Не мислете за бедността, защото тази идея е в състояние да ви разруши. Не мислете за богатството, защото и тази идея може да ви разруши. Не мислете нито за бедността, нито за богатството! Бедността и богатството са две различни състояния: бедният е разтоварено добиче, а богатият е натоварено добиче. (1)
…
Приеме ли човек богатството, трябва да приеме и бедността, приеме ли знанието, трябва да приеме и невежеството, приеме ли доброто, трябва да приеме и злото. Тези неща вървят паралелно. (2)
…
Понякога е добре човек да бъде беден — беден от грехове; и е добре да е богат — богат с добродетели. Бедността учи човека да не греши, а богатството го учи да прави добро. Дали човек е богат или беден, учен или невежа, не е важно. За човека е важно да има висок идеал в живота си, който никога да не се мени. Като следва идеала си, човек трябва да върви напред, да не се връща към своето минало. Ако се страхува, ако лъже и краде, по атавизъм той се връща към миналото, което няма да му допринесе нищо особено. Забравете миналото и вървете напред. (3)
…
И богати, и бедни, всички са недоволни — богатият е недоволен, че няма повече богатство, а бедният, че бедността му е повече, отколкото трябва. Богатият иска повече богатство, а бедният иска по-малко бедност. Така въпросът не се решава — ще бъдеш или богат, или беден. В природата няма среден път. Там, дето злото се прекратява, започва доброто; там, дето доброто се прекратява, започва злото. (4)
…
Щом богатият е недоволен, ще обеднее. Щом бедният е недоволен, той няма да се раздели от бедността. Бедният не трябва да е недоволен от бедността си, а да се радва на нея. Такъв е законът. Строг е законът в природата. Щом стане доволен от бедността си, той ще забогатее. Щом богатият е стиснат, трепеви над богатството си, туй богатство ще му се отнеме. Законът е следният: Силният не трябва да бъде силен за себе си, богатият е изпратен да помага на бедните, добрият е пратен да помага; от него зависи — не насила да го карат, а сам да съзнава къде и как да помогне. (5)
…
Питам: Какво е отношението между богатството и бедността, между здравето и болестта? Трябва да се направи превод: Само гладният може да яде. Ситият никога не яде. Само бедният може да работи. Богатият никога не работи. Как ще разберете това? Вие трябва да имате ясна представа за нещата, трябва да знаете какво е богатство и какво е бедност. Ако мислиш, че си дошъл до края на своето умствено развитие, ако мислиш, че си дошъл до края на своите сили и имаш всичко, може ли да се яви в тебе желание да работиш? Ако мислиш, че имаш всичко, че нищо не те интересува, ти си вече в положението на едно божество, което не се нуждае от нищо. Ако пък мислиш, че нищо нямаш, ти ще бъдеш готов да работиш, ще събираш хората, за да им проповядваш, както правя аз сега. Защо ви говоря? За да изкарам нещо отвън. (6)
…
Не е въпросът нито в голямото богатство, нито в многото знания. Малкото се благославя. Достатъчно е човек да посее едно житно зърно при добри условия и да има търпение, да чака 12 години, за да получи такова изобилие, каквото никога не е очаквал.
Едно житно зърно ще даде 30, 60 и 100 зърна. (7)
…
Колкото повече забогатееш, толкова по-добре ще научиш скръбта — ще имаш и ще загубиш. (8)
…
Някой се оплаква, че получава само три хиляди лева месечна заплата и не може да свърже двата края. Ако ти, който си на действителна служба и получаваш заплата, се оплакваш, какво трябва да прави онзи, който е в запас и без никаква пенсия? Как е възможно ти, който получаваш три хиляди лева месечна заплата, да не можеш да се справиш с положението си, а той, който нищо не получава, се справя с положението си? Всичко зависи от мисълта на човека. Каквото мисли човек, това става. И двамата обаче прекарват живота си и който има, и който няма, по някакъв начин нареждат работите си. (9)
…
Докато е беден, човек е отзивчив, състрадателен към другите. Щом забогатее, той става жесток. Докато е беден, той се вслушва в страданията на хората. Щом забогатее, не се интересува вече от никого. (10)
…
Запитали един ден Сократ: «Защо богатите дават милостиня на бедните, а на философите нищо не дават?» – Сократ отговорил: «Богатите дават милостиня на бедните, защото имат възможност някога да станат бедни. Възможността да станат философи обаче е изключена.» (11)
…
Богатството е слуга на мъдрия човек, а на невежия е господар. Щом се страхуваш от бедността, тя ще ти стане господар. Ако пък се страхуваш от богатството, че го нямаш, или че може да те напусне, значи то ти е господар. В света трябва да имаме само един господар — да те пази Господ от двама господари! (12)
…
Дойде ли бедността на гости в дома ви, не се молете на Бога да ви освободи от нея, а се молете да ви покаже начин, как да я впрегнете на работа. По-добра учителка от бедността няма. Ако човек обаче не знае и езика на богатството, и [езика на] на бедността, те ще му причинят скърби и трудности. Ако гледате на богатството като на механичен процес, вие ще започнете да изнудвате слугите си, вследствие на което те ще ви мразят. Ако и на бедността гледате по същия начин, постоянно ще роптаете и ще се оплаквате. Това е неразбиране на нещата. Дали сте беден или богат, бъдете радостни и благодарете на Бога. (13)
Извадки от беседи от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов).
- ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 5
- КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 92
- ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 2, София 1938, с. 82
- ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 40
- ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 234 сл.
- УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи, ХIV серия (1930), София 1949, с. 220
- ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 370 сл.
- ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 233
- КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи, ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 292
- НОВАТА МИСЪЛ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 174
- ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 128; срв. също: ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи, ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 127
- СЪЗВУЧИЕ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. XVII (1937-38), т. II, Берлин 1994, с. 175
- ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 190
Източник: www.otizvora.com