Има един свят в нас – невидим, реален, споделен.
Пътят към него е красив и величествен.
За да бъде извървян ни е необходима смелост, решителност и устременост.
По пътя цъфтят цветя и добродетели.
Слънцето на живота огрява там.
Реалността на този свят е прекрасна и по-красива от всички гледки.
Този свят е в нас, отвъд несъвършените ни разбирания и заблужденията, които сме изградили.
Ние сме деца на този свят.
Идваме от него и към него отиваме.
Красив и чист, добър за добрите и мирен за миротворците.
Той е свят на разумност, истина, мъдрост и любов.
Канара на нашия живот.
Жива вода за жадните.
Всичко чрез него стана.
Светлината свети в него.
Пътят към него е труден и изисква преданост и постоянство.
В него извори бликат чисти и реки текат красиво.
Сред върхове и небе.
А белите облачета разказват за дома.
И за пътя на светлината.
Която грее и осветява
нашия живот.
В този свят има едно Слънце, което грее в нас.
И радва всички малки скъпоценни стръкчета.
Има един свят в нас – невидим, реален, споделен.
Там – горе в нас.
В небесата ни – над всичко.
Този свят всичко вижда.
Със своите сини истинни очи.
Там живеят в чистота…
… Светли същества.
Има един свят в нас – там горе – невидим, реален, споделен.
Този свят може да бъде съзерцаван.
Този свят може да ни приеме.
Ние сме негови деца.
С нас ще е по стръмните пътеки.
И при кристалните води.
Този свят ни помни.
Дори забравен – ние го помним.
Има един свят в нас – невидим, реален, споделен.
Калоян Гичев, 5 септември 2015 г.