fbpx

Откъсването на човека от духовния свят като причина за влошаване на здравето

Откъсването на човека от духовния свят като причина за влошаване на здравето

Здравейте драги приятели, радвам се да споделя някои размисли за здравето. Искам да ви предложа едно мисловно пътешествие, в което да разгледаме здравето от един по-особен ъгъл. Ако днес често сме свикнали да вярваме и повтаряме, че здравето се губи, когато е загубена връзката с природата, то сега ви предлагам да отидем в друга гледна точка – свързаността на здравето с духовния свят.

Нека се опитаме да си представим един здрав човек – в тази представа, която изграждаме могат да се добавят най-разнообразни характеристики, но ще ни е много трудно да кажем примерно, че един здрав човек е апатичен към живота или, че е мразещ или коравосърдечен, безмилостен или друго отрицателно качество. Дори и да допуснем, че даден човек може да бъде такъв и едновременно здрав, тогава вероятно ще решим, че това е до време. Все пак дълбоко в себе си знаем, че в едно здраво тяло не може да живее болен дух, понеже ще го разболее. Съвсем вероятно е да допуснем, че дадени отрицателни качества влияят отрицателно на системите в човешкия организъм – било то нервна, кръвоносна, дихателна или друга.

По-трудно ще е да си представим, че зад всеки здравословен проблем стои духовна причина, за това може и да не навлизаме сега в тази посока, а да се върнем към представата за здравия човек – той освен здрав, трябва да притежава и добър характер, да е добър по сърце и душа. В този ред на мисли напълно здрав, в идеалния ред на мисли, може да бъде човек, който има светлина в ума, топлина в сърцето и сила на волята да следва и реализира добрите постъпки, които разума и сърцето му нашепват. Тогава пред нас ще имаме един идеален здрав човек. Може би, в най-съвършената представа, здравият човек трябва да се е изпълнил с всички добродетели и да е разумен, толкова разумен, че добротата му да е очарователна и не основана на наивност, а на една влюбеност в духовния свят, в ангелите и в онези светли предели в нас и около нас, които можем да наречем Небе.

В тази посока на мислене и от тази гледна точка съвсем ясно се очертава и заключението, че за да бъде човек здрав, освен известните здравослвони навици – здравословен дневен режим, здравословно хранене, дишане, излети сред природата, упражнения и умереност следва да се добавят и работа върху развиването на добродетелите, връзката с духовния свят, изправянето на отрицателните черти на характера и приемането на духовна храна (музика, книги, архитектура, други изкуства).

Сега нека се върнем от това мисловно пътешествие в тази посока и да си помислим как може да започнем да прилагаме това, как да извървим по-пълноценно пътя към здравето. Нека тези размишления останат лична работа за всеки, който желае.

Пожелаваме здраве на всички наши близки, приятели, съседи, съграждани и хора, които ще срещнем в живота си! Здравейте всички хора!

 

Калоян Гичев, 16 юли 2015 г., София