Медицинската практика на д-р Димитър Пашкулев обединява различни конвенционални и природосъобразни подходи към физическото и душевно здраве.
Д-р Пашкулев е работил като фитотерапевт в различни здравни центрове. Квалифицира се в методи като хомеопатия, Бахова цветотерапия и ароматотерапия, междуличностна и трансперсонална психология, психодрама, източни диагностични, профилактични и терапевтични методи.
Д-р Димитър Пашкулев е автор на 20 книги по диетология, фитотерапия и комплексно природолечение и на десетки разработки за натурални препарати от билки и етерични масла.
Все повече от нас се промъкват, ден след ден, в градския смог – в състояние на хроничен стрес, при един обездвижен начин на живот, с непълноценно хранене и честа употреба на силни лекарства с не по-малко силни странични ефекти… Сред резултатите от това ежедневие са упорити възпалителни и дегенеративни процеси, които често спохождат и младите хора.
Смятаме, че не Ви достига време и енергия да промените каквото и да е. Така ли е обаче? Наистина, околните условия е трудно да бъдат променени, но от решаващо значение е индивидуалната устойчивост на всеки един организъм. Това е особено важно, когато се разглежда състоянието на имунитета – производно на сложен комплекс от фактори, поне половината от които зависят пряко от нас. (Вижте схемата!).
Схема на факторите, които определят параметрите на индивидуалния имунитет:
- Наследствени особености (обикновено частични предразположения);
- Отглеждане в ранното детство и последващо развитие;
- Начин на хранене – количество, качество, разпределяне, индивидуализиране;
- Допълнителен внос (пер ос, трансдермално или парантерално) на биологично активни субстанции с траен (+/-) ефект;
- Вид, количество и балансираност на физичесската активност, вкл. начин на дишане, масажи и т.н.;
- Стил на подържане на личната хигиена и редуването на различни дейности с активна и пасивна почивка;
- Преобладаваща настройка на съзнанието скалата песимизъм-оптимизъм;
- Експлозия на различните вредности от околната среда – небалансирани стресове, токсини, лъчения, шум, вибрация, и т.н.;
- Обменни модулатори на защитни сили: състояние на храносмилането и отделителните процеси, индивидуални непоносимости, осигурени или не дрениране на секретите;
- Други фактори, които влияят върху кръвоорсяването и инервацията на различните тъкани и органи и оттам върху имунитета.
Природосъобразните методи, освен че пряко хармонизират имунитета, възстановяват и обмяната на веществата, нервно-хормоналната регулация, нормалната чревна бактериална флора, отделителните функции на жлъчно-чернодробния апарат, червата, бъбреците и кожата. Всички тези процеси са от голямо значение за оздравяването – както и за недопускането на разболяване. И ако при някои тежки болести действително се налага да прибегнем до съвременни медикаменти, при всички други случаи, включително за възстановяване след тежко боледуване и за всякакъв вид профилактика – предимство трябва да бъде дадено на безопасните, естествено регулиращи комплекси.
Цялостният интегрален подход към здравето е една всеобща необходимост и не бива да се счита за лукс. (Бих споделил в тази връзка, че за около 25 години практика в сферата на природната медицина съм получавал по-добри резултати при пациенти с относително ограничен бюджет, но с отговорно отношение към дадените им указания, отколкото когато се разчита само на скъпи лекарства и пасивно провеждани процедури.)
Както за полета на една птица са непременно необходими и двете й криле, така и за правилното функциониране на имунната ни система са необходими две основни групи мерки: по-адекватен начин на живот и масово приложими природни средства.
За първото има написани доста книги и все повече информация в интернет: правилното хранене и дишане, използването на природните фактори (въздух, слънце и вода), физическата култура, масажите, психорегулацията…
Второто „крило” предвижда ползването на разноцветен спектър от природни съставки, които – за разлика от „тежката артилерия” на повечето синтетични лекарства – могат да се използват по-широко и за продължителен срок от време, без неблагоприятни странични въздействия.
Според съвременните научни данни, няма една единствена панацея, включително в сферата на имунорегулиращите билки. Това е сложна система с много подразделения, всяко от които може да има различна нужда от подкрепа и да я получава чрез различни методи и средства.
Оказва се, че ехинацеята, алоето, бъзакът, джинджифилът, чесънът, хрянът, копривата, индийският андрографис, американското пау д`арко, азиатската гъба шийтаке, сибирската гъба чага и т.н. не са взаимнозаменяеми като имуноактивни помощници. Те е важно да бъдат индивидуализирани и подходящо съчетавани или редувани. Има значение и формата, под която се приемат – в сурово състояние, на прах, като сух или течен екстракт – всяка форма си има предимства и недостатъци, с които най-точно може да се съобрази фитотерапевтът.
Същото важи и за макро- и микроелементите, много от които имат пряко отношение към имунните клетки, други ограничават възпалителните и алергични реакции чрез обменно-хормонални механизми и трети, които водят до общо укрепване на различните органи и системи. Специално внимание заслужават (като прием чрез храната и ако е нужно – като добавки) калият, магнезият, цинкът, силицият, сярата, селенът, германият, кобалтът (в състава на вит. В12) и среброто. Минералотерапията, особено с магнезий и сребро, може да се прилага и външно.
Витамините – специално А, В6, С и D – носят със себе си огромна подкрепяща сила за имунната система и целия организъм. В повечето случаи те могат да се получат от цялостни разнообразни растителни продукти (а вит. Д – от слънчевите лъчи). Тъй като липсата на възможност за целогодишно ползване на пресни зеленчуци е по-скоро правило днес, техни суперконцентрати са например водораслите, бирената мая, цветният прашец, изсушените зелени сокове. Когато са необходими и специални добавки, по-добре е това да са индивидуално изработени от специалист индивидуални съчетания, а не стандартни мултивитамини и минерали.
Някои аминокиселини (лизин, аргинин, глутамин, хистидин и др.), както и органични киселини(лимонена, ябълчна, янтърна) доказано подобряват имунните функции и клетъчните обменни процеси. Те се съдържат в натуралните продукти и понякога се предписват също като добавки. Прополисът има антимикробно и имунопревантивно действие. Могат да се включат (предимно външно – за инхалации и разтривки) и цяла поредица от ефективни етерични масла – от бор, хвойна, евкалипт, лавандула, мащерка, майоран, розмарин, чаено дърво и т.н.
Ако все пак са използвани антибиотици или химиотерапевтици, важно е да се възстановят нормалните чревни бактерии чрез прием на пробиотици, поне 2 седмици след края на конвенционалната терапия,заедно с пребиотици (подхранващи полезната флора), от рода на инулина (който се съдържа в корените на редица зеленчукови и билкови растения, особено в земната ябълка и цикорията).
Във всички случаи обаче, отделете повече време за себе си и извикайте на помощ Природата (чрез нейните дарове) и евентуално – точния специалист, за да извлечете най-доброто от вековния опит и съвременната наука. Успех!
Д-р Димитър Пашкулев, www.dpashkulev.info
Източник: Лечебен център Vita Rama