Вярно ли е, че кайсиевите ядки са подходящи в цялостната профилактика на рака и подпомагат терапиите при онкозаболявания? Горчивите опасни ли са?
Кайсиевите ядки са известни със съдържанието си на една конкретна субстанция. Изолирана е през 1950 г. от д-р Ернст Кребс – младши и е наречена лаетрил или амигдалин, също и витамин В17. Отношението на това вещество към рака се свързва със следната теоретична концепция: Молекулата му съдържа единица цианов радикал (цианид), единица бензалдехид и две единици глюкоза. Цианидът и бензалдехидът в комплексни съединения са нискотоксични. Разграждането на молекулата на лаетрила и освобождаването на смъртоносните свободни съединения цианид и бензалдехид става под действието на ензима бета-глюкозидаза, който се намира в 100 пъти по-голяма концентрация в туморните клетки. Това довежда до тяхното унищожаване. Обратно – в здравите клетки, за разлика от туморните, съдържанието на този ензим е минимално, като за сметка на това , там е наличен друг ензим – роданаза, който бързо неутрализира и минималните количества от отделените токсини.
Лаетрилът е подробно изложен в книгата на Едуард Грифин „Свят без рак“. Субстанцията е налична в естествен вид не само в кайсиевите ядки и близките по състав бадеми, но и в редица други семена, плодове и зеленчуци. Основният факт, който се изтъква е, че вит. В17 е наличен почти изцяло само в дивите сортове растения, като техен защитен механизъм против увреди и неприятели. Културните селектирани сортове, с които на практика изцяло се храни съвременния човек, почти изцяло са загубили и не съдържат това вещество в меките си части. Запазило се е е само в известни количества в семената им – предимно кайсии, праскови, сливи, ябълки, дюли. Друг автор – Ричард Мак Карнес е описал интересното наблюдение, че народи, хранещи се с коренно различна храна еднакво не боледуват от рак. Хунзийците, които почти не ядат месо и ескимосите или американските индианци, които в миналото са се хранели изключително с месо, не са познавали рака. Изводът до, който се стига е, че и едните и другите са имали естесвен достъп в храната си на високи количества лаетрил – в дивите плодове и кайсиите, както и в месото на дивите животни, консумиращи треви с изключително високо съдържание на това вещество.
Негорчивите кайсиеви ядки и бадемите съдържат минимални количества от субстанцията и свободната им консумация не е проблем. Горчивите, обаче, ако се ползват, трябва да са строго дозирани. Препоръчва се да се започне с 2-3 горчиви ядки дневно, като всеки ден се увеличават с по една, до достигане на 20 горчиви ядки дневно. Доза по-голяма от тази, може да бъде токсична и изключително опасна.
Каква е ефективността на лаетрила при онкологични заболявания?
В едно официално изследване на Чарлз Моертел, включващо използването на лаетрил при онкоболни предимно в напреднал стадий, не се установява никакво статистически значимо подобрение в състоянието на тези болни. От позицията на моята тридесетгодишна лекарска практика мога да кажа, че употребата на лаетрил в никакъв случай не може да бъде самостоятелна или заместваща терапия при рак. Същото се отнася и за кайсиевите горчиви ядки. Самият откривател на това вещество твърди, че „Ракът е следствие на хроничното нарушение на обмяната на веществата. Това е метаболитна болест. Нито една болест на обмяната на веществата, не е била излекувана или предотвратена с друго, освен с факторите, които имат отношение към храненето на организма.“ Самият витамин В17 природата ни го предлага в контекста на разнообразното хранене, с използването на естествени технологично непреработени храни. Никоя изолирана субстанция или дори отделна храна не може да действа ефективно извън съчетанието си с другите в баланса на цялото. Сладките кайсиеви ядки, бадемите, диворастящите плодове, ядливите кълнове са необходима естествена част от човешкото хранене и е препоръчително редовно да присъстват на нашата трапеза.
Д-р Гайдурков, georgigaydurkov.wordpress.com