Да си веган, това е житейско решение, което може да промени света ни, казва Натали Портман. Повече от 20 години – всъщност от 9-годишна, тя е вегетарианец. През 2009 г. обаче излиза „Да ядеш животни” на Джонатан Сафран Фоер. Това ще покърти известната актриса. Още докато чете книгата, е направила нова крачка. Към веганството.
Повече от пет години след импулсивното си решение актрисата, за която през 90-те се говореше като за дете-чудо на киноиндустрията, е склонна да се обърне назад и да обясни своя ход.
Хората плащат твърде висока цена за това, че отглеждат животни за храна, твърди Натали Портман. Фоер описва в книгата си всичко – разказва например как във въздуха попада прах от фекалиите на животните, това предизвиква сериозни респираторни заболявания; също и проблема с новите бактерии, които възникват като резултат от многото антибиотици, употребявани при отглеждане на животни. Това е и фактическото начало на болести като свински грип, по правило те са неконтролируеми, далеч от логиката и познатите досега заболявания.
Обикновено не се замисляме, че има връзка между храната ни и средата, в която живеем, отбелязва Натали Портман. Разказва, че държала да изчете на глас избрани редове от „Да ядеш животни” на две свои приятелки – едната имала астма, а другата не можела да яде риба от местната река, понеже животновъдите наоколо изпускали отпадъци в нея. Е, и двете, в реда на мислите на Фоър, страдат от безразсъдното отглеждане на животни в наше време.
Храната, продължава Натали, е като огледало на съзнанието ни. При католическото свето причастие яденето и пиенето символизират тялото и кръвта. Еврейският песах пък е съпроводен от солена вода, тя изобразява сълзите, пролети в годините на робство. Американците създават собствен мит за сътворение – на цената на заколването на ритуалното животно за трапезата. Чрез пуйката всъщност разказват историята как първите заселници са научили от местните да обработват земята, а после са им я отнели.
Чрез храната предаваме ценности и на децата си, отбелязва Натали Портмън. Именно затова и е така важно да осмисляме книги като „Да ядеш животни”. Променим ли навреме себе си, то и децата ни ще растат различни.
Натали разказва следната история…
Един от преподавателите по времето на следването й в Харвард (тя има бакалавърска степен по психология) повтарял като мантра това изречение: „Помислете как ще ни запомнят следващите генерации?” Ние например сега се шокираме от женомразство, от расизъм и сексизъм. Поискаме ли да променим нещо, от което да не се срамуваме от тези след нас, това ще бъде промишленото отглеждане на животни. То е догмата, която сами сме си сложили.
Хората, оправдаващи консумацията на месо, пише и в „Да ядеш животни”, обикновено стъпват на принципа „Ние не сме като тях!” Американците например ядат крави, но не консумират кучета. Ние не сме като тях. Индийците пък ядат пилета, но не докосват крави. Това показва колко еднакво мислим и как отказваме да поемем отговорност за действията си.
Е, Натали Портман е направила точно това – огледала се е за следите, които оставя в живота си, за начина, по който ще гледат на нея децата й, внуците й. Хубаво е всеки да си поставя тези въпроси: „Кой съм, ако не съм като тях? С какво съм по-различен?” И усети ли нужда от промяна, да я направи.
Иначе Натали сега е на 33, като храната й е постни супи, леща, много сурово приготвени ястия, също салати, плодове и ядки. През 2011-а, по време на бременността си, консумира и яйца. За това колко сила и красота може да има в нейния начин на живот и хранене, вижте филма „Черният лебед”. Ролята на Портман там й донесе „Оскар”, „Златен глобус” и ред други награди.
Краси Проданов, www.facebook.com/SlncevaHrana