Още в Библията се казва, че Бог дава райската градина на човека, за да я пази и обработва. Стремежът към труд и преобразуване на битието лежи в основата на цялата човешка култура. Няма общество, дори най-примитивно, което да не обработва храната си и да не я превръща в артефакт. В индустриалното общество сме извели този естествен стремеж до неговата абсурдна крайност – често в ежедневието, на масата ни присъстват само полуфабрикати. Не е учудваща и модата, която днес препоръчва дори традиционно ползваните в суров вид плодове и зеленчуци, да се консумират в сготвен вид. Изтъкват се и съответните аргументи: в термично обработената храна редица вещества стават по-достъпни за усвояване и тяхното количество, както и скорост на постъпване в кръвта и тъканите се увеличават. Така например емблематичните за домата полезни съставки като ликопен и бета-каротин (провитамин А) в печените такива се смята, че се усвояват от организма по-добре от суровите. Този факт важи не само за доматите, но също и за морковите, тиквата, кайсиите, сливите и много други. Посочената констатация обаче е само една малка и изолирана част от въпроса за ползите при зеленчуците и плодовете. При термичната обработка на доматите се нарушава целият сложен органичен комплекс, който природата ни предлага в свързан, взаимопотенциращ се и синергичен вид. Губим със сигурност редица термолабилни субстанции, на първо място витамин С и всички ензими – природните смилателни сокове, които живите и сурови храни ни предлагат в процеса на тяхното самосмилане и усвояване. Органичните оксалати, на които доматите са богати, се превръщат в остра и дразнеща лигавицата и тъканите ни оксалова киселина, която на свой ред черпи алкални резерви, преди всичко калций, като също така се натрупва под форма на неразтворими оксалатни кристали и конкременти в бъбреци, пикочен и жлъчен мехур. Изтъкваната като полза повишена усвояемост на вещества далеч не винаги е комплимент. Тя е резултат от деструкцията на тъканта и освобождаването на отделни изолирани вещества. Така например постъпването на прости захари в кръвта при печените домати се ускорява, с което се повишава гликемичният индекс, и в следствие на което тези захари се превръщат в мазнини, запушващи съдовете ни.
Ако искаме да внесем разнообразие в нашата кухня, нека подлагаме доматите на много кратка топлинна обработка, чрез леко запичане за секунди, но без мазнина. Термично обработената мазнина внася едни от най-токсичните и канцерогенни деривати в организма ни. Вместо това ползването на подправки ще подсили желания вкус. Друг вариант за кулинарна обработка е кратката експонация за 1-2 минути на пара. Ако пък искаме да използваме домата като доматен сос, то нека добавяме винаги преснонастъргани или пасирани домати в самия край на термичната обработка на ястието.
Във всички други случаи е за предпочитане да употребяваме доматите в суров, непреработен и жив вид. Ако смятаме, че полезните съставки се усвояват по-добре при добавяне на мазнина, тя нека бъде в интегрален, а не изолиран вид под формата на смляни на паста ядки, авокадо, домашно приготвено песто от предварително обезсолени тъмни, но не черни маслини (последните са химически обработени).
Д-р Гайдурков, georgigaydurkov.wordpress.com