fbpx

Дърво от вечност – фотоизложба на Любомир Розенщайн

Дърво от вечност - фотоизложба на Любомир Розенщайн

“Дърво от вечност” е фотоесе за вековна липа, подслонила при корените си малък параклис. Любомир Розенщайн снима в продължение на няколко години това дърво сутрин и представя сега в мястото за събития, срещи и изложби +това на ул. “Марин Дринов” 30 в София малка част от събраните над хиляда фотографии. Част от тях са направени с камера, а друга – с мобилен телефон и са публикувани на авторските му страници в социалните мрежи.

Любомир РозенщайнЛюбомир Розенщайн ще открие своята изложба на 8 септември в 19.00 ч. с водена от него медитация “Дърво от вечност” за предаване на космическото послание на вековната липа към нас. Неслучайно още в древните митове липата е символ на човешкото сърце. И за да има животът продължение – и ние да сме не само наблюдатели, а участници в неговото вечно движение – тази изложба ще бъде благотворително-залесителна. Приходите от всяка закупена картина ще бъдат изразходвани за малки липички, които ще бъдат засадени в обща инициатива със сайта “Здрав живот” в края на октомври край София, а който иска, освен да разгледа изложбата, може да вземе участие и като доброволец в залесяването.

facebook събитие >>

 

Представяме ви няколко снимки от изложбата:

1000_7

“Ден след ден, докато търсех дървото преди началото на делника, започвах да разбирам, че тази вековна липа се превръща за мен в нещо много повече от красива корона и интересен силует, фотографски обект. Тя ставаше моя мост, средство за общуване с дълбините на земята, където са и нашите корени, и с безкрайния простор на небето, към който, и без да си даваме сметка, всъщност така се стремим… В тишината на изгревите това вековно дърво започваше да ми говори… По-точно – аз започвах да се уча, да свиквам да разкодирам, да разбирам неговите послания. И постепенно осъзнавах, че то е Някой, с когото мога да помълча. Някой, който винаги е там за мен и има на разположение цялото време на вечността. Някой, на когото мога да се опра. Някой, при когото мога да отида без колебание в трудни и неспокойни моменти за да получа утешение, умиротворение – и да се върна към себе си.

dyrvoto1

dyrvoto2

dyrvoto4

Дървото беше мост към вечността; мост, по който да премина във всеки момент, в който съм се загубил – за да вляза във връзка със силата на корена – и на неизкоренимия, неукротимия, неуморимия стремеж към висините. Да намеря пътя обратно към енергийното пространство, където принадлежим като човешки същества – в непостоянното равновесие и непрестанното движение на границата между земята и небето.

dyrvoto6

dyrvoto7

1000_1

1000_3

1000_4

Несмутимото спокойствие, с което дървото посрещаше всяко изпитание на времето – на бурите и сезоните – дори когато губеше от най-здравите си клони от короната, също ме учеше… Наблюдавах и разбирах колко по-слаби оставаме ние, хората, в сравнение с едно такова дърво – дори и да го отсечем – и колко страхливи сме, когато се опитваме да превърнем живота си във вечно заобикаляне на изпитанията или в бягство от мястото си… Всяко докосване до кората на дървото ме изпълваше със силата на тази невъзмутимост и упоритост и усещах, че в безкрайната хармония на мирозданието дървото, година след година, утро след утро, посреща слънцето и слънцето очаква дървото да го посрещне. И тъкмо тази простичка картина е вечността – всичко е там, където трябва да бъде, точно на своето място…”

 

 

1000_5

1000_9

1000_10

facebook събитие >>