В опростен вариант може да се каже, че щитовидната жлеза е този орган в тялото, който регулира степента (интензивността) на нашата обмяна. Дори нейната форма, изобразяваща пеперуда, някакси метафорично ни подсказва за това. Дали ще „летим“ на бързи или бавни „обороти“, това зависи в огромна степен от тези 20-25 грама, разположени на шията ни отпред. И наистина, ако функцията на щитовидната жлеза е в норма, ние сме в енергийно равновесие. Обратно – ако по някаква причина нейната работа е забавена, всичко в живота ни се забавя : Ние сме мудни, флегматични, със забавени емоции и мисли. Нашата обмяна на веществата също е забавена – килограмите и холестеролът се вдигат, подпухнали сме и оточни, сърцето бие по-бавно, кожата е суха и недохранена. Ако пък функцията на жлезата е свръхстимулирана, такива ставаме и ние – невротични, треперещи, страдащи от безсъние, сърцебиене и изпотяване, холестеролът пада, сваляме килограми. Независимо от сложните теории, със сигурност и щитовидната жлеза, като всеки друг орган в тялото, получава своята енергия и материя от кръвта. С каквото я храним, такава ще бъде и тя. Недоразуменията често произтичат от факта, че тя освен един от ограните в тялото, е и орган, регулиращ обмяната на другите органи. Ако организмът има нужда от сваляне на излишен товар, много често тя се активира (хиперфункция), за да може ускорявайки обмяната, да свърши тази работа. Когато тя се умори в един момент и започне да декомпенсира (хипофункция), тогава наблюдаваме тази умора и в цялото тяло – развиват се симптомите описани по-горе. Ако ние обаче променим нашето хранене и нашия двигателен режим, ще можем да избегнем всичко това. Как?
Двете части – „ин“ и „ян“ винаги са двете огледални страни на едно цяло и преминават едно в друго. За да може и нашата „пеперуда“ да лети хармонично, с две крила, подходът е един. Моята практика показва, че ако ние дадем възможност тялото ни да отдели ефективно излишния отпадъчен материал, независимо в коя посока е било отклонението, балансът се възстановява. Ако останем две-три седмеци на подбрана сурова растителна храна – разнообразни плодове,зеленцуци(включително като сокове и смути) и ядки, след което захраним за 10 дни с добавени към това задушени зеленчуци, зърнени и бобени варива, без сол и добавена мазнина, подобрението вече е налице. Задължително в началото и края се изследват като минимум основните хормони – свободен тироксин (fT4) и трийодтиронин (FT3), както и командващият от хипофизата тиреостимулиращ хормон (TSH). След това се изгражда стил на хранене с умерено допълване от животински продукти, който да продължи лечението, като няколко пъти в годината се повтарят разтоварителните курсове. Конкретиката на хранителния подбор, както и интерпретацията на резултатите са индивидуални и следва да се провеждат от специалист. В най-общ план храните, които най-много затормозват функцията на щитовидната жлеза са млечните продукти и технологично-преработените храни, вкл. хляба и пълнозърнестите. Следва да се изключат добавената сол и мазнини, като ги осигурим в естествен вид от самите храни – мазнините от смлени ядки и авокадо, солта от зеленчуци, предино селъри. При „запушена“ или „уморена“ щитоведна жлеза (хипофункция) следва да осигурим есенциалните йод, селен, цинк,желязо,мед, витамин Д, но в органичен вид – орехи, бразилски орех, излагане на слънце. Няма обаче убедителни данни,че те вредят при хиперфункция. Съветът за избягване на кръстоцветните зеленчуци в суров вид (зелевата група,ряпа,алабаш и др.),поради съдържанието на гоитрогени-глюкозинолати (вещества подтискащи усвояването на йода) няма клинично потвърждение. Изследванията показват, че те могат да намалят йода в жлезата само в случаите,когато той е недостатъчен и в храната. Същото се отнася и за соята, просото и спанакът. Единствено преработени продукти на база соев протеин следва да се избягват. Често препоръчваните като източник на йод морски храни не са желателни, поради високото съдържание на токсични метали и неорганичен натрий.
Д-р Гайдурков, georgigaydurkov.wordpress.com