Вегетарианството често върви ръка за ръка с природните методи на лечение. Хората са убедени, че в храненето с животинска храна има нещо, което не подхранва здравето; те вярват, че е по-полезно да ядат чисти растителни храни и стигат до там да считат млякото и сиренето, приготвено от него, за неподходящи за хранене. Отвсякъде се вземат растителни продукти, за да има разнообразие и пълно заместване на месото. Този начин на живот е много лесен за стомаха, но е друг въпрос дали всеки може да премине през него в дългосрочен план. Понеже живеенето като вегетарианец без духовен стремеж води до болест. Казано е, че вегетарианството е известно в Гърция столетия преди Христа и че основател на вегетарианството е великия мъдрец на античността, Питагор. Тук трябва да попитаме: Кой беше Питагор и защо той живееше като вегетарианец? И така ние стигаме до тайните школи, до мистериите.
Във всички времена и разпръснати по целия свят от незапомнени времена е имало мистерийни школи, чиито членове се стремяха, със строга самодисциплина, със старателно изучаване, с медитация, да достигнат до скритото същество на света зад воала на преходното. В Гърция именно Питагор, един от великите посветени, работеше по този начин. Той беше събрал ученици, които водеше в Мистериите посредством предварителни, строги изпитания. В същото време, обаче, бяха поставяни строги диетични правила. Напълно бяха забранени опияняващи напитки. Така също и приемането на месо и бобови растения беше строго забранено. Също и в по-късните времена и във всички мистерийни школи бяха давани правила, които да определят начина на живот на учениците. Тъй като се предполагаше учениците да избират своята храна според принципите на духовно познание. Те трябва да знаят, че силите на определени духовни същества лежат в храната, която ядат. И ако хората искат да станат господари на своя организъм, те трябва съзнателно да избират своето хранене.
Когато разбираме кои същества са привлечени от това или онова хранене, тогава ние също разбираме и значението на това хранене.
В предишни епохи, в големите религиозни общности, например, в еврейската и католическата религия, въздействията на различните храни бяха известни. Някой, който действаше срещу правилата, беше наказван с изключване от общността.
Също и в Брахманизма времето между Коледа и Великден беше посветено на Вишну. Онези, които се наричаха негови слуги, честваха това време с въздържание, например, от всички бобови храни, масло, сол, месо и опияняващи напитки. В онези дни хората все още имаха живо чувство за връзката между Макрокосмоса и Микрокосмоса, и от всеки член на общността се изискваше да направи себе си по-възприемчив за определени духовни сили в много особени времена, така че той или тя можеше да празнува с цялата природа този празник на прераждането и възкресението. Това беше времето след Коледа и преди Великден.
Рудолф Щайнер, откъс от “Събрани съчинения” 266/1.