се да отиде от техните предели.
ГЛАВА 9.
1. И той влезе в ладията и премина, та дойде в своят си град. 2. И ето, донесоха му едного разслабен, сложен на постелка; и като виде Исус техната вера, рече разслабленому: Дързай синко, прощават ти се греховете ти. 3. И ето, некои от книжниците рекоха в себе си: Той богохулствува. 4. А Исус като виде помислите им рече: Защо мислите вие зло в сърцата си? 5. Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете ти, или да река: Стани и ходи? 6. Но за да познаете че Син человеческий има на земята власт да прощава грехове, (тогава казва разслабленому: ) Стани, вдигни постелката си, и иди у дома си. 7. И той стана и отиде у дома си. 8. Това като видеха народите почудиха се, и прославиха Бога, който бе дал таквази власт на человеците.
9. И като минуваше Исус от там, виде едного человека че седеше на митарницата, Матей на име, и рече му: Дойди след мене; и той стана и отиде след него. 10. И когато бе седнал на трапезата в къщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Исус и с учениците негови. 11. И фарисеите, като видеха това, рекоха на учениците му: Защо вашият учител с митарите и грешниците наедно яде и пие? 12. А Исус като чу това, рече им: Здравите немат нужда от лекар, но болните. 13. Идете още и научете се що е: Милост искам, а не жертва; защото не дойдох да призова праведните, но грешните на покаяние.
14. Тогаз идват при него учениците Иоанови, и казват му: Защо ние и Фарисеите постим много, а твоите ученици не постят? 15. И рече им Исус: Могат ли сватбарите да тъжат докато е с тех младоженикът? Ще дойдат обаче дни, кога се отнеме от тех младоженикът, и тогаз ще постят. 16. И никой не кърпи ветха дреха с небелен плат; защото това което ще се тури да запълни, отдира от дрехата, и съдраното става лошо. 17. Нито наливат ново вино в ветхи мехове; а инак, разпукват се меховете, и виното се излива, и меховете се развалят; но наливат ново вино в нови мехове, и едното и другото се увардят.
18.Това когато говореше тем, ето, началник некой си дойде, та му се кланяше и казваше: Дъщеря ми до сега е умрела; но дойди и тури ръката си на нея, и ще оживее. 19. И стана, та отиде след него Исус, и учениците му.
20. И ето, жена която страдаше от кръвотечение дванадесет години, пристъпи из отзад, и допре се до полата на дрехата му. 21. Защото думаше си: Ако се допра само до дрехата му ще оздравея. 22. А Исус като се обърна та я виде, рече: Дързай дъще; вярата твоя изцели те. И от онзи час оздраве жената.
23. И когато дойде Исус в къщата началникова, и виде свирачите и народът в смущение, 24. Рече им: Идете си; защото момичето не е умрело, но спи. И присмиваха му се. 25. А като изпъдиха народа, влезе Исус, хвана я за ръката; и момичето стана. 26. И разчу се това по всичката онази земя.
27. И когато си отиваше Исус от там, вървеха след него двама слепи, които викаха и казваха: Помилвай ни, Сине Давидов. 28. И щом влезе в къщи, пристъпиха слепите при него, и казва им Исус: Вервате ли че мога да сторя това? Казват му: Ей, Господи. 29. Тогаз се прикосна до очите им, и каза: Да бъде вам по верата ваша. 30. И отвориха им се очите. И запрети им Исус строго и рече: Гледайте, да не узнае това никой. 31. А те като излезоха, прославиха го по всичката онази земя.
32. И когато те излезваха, ето, доведоха му един человек нем и беснуем. 33. И след изпъждането на беса, проговори немият; и почудиха се народите и думаха: Никога не се е видело таквоз нещо в Израил. 34. А Фарисеите казваха: Чрез началникът бесовски изгонва бесовете.
35. И обхождаше Исус всичките градове и села, та поучаваше в съборищата им, и проповедваше благовестието на царството; и изцеляваше всека болест и всека немощ в народа. 36. И като виде множеството на народът, смили се за тях, защото беха изнемощели и пръснати, като овци, които немат пастир. 37. Тогаз рече на учениците си: Жетвата е много, а работниците малко; 38. за това молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата си.
ГЛАВА 10.
1. И призова дванадесетте свои ученици, та им даде власт над нечистите духове, да ги изпъждат, и да изцеляват всяка болест и всяка немощ.
2. А имената на дванадесетте Апостоли са тези: първий Симон, който се казва Петър, и Андрей брат негов; Яков Зеведеев, и Иоан брат негов; 3. Филип, и Вартоломей; Тома, и Матей митарят, Яков Алфеев, и Левей наричан Тадей; 4. Симон Кананит, и Юда Искариотски, който го и предаде.
5. Тези дванадесет отпрати Исус, и заповеда им, и каза: На път езически да не идете, и в град Самарянски да не влезете; 6. но ходете повече при погиналите овци от дома Израилев. 7. И където ходите, проповедвайте и казвайте: Царство небесно наближи. 8. Болни изцелявайте, прокажени очищавайте, мъртви – възкресявайте, бесове изпъждайте; даром сте приели, даром давайте. 9. Не вземайте нито злато, нито сребро, нито мед в поясите си; 10. нито тържик за път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана 11. И в който град или село влезете, изпитайте кой е в него достоен, и там оставайте докле си излезете. 12. А на влезване в дома поздравявайте го; 13. И ако бъде домът достоен, нека дойде на него вашият мир; ако ли не бъде достоен, мирът ви към вас да се възвърне. 14. И който ви не приеме, нито послуша вашите думи, кога излезвате из онзи дом, или из онзи град, изтърсете праха от нозете си. 15. Истина ви казвам: По-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, нежели на онзи град.
16. Ето, аз ви провождам като овци между вълци; бъдете прочее разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите. 17. А пазете се от человеците; защото на съдовища ще ви предават, и в съборищата си ще ви бият. 18. И пред владетели и царе ще ви извождат заради мене, в свидетелство на тех и на езичниците. 19. А когато ви предадат, недейте се грижи как, или какво ще говорите; защото ще ви се даде в онзи час какво ще говорите. 20. Защото не сте вие които говорите, но Духът на Отца вашего, който говори във вас. 21. И брат брата ще предаде на смърт, и отец чадо; и ще възстанат чада връх родителите си и ще ги умъртвят. 22. И ще бъдете от всички ненавиждани заради моето име; а който претърпи до край, той ще спасен да бъде. 23. А когато ви гонят в този град, бегайте в другият, защото истина ви казвам: Нема да свършите градовете Израилеви, докле дойде Синът человеческий. 24. Не е ученик по-горен от учителя си, нито слуга по горен от господаря си. 25. Доста е на ученика да бъде като учителя си, и слугата като господаря си. Ако стопанина на дома нарекоха Веелзевул, колко повече домашните негови? 26. И тъй не бойте се от тех; защото нема нищо покрито, което да се не открие; и тайно което да се не узнае. 27. Което ви говоря в тъмнината, кажете го на видело, и което чуете на ухо, проповедайте го отгоре на покрива. 28. И да се не боите от онези, които убиват телото, а душата не могат да убият; но да се боите повече от оногоз, който може и душа и тело да погуби в пъкъла. 29. Не се ли продават две врабчета за един асарий? и ни едно от тех нема да падне на земята, без волята на Отца вашего. 30. А вам и космите на главите ви всичките са преброени. 31. Не бойте се прочее, вий сте от много врабчета по-добри. 32. И тъй всеки, който изповеда мене пред человеците, ще изповедам и аз него пред Отца моего, който е на небеса. 33. А който се отрече от мене пред человеците, ще се отрека и аз от него пред Отца моего който е на небеса. 34. Да не мислите че дойдох да туря мир на земята; не дойдох да туря мир, но нож. 35. Защото дойдох да разлъча человек против баща му, и дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й. 36. И неприятели человеку ще бъдат домашните му. 37. Който люби баща или майка повече от мене, не е за мене достоен.; и който люби син или дъщеря повече от мене, не е за мене достоен. 38. И който не взема кръста си, и не следва подире ми, не е достоен за мене. 39. Който намери животът си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене животът си, ще го намери. 40. Който вас прима, мене прима; и който прима мене, прима тогоз който ме е проводил. 41. Който прима пророк в име на пророка, заплата на пророк ще вземе; и който прима праведник в име на праведник, заплата на праведник ще вземе. 42. И който напои едного от тези малките само с една чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, нема да изгуби заплатата си.
ГЛАВА 11.
1. И когато свърши Исус заповеданията си към дванадесетте свои ученици, мина от там, да поучава и да проповедва по градовете им.
2. А Иоан като чу в тъмницата делата Христови, проводи двама от учениците си, 3. и рече му; Ти ли си който има да дойде, или другиго да очакваме? 4. И отговори Исус и рече им: Идете, възвестете на Иоана, това което чувате и видите; 5. слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очищават, и глухи прочуват; мъртви възкръсват, и на сиромасите се благовествува. 6. И блажен е който се не съблазни в мене. 7. И когато те си отхождаха, начена Исус да говори на народа за Иоана: Какво излезохте да видите в пустинята? тръст ли от ветъра разлюлявана? 8. Но какво излезохте да видите? человек ли с меки дрехи облечен? Ето, тези които носят меки дрехи в царски домове са. 9. Но какво излезохте да видите? пророк ли? Ей казвам ви, и повече от пророк. 10. Защото този е за когото е писано: Ето аз провождам вестителя моего пред твоето лице, който ще приготви пътя ти пред тебе. 11. Истина ви казвам, между родените от жени не се е повдигнал по-голям от Иоана Кръстителя; а най малкият в царство небесно е по-голем от него. 12. А от дните на Иоан Кръстителя до нине, царство небесно на сила се взема, и които се насилят те го грабнуват. 13. Защото всичките пророци и законът до Иоана пророкуваха. 14. и ако щете да приемете това, той е Илия, който имаше да дойде. 15. Който има уши да слуша, нека слуша. 16. А на какво да уподобя този род? Подобен е на деца, които седят на пазаря и викат на дружината си, 17. и казват: Свирихме ви, и не играхте; ридахме ви, и не плакахте. 18. Защото, дойде Иоан, който не ядеше, ни пиеше; и казват: Бес има. 19. Дойде Син Человечески, който яде и пие; и казват: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците. И оправда се мъдростта от чадата си.
20. Тогаз начена да укорява градовете, в които станаха повечето негови чудеса, защото се не покаяха. 21. Тежко ти, Хоразине! тежко ти Витсаидо! защото, чудесата които във вас станаха, ако беха станали в Тир и Сидон, отколе биха се във вретище и пепел покаяли. 22. Но казвам ви, на Тир и Сидон наказанието в съдния ден по леко ще бъде, нежели на вас. 23. И ти, Капернауме, който си се до небеса възвисил, до ада ще се смъкнеш; защото чудесата които станаха в тебе, ако ставаха в Содом, той би до днес останал. 24. Но казвам ви, че на земята Содомска по леко ще бъде наказанието в съдния ден, нежели на тебе.
25. В онова време отговори Исус и рече: Прославям те Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдрите и разумните, и открил си го на младенците. 26. Ей, Отче, защото така бе угодно пред тебе. 27. Всичкото ми е предадено от Отца моего; и никой не познава Сина, тъкмо Отец; нито Отца познава некой, тъкмо Синът, и комуто би изволил Синът да го открие. 28. Дойдете при мене, всички що се трудите и сте обременени; и аз ще ви успокоя. 29. Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите спокойствие на душите си. 30. Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.
ГЛАВА 12.
1. По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеидбите; а учениците му огладнеха, и начнаха да късат класове и да ядат. 2. А Фарисеите като видеха това, рекоха му: Ето твоите ученици правят онова, което не е простена да се прави в събота. 3. А той им рече: Не сте ли чели, що стори Давид, когато огладне той и които беха с него! 4. Как влезе в дома Божий, и яде от хлебовете на предложението, които не бе простено нему да яде, нито на онези които беха с него, но само на свещениците? 5. Или не сте ли чели в законът, че в съботен ден свещениците оскверняват съботата в храмът, и неповинни са? 6. Но казвам ви, че има един тука по голем от храмът. 7. Ако ли бехте знаяли що е, Милост искам, а не жертва, не бихте осъдили невинните. 8. Защото Син человеческий е и на съботата Господар.
9. И като премина от там дойде в съборището им. 10. И ето, имаше человек с изсъхнала ръка; и за да го обвинят попитаха го, и казваха: Дозволено ли е да цери некой в събота? 11. И той им рече: Кой е онзи человек от вас, който ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извади? 12. А колко е по-добър человек от овца! За то е дозволено да прави некой добро съботен ден. 13. Тогаз казва на человека: Простри ръката си; и простре я, и стана здрава както другата. 14. А Фарисеите като излезоха, наговориха се против него, как да го погубят. 15. Но Исус като позна, отиде от там; и последваха го народ много, и ги изцели всичките. 16. И запрети им да го не изявяват; 17. за да се сбъде реченото чрез Исая пророка, който казва: 18. <<Ето Отрока ми когото избрах, възлюбленият ми, на когото благоволи моята душа; ще положа Духът си на него, и ще възвести съд на народите. 19. Не ще да се скара, нито ще викне, нито ще чуе некой гласа му по улиците; 20. тръст смазана нема да пречупи, и от лен свещило замъждело нема да угаси, до когато изведе съдът в победа. 21. И в неговото име народите ще се надеят. 22. Тогаз му доведоха едного беснуем, слеп и нем; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше. 23. И смаяха се всичкият народ, и думаха: Да не би този да е Христос, синът Давидов? 24. А Фарисеите като чуха, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез началникът бесовски Веелзевула. 25. А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всеко царство разделено против себе си, запустева, и всеки град или дом разделен против себе си, нема да устои. 26. И ако Сатана изгонва Сатана, разделен е връх себе си; как прочее ще трае неговото царство? 27. И ако аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? За това те ще ви бъдат съдници. 28. Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас царството Божие. 29. Или как може да влезе некой в дома на силния, и да разграби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогаз ще разграби домът му. 30. Който не е с мене, против мене е; и който не събира с мене, разпилява. 31. За това ви казвам: Всеки грех и хула ще се прости на человеците; хулата обаче против Духа нема да се прости на человеците. 32. И който рече реч против Сина человеческаго, ще му се прости, но който рече против Духа Святаго, нема да му се прости нито в този век, нито в бъдещия. 33. Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото дървото се от плода познава. 34. Рожби ехидни! как можете да говорите добро, като сте лукави? Защото от препълнянето на сърцето говорят устата. 35. Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините; и злият человек от злото съкровище изважда злините. 36. И казвам ви, че всяка празна реч която рекат человеците, ще дадат ответ за нея в ден съдний. 37. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.
38. Тогаз отговориха некои от книжниците и Фарисеите и казаха: Учителю, искаме да видим знамение от тебе. 39. А той отговори и рече им: Род лукав и прелюбодеен знамение иска, и знамение нема да се даде нему, освен знамението на пророк Иона. 40. Защото както Иона бе в утробата китова три дни и три нощи, така Син человечески ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. 41. Мъжете Ниневияне ще въстанат на съдът с този род, и ще го осъдят; защото те се покаяха с Ионовата проповед; и ето, тука е повече от Иона. 42. Царицата Южна ще възстане на съда с този род, и ще го осъди; защото от краищата на земята дойде да чуе мъдростта Соломонова; и ето тука е повече от Соломона. 43. Когато нечистият дух излезе из человека, прохожда през безводни места, да търси спокойствие, и не намерва. 44. Тогаз казва: Да се завърна у дома си, от дето излезох. И като дойде намерва го празен, изметен и украсен. 45.. Тогаз отхожда и взема със себе си седем други духове по зли от себе си, и като влезат живеят там: и сетното състояние на тогоз человека бива по-лошо от първото. Така ще бъде и на този лукав род.
46. А когато той още говореше народу, ето майка му и братята му стояха вън и искаха да му говорят. 47. И некой си му рече: Ето майка ти и братята ти стоят вън, и искат да ти говорят. 48. А той отговори на тогоз който му каза това и рече: Коя е майка ми и кои са братята ми? 49. И простре си ръката към учениците си, и рече: Ето майка ми и братята ми. 50. Защото който прави волята на Отца моего който е на небеса, той ми е брат, и сестра и майка.
ГЛАВА 13.
1. В същия ден излезе Исус из къщи и седеше край морето. 2. И събраха се до него народ много, така щото влезе та седна в ладия, а всичкият народ стоеше на брега. 3. И говори им много с притчи и казваше: Ето, излезе сеятелът да сее; 4. и когато сееше, едно падна край пътя; и дойдоха птиците, и озобаха го. 3. И говори им много с притчи, и казваше: Ето излезе Сеятелът да сее: 5. А друго падна на каменити места, дето немаше много пръст; и заскоро изникна, защото немаше дълбина от земя; 6. а като изгрея слънцето, припламна, и понеже немаше корен, изсъхна. 7. Друго пък падна в трънете, и порастоха трънете и заглушиха го. 8. Друго падна на добрата земя, и даваше плод, едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. 9. Който има уши да слуша нека слуша.
10. И пристъпиха учениците и рекоха му: Защо им говориш с притчи? 11. А той отвръща и рече им: Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно, а тем не е дадено. 12. Защото който има, ще му се даде, и ще му се преумножи, но който нема, и каквото има ще му се отнеме. 13. За това им говоря с притчи, защото гледат и не видят, слушат и не чуят, нито разумеват. 14. И изпълнява се на тех пророчеството Исаиево, което казва: С уши ще чуете и нема да разумеете; и с очи ще гледате, и нема да видите: 15. Защото задебеле сърцето на този народ, и с ушите си тежко чуят, и очите си склопиха, да не би с очите си да видят и с ушите си да чуят, и със сърцето си да разумеят, и се обърнат, и аз ги изцеля. 16. А вашите очи са блажени, защото гледат; и ушите ви, защото чуят. 17. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници пожелаха да видят което вие виждате, и не видеха, и да чуят което вие чуете, и не чуха.
18. Вий прочее чуйте притчата на сеятеля. 19. На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумева, идва лукавият, и грабнува посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя. 20. А на каменитите места посеяното, той е който слуша словото, и заскоро с радост го приема; 21. корен обаче в себе си нема, но е привременно; и когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. 22. А в трънете посеяното, той е, който слуша словото, и грижите на този век, и измамата на богатството заглушава словото, и безплодно бива. 23. А посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумева, който и дава плод, и прави, един сто, друг шестдесет, а друг тридесет.
24. Друга притча им предложи и казваше: Уподоби се царството небесно на человек, който посея добро семе на нивата си; 25. но като спеха человеците, дойде неприятелът му, и посея плевели между пшеницата, и си отиде. 26. И когато изникна тревата и стори плод, тогаз се появиха и плевелите. 27. А слугите на домакинът дойдоха и казаха му: Господине, не посея ли добро семе на нивата си? но от къде са се взели плевелите? 28. А той им рече: Враждебник человек е направил това. А слугите му рекоха: Искаш ли прочее да идем да ги оплевим? 29. А той рече: Не, да не би като плевите плевелите, да изтръгнете купно с тех и пшеницата. 30. Оставете да растат наедно и двете до жетва; и във времето на жетвата ще река на жетварите: Съберете първом плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а пшеницата съберете в житницата ми.
31. Друга притча им предложи и каза: Подобно е царство небесно на зърно синапово, което взе человек и посея го на нивата си; 32. което наистина е по-малко от всичките семена; но когато порасте, най големо е от всичките злакове, и става дърво, така щото идат птиците небесни и превитават във вътвите му.
33. Друга притча им каза: Подобно е царство небесно на квас който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисне всичкото. 34. Всичко това изказа Исус с притчи на народа и без притчи не им говореше. 35. за да се изпълни реченото от пророка, който казва: «Ще отворя в притчи устата си; ще изрека скритото от създание мира.»
36. Тогаз Исус остави народа и дойде в къщи. И пристъпиха при него учениците му и казваха: Изтълкувай ни притчата за плевелите на нивата. 37. А той отговори и каза им: Сеятелът на доброто семе е Син Человечески; 38. нивата е светът; доброто семе, те са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукаваго. 39. враждебникът, който ги посея, дяволът е; жетвата е скончанието на века; а жетварите са ангелите. 40. И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огъня, така ще бъде в скончанието на този век. 41. Ще проводи Син Человечески ангелите си, и ще съберат от царството негово всите съблазни, и ония които правят беззаконие; 42. и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 43. Тогаз праведните ще просветнат както слънцето, в царството на Отца си. Който има уши да слуша нека слуша.
44. Пак е подобно царство небесно на имане скрито в нива, което като го намери человек скри го, и от радостта си отхожда и продава все що има, и купува онази нива.
45. Пак е подобно царство небесно на человек търговец който търсеше добри бисери; 46. който като намери един многоценен бисер, отиде и продаде все що имаше, и купи го.
47. Пак е подобно царство небесно на невод, който биде хвърлен в морето, и събра от всякакъв вид риби; 48. който, като се напълни, извадиха го на брега, и седнаха та прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън. 49. Така ще бъде в скончанието на века; ще излезат ангелите, и ще отлъчат лукавите из между праведните, 50. и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
51. Казва им Исус: Разумехте ли всичко това? Казват му: Ей, Господи. 52. А той пак рече: За това всеки книжник, който се е учил за царство небесно, подобен е на человек домовит, който изважда из съкровището си ново и вехто.
53. И когато свърши Исус тези притчи, тръгна си от там. 54. И като дойде в отечеството си, учеше ги в съборището им, така щото чудеха се те и думаха: От къде на тогози тая премъдрост и тези сили? 55. Не е ли той синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мариам, и братята му Яков и Иосий, Симон и Юда? 56. И сестрите му не са ли всичките при нас? От къде прочее на тогози всичко това? 57. И съблазняваха се в него. А Исус им рече: Нема пророк без почест, освен в отечеството си и в домът си. 58. И не стори там много сили заради неверството им.
ГЛАВА 14.
1. По онова време чу Ирод четверовластник слухът Исусов, 2. и рече на слугите си: Този е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и за това действуват силите чрез него. 3. Защото Ирод като хвана Иоан, върза го, и тури го в тъмница, заради Иродиада жената на брата си Филипа. 4. защото Иоан му казваше: Не ти е простено да имаш нея. 5. И искаше да го убие, но се убоя се от народа; защото го имаха като пророк. 6. И когато празднуваха в деня на рождеството Иродово, дъщерята Иродиадина игра насред, и угоди на Ирода. 7. За това с клетва се врече да й даде каквото би му поискала. 8. А тя, нагласена от майка си; Дай ми, казва, тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя. 9. И оскърби се царят, но заради клетвата и заради седещите с него заедно повеле да й се даде. 10. И проводи да посече Иоана в тъмницата. 11. И донесоха главата му на блюдо, и дадоха я на момичето; и занесе я на майка си. 12. А учениците му дойдоха та дигнаха телото, и го погребаха, и дойдоха та казаха на Исуса.
13. И като чу това Исус отиде от там с ладия в пусто место самичък; и като разбра народът, отидоха след него пеши от градовете. 14. И като излезе Исус, виде народ много, и смили се за тех, и изцели болните им.
15. А като стана вечер, дойдоха при него учениците му и рекоха; Пусто е местото, и времето вече мина; разпусни народа, да идат по селата да си купят за ядене. 16. А Исус им рече: Не им требва да идат; дайте им вие да ядат. 17. А те му казват: Немаме тука освен пет хлеба и две риби. 18. А той рече: Донесете ми ги тука. 19. И като повеле на народа да насядат на тревата, взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето, и благослови; и като преломи, даде хлебовете на учениците, а учениците на народа. 20. И ядоха всички, и наситиха се; и дигнаха изостаналото от укрухите, дванадесет коша пълни. 21. А онези които ядоха бяха до пет хиляди мъже, освен жени и децата.
22. И тоз час принуди Исус учениците си да влезат в ладията, и да идат преди него отвъд, докато разпусне народа. 23. И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли. И като стана късно, там бе самичък. 24. А ладията бе вече всред морето, обуряваема от вълните; защото вятърът бе противен. 25. А в четвъртата стража на нощта Исус отиде къде тех, и вървеше по морето. 26. И като го видеха учениците че върви по морето, смутиха се и думаха че е призрак, и от страх извикаха. 27. Тоз час Исус им проговори и рече: Дързайте! аз съм: не бойте се. 28. Отговори Петър и рече му: Господи, ако си ти, повели ми да дойда при тебе по водата. 29. А той рече: Дойди. И като слезе от ладията Петър вървеше по водата да дойде при Исуса. 30. Но понеже виждаше ветъра силен, уплаши се, и, като начна да потъва, извика и рече: Господи, избави ме. 31. И тутакси Исус простре ръка, улови го, и каза му: Маловере, защо си се усъмнил? 32. И от как влезоха в ладията, утихна ветърът. 33. А които беха в ладията, дойдоха та му се поклониха и думаха: Наистина Син Божий си.
34. И преминаха та дойдоха в земята Генисаретска. 35. И щом го познаха тамошните человеци, разпроводиха по всичката онази околност, и доведоха при него всичките болни; 36. и молеха го да се допрат само до полите на дрехите му; и колкото се допреха оздравяха.
ГЛАВА 15.
1. Тогаз пристъпиха при Исуса Ерусалимските книжници и Фарисеи и казваха: 2. Защо твоите ученици престъпват преданието на старите? понеже не си мият ръцете, когато ядат хлеб. 3. А той отговори и рече им: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед? 4. Защото Бог заповеда и рече: «Почитай баща си и майка си»; и, «Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.» 5. Но вие казвате: Който рече на баща или на майка: Дар е каквото би да се ползуваш от мене, доста е: 6. той може и да не почита баща си или майка си. И развалихте Божията заповед за вашето предание. 7. Лицемери! добре пророкува Исаия за вас и казва: 8. Тези люде се приближават при мене с устата си, и с устните си ме почита, а сърцето им далеч отстои от мене. 9. Но напразно ме почитат, като учат учения заповеди человечески.
10. И като призова народът, рече им: Слушайте и разумейте: 11. не осквернява человека което влезва в уста, но което излезва из уста, то осквернява человека.
12. Тогаз пристъпиха учениците му и рекоха му: Знаеш ли че Фарисеите като чуха тази дума съблазниха се? 13. А той отговори и каза; Всеко растение, което не е насадил Отец мой небесен, ще се изкорени. 14. Оставете ги: те са слепи водители на слепи; а слепец слепца ако води, и двамата ще паднат в ямата. 15. Отговори Петър и рече му: Изтълкувай ни тази притча. 16. А Исус им рече: Още ли сте и вие без разум? 17. Не разумевате ли още, че все що влезва в устата, сместя се в търбуха и в захода се изхвърля? 18. А което излезва из устата, излезва из сърцето, и то осквернява человека. 19. Защото от сърцето излезват помисли лукави, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжливи свидетелства, хули. 20. Тези неща са които оскверняват человека; а да яде некой с немити ръце не осквернява человека.
21. И като излезе от там Исус, отиде къде Тирските и Сидонските страни. 22. И ето жена Хананейка, която бе излезла от онези предели, извика му и казваше: Помилвай ме, Господи, Сине Давидов, дъщеря ми зле страда от бес. 23. А той ни реч не и отговори: и дойдоха учениците му, та му се молеха и казваха: Отпусни я, защото вика след нас. 24. А той отговори и рече: Не съм проводен, освен до погиналите овце от Израилевия дом. 25. А тя дойде та му се кланяше и казваше: Господи, помогни ми. 26. А той отговори и рече: Не е добро да вземе некой хлеба от децата и да го хвърли на псетата. 27. А тя рече: Ей, Господи; но и псетата ядат от трошиците що падат от трапезата на господарите им. 28. Тогаз отговори Исус и рече й: О жено, голема е твоята вера; нека ти бъде както искаш. И оздраве дъщеря й от онзи час.
29. И като премина Исус от там, дойде при морето Галилейско; и възлезе на гората, и седеше там. 30. И дойде при него народ много, които имаха със себе си хроми, слепи, неми, клосни, и други много; и подметнаха ги пред нозете Исусови, и ги изцели: 31. Така що народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, клосни оздравени, хроми да ходят, и слепи да гледат; и прославиха Бога Израилева.
32. А Исус призова учениците си и рече: Жал ми е за народа, защото три дни вече седят при мене, и нямат какво да ядат: а да ги разпусна гладни не ща, да не би да прималнеят по пътят. 33. И казват му учениците му: От де у нас в пустинята толкози хлебове, щото да наситим толкоз народ? 34. И казва им Исус: Колко хлебове имате? А те рекоха: Седем и малко рибици. 35. И повеле на народа да наседат на земята. 36. И като взе седемте хлеба и рибите, и благодари, проломи и даде на учениците си, а учениците на народа. 37. И ядоха всички и наситиха се: и дигнаха изостаналото от укрухите седем кошници пълни. 38. А онези които ядоха беха четири хиляди мъже освен жени и деца. 39. А като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в пределите Магдалински.
ГЛАВА 16.
1. И дойдоха Фарисеите и Садукеите при него, и за да го изкушават поискаха му да им покаже знамение от небето. 2. А той отговори и рече им: Кога стане вечер думате: Хубаво ще е времето; защото небето се червенее. 3. и сутрина: Днес ще вали; защото небето се червенее намръщено. Лицемери! лицето на небето знаете да разпознавате, а знаменията на времената не можете ли? 4. Род лукав и прелюбодеен знамение иска, и знамение нема да му се даде, освен знамението на пророка Иона. И остави ги и си отиде.
5. А когато отидоха учениците му отвъд, забравиха да вземат хлеб. 6. А Исус им рече: Гледайте и пазете се от кваса на Фарисеите и Садукеите. 7. И те размишляваха в себе си, и думаха: Това е защото хлеб не сме взели. 8. А Исус разуме, и рече им: Защо размишлявате в себе си, маловери, за хлеб че не сте взели? 9. Още не разумевате ли, и не помните ли петте хлеба на петте хиляди, и колко коша взехте? 10. нито седемте хлеба на четирите хиляди, и колко кошници взехте? 11. Как не разумевате че не за хлеб ви казах, да се пазите от кваса Фарисейски и Садукейски? 12. Тогаз разумеха че не рече да се пазят от кваса хлебен, но от учението Фарисейско и Садукейско.
13. И когато дойде Исус в страната на Кесария Филипова, питаше учениците си, и казваше: Мене, Сина Человеческаго, кого ме казват человеците че съм? 14. А те рекоха: Едни че си Иоан Кръстител; други Илия; а други Иеремия или един от пророците. 15. Казва им: Но вие, кого ме казвате че съм? 16. И отговори Симон Петър и рече: Ти си Христос, Син на Бога живаго. 17. И отговори Исус и рече му: Блажен си, Симоне, сине Ионин, защото плът и кръв не ти са открили това, но Отец мой който е на небеса. 18. Пък и аз ти казвам, че ти си Петър, и на този камик ще съзида моята църква; и вратата адови не ще й одолеят. 19. и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото вържеш на земята ще бъде вързано на небеса, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небеса. 20. Тогаз заръча на учениците си, да не казват никому, че той е [Исус] Христос.
21. От тогаз начна Исус да показва на учениците си че требва да иде в Ерусалим, и да пострада много от старейшините и първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и в третия ден да възкръсне. 22. И Петър го взе на страна, и начна да му запрещава, и да казва: Смили се за себе си, Господи; нема да ти бъде това. 23. А той се обърна и рече на Петра: Махни се от пред мене, сатано, съблазън си ми; защото не мислиш за това, което е Божие, но което е человеческо.
24. Тогаз Исус рече на учениците си: Ако иска некой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека дигне кръста си, и нека ме следва. 25. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене, ще го намери. 26. Понеже що се ползува человек, ако всичкия свет спечели, а душата си отщети? или що ще даде человек за размена на душата си? 27. Защото Син человеческий ще дойде в славата на Отца си със своите ангели; и тогаз ще отдаде всекиму според делата му. 28. Истина ви казвам: Има некои от стоящите тука които нема да вкусят смърт, докле не видят Сина человеческаго че иде в царството си.
ГЛАВА 17.
1. И след шест дни взе Исус Петра, и Якова и Иоана брата му, и възведе ги на гора висока насаме, 2. И преобрази се пред тех; и светна лицето му като слънце, а дрехите му станаха бели като светлината. 3. И, ето, явиха им се Моисей и Илия че се разговаряха с него. 4. И отговори Петър и рече Исусу: Господи, добро е да сме тука; ако щеш, нека направим тука три шатри, за тебе една, за Мойсея една, и една за Илия. 5. И когато той още говореше, ето, облак светъл ги засени; и ето глас из облака, който казваше: Този е Син мой възлюблений, в когото благоволих; слушайте него. 6. И щом чуха учениците, паднаха на лицата си, и уплашиха се твърде. 7. И като пристъпи при тех Исус, побута ги, и рече: Станете и не бойте се. 8. И те дигнаха очите си и не видеха никого освен Исуса самичък.
9. И когато слезваха от гората, поръча им Исус и рече: Не казвайте никому това видение, докле Синът человечески не възкръсне от мъртвите. 10. И попитаха го учениците му и думаха: Но защо казват книжниците че требва първом Илия да дойде? 11. А Исус отговори и рече им: Истина че първом Илия ще дойде, и ще устрои всичко; 12. Но казвам ви че Илия вече дойде, и не го познаха, но сториха с него каквото щеха; така и Син человечески ще пострада от тех. 13. Тогаз разумеха учениците, че за Иоан Кръстителя им рече.
14. И когато дойдоха при народа пристъпи до него человек некой та коленичи пред него и казваше: 15. Господи, помилвай сина ми, защото се луни, и зле страдае; понеже много пъти пада в огъня, и много пъти във водата. 16. И доведох го при учениците твои, и не можаха да го изцелят. 17. А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? доведете ми го тука. 18. И запрети му Исус, та излезе бесът из него, и оздраве момчето от онзи час. 19. Тогаз пристъпиха учениците при Исус насам и рекоха: Защо ние не могохме да го изгоним? 20. А Исус им рече: Заради неверството ваше. Защото истина ви казвам: Ако имате вера колкото зърно синапово, ще речете на тази гора, Премини от тука там, и ще премине, и не ще ви бъде нищо невъзможно. 21. А този род не излезва, освен с молитва и пост.
22. И когато се намерваха в Галилея, рече им Исус: Син человечески има да бъде предаден в ръце человечески: 23. И ще го убият и в третия ден ще възкръсне. И много се наскърбиха. 24. А когато дойдоха в Капернаум, пристъпиха при Петър тези които береха данта по две драхми за храма, и рекоха: Ваший учител не плаща ли двете драхми? 25. Казва Петър: Плаща. И като влезе в къщи, предвари го Исус та му каза: Как мислиш ти, Симоне? Царете на земята от кои вземат данък или бир? от своите ли синове, или от чужденците? 26. Казва му Петър: От чужденците. Рече му Исус: Като е тъй, синовете са свободни. 27. Но за да ги не съблазним, иди на морето, и хвърли въдица, и първата риба, която се закачи, измъкни я, и като разтвориш устата й, ще намериш един статир; земи го и дай им го за мене и за тебе.
ГЛАВА 18.
1. В онова време дойдоха учениците при Исуса, и казваха: Кой е най-голем в царството небесно? 2. А Исус повика едно дете, та го постави посред тех, 3. и рече: Истина ви казвам, ако се не обърнете, и бъдете както децата, нема да влезете в царството небесно. 4. И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голем в царството небесно. 5. И който приеме едно таквози дете в мое име, мене приима. 6. А който съблазни едного от тези малките, които верват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камик воденичен, и да потънеше в дълбините на морето.
7. Горко на света от съблазните! защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда. 8. И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги, и хвърли ги от себе си: по-добре ти е да влезеш в животът хром или клосен, а не с две ръце или с две нозе, да бъдеш хвърлен във вечния огън. 9. И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли го от себе си; по-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен.
10. Гледайте, да не презрете едного от тези малките; защото ви казвам че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца моего, който е на небеса. 11. Защото Син Человечески дойде да спаси погиналото. 12. Как ви се вижда? Ако некой си человек има сто овци, и се изгуби една от тех, не остава ли деветдесетте и девет на горите, и отхожда да търси изгубената? 13. И ако се случи да я намери, истина ви казвам, че се радва за нея повече нежели за деветдесетте и девет не изгубени. 14.Така не е по волята на Отца вашего, който е на небеса да погине един от тези малките.
15. А ако ти съгреши брат ти, иди и обличи го между тебе и него самичък. Ако те послуша, спечелил си брата си: 16. но ако те не послуша, земи със себе си още едного или двама; за да се потвърди всяка дума чрез устата на двама или трима свидетели. 17. Ако ли ги не послуша, кажи това на църквата; че ако и църквата не послуша, нека ти бъде както езичник и митар.
18. Истина ви казвам, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето. 19. Пак ви казвам че двама от вас ако се съгласят на земята за всеко нещо, което би да попросят, ще им бъде от Отца моего, който е на небеса; 20. защото дето са двама или трима събрани в мое име, там съм аз посред тех.
21. Тогаз пристъпи Петър при него и рече: Господи, до колко пъти, ако ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли? 22. Казва му Исус: Не ти казвам, до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем. 23. За това царство небесно е уподобено на человек цар, който поиска да прегледа сметка със слугите си. 24. И когато начна да пресметва, докараха му един длъжник от десет хиляди таланта. 25. И понеже немаше да ги плати, повеле господарят му да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко що имаше, и дългът да се плати. 26. Падна прочее слугата, кланяше му се и думаше: Господи! имай търпение към мене, и ще ти платя всичко. 27. И смили се господарят на тогози слуга, пусна го и прости му заема. 28. Но щом излезе този слуга, намери едного от съслужителите си, който му бе длъжен сто пенязи; улови го та го даваше и казваше: Плати ми това що ми си длъжен. 29. Падна прочее съслужителът му на нозете му, молеше му се и казваше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти платя. 30. Но той не щеше, но отиде и затвори го в тъмница, докле да плати дълга. 31. И като видеха съслужителите му това що стана, твърде се наскърбиха; и дойдоха та казаха на господаря си всичко що стана. 32. Тогаз го повика господарят му, и казва му: Рабе лукави, всичкия онзи дълг ти простих, понеже ми се примоли. 33. Не требваше ли и ти да помилваш съслужителя си, както помилвах и аз тебе? 34. И разгневи се господарът му и предаде го на мъчителите, докле да заплати всичко що му бе длъжен. 35. Така и Отец мой небесен ще стори с вас, ако не простите от сърцата ваши всеки на брата си прегрешенията му.
ГЛАВА 19.
1. И когато свърши Исус тези думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея, отвъд Иордан. 2. И отидоха след него народ много; и изцели ги там.
3. И дойдоха при него Фарисеите да го изкушават, и казваха му: Простено ли е на человек да напусне жената си по всякаква причина? 4. А той отговори, и рече им: Не сте ли чели, че който ги е сътворил в начало, мъжко и женско ги е сътворил, 5. и е рекъл: За това ще остави человек баща си и майка си, и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата в една плът. 6. Така щото не са вече двама, но една плът. И тъй онова което Бог е съчетал, человек да го не разлъча. 7. Казват му: Защо прочее Моисей заповеда да й даде писмо разводно, и да я напусне? 8. Казва им: Моисей заради жестокосърдието ваше дозволил ви е да си напущате жените, а изначало не бе така. 9. И казвам ви че който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, прелюбодеец бива; и който се ожени за напусната, прелюбодеец бива. 10. Казват му учениците му: Ако е таквози задължението на мъжа към жената, по добре да се не жени. 11. А той им рече: Не могат всички да приемат тази дума, но на колкото е дадено. 12. Защото има скопци, които от утробата на майка си така са родени; има пак скопци, които са от человеците скопени; а има скопци, които са сами себе си скопили, заради царство небесно. Който може да приеме нека приеме.
13. Тогаз му доведоха деца, да възложи ръце на тех, и да се помоли; а учениците запретиха им. 14. Но Исус рече: Оставете децата, и не ги възпирайте от да дойдат при мене; защото на таквизи е царството небесно. 15. И възложи ръце на тех и тръгна от там.
16. И ето дойде некой си при него и рече му: Учителю благи, какво добро да сторя за да имам живот вечен? 17. А той му рече: Защо ме казваш благ? Никой не е благ тъкмо един Бог. Но ако искаш да влезеш в живота, упази заповедите. 18. Казва му: Кои? А Исус му рече: Тези: Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; 19. Почитай баща си и майка си; и, Люби ближните си както себе си. 20. Казва му момъкът: Всичко това упазих от младостта си: що ми още не достига? 21. Рече му Исус: Ако искаш съвършен да бъдеш, иди, продай имането си, и дай го на сиромаси; и ще имаш съкровище на небеса; и дойди та ме последвай. 22. Като чу това слово момъкът отиде си наскърбен; защото имаше имот много.
23. А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам, че мъчно ще влезе богат в царството небесно. 24. И пак ви казвам: По-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие. 25. Като чуха учениците му, твърде се удивиха, и думаха: Като е тъй, кой може спасен да бъде? 26. А Исус ги погледна и рече им: У человеците това е невъзможно, но у Бога всичко е възможно.
27. Тогаз отговори Петър и рече му: Ето ние оставихме всичко и последвахме те; нам прочее що ще ни бъде? 28. А Исус им рече: Истина ви казвам, че вие които ме последвахте, на второто битие когато седне Син человечески на престола на славата си, ще да седнете и вие на дванадесет престола, да съдите дванадесетте племена Израилеви. 29. И всеки който е оставил къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или чада, или ниви, заради моето име, стократно ще приеме, и живот вечен ще наследи. 30. Мнозина обаче първи ще бъдат последни, и последни първи.
ГЛАВА 20.
1. Защото царство небесно е подобно на человек домовит, който излезе щом съмна да наеме работници за лозето си. 2. И като се погоди с работниците по един пеняз на ден проводи ги на лозето си. 3. И като излезе по трите часа, виде други че стоеха на пазаря праздни, 4. и тем рече: Идете и вие на лозето; и каквото е праведно ще ви дам. И те отидоха. 5. Пак като излезе по шестте и по деветте часа стори такожде. 6. А около единадесетте часа като излезе, намери други че стоят празни, и казва им: Защо стоите тука цел ден празни? 7. Казват му: Защото никой не ни цени. Казва им: Идете и вие на лозето, и каквото е праведно ще вземете. 8. Като стана вечер, стопанинът на лозето казва на настоятеля си: Повикай работниците и плати им заплатата, като захванеш от последните до първите. 9. И дойдоха цанените по единадесетте часа, и взеха по един пеняз. 10. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще вземат повече; но и те взеха по един пеняз. 11. И като го взеха, роптаеха на стопанина, 12. и казваха: Че тези последните един час работиха, и тех си направил равни с нас, които претеглихме теготата на деня и пека. 13. А той отговори и рече едному от тех: Приятелю, не те обиждам; не се ли погоди с мене по един пеняз? 14. Земи си твоето и иди си; искам да дам и на тогози последният, както и на тебе. 15. Немам ли власт да сторя каквото ща със своето си? Или окото ти е лукаво, защото аз съм благ? 16. Така ще бъдат последните първи, и първите последни; защото мнозина са звани, а малцина са избрани.
17. И когато възлезваше Исус в Иерусалим, взе в пътя дванадесетте ученици на страна, и рече им: 18. Ето възлезваме в Иерусалим, и Син человечески ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще го осъдят на смърт, 19. и ще го предадат на езичниците да му се поругаят, да го бият и да разпънат; и в третия ден ще възкръсне.
20. Тогаз пристъпи при него на Заведеевите синове майка им със синовете си, та му се кланяше, и искаше нещо от него. 21.А той й рече: Що искаш? Казва му: Речи да седнат тези двамата мои синове, един от десно, а един от лево до тебе, в царството твое. 22. А Исус отговори и рече: Не знаете що искате. Можете ли да пиете чашата която аз има да пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? Казват му: Можем. 23. И казва им: Моята чаша ще пиете, и с кръщението, с което се аз кръщавам, ще се кръстите: а да седнете от десно и от лево до мене не е мое да дам, но на които е приготвено от Отца ми. 24. И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата братя. 25. А Исус ги повика и рече: Вие знаете че господарите на народите господаруват над тех, и големците ги владеят. 26. Във вас обаче не ще така да бъде; но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам; 27. и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде раб; 28. както Син Человечески не дойде да му послужат, но да послужи, и да даде живота си откуп за мнозина.
29. И като излезваха от Иерихон, последваха го народ много. 30. И ето, двама слепци които седеха по край пътя, като чуха че Исус минува, извикаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов. 31. А народът им запрещаваше, да млъкнат; но те по-силно викаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов. 32. И спре се Исус, та ги повика и рече: Що искате да ви сторя? 33. Казват му: Господи, да се отворят очите ни. 34. А Исус се смили и прикосна се до очите им; и тутакси прогледнаха очите им, и тръгнаха подире му.
ГЛАВА 21.
1. И когато наближиха към Иерусалим, и дойдоха във Витфагия към Елеонската гора, тогаз Исус проводи двама ученици, 2. и рече им: Идете в селото, което е на среща ви; и тутакси ще намерите ослица вързана: и ждребе с нея; отвържете, и доведете ми ги. 3. И ако ви рече некой нещо, ще речете, че на Господа требват; и тутакси ще ги проводи. 4. А всичко това биде за да се сбъде реченото чрез пророка, който казва: 5. Речете на Сионовата дъщеря: Ето Царят твой иде към тебе, кротък и възседнал на ослица и ждребе син на подяремница. 6. И отидоха учениците и сториха както им заръча Исус: 7. доведоха ослицата и ждребето, и възложиха на тех дрехите си, и възседна той връх тех. 8. А по-многото народ напостлаха дрехите си по пътят; други пък сечеха ветви от дърветата, и постилаха по пътя. 9. А от народа които вървеха напред и които идеха изподир, викаха и казваха: Осанна Сину Давидову! благословен който иде в името Господне. Осанна във вишних.
10. И когато влезе в Иерусалим, всичкият град се потресе, и казваха: Кой е този? 11. А народът казваше: Този е Исус пророкът, който е от Назарет Галилейски.
12. И влезе Исус в храма Божий, и изпъди всички които продаваха и купуваха в храма, и трапезите на среброменителите претури, и седалищата на онези които продаваха гълъби; 13. и казва им: Писано е: Домът ми дом на молитва ще да се нарече; а вие го направихте вертеп разбойнически.
14. И дойдоха при него слепи и хроми в храма; и ги изцели. 15. А като видеха първосвещениците и книжниците чудесата които стори, и децата които викаха в храма и казваха: Осанна Сину Давидову! възнегодуваха, 16. и рекоха му: Чуеш ли що казват тези? А Исус им казва: Ей, не сте ли чели никога че: Из устата на малки и на сучещи деца приготвил си хвала?
17. И като ги остави, излезе вън из града във Витания и пренощува там. 18. А сутринта когато се връщаше в града, огладне. 19. И като виде една смоковница на пътя, дойде при нея, и нищо не намери на нея, само едни листа; и рече й: Да не стане вече от тебе плод до века. И на часа изсъхна смоковницата. 20. И като видеха учениците, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата? 21. А Исус отговори и рече им: Истина ви казвам, ако имате вера, и не се усъмните, не токо делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: Дигни се и хвърли се в морето, ще бъде. 22. И все що поискате в молбата, като вервате ще получите. 23. И когато дойде той в храма, та поучаваше, дойдоха при него първосвещениците и старейшините на народа, и казваха: С коя власт правиш това? и кой ти даде тази власт? 24. А Исус отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една дума, която ако ми кажете, и аз ще ви кажа с коя власт правя това. 25. Кръщението Иоаново от къде бе? от небето ли, или от человеците? И те размишляваха в себе си, и думаха:: Ако речем: От небето, ще ни рече: Защо прочее не повервахте в него? 26. Ако ли речем: От человеците; боим се от народа; защото всичките имат Иоана както пророк. 27. И отговориха на Исус и рекоха: Не знаем. Рече им и той: Нито аз ви казвам с коя власт правя това.
28. Но как ви се вижда? Некой си человек имаше двама синове; и дойде при първият и му рече: Синко, иди днес работи на лозето ми. 29. А той отговори и рече: Не ща; но после разкая се и отиде. 30. Дойде и при вторият, и рече такожде. И той отговори и рече: Аз ще ида, господине; и не отиде. 31. Кой от двамата стори на баща си волята? Казват му: Първият. Казва им Исус: Истина ви казвам че митарите и блудниците предварят ви в царството Божие. 32. Защото дойде при вас Иоан в път на правда, и не повервахте в него; митарите обаче и блудниците поверваха в него; а вие като видехте това, не се разкаяхте изпосле да повервате в него.
33. Друга притча чуйте. Имаше некой си человек домовит, който насади лозе, и огради го с плет, и изкопа в него жлеб, и съзида стълп, и даде го под наем на земледелци и отиде. 34. А когато наближи времето на плодовете, проводи слугите си до земеделците да вземат плодовете му. 35. И земледелците уловиха слугите му, едного биха, другиго убиха, а върх другиго камене хвърлиха. 36. Пак проводи други слуги по-много от първите; и сториха и тем такожде. 37. Напокон проводи при тех сина си, и думаше: Ще се засрамят от сина ми. 38. Но земеделците като видеха синът, рекоха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием, и да усвоим наследието му. 39. И като го уловиха изведоха го вън от лозето и убиха го. 40. И тъй кога дойде стопанинът на лозето, що ще стори на тези земледелци? 41. Казват му: Злите зле ще погуби, и лозето ще даде под наем на други земледелци, които ще му въздадат плодовете на времето им. 42. Казва им Исус: Не сте ли прочели никога в писанията: Камикът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла; от Господа биде това, и е чудно в очите наши? 43. За това ви казвам, че ще се отнеме от вас царството Божие, и ще се даде на народ който ще прави плодовете му. 44. И който падне на този камик, ще се строши; а на когото падне, ще го смаже.
45. И като чуха първосвещениците и Фарисеите притчите му, познаха че за тех казва; 46. и искаха да го уловят, но убояха се от народа, понеже както пророк го имаха.
ГЛАВА 22.
1. И отвеща Исус и говореше им пак с притчи, и казваше: 2. Уподоби се царство небесно на человек цар, който направи сватба на сина си; 3. и разпроводи слугите си да призоват званите на сватбата; и не рачеха да дойдат. 4. Пак проводи други слуги, и казваше: Речете на званите: Ето обедът си приготвих; юниците ми и огоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба. 5. Но те не радиха, и разидоха се, един на нивата си, а друг на търговията си; 6. а другите уловиха слугите му та ги обезчестиха и убиха ги. 7. Като чу това царят разгневи се, и проводи войските си, та погуби онези убийци, и града им изгори. 8. Тогаз казва на слугите си: Сватбата вече е готова, а призваните не бяха достойни. 9. И тъй идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба. 10. И излезоха онези слуги по пътищата, та събраха всички колкото намериха зли и добри; и напълни се сватбата с гости. 11. И като влезе царят да прегледа гостите, виде там человек не облечен със сватбарска дреха:12. И казва му: Приятелю, ти как си влязъл тука като немаш сватбарска дреха? А той замълча. 13. Тогаз рече царят на слугите: Вържете му нозете и ръцете, дигнете го и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със съби: 14. Защото мнозина са звани, а малцина избрани.
15. Тогаз отидоха Фарисеите и съветваха се как да го впримчат в дума. 16. И проваждат до него учениците си наедно с Иродияните, и казваха: Учителю, знаем че ти си прав и Божият път в истина поучаваш, и от никого не те е грижа; защото не гледаш на лице на человеците. 17. Кажи ни прочее, ти как мислиш? Право ли е да даваме дан на Кесаря, или не? 18. А Исус позна лукавството им, и рече: Защо ме изкушавате, лицемери? 19. Покажете ми монетата на данта. И те му донесоха един пеняз. 20. И казва им: Чий е този образ и надписът? 21. Казват му: Кесарев. Тогаз им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите Кесарю, а Божиите Богу. 22. И като чуха зачудиха се, и оставиха го и отидоха си.
23. В същия ден дойдоха при него Садукеи, които казват че нема възкресение; и попитаха го, 24. И казваха: Учителю, Мойсей рече: Ако умре некой без чада, да се ожени брат му за жена му, и ще възстави семе на брата си. 25. А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умре; и като немаше семе остави жена си на брата си; 26. подобно и вторият, и третият, до седмият. 27. А подир всичките умре и жената. 28. И тъй във възкресението на кого от седемте ще бъде жена? защото всичките я имаха. 29. Отговори Исус и рече им: Заблуждавате се , понеже не знаете писанията, нито силата Божия, 30. защото във възкресението нито се женят, нито за мъж отиват, но като ангели Божии са на небето. 31. А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели реченото вам от Бога, който казва: 32. Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Яковов? Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. 33. И като чуха народът, удивяваха се на поучението му.
34. А Фарисеите като чуха че затули на Садукеите устата, събраха се наедно. 35. И от тех един законник, попита го, за да го изкушава, и каза: 36. Учителю! Коя заповед е голяма в закона? 37. А Исус му рече: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. 38. Тази е първа и голяма заповед. 39. А втора подобна на нея: Да възлюбиш ближният си като себе си. 40. На тези двете заповеди всичкият закон и пророците висят.
41. И като беха събрани Фарисеите, попита ги Исус. 42. и рече: Как мислите за Христа? Чий син е? Казват му: Давидов. 43. Казва им: Как прочее Давид духом го нарича Господ и казва: 44. Рече Господ на Господа моего: седни от десната ми страна, докле положа враговете ти подножие на нозете ти? 45.И тъй, ако Давид го нарича Господ, как да му е син? 46. И никой не можеше да му отговори нито реч: нито пък дръзна некой от този ден вече да го попита нещо.
ГЛАВА 23.
1. Тогаз Исус продума на народа и на учениците си, 2. и каза: На седалището Моисеево седнаха книжниците и Фарисеите: 3. всичко прочее което ви рекат да пазите, пазете и правете; но по делата им не правете; понеже говорят, а не правят. 4. Защото свързват бремена тежки и мъчни за носене, и турят ги на человеците на плещите; а пак, не рачат нито с пръста си да ги повдигнат. 5. И правят всичките си дела, за да бъдат видени от человеците. И разширяват пазилките си и правят големи полите на дрехите си, 6. и обичат първото място на вечерянията, и предните седалища в съборищата, 7. и поздравленията по пазаря, и да им викат человеците: Учителю! Учителю! 8. Но вие не се наричайте учители; защото един е вашият учител, Христос; а всинца вие братя сте. 9. И никого на земята недейте нарича Отец ваш; защото един е ваший Отец, който е на небеса. 10. Нито наставници се наричайте; защото един е вашият наставник, Христос. 11. И най големият от вас да бъде вам слуга. 12. А който възнесе себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възнесе.
13. Но горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото затваряте царството небесно пред человеците; понеже вие не влезвате, нито които влезват оставяте да влезат. 14. Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото изпояждате домовете на вдовиците, и за причина правите дълги молитви; заради това по-големо осъждане ще приемете. 15. Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото морето и сушата обхождате, за да направите едного прозелита, и когато бъде, направяте го дваж повече от вас син на пъкъла. 16. Горко вам, водители слепи! които казвате: Който се закълне в храма, не е нищо: но който се закълне в златото на храма, задължава се. 17. Безумни и слепи! че кое е по-големо, златото, или храмът който освещава златото? 18. И който се закълне в олтаря, не е нищо; но който се закълне в дара, който е върху него, задължава се. 19. Безумни и слепи! че кое е по-големо, дарът ли, или олтарът, който освещава дара? 20. И тъй който се е заклел в олтаря, заклева се в него, и във всичко що е на него. 21. И който се е заклел в храма, заклева се в него, и в тогози който живее в него. 22. И който се е заклел в небето, заклева се в престола Божий, и в тогози който седи на него. 23. Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото давате десятък на мятвата, на копара и на кимиона; и оставихте по-важните неща на закона, правосъдието, милостта, и вярата; тех требваше да правите, и онези да не оставяте. 24. Водители слепи! които комарът прецеждате, а камилата поглъщате. 25. Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото очистяте външното на чашата и на блюдото, а отвътре са пълни с грабене и неправда. 26. Фарисею слепи, очисти първом отвътре чашата и блюдото, да бъде и външното им чисто. 27. Горко вам книжници и Фарисеи, лицемери! защото приличате на гробища варосани, които изотвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с кости от мъртви, и с всякаква нечистота. 28. Така и вие извън се виждате на человеците праведни, но извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие. 29. Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото изграждате гробищата на пророците, и украшавате паметниците на праведните, 30. и казвате: Ако бихме били в дните на бащите си, не бихме били техни съучастници в кръвта на пророците. 31. Така щото свидетелствувате на себе си, че сте синове на тези, които избиха пророците; 32. Допълнете и вие мерката на бащите си. 33. Змии! рожби ехидни! как ще избегнете от осъждането в пъкъла?
34. За това, ето, аз проваждам до вас пророци и премъдри и книжници; и от тех ще убиете и ще разпнете, и от тех ще биете в съборищата си, и ще ги гоните от град в град; 35. за да дойде на вас всяка кръв праведна пролета на земята, от кръвта на праведнаго Авеля, до кръвта на Захария сина Варахиева когото убихте между храма и олтаря. 36. Истина ви казвам: Всичко това ще дойде на този род.
37. Ерусалиме, Ерусалиме! ти който избиваш пророците, и с камене убиваш проводените до тебе, колко пъти поисках да събера твоите чада, както прибира кокошка пилците си под крилете си, и не рачихте! 38. Ето, оставя се вам домът ваш пуст. 39. Защото казвам ви: Нема да ме видите от нине до когато речете: Благословен който иде в име Господне.
ГЛАВА 24.
1. И като излезе Исус, отхождаше си от храма; и пристъпиха учениците му да му покажат зданията на храма. 2. А Исус им рече: Не видите ли всичко това? истина ви казвам: Нема да остане тука камик на камик който да се не съсипе.
3. И когато седеше на гората Елеонска, дойдоха при него учениците му на страна, и казваха: Кажи ни,-Кога ще бъде това? и що е знамението на твоето пришествие, и на свършването на века? 4. Отвръща Исус и рече им: Пазете се да ви не прелъсти некой; 5. защото мнозина ще дойдат в мое име да казват: Аз съм Христос, и ще прелъстят мнозина. 6. И ще чуете бойове и слухове военни. Гледайте, недейте се смущава: понеже всичко това требва да бъде; но не е още скончанието. 7. Защото ще възстане народ върх народ, и царство върх царство; и ще бъдат на места гладове, морове и трусове. 8. И всички това ще бъде начало на болежи. 9. Тогаз ще ви предадат на мъки, и ще ви убият, и ще бъдете ненавиждани от всичките народи заради моето име. 10. И тогаз мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят. 11. И много лъжепророци ще се повдигнат и ще прелъстят мнозина. 12. И поради умножаването на беззаконието, на мнозина любовта ще охладнее. 13. А който претърпи до край, той ще спасен да бъде. 14. И това евангелие на царството ще се проповеда по всичката вселена, за свидетелство на всичките народи; и тогаз ще дойде свършването.
15. И тъй, когато видите мерзостта на запустението, речената от пророка Данаила, че стои на светото место (който чете нека разумева): 16. тогаз, които са в Юдея, да бегат по горите; 17. който се намери на покрива, да не слезва за да вземе нещо от къщата си. 18. и който се намери на нива да се не връща назад да вземе дрехите си. 19. А горко на непразните и на доещите през онези дни. 20. И молете се да се не случи бегането в зима, или в съботен ден; 21. защото тогаз ще бъде скръб голема, каквато не е била от начало на света до нине, нито ще да бъде. 22. И ако да се не скратеха онези дни, ни една плът не би се избавила; но зарад избраните, онези дни ще се скратят. 23. Тогаз ако ви рече некой: Ето тука е Христос, или там; не вервайте; 24. защото ще възстанат лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат големи знамения и чудеса, така що да прелъстят, ако е възможно, и избраните. 25. Ето предсказах ви. 26. И тъй, ако ви рекат: Ето го, в пустинята е; не излезвайте; Ето го във вътрешните стаи; не вервайте. 27. Защото както светкавицата излезва от изток, и светнува до запад, така ще бъде и пришествието на Сина Человеческаго. 28. Защото дето бъде мършата, там ще се съберат и орлите.
29. И тутакси след скръбта на онези дни, слънцето ще потъмнее, и луната нема да даде светенето си; и звездите ще паднат от небето, и силите небесни ще се поколебаят. 30. И тогаз ще се яви знамението на Сина Человечески на небето, и тогаз ще заплачат всичките племена земни, и ще видят Сина Человеческаго че иде на облаците небесни със сила и слава голема. 31. И ще проводи ангелите си с голем глас от тръба; и ще съберат избраните негови от четирите ветрове, от край до край на небесата.
32. И от смоковницата научете притчата. Когато вече нейните вейки омекнат и развиват листовете, знаете че е близу летото. 33. Така и вие, кога видите всичко това, да знаете че е близо при вратата. 34. Истина ви казвам, този род нема да премине, докле се не сбъдне всичко това. 35. Небето и земята ще преминат, но моите думи нема да преминат.
36. А за онзи ден и час никой не знае, нито ангелите небесни, тъкмо Отец ми сам. 37. И както дните Ноеви, така ще бъде и пришествието на Сина Человеческаго. 38. Защото както в дните преди потопа беха на ядене и на пиене, и се женеха и за мъж отиваха, до който ден влезе Ное в ковчега, 39. и не познаха до когато дойде потопът, и вдигна всичките; така ще бъде и на Сина Человеческаго пришествието. 40. Тогаз двамина ще бъдат на полето; единий се взема а другий се оставя. 41. Две жени като мелят в мелницата, една се взема, и една се оставя.
42. За то, будни бъдете, защото не знаете в кой час ще дойде Господ ваш. 43. Но това знайте, че ако да знаеше стопанинът на къщата, в кой час ще дойде крадецът, бдел би, и не би оставил да подкопаят къщата му. 44. За то и вие бъдете готови; защото в който час не мислите, Син Человечески ще дойде. 45. И кой е този верен и разумен раб когото е поставил господарят му над слугите си да им дава храна на време? 46. Блажен този раб, когото, кога си дойде господарят му, намери го да прави така. 47. Истина ви казвам, че ще го постави над всичкият си имот. 48. Ако ли рече злий този раб в сърцето си: Ще се забави да дойде господарят ми, 49. и начене да бие съслужителите си, и да яде и да пие с пияниците; 50. господарят на този раб ще дойде в който ден той не очаква, и в който час не знае, 51. и ще го разсече, и ще тури неговата част с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
ГЛАВА 25.
1. Тогаз ще се уподоби царството небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излезоха да посрещнат младоженеца. 2. А от тех пет беха разумни, и пет безумни. 3. Безумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло. 4. Но разумните взеха масло в съдовете си със светилниците си. 5. И като се бавеше младоженецът, додрема се на всичките и спеха. 6. А посред нощ стана вик: Ето младоженецът иде! излезвайте да го посрещнете! 7. Тогаз се раздигнаха всички онези девици, и украсиха светилниците си. 8. А безумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло; защото светилниците наши угаснуват. 9. А разумните отговориха и казаха: Да не би че не стигне и за нас и за вас; но по добре идете при продавачите, и купете си. 10. А когато те отхождаха да купят, дойде младоженецът, и готовите влезоха с него на сватбата, и затвориха се вратата. 11. А после дохождат и другите девици, и казват: Господи, Господи! отвори ни. 12. А той отвръща и рече: Истина ви казвам, не ви познавам. 13. И тъй бъдете будни, защото не знаете деня, ни часа, в който Син Человечески ще дойде.
14. Защото ще дойде както человек, който, като тръгваше за чужбина, свика своите си слуги, и предаде им имането си. 15. И едному даде пет таланта, другиму два, а другиму един, всекиму според силата му; и тутакси тръгна. 16. А този който взе петте таланта, отиде да работи с тех, и направи други пет таланта. 17. Такожде и този който взе двата, спечели и той други два. 18. А този който взе единият, отиде та разкопа в земята и скри среброто на господаря си. 19. След много време идва господарът на тези слуги , и вижда счет с тех. 20. И дойде този който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта, и рече: Господарю, пет таланта ми предаде; ето други пет таланта спечелих над тях. 21. И рече му господарят му: Добре, рабе добри и верни: на малкото си бил верен, над много ще те поставя: влез в радостта на господаря си. 22. Дойде и този който бе взел два таланта и рече: Господарю, два таланта ми предаде; ето, други два таланта спечелих върх тех. 23. Рече му господарът му: Добре, рабе добри и верни; на малкото си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си. 24.Пристъпи и този, който бе взел единият талант и рече: Господарю, знаех те че си человек жесток, че жънеш дето не си сеял, и събираш от дето не си разпръсвал; 25. и понеже се убоях, отидох та скрих таланта ти в земята; ето, имаш твоето си. 26. А господарът му отговори и рече му: Рабе лукави и лениви, знаеше че жъна дето не съм посеял, и събирам от дето не съм разпръсвал: 27. Като е тъй требваше ти да дадеш среброто ми на банкерите, и кога си дойдех да бих взел моето с лихва. 28. Вземете прочее от него таланта, и дайте го на тогози който има десетте таланта. 29. Защото на всекиго който има ще му се даде и ще му се преумножи; а от този който нема, и това което има ще се вземе от него. 30. И непотребния този раб хвърлете го във външната тъмнота; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
31. А кога дойде Син Человечески в славата си, и всичките свети ангели с него; тогаз ще седне на престола на славата си. 32. И ще се съберат пред него всичките народи, и ще ги отлъчи едни от други, както овчарят отлъча овците от козите; 33. и ще постави овците от десната си страна, а козите от левата.
34. Тогава Царят ще рече на тези които са от десната му страна: Елате, вие благословени на Отца моего, наследвайте царството приготвено за вас от създание мира; 35. защото огладнех, и дадохте ми да ям; ожеднех, и напоихте ме; странен бех, и прибрахте ме; 36. гол бех, и облекохте ме, болен бех, и посетихте ме, в тъмница бех, и дойдохте при мене. 37. Тогаз праведните ще му отговорят и рекат: Господи, кога те видехме гладен, и те нахранихме; или жеден, и те напоихме? 38. Кога пак те видяхме странен и те прибрахме; или гол, и те облекохме? 39. И кога болен или в тъмница те видехме, и дойдохме при тебе? 40. И ще отговори Царят и ще им рече: Истина ви казвам: Колкото че сте сторили това на едного от тези най-малките мои братя, на мене сте го сторили.
41. Тогаз ще рече и на тези които са от левата му страна: Идете от мене, проклети, в огънят вечен, приготвения за дявола и за ангелите негови; 42. защото огладнех, и не ми дадохте да ям; ожеднех и не ме напоихте; 43. странен бех, и не ме прибрахте, гол бех, и не ме облекохте; болен и в тъмница бех, и не ме посетихте. 44. Тогаз ще му отговарят и те и ще рекат: Господи, кога те видехме гладен, или жеден, или странен, или гол, или болен, или в тъмница, и не ти послужихме? 44. Тогаз ще отговори и ще им рече: Истина ви казвам, колкото че не сте сторили това на едного от тези най-малките, нито на мене сте го сторили.
46. И ще отидат те във вечна мъка; а праведните в живот вечен.
ГЛАВА 26.
1. И когато свърши Исус всички тези думи, рече на учениците си: 2. Знаете че след два ни ще бъде Пасха, и Син Человечески ще бъде предаден на разпятие.
3. Тогаз се събраха първосвещениците и книжниците и старейшините от народа в двора на първосвещеника, който се казваше Каиафа, 4. и наговориха се да уловят Исуса с измама и да го убият; 5. но думаха: Да не е в празника, за да не стане мълва между народа.
6. А Исус като беше във Витания, в дома на Симона прокаженаго, 7. пристъпи при него жена, която имаше в съд алавастрен много скъпо миро, и възливаше го на главата му като бе седнал на трапезата. 8. А учениците му, като видеха това, възнегодуваха и думаха: За какво тая пагуба? 9. Защото това миро можеше да се продаде на голяма цена, и да се раздаде на сиромасите. 10. Но Исус позна това и рече им: Защо досаждате на жената? защото добра работа стори на мене. 11. Защото сиромасите всекога имате със себе си, а мене всякога немате. 12. Защото тя като възлия това миро на телото ми, стори го за погребението ми. 13. Истина ви казвам: Дето и да се проповеда това евангелие по всичкия свет, ще се казва за неин спомен и това което тя стори.
14. Тогаз един от дванадесетте, нарицаемия Юда Искариотски, отиде при първосвещениците, 15. и рече: Какво ще ми дадете, и аз ще ви го предам? И те му предложиха тридесет сребърници. 16. И от тогаз търсеше благовремие да го предаде. 17. И в първия ден на праздника на безквасните хлебове дойдоха учениците при Исуса, и рекоха му: Да искаш да приготвим да ядеш пасхата? 18. И той рече: Идете в града при еди-кого си, и речете му: Учителят казва: Времето ми е близу: у тебе ще направя пасхата с учениците си. 19. И сториха учениците както им повеле Исус; и приготвиха пасхата.
20. И когато стана вечер, седнал бе на трапезата с дванадесетте. 21. И като ядяха те, рече: Истина ви казвам че един от вас ще ме предаде. 22. И те наскърбени тежко, начнаха всеки един от тех да му казват: Да не би да съм аз, Господи? 23. А той отговори и рече: Който затопи с мене ръката си в блюдото, той ще ме предаде. 24. Син Человечески отхожда, както е писано за него; а горко на тогоз человека, чрез когото Син Человечески ще бъде предаден; добре би било за тогоз человека, ако не би се родил. 25. И отговори Юда, който го предаде, и рече: Да ли съм аз Учителю? Казва му: Ти рече.
26. И когато ядеха, взе Исус хлеба, и благослови и преломи го, и даваше на учениците, и рече: Вземете, яжте: това е телото мое. 27. И взе чашата, и благодари, и даде им и казваше: Пийте от нея всички; 28. защото това е моята кръв на новият завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете. 29. И казвам ви, че от сега на татък нема да пия от този плод на лозата, до онзи ден, когато го пия нов с вас в царството на Отца моего. 30. И като изпеха песен, излезоха на гората Елеонска.
31. Тогаз казва им Исус: Всинца вие ще се съблазните в мене тази нощ; защото е писано: Ще поразя пастиря, и ще се разпръснат овцете на стадото. 32. А подир възкресението си, ще ви предваря в Галилея. 33. А Петър отговори и рече му: Ако и всички да се съблазнят в тебе, аз никога нема да се съблазня. 34. Рече му Исус: Истина ти казвам че в тази нощ преди да пее петелът, триж ще се отречеш от мене. 35. Казва му Петър: Ако стане нужда и да умра с тебе, нема да се отрека от тебе: Подобно рекоха и всичките ученици.
36. Тогаз идва с тех Исус на едно место което се казва Гетсимания; и казва на учениците: Седете тука, докле ида там да се помоля. 37. И като взе Петра и двамата Зеведееви синове, начна да скърби и да тъжи. 38. Тогаз им казва: Прискърбна е душата ми до смърт; постойте тука и бъдете будни с мене. 39. И като отиде малко на напред, падна на лицето си, и молеше се и думаше: Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тая чаша; не обаче както искам аз, но както искаш ти, 40. И идва при учениците , та ги намерва заспали, и казва на Петра: Така ли не можахте един час да постоите будни с мене? 41. Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете; духът е бодър, а плътта е немощна. 42. Пак отиде втори път та се помоли и думаше: Отче мой, ако не е възможно тая чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде волята твоя. 43. И като дойде намерва ги пак заспали; защото очите им беха отегнали. 44. И остави ги та отиде пак и помоли се трети път, и рече истото слово. 45. Тогаз идва при учениците си и казва им: Спете от сега и почивайте; ето приближи часът, и Син Человечески се предава в ръце на грешници. 46. Станете да идем: ето наближи този който ме предава.
47. И когато той още говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде; и с него народ много с ножове и сопи, от първосвещениците и старейшините на народа. 48. А който го предаваше беше им дал знак и рекъл: Когото целуна, той е: уловете го. 49. И тутакси като пристъпи при Исуса, рече: Радвай се Учителю; и целуна го. 50. А Исус му рече: Приятелю! защо си дошел? Тогаз пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и уловиха го. 51. И ето един от тези които беха с Исуса простре ръка, измъкна ножа си, и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. 52. Тогаз му казва Исус: Повърни ножът си на местото му: защото всички които хванат нож, от нож ще загинат. 53. Да ли мислиш че не мога сега да се примоля на Отца си, да ми представи повече от дванадесет легеона ангели? 54. Но как ще се сбъдат писанията, че това така требва да бъде?
55. В онзи час рече Исус на народа: Както на разбойник ли излезохте с ножове и сопи да ме уловите? Всеки ден седех при вас та поучавах в храма, и не ме уловихте. 56. Но всичко това стана за да се сбъдат писанията пророчески. Тогаз учениците оставиха го всички и се разбягаха.
57. А тези които уловиха Исуса, заведоха го при Каиафа първосвещеника, дето се събраха книжниците и старейшините. 58. А Петър вървеше подире му от далеч, до двора първосвещеников; и като влезе вътре, седеше със слугите, да види сетнината. 59. А първосвещениците и старейшините и всичкият съвет търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да го убият, 60. и не намерваха: ако и да надойдоха много лъжливи свидетели, не намериха. Напокон дойдоха двама лъжливи свидетели 61. и рекоха: Той каза: Мога да разваля храма Божий, и за три дни да го съзида пак. 62. И стана първосвещеникът и рече му: Не отговаряш ли? какво свидетелствуват тези върху ти? 63. А Исус мълчеше. Отговаря първосвещеникът и казва му: Заклевам те в Бога живаго, да ни кажеш, ако си ти Христос, Син Божий. 64. Казва му Исус, Ти рече; но казвам ви: От сега ще видите Сина Человеческаго че седи отдесно на силата, и че иде на облаците небесни. 65. Тогаз първосвещеникът раздра дрехите си и казваше: Богохулствува! каква още потреба имаме от свидетели? ето, сега чухте неговото богохулство. 66. Що мислите вие? И те отговориха и рекоха: Повинен е на смърт. 67. Тогаз го заплюваха в лицето и го бъхтеха, а други му удряха плесници 68. и казваха: Проречи ни, Христе, кой е що те удари?
69. А Петър седеше вън на двора; и дойде при него една слугиня и казваше: И ти беше с Исуса Галилеянина. 70. А той се отрече пред всичките, и говореше: Не знам що казваш. 71. И когато излезе той на вратника, виде го друга, и казва на тези които беха там: И този бе с Исуса Назарянина. 72. И пак се отрече Петър с клетва: Не познавам тогоз человека. 73. И след малко пристъпиха тези които стояха там и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тех; защото твоето говорене те изявява. 74. Тогаз той начна да проклева и да се кълне: Не зная тогоз человека. И тоз час петелът попе. 75. И напомни си Петър речта на Исуса, който беше му рекъл: Преди да пее петелът, триж ще се отречеш от мене: и излезе вън и плака горко.
ГЛАВА 27.
1. И на сутринта всичките първосвещеници и старейшини народни сториха съвет против Исуса, да го убият. 2. И като го вързаха, заведоха го и предадоха го на управителя Понтийскаго Пилата.
3. Тогаз Юда, който го предаде, като виде че бе осъден разкая се и върна тридесетте сребърници на първосвещениците и старейшините, 4. и казваше: Съгреших че предадох кръв неповинна. А те рекоха: Нам що ни е? Гледай ти. 5. И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде та се обеси. 6. А първосвещениците взеха сребърниците, и рекоха: Не е простено да ги турим в храмската каса; понеже са цена на кръв. 7. И като се съветваха, купиха с тех нивата грънчарска, за погребване на странни. 8. За това се нарече онази нива Кръвна нива и до днес. 9. Тогаз се изпълни реченото от Иеремия пророка, който казва: И взеха тридесетте сребърници, цената на оцененият, когото оцениха от синовете Израилеви, 10. и дадоха ги за грънчарската нива, според както ми Господ заповеда.
11. А Исус застана пред управителя; и попита го управителът, и казваше: Ти ли си царят на Юдеите? А Исус му рече: Ти казваш. 12. И когато го обвиняваха първосвещениците и старейшините, нищо не отвещаваше. 13. Тогаз му казва Пилат: Не чуеш ли колко свидетелствуват на връх тебе? 14. И не му отговори на нищо ни една реч, така щото управителят се много чудеше.
15. А на праздника имаше обичай управителът да пуща на народа едного от запрените, когото би поискали. 16. А имаха тогаз прочут некого си запрен, на име Варава. 17. И тъй като беха събрани, рече им Пилат: кого искате да ви пусна? Варава ли, или Исуса, нарицаемаго Христа? 18. Понеже знаеше че от завист го предадоха.
19. И когато седеше той на съдейския престол, проводи до него жена му и казваше: Да не струваш нищо на тогоз праведника; защото много пострадах днес на сън за него.
20. А първосвещениците и старейшините нагласиха народа да изпросят Варава, а Исус да погубят. 21. Отговори управителът и рече им: Кого искате от двата да ви пусна? А те рекоха: Варава. 22. Казва им Пилат: Но какво да правя Исуса, нарицаемаго Христа? Казват му всичките: Да се разпне. 23. А управителят каза: Че какво зло е сторил? А те много повече викаха, и казваха: Да се разпне. 24. И като виде Пилат че нищо не ползува, но повече мълва бива, взе вода, оми си ръцете пред народа, и казваше: Неповинен съм аз от кръвта на тогоз праведника; вие да видите. 25. И отговори всичкий народ и рече: Неговата кръв на нас да бъде и на чадата наши. 26. Тогаз им пусна Варава; а Исуса би, и предаде го на разпятие.
27. Тогаз войните управителеви, оттеглиха Исуса в преторията, и събраха против него всичкия полк. 28. И съблекоха го та го облекоха с една червена дълга дреха. 29. И сплетоха венец от тръне та го наложиха на главата му, и тръст в десницата му; и коленичиха пред него, та му се поругаваха и казваха: Радвай се, Царю Юдейски! 30. И като го заплюваха, взеха тръста, и удряха го по главата. 31. И като му се поругаха, съблекоха му дългата дреха та го облекоха с неговите дрехи; и го закараха да го разпнат.
32. И на излезване намериха человек Киринеянин, на име Симон; него накараха да носи кръста му. 33. И като стигнаха на местото нарицаемо Голгота, което се тълкува Лобно Место, 34. дадоха му да пие оцет размесен със жлъчка; и щом вкуси, не рачеше да пие. 35. И като го разпнаха, споделиха си дрехите му, и хвърлиха жребие; [за да се сбъде реченото от пророка: «Разделиха дрехите ми помежду си, и за облеклото ми хвърлиха жребие.»] 36. И седеха та го пазеха там. 37. И възложиха над главата му обвинението му написано: ТОЗИ Е ИСУС ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ. 38. Тогаз бидоха разпнати с него двама разбойници, един от десно, и един от лево.
39. А онези които минуваха от там хулеха го, и киваха с глави, 40. и думаха: Ти, който разоряваш храми и за три дни го пак съграждаш, спаси себе си; ако си Син Божий, слез от кръста. 41. Подобно и първосвещениците с книжниците и старейшините ругаеха му се, и казваха: 42. Други е избавил, а пък себе си не може да избави. Ако е Цар Израилев, нека слезе сега от кръста, и ще поверваме в него. 43. Упова на Бога, нека го избави сега, ако го иска; понеже каза: Божий син съм. 44. С това истото го укоряваха и разпнатите с него разбойници.
45. А от шестия час стана тъма по всичката земя, до деветия час. 46. А около деветия час извика Исус с голем глас, и казваше; Или, Или, лама савахтани? то ест: Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? 47. И некои от стоящите там, като чуха, думаха: Илия зове той. 48. И тутакси един от тех се завтече, и взе гъба, та я напълни с оцет и я обви на тръст, и даваше му да пие. 49. А другите казваха: Остави да видим да ли ще дойде Илия да го избави. 50. А Исус, като извика пак с голем глас, издъхна.
51. И ето завесата на храма раздра се на две от горе до долу, и земята се потресе, и каменете се разпукнаха. 52. и гробовете се разтвориха, и много телеса на умрелите светии възстанаха, 53. и като излезоха от гробовете, след неговото възкресение, влезоха в светия град, и явиха се на мнозина. 54. А стотникът и с него които пазеха Исуса, като видеха землетресението и все що стана, уплашиха се много, и думаха: Истина Син Божи бе този.
55. Там беха още и гледаха издалеч жени много, които беха последвали Исуса от Галилея, и му слугуваха; 56. между които беше Мария Магдалина, и Мария майката на Якова и на Иосия, и майката на синовете Зеведееви.
57. И когато стана вечер, дойде един богат человек от Ариматея, на име Иосиф, който и сам беше се учил при Исуса. 58. Той дойде при Пилата, и поиска телото Исусово. Тогаз Пилат повеле да му се даде телото; 59. И като взе Иосиф телото, обви го в чиста плащаница, 60. и положи го в новия свой гроб, който бе изсекъл в камика, и като привали камик голем на гроба на вратата, отиде си. 61. А там беше Мария Магдалина и другата Мария, та седеха срещу гроба.
62. И на утринта, която е след петъка, събраха се първосвещениците и Фарисеите при Пилата, 63. и казваха: Господарю, напомнихме си че онзи измамник, когато бе още жив, рече: След три дни ще възкръсна. 64. Повели прочее да се заварди гробът до третия ден, да не би учениците му да дойдат през нощ да го откраднат, и рекат на народа: Възкръсна от мъртвите; и ще бъде сетната измама по-лоша от първата. 65. Рече им Пилат: Имате стража; идете, завардете както знаете. 66. И те отидоха та завардиха гроба, запечатаха камика, и поставиха стража.
ГЛАВА 28.
1. И като се мина съботата, на разсъвнуване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина, и другата Мария, да видят гроба. 2. И ето, стана трус голем; защото ангел Господен слезе от небето, та пристъпи и отвали камика от вратата, и седеше отгоре на него. 3. На глед бе той като блескавица, и облеклото му бело като снег. 4. И от страха му стреснаха се стражарите, и станаха като мъртви. 5. А ангелът отговори и рече на жените: не бойте се вие; защото зная, че Исуса разпятаго търсите. 6. Не е тука; защото възкръсна, както рече: елате, вижте местото гдето лежеше Господ. 7. И скоро идете та кажете на учениците му, че възкръсна от мъртвите; и ето, отхожда преди вас в Галилея: там ще го видите; ето , казах ви. 8. И излезоха скоро от гробът със страх и радост голема, и завтекоха се да известят на учениците му.
9. И когато отхождаха да известят на учениците му, ето Исус ги срещна, и каза: Радвайте се. А те пристъпиха, та се уловиха за нозете му, и поклониха му се. 10. Тогаз казва им Исус: Не бойте се; идете, известете на братята ми, да идат в Галилея, и там ще ме видят.
11. А когато те отиваха, ето некои от стражата дойдоха в града, и известиха на първосвещениците, всичко що бе станало. 12. И те като се събраха със старейшините, и като се съветваха, дадоха на войните сребро доволно, 13. и думаха им: Речете че учениците му дойдоха през нощ и го откраднаха, когато ние спехме. 14. И ако се чуе това пред управителя, ние ще го убедим, и ще сторим вие да немате грижа. 15. И те като взеха парите, сториха както беха научени. И разчу се това слово между Юдеите даже и до днес.
16. А единадесетте ученици отидоха в Галилея, на гората дето им заръча Исус. 17. И като го видеха, поклониха му се; а некои се усъмниха. 18. И пристъпи Исус та им говори и рече: Даде ми се всяка власт на небето и на земята. 19. Идете прочее научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Дух; 20. и учете ги да пазят всичко що съм ви заповедал; и ето, аз съм с вас през всичките дни, до скончанието на века. Амин.