Чан – на китайски думата произлиза от санскритската “дхаяна” (на китайски “чанна”) и означава съзерцание, медитация. От нея води началото си най-масовото направление в китайския будизъм, което на свой ред е положило основите на японския “дзен”. Макар корените на чан да се крият в индийския будизъм, разликата в методите за постигане на целта е доста очевидна. Индийският будизъм се опитва да помага и да разяснява, докато чан се стреми да надмогне ограниченията на интелекта и да накара последователите сами да стигнат до абсолютната истина на просветлението.
- В добрия разговор не всичко бива казано.
- В котела с кипящата вода няма студено място.
- Вдигне ли се една прашинка, в нея се съдържа целият свят.
Разцъфти ли едно цвете, в него се разкрива целият свят. - Гъстата мъгла не скрива благоуханието на цветята.
- Да не вземеш онова, което ти е дадено от Небето, означава да накажеш сам себе си. Да не действаш тогава, когато дойде подходящото време, означава да погубиш сам себе си.
- Да търсиш мъдростта извън себе си е връх на безумието.
- Преследвайки елена, не виждаш планината.
Преследвайки златото, не виждаш хората. - Когато добрият човек проповядва лъжовно учение, то става истинно.
Когато лошият човек проповядва истинно учение, то става лъжливо. - Което е неизразимо в словата, е неуморимо в делата.
- Където свършват пътищата на мисълта, там започни да внимаваш.
Където словата престават да изразяват, там започни да съзерцаваш.
Източник: bg.wikiquote.org