Някой се оплаква от сиромашията. Защо се оплаква? Дотегнала му. Той не знае, че сиромашията е важен процес в природата. Гладен си, значи сиромах си. Сит си, значи богат си. Това е истинският превод на богатството и сиромашията. Защо си сиромах? За да ядеш. Защо си богат? За да престанеш да ядеш. Хората имат криво разбиране за богатството и сиромашията. Според тях богат е онзи, който се облича добре, ползва се от уважението на хората. Това е човешко тълкуване. Външното обличане не носи щастие. И външното събличане също не носи щастие. Ако зимно време си облечен с кожух, добре ще ти бъде; но ако влезеш с кожуха в топла стая, ще бъдеш нещастен. Всяко нещо има значение, когато се приложи на време и на място. (1)
…
При сиромашията човек се качва на най-високия връх на живота, а при богатството слиза в най-дълбоката долина. На най-високия връх е голо, там нищо не расте. В долината пък всичко расте — там се стичат богатствата от всички върхове. Богатството и сиромашията не могат да се примирят, понеже богатият не може да изкачи богатствата си на високия върх, а сиромахът не може да свали сиромашията си в долината. Човек се учи и от сиромашията, и от богатството. Като поседи известно време в долината, богатият казва: «Научих нещо от това състояние, сега ще се кача горе, за да науча нещо друго.» Сиромахът, който е седял известно време на върха, казва: «Сега ще сляза в долината, за да науча нещо ново.» Научно казано, сиромашията е възлизане към върха, а богатството слизане в долината. (2)
…
Думата „сиромах“ е съставена от „сир“, което значи „мъдрец“, и „мах“ — „голям“. Думата „богат“ е съставена от „бо“, което значи „място на Бога“, и „атма“ — „дух“. Следователно богатството е място, отдето Духът изтича. (3)
…
Богатството и бедността са двете лица на една и съща реалност. Бедността е нощ, а богатството — ден. Каквото е отношението между деня и нощта, такова е отношението между бедността и богатството. (4)
…
Често се говори за богатството и за бедността. Естествени процеси ли са те? Богатството и бедността съществуват и в природата. Гладен си — това е бедност; сит си – това е богатство. Гладът подразбира стремеж в човека да се нахрани и задоволи или да стане богат. Колко време продължава това богатство? Четири-пет часа. След това той отново започва да търси нещо, за да задоволи глада си, да стане богат. «Дотегна ми бедността!» В това е красотата на живота. Ти си бодър, енергичен, докато си гладен. Щом се нахраниш, ти ставаш доволен, насищаш се и заспиваш. И животните, като се нахранят, обръщат главата си на една, на друга страна и заспиват. Като се събудят, усещат глад и пак започват да търсят храна. Само богатите и ситите хора могат по всяко време да спят. За да не се атрофира умът им, природата е създала глада, който ги заставя да работят. Гладът изправя един голям недостатък у хората — освобождава ги от мързела. Ако гладът не съществуваше, не зная какъв щеше да бъде светът. Сега всички искат да бъдат богати. Това е невъзможно — богатството е временно състояние на човек, за да си почине. След това той трябва да работи. Значи чрез бедността човек се изправя.
Най-мощното, най-силното в света е бедността. Забележете, бедните са крайно издръжливи, те имат здрави мускули. Богатите са кашкави, те са деликатни и неиздържливи. Никъде не е казано, че богатите ще наследят Царството Божие. Напротив, за бедните е казано това. Туй се отнася до онези бедни, които могат да станат богати, както и за онези богати, които могат да станат бедни. Ако при бедността не можеш да станеш богат, ти не си беден; и ако като богат не можеш да станеш беден, ти не си богат. Ако ти не можеш да сменяш състоянията си, ти не си истински беден, нито истински богат. Бедният се оплаква: «Дотегна ми бедността!» Истинските нещастия, които прекарваме, не идват от бедността, а от богатството. А всички наши прегрешения ние изправяме чрез бедността. Когато бедността дойде при тебе, ти казваш: «Едно време бях жесток, но не трябваше да бъда такъв.» Сега си станал по-мек, по-деликатен, по-внимателен. Работиш да изправиш живота си и да се помириш с бедните. Като богат, ти затваряш касата си, затваряш сърцето си, държиш се важно пред другите и искаш да покажеш, че не си като тях. По какво се различават двама братя, единият от които е богат, а другият беден? (5)
…
Ти си много богат, започваш да се разтоварваш — ще осиромашееш. Сиромашията е необходима — човек ще станеш; докато не осиромашееш, човек не можеш да станеш. Господ казва: „Вземете му всичко — да го огрее Слънцето, да дойде цветът и плодът“. Всички хора искат сега да се освободят от сиромашията. Сиромашията е полюс на богатството. Сиромашия и богатство са като брат и сестра, заедно вървят. И здраве и болест вървят заедно. (6)
…
Богатството винаги отрича сиромашията и сиромашията винаги отрича богатството. (7)
…
Богатството и сиромашията са несъвместими неща. Те не могат да се примирят. (8)
…
Богатият и бедният се различават по следното: богатият има какво да яде, но не знае как да яде; бедният знае как да яде, но няма какво да яде. (9)
…
Богатството не е произволен акт, то е разумен акт в природата. (10)
…
Богатството е на място, когато дава добри плодове. Не се ли използва разумно, тогава за предпочитане е бедността. (11)
…
Богатството не може и не трябва да бъде цел в живота на човека, но и бедността не трябва да му служи за спънка. Зад богатството и зад бедността се крие някакъв минал живот — причината за богатството или за бедността на даден човек ще намерите, като проследите живота на неговите деди и прадеди поне до четири поколения. Ако животът им е бил добър и разумен, богатството се явява като естествено последствие на техния живот. А ако пък не са живели добре, бедността идва като последствие този живот.
Изобщо, дали човек е богат или беден, здрав или болен, добър или лош, умен или не, това са естествени последици на негов минал живот, както и на миналия живот на неговите деди и прадеди. (12)
…
На Земята човек непременно трябва да бъде богат. Къде е тогава злото? Казвате: «Но Христос е казал, че не трябва да бъдем богати!» Казвам: Никъде Христос не е проповядвал бедност. Той е препоръчвал човек да е беден на грехове, но богат на щедрост. На всички е проповядвал Любов богатство. Чудни са хората, когато проповядват някому, че за да влезе в Царството Божие, човек трябва да бъде беден. Не, това е крайно неразбиране! Бедният не може и да припари в Царството Божие — само богатият по Любов, богатият по знания, богатият по постъпки, богатият по Истина може да влезе в Царството Божие. За човешката воля, за човешкия ум и за човешкото сърце се изисква светлина — богатство се изисква от човека!
Теорията, че едни трябва да бъдат богати, а други — бедни, е нещо, което хората сами са създали. Тази теория не е в съгласие с Божия Закон. Ако ние поддържаме становището, че всички неща са създадени от Бога, как тогава може Бог да влезе в противоречие с децата Си, които е създал? Щом всички хора са чада Божии, защо тогава Бог едни от тях ще направи свинари, говедари, слуги, а други ще направи поети, философи, учени, музиканти? Защо едни ще тури в затвора, а други ще остави свободно да се размножават? Това е човешки порядък! (13)
Извадки от беседи от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов).
- СЪБУЖДАНЕ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), т. 1, София 1944, с. 265-266
- ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 355
- ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 350-351
- КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 256
- УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи ХIV серия (1930), София 1949, с. 91 сл.
- БЛАГОСЛОВЕН, Неделни беседи [ХХV серия] (1941-42), Кърджали 1997, с. 29
- ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 350
- ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 350
- НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 288
- ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 127
- НОВАТА МИСЪЛ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 293
- ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 2, София 1938, с. 70 сл.
- ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 124
Източник: www.otizvora.com