И аз да споделя как мина моя първи петдневен сух пост. Както си бях набелязала обединих Екадаши и Двете тръби и този път ми се получи. Първият ден си мислех, че няма да издържа, ама после апетитът ми напълно изчезна и се появи чак като започнах да захранвам. Главното ми притеснение, че няма да имам достатъчно енергия и ще съм отпусната и вяла, за моя радост не се сбъдна. През целия пост не ме заболя глава, имах енергия да ходя на работа и да продължавам домакинската работа след това вкъщи. Готвех, слагах масата за семейството, хранех мъника, но не ми се дояждаше. Дадох си сметка, че всичко е въпрос на психика и изкушението е по-скоро в главата и в мисленето за „желаното“, отколкото в самата потребност от него. Струваше си! Бях сигурна и преди, но след като го изживях разбрах истински за какво става въпрос. Сетивата ти се изчистват като на дете – слънцето свети по-ярко, вкусовете и ароматите са наситени, чувството е на пробуждаща се пролет, готова за живот, бликаща от енергия и радост… Подобно е и усещането след житните режими – но тук е в пъти по интензивно!
Сигурна съм обаче, че година и половина практика на един ден ежеседмично въздържане от храна, и няколко тридневни въздържания са си оказали влияние, за да се поизчистя. Също така по време на петте дни всяка сутрин гледах слънцето и същевременно всеки ден отделях време за ендогенно дишане. Четях си „Завета на цветните лъчи на светлината“ или пък просто се потапях в усещане за щастие и спокойствие. Мисля, че всичко заедно позволи сухия пост да мине леко. Благодаря на всички споделящи, защото без споделеното от вас, вероятно щях да се задоволя с тримиренето, за което знам още от прабаба, но едва ли щях да прекрача трите дни!
Мария