Това е откъс от едно от последните интервюта, давани от Майка Тереза. Проведено е от Едуард Дезмънд през 1989 г. за списание „Тайм“, като части от него се появяват за пръв път в списание „Тайм“, а целият текст излиза в Националния католически регистър.
Какво правихте тази сутрин?
Молих се.
Кога започнахте?
В 4:30.
И след молитвата?
Ние се опитваме да се молим по време на работата си, като го правим с Иисус, за Иисус и до Иисус. Това ни помага да вложим цялото си сърце и душа. Умиращите, сакатите, душевноболните, нежеланите, необичаните – всички те са предрешеният Иисус.
Хората Ви познават като религиозен социален работник. Дали те разбират духовната същност на Вашата работа?
Не зная. Но аз им давам шанса да дойдат и да се докоснат до бедните. Всеки човек трябва да преживее това. Толкова много млади хора се отказват от всичко, за да го направят. Това е нещо абсолютно невероятно за света, нали? И все пак е прекрасно. Нашите доброволци се превръщат в различни хора.
Дали фактът, че сте жена прави посланието Ви по-разбираемо?
Никога не съм мислила по този начин.
Но не мислите ли, че светът откликва повече на майката?
Хората се отзовават не заради мен, а заради това, което правим. Преди хората говореха много за бедните, но сега все повече хора говорят с бедните. Това е голямата разлика. Нашата работа допринесе за това. Фактът, че бедните съществуват, стана известен – най-вече за най-бедните от бедните, нежеланите, необичаните и тези, за които никой не се грижи. Преди никой не се интересуваше от хората, живеещи на улицата. Ние се погрижихме за 54 000 души от улиците на Калкута, а около 23 000 умряха в тази една стая (в храма Калигхат Кали).
Защо мислите сте толкова преуспяла?
Иисус е Хлябът на живота за нас. Така ние започваме деня си, с Меса. И приключваме деня с възхвала на светото причастие. Не мисля, че бих могла да върша тази работа дори и една седмица, ако не се молех по 4 часа на ден.
С Вашата скромност, трябва да е нещо изключително да сте двигател на Божията милост в света?
Но това е Негово дело. Мисля, че Господ иска да покаже Своето величие чрез най-нищожното.
Вие сте нищожна?
Сигурна съм в това.
Не усещате да притежавате някакви специални качества?
Не мисля по такъв начин. Аз не си преписвам нищо от работата. Тя е Негово дело. Аз съм като малък молив в Неговите ръце. Това е всичко. Той е този, който мисли. Той е този, който пише. Моливът не прави нищо. Моливът трябва само да позволи да бъде използван. В чисто човешки план, нашата работа не би трябвало да има успех, нали? Това е знак, че всъщност е Негово дело и че Той ни използва като Свои инструменти – всички наши Сестри. Никоя от нас сама по себе си не би могла да направи това. Но вижте какво прави Той!
Какъв е най-големият подарък на Господ към Вас?
Бедните хора.
Как така те са Ваш подарък?
Имам възможността да бъда с Иисус 24 часа на ден.
Тук, в Калкута, направихте ли истинска промяна?
Мисля, че да. Хората са наясно с Неговото присъствие и също много, много, много индуисти споделят това с нас. Те идват и хранят нуждаещите се и се грижат за тях. Сега не може да се види човек да лежи и умира на улицата. Хората по света са осведомени за съществуването на бедните.
Освен, че показахте бедните на света, дадохте ли и някакво напътствие как да се подхожда към тях?
Трябва да ги накарате да се чувстват обичани и желани. Те са Иисус за мен. Вярвам в това много повече, отколкото да правя големи неща за тях.
Какво е най-голямото Ви очакване тук, в Индия?
Да подаря Иисус на всички.
Но Вие не проповядвате в истинския смисъл на думата.
Аз проповядвам чрез моята работа, изпълнена с любов.
Това ли е най-добрият начин?
За нас, да. За някой друг би било нещо друго. Аз проповядвам по начин, по който Господ иска от мен. Иисус каза да отида и да проповядвам на всички нации. Сега сме сред толкова много народи, проповядвайки Евангелието чрез нашите дела на любовта. „Чрез любовта, която храните един към друг, ще разберете, че сте мои последователи.” Това проповядваме и мисля, че е много истинско.
Ваши приятели казват, че сте разочарована, защото Вашата работа не е провокирала повече интерес сред тази велика индийска нация.
Мисионерите не мислят за това. Те искат само да разпространяват Словото Господне. Броят няма нищо общо. Но хората превръщат молитвата в действие, когато идват и помагат на другите. Непрекъснато се присъединяват хора, които хранят и се грижат за толкова много други техни събратя – може да отидете и да се уверите с очите си. Навсякъде хората помагат. Ние не знаем какво ще е бъдещото. Но вратата към Христос е вече отворена. Едва ли ще има големи беседи като тази, но ние не знаем какво се случва в душата на хората.
Какво мислите за Индуизма?
Аз обичам всички религии, но съм най-влюбена в своята. И това не подлежи на обсъждане. Това е, което трябва да покажем на другите. Виждайки какво правя, те осъзнават, че аз съм влюбена в Иисус.
И те също трябва да обичат Иисус?
Естествено, ако искат мир, ако искат радост, нека да намерят Иисус. Ако хората станат по-добри индуисти, по-добри мюсюлмани, по-добри будисти чрез нашите дела на любов, тогава нещо друго ще започне да расте. Те ще се приближават все повече и повече до Господ. Когато са наистина близо, те ще трябва да изберат.
От християнските лидери Вие и Джон Пол II говорихте открито срещу някои западни модели на поведение, срещу материализма и абортите. Колко Ви притесняват тези неща?
Аз винаги казвам едно нещо: ако една майка може да убие собственото си дете, тогава какво би попречило Западът да бъде унищожен? Трудно е да се обясни, но е така.
Когато преди няколко години говорихте в Харвардския университет, Вие казахте, че абортът е голямо зло и хората ви освиркваха. Какво си помислихте, когато хората изразиха негодуванието си?
Аз го предадох на Христос. То е изцяло за него, нали? Оставих Той да каже каквото желае.
Но тези хора, които Ви освиркваха, биха казали, че те просто искат най-доброто за жените?
Така е може би. Но ние трябва да кажем истината.
И тя е?
Ние нямаме право да убиваме. “Не убивай”, гласи една от Божиите заповеди. Тогава трябва ли да убиваме безпомощните, малките? Виждате как се вълнуваме, когато някой хвърля бомба и има толкова много жертви. За възрастните има толкова много емоции в този свят. Но за малките същества в утробата няма дори и един звук. Те дори не могат да избягат. Те са най-бедните сред бедните.
Материализмът на Запад еднакво сериозен проблем ли е?
Не знам. Има толкова много неща, за които да мисля. Моля се много за това, но не съм обсебена от него. Например нашето паство – ние имаме толкова малко, че няма с какво да се разсейваме. Колкото повече имаш, толкова повече си ангажиран и по-малко даваш. Но колкото по- малко имаш, толкова по-свободен си. Бедността за нас е свобода. Тя не е унижение или църковно наказание. Тя е щастлива свобода. Тук няма телевизия, това или онова. Това е единственият вентилатор в цялата къща. Няма значение колко горещо е, той е за гостите, докато ние сме напълно щастливи и без него.
Тогава какво мислите за богатите хора?
Аз намирам богатите за много по-бедни. Понякога те са вътрешно по-самотни. Те никога не са доволни. Винаги се нуждаят от нещо повече. Не казвам, че всички са такива – всеки е различен все пак. Мисля, че тази бедност трудно се превъзмогва. Гладът за любов се утолява много по- трудно от глада за храна.
Кое е най-тъжното място, което сте посещавали?
Не знам. Не мога да си спомня. Тъжно е да виждаш как хората страдат, най-вече разрушените семейства – тези, които не са обичани и не са обгрижвани. Много е тъжно. Винаги тези, които страдат най-много, когато любовта в семейството липсва, са децата. Това е ужасно страдание. Много е трудно, защото не можеш да направиш нищо. Това е най-голямата бедност. Чувстваш се безпомощен. Но ако помогнеш на човек, който умира от глад и го нахраниш, това е достатъчно.
Защо Вашият орден се разрастна толкова бързо?
Когато бях млада и питах хората защо искат да се присъединят към нас, те ми казваха, че искат да живеят живота на молещия се, живот с лишения и живот, в който да служат на най- бедните сред бедните. Едно много богато момиче ми писа и ми каза, че от много време копнее да стане монахиня. Когато се срещнахме, тя каза, че дори всичко да пожертва, не ще е пожертвала нищо. Виждате, това е начинът на мислене на младите днес. Имаме много призвания.
Имаше доста критики относно строгия режим, при който Вие и Вашите сестри живеете.
Ние сами го избрахме. Това е разликата между нас и бедните.
Защото как иначе бихме се приближили до бедните хора? Как бихме били честни с тях, ако водихме различен начин на живот? Ако имахме всичко, което парите могат да осигурят, което светът може да ни даде, тогава каква е нашата връзка с бедните? На какъв език бих разговаряла с тях? Сега, ако хората ми кажат, че тук е много горещо, аз бих ги поканила да дойдат и да видят моята стая.
Толкова ли е горещо наистина?
Дори много по-горещо, защото кухнята е под мен. Един мъж дойде и остана тук като готвач за сиропиталището. Той е бил богат преди, но е станал много беден. Изгубил е всичко. Дойде един ден и ми каза: „Майко Тереза, не мога да ям тази храна.” Казах му: “Аз я ям всеки ден.” Той ме погледна и каза: „Вие я ядете също? Е добре, и аз ще ям.” И си тръгна в пълен мир със себе си. Ако не можех да му кажа тази истина, този човек щеше да остане огорчен. Той никога не би могъл да приеме бедността си. Той никога не би приел да яде тази храна предвид храната, с която е бил свикнал. Това му помогна да прости и да забрави.
Кое е най-щастливото място, на което сте били?
Калигхат. Когато хората умират в покой, с любов към Господ, това е прекрасно нещо. Когато видиш някои от нашите бедни хора щастливи, заедно с техните семейства, това са красиви моменти. Истински бедните знаят какво е радост.
Има хора, които биха казали, че е илюзия да мислиш за бедните като за преливащи от радост и че те трябва да имат домове и да бъдат обгрижвани.
Материалното не е единственото нещо, което събужда радостта. Нещо много по-велико от това е дълбокото чувство на мир в сърцето. Това е същината. Това е главната разлика между богатите и бедните.
Но какво бихте казали за потисканите хора? Тези, с които се злоупотребява?
Винаги ще има такива хора. Затова и ние трябва да споделяме нашата радост от любовта с тях.
Трябва ли Църквата да кара бедните да се радват колкото може повече на Христос?
Вие и аз, ние сме Църквата, нали? Ние трябва да споделяме с хората. Днес страданието го има, защото хората трупат материални богатства без да дават и да споделят. Христос е казал много ясно: “Каквото и да правите, братя мои, правите го на мен. Когато давате чаша вода, давате я на мен. Когато имате малко дете, имате мен.” Съвършено ясно.
Когато говорите с някой политически лидер, който може да направи повече за хората, казвате ли му, че трябва да се справя по-добре?
Не казвам това. Казвам да споделя радостта от любовта с хората. Защото някой политик може би не би могъл да се храни така, както аз се храня. Но той трябва да бъде с ясно съзнание, за да създава уместни правила и регулации, за да помогне на хората.
Моята работа е да съблюдавам честността на политиците, а Вашата е да споделяте радостта от обичането с другите хора.
Точно така. И това е за доброто на хората и за славата Божия. И би било наистина плодотворно. Ето, един човек ми каза, че като давам риба на хората, аз ги разглезвам. „Вие трябва да им дадете въдица, за да хващат рибата”, каза ми той. Тогава аз отвърнах, че моите хора не могат да се държат на краката си дори, камо ли да държат въдица в ръцете си. „Но аз ще им давам риба, за да се нахранят, а когато съберат достатъчно сили, ще ги изпратя при Вас”, му отговорих аз. И допълних: „Тогава Вие ще им дадете въдица, за да ловят сами риба.” Това е красива комбинация, нали?
Феминистките католически монахини понякога казват, че трябва да влагате енергията си в убеждаването на Ватикана да ръкополага жени.
Това не е моя работа.
Какво мислите за феминисткото движение сред монахините на Запад?
Мисля, че трябва да сме по-ангажирани с Господ отколкото с това, по-заети с Христос и възхваляването на Неговата Дума. Каквото жената може да даде, никой мъж не може. Затова Господ ни е създал отделно. Монахини, жени, и жена. Жената е създадена, за да бъде сърцето на семейството, сърцето на любовта. Ако пропуснем това, ние пропускаме всичко. Те дават любовта си в семейството или я показват като се грижат за него, затова са създадени.
Светът иска да знае повече за Вас.
Не, не. Нека оставим хората да дойдат и да се запознаят с бедните. Аз искам те да обичат бедните. Искам да опитат да намерят бедните първо в техните семейства, да донесат мир, радост и любов първо в семействата си.
Веднъж Малкълм Мъгъридж каза, че ако не сте били станали Сестра и ако не сте били намерили Христовата любов, щели сте да бъдете сурова жена. Мислите ли, че е вярно?
Не знам. Нямам време да мисля за тези неща.
Хората, които работят с Вас, казват, че не се отказвате. Винаги ли получавате това, което искате?
Така е. Всичко е в името на Иисус.
Но ако те имат проблем с това?
Един пример – наскоро срещнах човек, който нямаше да ми даде това, което исках. Аз казах: „Бог да те благослови“ и си тръгнах. Той ме извика обратно и ме попита какво бих казала, ако беше ми дал желаното. Аз отвърнах: „Бог да те благослови, с широка усмивка.” Това е всичко. Тогава той ми каза, че ще ми даде въпросното нещо. Ние трябва да живеем чрез простотата на Евангелието.
Вие сте се срещали веднъж с Менгисту Хайле Мариам, лидерът на комунизма в Етиопия и отявлен атеист, от когото много хора се страхуват. Вие го попитахте дали си казва молитвите. Защо рискувахте така?
Той е още едно дете на Господ. Когато отидох в Китай, един от висшите чиновници ме попита: „Какво е комунист за теб?” И аз отговорих: „Дете на Господ.” На следващия ден във вестника пишеше, че Майка Тереза е казала, че комунистите са деца на Господ. Аз бях щастлива, защото след толкова много време името на Господ се появи във вестниците в Китай. Красиво.
Било ли Ви е страх някога?
Не, страх ме е само да не обидя Господ. Всички сме хора, това е нашата слабост, нали? Дяволът би направил всичко, за да ни унищожи, да ни отдалечи от Иисус.
Къде виждате дявола в работата си?
Навсякъде. Когато човек копнее да се приближи до Господ, дяволът го изкушава по пътя, за да потуши желанието му. Грехът е навсякъде, на най-добрите места.
Кой е най-големият Ви страх?
Аз имам Иисус, нямам страхове.
Кое е най-голямото Ви разочарование?
Аз следвам Божията воля, нали така? Когато правиш това, няма разочарования.
Вашата работа и духовен живот по-лесни ли стават с времето?
Да, колкото повече се доближаваме до Иисус, толкова повече сме ангажирани с нашата работа. Защото знаем към кого да я насочим, с кого да я направим и за кого да я извършим. Това е много ясно. Затова и се нуждаем от чисти сърца, за да видим Господ.
Какви са плановете Ви за бъдещето?
Аз мисля само за един ден. Вчерашният вече си е отишъл. Утрешният предстои да дойде. Ние имаме само днес, за да обичаме Иисус.
А бъдещето на ордена?
Това е Негова грижа.
Превод: Евелина Чакърова
Публикувано с разрешението на Българско Вегетарианско Общество.