Веднъж един капитан от трудовите войски посетил Братската градина със своя кабриолет, който оставил долу при чешмата. Отишъл той при брат Куртев и почнали разговор, който продължил няколко часа. Запитал какво е отношението на Новото учение към войската и войната. Брат Куртев му говорел на неговия език, като му казал, че ние не сме против войската и войната. Че щом бъдем нападнати, ще се отбраняваме. Даже имаме случаи, когато наши хора са спасявали полкови знамена, като му било посочено име, място и дата (Минчо Сотиров – полкови командир).
Разговорът бил приключен. Брат Куртев тръгнал да го изпрати до превозното средство. Когато капитанът турил крак на стъпалото на кабриолета, сякаш бил забравил най-важното, запитал: „Бай Георге, като имате такова хубаво учение и сте такива добри хора, колко души сте в България?” – „Ние не знаем колко сме, понеже нямаме списък, но аз ще ви кажа как да ни познавате. ” – „Да” – казал капитанът. – „И така може. ” – „Нашето учение се основава на пет принципа. Те са следните: Първият принцип е Любовта. Който прилага този принцип, винаги е готов да се жертва за доброто на другите. Срещнеш ли такъв човек, да знаеш, че е от нашите. Вторият принцип е Мъдростта. Който си служи с него, обича знанието, разбира законите на живота и всичко върши с разбиране – срещнете ли такъв човек, да знаете, че е от нашите. Третият принцип е Справедливостта. Който си служи с този принцип, не допуска неправда в живота си, винаги е справедлив към всички – от нашите е. Четвъртият принцип е Истината. Всеки човек, който обича истината и не лъже нито себе си, нито другите, който почита всички и им дава свобода – от нашите е. Петият принцип е Добродетелта. Всеки, който прави добро на другите, без да очаква отплата – от нашите е. Всеки, който прилага горните принципи, където и да се намира, било в учреждение, в кооперативното стопанство на село, в казарма или където и да било, ще знаете, че е от нашите. А който няма тези качества и не прилага тези принципи, и между нас да е, не е от нашите. Ето така ще ни разпознавате. Това е ключът. ” – „Умен си, старче. Много ти благодаря за хубавия разговор. ”
Когато капитанът потеглил за града, слънцето ги поздравило със сетния си лъч и се закрило зад далечния хоризонт.
Георги Куртев, източник: petardanov.com