Имало едно време император в Далечения изток, който когаго остарял и разбрал, че е дошло време да избере негов наследник, вместо да избере някой от неговите приближени или от децата му, той решил да направи нещо различно.
Един ден той събрал всички млади хора в кралството и им казал: “Дойде време да се оттегля и да избера следващия император. Решил съм това да бъде някой от вас.” Всияки бяха шокирани! Но императорът продължи: “ На всеки от вас днес ще дам по едно семенце. Едно семенце. Това е много специално семенце. Искам да се приберете вкъщи, да го посеете, да го поливате и да се върнете тук точно след една година с това, което е израстнало от семенцето. Тогава аз ще оценя растенията, които ми донесете и този, който избера, ще е следващият император на кралството!”
Имаше момче на име Линг, което беше там на този ден и той, както всички други, получи семе. Прибра вкъщи и развълнувано разказа на майка си цялата история. Тя му помогна да намери саксия и почва за засяване, Линг зася семето и го поля внимателно. Всеки ден се грижеше за него и наблюдаваше да види дали е порастнало.
След три седмици някои от другите младежи започнаха да разказват за техните семенца и растенията, които са започнали да поникват. Линг, като се прибереше у дома, продължаваше да проверява неговото семенце, но то все още не израстваше. Изминаха три, четири, пет седмици – и нищо.
Всички разказваха за техните растения, Линг нямаше и чувастваше, че се е провалил. Шест месеца бяха минали, а в саксията на момчето все още нямаше нищо. Той не казваше нищо на неговите приятели. Просто продължаваше да чака неговото семе да порастне.
Годината накрая изтече и всички младежи в кралството занесоха растенията си на императора, за да ги види. Линг каза на майка си, че той не би отишъл да покаже празна саксия. Но тя го окуражи да отиде, да занесе негова саксия и да бъде честен с това, което се е случило. Момчето почуваства болка в стомаха, той знаеше, че майка му е права и отиде с празната саксия в двореца.
Когато Линг пристигна, той беше удивен от разнообразните растения, които бяха израстнали при другите младежи. Те бяха прекрасни, в различни форми и размери. Линг постави празната си саксия на пода и много от децата му се присмяха. Малка част го съжалиха и просто казваха: “Хей, добър опит.”
Когато императорът пристигна, той огледа залата и поздрави младите хора. Линг се опита да се скрие отзад. “О, Боже, какви прекрасни растения – цветя и дървета сте отгледали” – каза императорът. “ Днес един от вас ще бъде избран за следващ император.”
Изведнъж императорът забеля Линг в ъгъла на стаята с неговата празна саксия. Той заповяда на стражата си да го доведе отпред. Момчето беше ужасено. “Императорът знае, че аз се провалих. Може би ще ме убие!”
Когато Линг отиде отпред, императорът го попита как се кава. “Името ми е Линг” – отговори той. Всички деца му се присмиваха и се забавляваха с него. Императорът заповяда на всички да замълчат. Той погледна към Линг, а след това се обърна към тълпата: “Вижте вашият нов император. Неговото име е Линг”. Момчето не можеше да повярва. Неговото семе дори не беше порастнало, как можеше да бъде новия император?
Тогава императорът каза: “Преди година на този ден на всеки от вас дадох семе. Казах ви да го вземете, да го посадите, да го поливате и да ми го донесете днес. Но на всички вас дадох сварени семена, които няма как да порастнат. Сега всички вие, освен Линг, носите растения, дървета, цветя. Когато сте разбрали, че семето няма да порасне, вие сте го заменили с друго, различно от това, което ви дадох. Линг беше единственият с куража и честността да донесе саксия със семето, което му дадох. Следователно той ще бъде вашият нов император!”