fbpx

30 мисли от Антон Павлович Чехов

30 мисли от Антон Павлович Чехов

  1. У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите.
  2. Трябва да бъдем ясни умствено, чисти нравствено и спретнати физически.
  3. Колкото по-високо стои човек в умственото и нравственото си развитие, толкова е по-свободен и толкова по-голямо удоволствие му доставя животът
  4. Желанието да се служи на общото благо трябва непременно да стане потребност на душата, условие за лично щастие.
  5. Призванието на всеки човек в духовната дейност е постоянно да издирва правдата и смисъла на живота.
  6. Можете да достигнете до убеждения само чрез личен опит и страдания.
  7. Ако искаш да станеш оптимист и да разбереш живота, то престани да вярваш на това, което говорят и пишат, а сам си наблюдавай и вниквай.
  8. Трябва да поставите своя живот в такива условия, че трудът да бъде необходимост. Без труд не може да има чист и радостен живот.
  9. Правдата и красотата винаги са съставлявали главното в човешкия живот и въобще на земята.
  10. На човека са необходими не три аршина земя, не имение, а целият свят, цялата природа, където на воля да може да изяви всички свойства и особености на свободния си дух.
  11. Аз въобще не искам от мен да произлезе нещо особено или да създам нещо велико, но просто ми се иска да живея, да мечтая, да се надявам, да успявам навсякъде… Животът… е кратък и трябва да го живеем по-добре.
  12. Животът, прекаран в безделие, не може да бъде чист.
  13. Човек обича да говори за болестите си, а между другото това е най-безинтересното нещо в неговия живот.
  14. Страшно ми се иска да живея, иска ми се нашият живот да бъде свят, висок и тържествен – като небесният свод. Слънцето не изгрява два пъти през деня и животът не се дава двукратно – хванете се здраво за останките от вашия живот и ги спасете.
  15. Не се успокоявайте, не се приспивайте. Докато сте млади, силни бодри, не преставайте да правите добро.
  16. Вярвам, че нищо не преминава безследно и че всяка най-малка стъпка има значение за сегашния и бъдещия живот.
  17. Възпитаните хора уважават човешката личност и затова са винаги снизходителни, меки, вежливи и отстъпчиви.
  18. Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи.
  19. Умните хора, когато са снизходителни към невежите, са изключително симпатични.
  20. Науката е най-важното, най-прекрасното и нужно в живота на човека, тя винаги е била и ще бъде висше проявление на любовта – само и единствено с нея човек ще победи природата и себе си.
  21. Необходимо е да се стремим всеки да види и да узнае повече, отколкото е видял и узнал баща му и дядо му.
  22. Децата са свети и чисти. Не бива да ги превръщаме в играчка на своето настроение.
  23. Пази се от изискания език. Езикът трябва да е прост и изящен.
  24. Художественото произведение непременно трябва да изразява някаква голяма мисъл. Само това е прекрасно, което е сериозно.
  25. Горите учат човека да разбира прекрасното.
  26. Казват, че философите и истинските мъдреци са равнодушни. Не е вярно – равнодушието е паралич за душата, преждевременен край.
  27. Когато обичаш, откриваш в себе си такова богатство, такава нежност, ласкавост, че дори не ти се вярва, че умееш да обичаш по този начин.
  28. Да отричаш болниците и училищата е по-лесно, отколкото да лекуваш и учиш.
  29. Няма по-сладък покой, от закупения с труд.
  30. Честта не може да се отнеме, но може да се изгуби.

 

 

Антон Павлович Чехов, източник: bg.wikiquote.org