Продължение на “За сухия пост и здравето – разговор с Георги Костов“
Сухия пост (без вода, с изключение на два чая през първия ден), който направих през януари 2014 г. от 10 до 14 и следващите два дни мокро въздържане (15 и 16 януари 2014 г.) преминаха много добре за мен. Нямах сериозни лечебни кризи освен обичайното еднодневно силно кървене на венците. За разлика от мокрото през есента сега не чувствах такъв хлад. Енергия имах в изобилие. Чувствах се перфектно. От малко наднормените за мен, но естествено долу-горе за периода 79,6 кг бях смъкнал до 16.01 сутринта теглото си на 73,5 кг, при ръст 174 см. По принцип поддържам 77 кг +/- от 1 до 2 кг в зависимост от сезона и активността. Интересен за мен се оказа факта , че по време на 5 дни сухо въздържане съм загубил само 0,4 % от процентното съотношение на вода в организма, измервано ежедневно с уредче за телесните показатели.. При сваляне на тегло се разграждат мазнини, а те освобождават свързаната вода- ето още един източник на чиста структурирана вода. Естествено и чрез дишането поемаме вода, чрез кожата също.
Трябваше да започна да захранвам от петък 17 януари, но този ден по принцип ми е ден за въздържане от храна , въведен от скоро в моята практика така , че не бях решил твърдо какво ще правя по въпроса. Случайно ми се наложи много важна среща с бизнес партньори. Срещата трябваше да е в моята фирма. Изчаквах от вън на чист въздух , да се надишам хубаво и да дойде моята партньорка в бизнеса и съответно хората с които имахме среща. Когато ме видяха партньорката ми и нейния приятел ми споделиха, че изглеждам перфектно, по техните думи и заради шапката, направо съм приличал на ученик! Казах им: искате ли да ви кажа защо се чувствам перфектно?
– Естествено, отговориха ми те. С какво се храниш сега? Какво ново?
– Новото е точно в това, че от една седмица се храня с нищо, по-точно с малко вода и космическа енергия!
Те съответно знаеха, че говоря сериозно и направо останаха шокирани как и защо е възможно това…
Дойдоха хората за срещата. Един от тях беше непознат за мен и в момента на запознаването, човека ни предупреди съвсем естествено, да стоим далеч от него, защото го е тръшнал голям грип и единствено заради важността на срещата е излязъл от тях. Аз съответно отвърнах, че не се притеснявам от това, мен грипове не ме ловят и така стана, че останах през цялото време до него..Наясно съм , че нямаше как вирусите да дойдат на гости точно при мен, твърде негостоприемен за тях точно в този момент бе организма ми- чист, готов за борба!
Така стана, че къде от несъобразителност, случайности и несериозност от моя страна изкарах петък на био боза (противопоказно според някои за захранване), чай, вода и малко зеленчукови бульончета (но не прахчета) вечерта. Нямах никакви проблеми. Започнах да ходя по голяма нужда- цели три пъти дори.
В събота 18 януари сутринта отидохме с жена ми на заниманията по Хатха Йога. До обяд прекарахме заедно с колегите в традиционните за групата среши на чаша чай. Някой извади ядки от орехи, бадеми, шам фастък и нещо друго. Аз изядох около половин шепа орехи и малко шам фъстък ( обикновен не ям) и опитах само бадемите. По принцип не би трябвало да смесвам ядките, дори не е препоръчително според някои да се захраня с ядки на този етап. Аз обаче нямах притеснения, знаех си, че всичко ще е ок. Денят ми пак протече извън плановете и през целия следобеден ден се наложи да бъда във фирмата.. Отново си купих био боза (осъмних се във фрешовете). Имах ябълки, чисти във фирмата, но не ми се ядяха ябълки.. Не бях гладен, не ми се ядеше нищо. Понеже във фирмата си държа бидончето с био-маслините , много се изкуших, много ги обичам и въпреки, че са солени изядох една щепа маслини за целия ден, но допълвах с топла вода и боза. Перисталтиката ми пак беше на 6 – „изпратих цели три факса” за деня. Вечерта хапнах много малко картофена чорбичка и повечко бульон.
19 януари 2014 г. – интересното започна. Станах около 4:30. Понеже се бях наспал се преместих в хола , за да гледам на живо тенис турнира в Мелбърн. Малко след това обаче започнаха силни болки в дясно отзад, в дясно отстрани и целия корем. Бях ходил преди това до тоалетна и всичко си беше на „6”. Болките започнаха да стават много силни. Дадох си сметка, че явно организма не е прекъснал започналото чистене. Помислих си, че не съм му подсказал достатъчно чрез правилно подхранване, че спирам да постя. Аз си бях поставил горна граница 7 дни, за да вървя плавно, както пише в много книги… Оказа се, че съм сгрешил според други източници…Но така се трупа опит. Знаех, че Природата е мъдра и в този момент се сетих за една фраза на Дънов: „Ако имаш знание, а то не те ползва, що за знание е това”. Започнах да пия топла вода със сок от лимон на малки глътки. Влязох в банята, „подгрях” се на макс и забелязах, че болките отшумяват така. Но след не дълго време всичко започваше още с по-голяма сила. А лекарства не обичам и само стисках зъби. Трябваше да ходим през деня на интересен семинар в център „Идея Вита” и аз реших, че явно семинара не е за мен, щом това се случва в този момент. Но, природата е имала други планове. В 8:30 изведнъж всичко отшумя, от раз!
Отидохме на семинара, който почна в 10 часа. Понеже живеем на близо , а и трябваше да захранвам , със съпругата ми бяхме решили да се приберем по обяд, да пропуснем традиционната беседа с Георги Изворски и да отидем за другите лекции от следобедната част на семинара. Прибрахме се, хапнах ангелска супа, с намерението, че всичко е минало и да потвърдя на организма си, че спираме да чистим,че започваме да се храним. Да, ама не ! Само след минутки непоносими болки. Едва превит от болка, сгънат на „ер голям” върху дивана, поисках от жена ми да ми даде Рейки. Нямах сили да легна на леглото и да стоя изпънат. Даде ми за няколко минутки енергия, но не издържах на болки и влязох в банята…И отново чудо- от раз след малко всичко, всичко отшумя. Започнах да пея силно под душа,за да ме чуят жена ми и децата (бяхме им казали, че всичко е на ред, че знаем какво и защо се случва и те бяха спокойни общо взето). Излязох от банята, целунах жена си доволен и усмихнат. Преоблякох се бързо и казах на съпругата ми, че явно процеса на чистене не е прекъснат. Тя предположи, че това е бъбречна криза. Все пак е медицински кадър. Бъбреци обаче не са ме болели от детството, когато на 5 години лежах в Сливен цели два месеца (не им пиех лекарствата, хвърлях ги, но някои много лоши за мед. сестри, че и по-големи инати от мен стояха до мен докато ги изсмуча, защото ако ги пиех ги повръщах, а с храната ставаше още по-зле). Чудех се какво ли е това чудо. Реших да остана в къщи, защото ако това се случи в залата, на семинара не знаех, дали ще мога да се прибера до в къщи. Докато легна на дивана съм заспал за около 40 минути. Станах, постоях малко и реших да отида на семинара. Купих си бутилка изворна вода, поръчах си и чаша топла вода и заслушах лекциите от кафе-залата за да изчакам някоя почивка и да вляза. Всичко мина нормално. На връщане понеже беше късно взехме китайска храна, от един „читав” според нас ресторант. Хапнах малко задушени зеленчуци и задушен ориз, с намерението да подскажа на организма, че вече се храним. А не бях гладен. Някои автори твърдят, че пост се прекъсва след лечебна криза, (но не и по време на такава) други , че пост трябва да се прекъсне след появилия се глад. Явно в този случай последните имаха право. Но само казвам в този случай. Нямам претенции това да е меродавно за всички хора и за всички случаи. За мен беше важно, че съм спокоен и убеден в мъдростта на Природата. Нямах притеснения, да не говорим за страхове. Грам не съм се съмнявал в мъдростта на природата. Бях убеден от всичко, което бях прочел, което бяха споделили много от хората с които контактувам и на които най-сърдечно им благодаря. Това отчасти ме кара и мен да напиша тези редове, защото пиша много бавно чрез клавиатурата. Иначе си водя дневник.
Сутринта на 20 януари (понеделник) всичко беше на ред. Изпратих жена си на работа, след това малкия на училище.. Големия беше останал при баба си и дядо си, а дъщеря ми е на 27 години и си живее самостоятелно. Направих си гимнастиката. Пих си дежурната вода със сок от лимон. Закусих нарочно рано но много малко, без да съм гладен пак по същата логика – да продължавам да подсказвам на организма, че захранвам. Но след малко около 8:30 или 9 най-много започнаха кризисните болки в същите области. Много силни болки, много. Продължих да мисля и да действам: топла вода, душове и пози от йога , каквито се сетя. Подскачах, превивах се, ходех из апартамента, кляках, ставах… болки с кратки за малко паузи след душовете… така до като се прибере жена ми от работа. Междувременно ми позвъня учителя ми по Йога Алексей Скворцов , за да се уведоми, дали срещата която бяхме планували от предната седмица за 17 часа си остава. Отговорих му с да, без да коментирам какво се случва с мен. Идея нямах дали ще мога да отида. Децата случайно се прибраха заедно по обяд и аз с изтормозена физиономия им казах, да не се притесняват само, че знам защо ме боли и , че това е част от очакваното…Този път за разлика от вчера кризата беше и най-дългата и най-болезнената.
Жена ми се прибра от работа около 14:30. Когато ме видя само, със спокоен глас ме попита: „Струва ли си да си причиняваш това”. Това не беше под формата на упрек, а на разбиране..Помолих я да ми даде Рейки. Този път имах сили да се излегна на спалнята и да и дам възможност малко повече време да си свърши процедурата. Не след дълго вече не издържах и пак влязох в банята, увеличавах постепенно топлата вода и поливах от близо със силна струя болезнените зони. И пак чудо-изведнъж всичко офейка. Запях под душа силно! Излязох, гушнах жена си доволно и и благодарих за разбирането.. Имах чувството, че всичко това ми се случва само и само да се убедя и на практика в Рейки… Никога не ме бяха болели бъбреци, от 3 години почти се храня много по-грамотно. Не боледувам. Дори от 2006 година и настинка сериозна не ме е хващала, да не говоря за грип. Но явно това според жена ми си беше чиста бъбречна криза. Попитах я , ако е камък с ултразвук ли още ги разбиват. Тя ми отговори, че според нея (не е специалист) по-добре да се размина, тъй като при разбиването на камъка, се образуват по-малки камъчета но с остри ръбове, които разраняват тъканите по веригата. Това ми беше достатъчно да си избия мисълта,че мога да стигна до там.
Около 16 часа реших да отида до фирмата за малко и от там продължих за срещата ми с Алексей. Нямах идея за какво искаше да се срещнем, но срещите с него са ми били винаги много приятни, зареждащи и винаги научавах нещо полезно. А сега точно в този момент за мен щеше да е от голяма полза да чуя и неговото мнение и неговите препоръки. Така се озовах навреме в здравен център ”Дар” където е и кабинета на Алексей, от където направих и прохождането в правилната посока. Поговорихме си полезни неща на здравна и житейска тематика и в един момент аз го запознах с нещата около лечебната криза. Той ми направи мануален преглед. Всички органи функционираха нормално според него. Остана много приятно изненадан от това което съм постигнал, защото знаеше какво „прасенце” бях преди малко по-малко от 3 години и ми сподели, че рядко в днешно време може да се открие човек на моята възраст в такова относително добро състояние. Това разбира се ме зарадва много. Благодарих му, че и той има „вина” и то голяма за това. Щом се изправих след малко ме заболя десния бъбрек, но леко, само там. Алексей ме почукна и сподели, че най-вероятно да си е бъбречен проблема. Обясни ми, какви са възможните причини и бяхме единодушни, че ще трябва да си направя ехограф, за да разберем повече неща. Междувременно аз бях решил , че май ще е по-добре да мина на мокро въздържане докато отмине кризата с бъбрека.
Фактически след закуската аз отново се върнах към мокър пост. Алексей ми препоръча да пия запарка от счукани семена от копър и топла вода и да продължа с поста.
На 21 януари (вторник) сутринта бях решил да отида до личната си докторка за направление. Още със слизането по-стълбите започна лека болка. Оставих жена ми до нейната месторабота и продължих. Болките се увеличаваха, но бяха търпими, шофирах си нормално. Влязох в кабинета на моята лична докторка (и кума). До тогава не бях вземал никакво лекарство за успокояване на болките. Тя предложи да ми бият нещо слабичко, защото знае, че съм „кучи марка” и лекарствата не ги уважавам, но все пак предстоеше да вися по кабинети, да шофирам… От „кумова” срама, се съгласих на нещо „лекичко” и ме боцнаха. Тръгнах с обещанието, че няма да се инатя повече и, че ако има болки ще пия „Но-шпа“ и ще я държа в течение.
Към 8:40 бях пред кабинета на уролога в Окръжна болница. Вече имаше опашка, но човека явано е имал причини да не почне приема от 8:00 както пишеше на вратата. Въпреки боцкането, болките се увеличаваха много. Започнах да не издържам прав и в един момент се свих приклекнал и си удрях „д-то” с леки движения върху петите на обувките- малко ме поуспокояваше… Изчаках си реда , от там зачаках пред кабинета за ехография и в 10 часа и 6 минути (по данните от изследването), лекарката ми каза, че трудното е минало, камъчето е заседнало на „изхода, на бариерата на паркинга, преди улицата”- по нейните думи. Ехографа само потвърди и мнението на Алексей Скворцов – всички коремни органи, черен дроб,бъбреци, стомах- всичко е ок. Супер! 2006 г., черния ми дроб беше с увеличени размери, холестерол и триглицериди над нормите…но пих 1 седмица лекарства и зарязах тази история, почнах да внимавам с храната само, но малко.. След няколко месеца холестеролът и триглицеридите баха в норми.
Върнах се в кабинета на уролога, с изследването от ехографията. Човека написа рецепта с 4 позиции и ми каза,ако до ден два имам болки и не мога да изхвърля камъка, да отида да ми сложат някакви тръбички. Попитах какви тръбички, но неговия отговор беше: „като дойдеш,ще ти обясня”. Разбрах веднага, че ще си остана без неговия отговор. Излязох от кабинета и бам- в аптеката отсреща. Казвам учтиво на аптекарката, че не разбирам от лекарства и я помолих да ми даде само обезболяващите. За мое учудване тя ми заяви, че и четирите са обезболяващи. Отговори ми също, че понеже механизма им на действие бил различен, за това са ми изписали четири вида обезболяващи. Прежалих 25 лв. (защото нямах идея кое ще пия). Бях решил да не се измъчвам с болките, а вредите от обезболяващите да ги „издухам” още на следващия пост. Взех бутилка изворна вода от съседния магазин и с продължаващи силни болки се намърдах зад волана. Пих на спокойствие на няколко пъти вода. Усещах,че няма да има проблем да се придвижа от Младост до Стрелбище и подкарах колата. Прибрах се благополучно. Стоплих си вода. Изпих 2-3 чаши и след малко болките отшумяха… и до ден днешен слава на Бога, не се появиха. Обезболяващите си останаха непокътнати.
След обяд отидох до една билкова аптека, (аз си имам следния лаф: „нали съставките за лекарствата не се доставят от други планети”) заредих се със семена от копър, корени от борш и случайно и с някакъв чай за бъбречни камъни, който не ми понесе. Видях в последствие – той имаше една дузина съставки… аз не ги уважавам такива, чайове или подобни комбинации и с храненето – колкото по-малко комбинации – по-добре. Във вторник и сряда чувствах камъчето къде точно ме боцка от време на време, защото нямах болки вече. Продължих с чайове и разходки до петък 24 януари. Не съм разбрал дали камъчето се е разтворило и по този начин е някъде из канализациите вече. На два пъти имах само засмъдяване при уриниране но слабичко. От събота 25 януари започнах да захранвам. Не спазих всички изисквания, пак имах „волни програми” като хумус, малко домашна баница с праз (за експеримент), но всичко си е наред. Основно захраних с накиснати сини сливи и боровинки, салата от сурово зеле и моркови, ябълки и варени картофи, но не на супа а на саладка с кромид лук, малко самардала (любима ми е) със зехтин, но по-внимателно със зехтина. Много маслини хапвах и то необезсолени (грешно е) по време на захранването, но имах на разположение био-маслини, както и конвенционални, но приготвени в домашни условия. Забелязах, че този път въпреки че поста ми стана близо две седмичен, не изпитвах „вълчи апетит” , нямах подобни дискомфорти. За пръв път не ми се яде и хляб! Интересно.
Какво друго по-интересно се случи? Бях планувал февруари да направя пречистване на черния дроб. Не съм правил досега, защото 2012 г. не успях да се подготвя добре по ред причини, а 2013 г. след два последователни житни поста изхвърлих билирубинови камъни спонтанно, без специална подготовка. Нали съм си късметлия- след този пост, последния на 28 януари 2014 г. пак спонтанно изхвърлих билирубинови камъни.Плановете ми излязоха криви! Мъдрата Природа е имала по-други планове! Възхищавам и се!
Случайности ли са това? Едва ли! Няма чудеса и аномалии в природата – има неразбрани от човека принципи и закони. Позаинтересувах се защо точно бъбречен камък след като от 2,5 г. не ям месо, а зимно време много силно ограничавам млечните. Консумирам млечни, но също се ограничавам най-вече през лятото. Избягвам спанак и лапад, които биха спомогнали образуването на камъни. А и от пролетта не съм опитвал спанак и лапад. Защо никога не ме е болял бъбрека с изключение на детството а сега се оказа камък? Защо изхвърлих пак спонтанно и билирубинови камъни? Оказа се,че мъдрата Природа има възможността да капсулира и изолира натрупаните песъчинки или камъчета така, че те да не пречат на функционирането на бъбрека. Понеже с постовете от есента и сега интелигентния организъм е поизчистил каквото трябва, на последния пост е решил, че е време за бъбрека .. и си свърши перфектно работата. Е , аз го пообърках с моите „планове”, но така се трупа опит. Какво се оказа- януари според източната медицина е силен период за бъбреците! Черния дроб навлезе в апогея си от 31 януари, а аз изхвърлих камъните от черния дроб на 28 януари! Мъдра е Природата, няма случайни неща!
„Тялото се пречиства с вода; Разумът със знания; Душата със сълзи” – завет на древните мъдреци.
Георги Костов, февруари 2014 г.
Още по темата може да прочетете и дискутирате във facebook групата „ПроСветление ПроЧистване ПриРодоЛечение“