Аз съм дошъл до едно заключение: свекървата никаква сол да не туря, зълвата никаква сол да не туря и снахата никаква сол да не туря. Да сварят боба без сол. Като дойде възлюбленият, той да си тури сол колкото иска. Казвам сега, без сол ще готвите. Едно правило: без сол ще приготовляваме. Всичките яденета оставете хората да си ги посоляват. Пригответе ги по всичките правила, но за сол – всеки сам да си туря. После и масло не туряйте на боба. Сипете боба и турете масло – всеки да си тури колкото иска. И пипер не му туряйте, оставете всеки да си тури пипер. Аз съм ял тази попара, благодарение, че обичам лютите работи. По някой път, когато съм се простудявал, ходил съм да ям люто ядене, що съм се изпотявал. Но оздравявам, но то е лекуване. Боба сварете с проста вода, с вода, каквато Бог дал, оставете онзи, който ще яде, сам да си тури сол, пипер, масло, ако искате главата ви да бъде мирна. Доста е да се солим. Сега ние постоянно се солим. Без сол.
. . .
Бих предпочел да ям един боб неосолен, неопиперен, без да му е турено масло, защото бобът сам има достатъчно масло.
Откъси от „Без сол“ – беседа от Учителя, държана на 10 май 1942 г., София – Изгрев.
. . .
Днес има хора, особено вегетарианци, които не употребяват много сол. Някои даже съвсем избягват употребата на сол. Българите обикновено употребяват повече сол. Те съзнателно употребяват повече сол, за да могат по този начин да предизвикат жажда в себе си. Като се яви жажда в тях, те пият повече вода, която е нужна за здравословното им състояние. Водата е проводник на жизнени сили, необходими за организма на човека. Понеже българинът страда от сухота, чрез водата той внася в организма си необходимото количество влага. Да се стреми човек към солено ядене, с цел да предизвика жажда, която да го застави да пие повече вода, това е изкуствен начин за внасяне влага в организъма. Вкусът на яденето, изобщо, не седи в голямото количество сол. Напротив, за предпочитане е да се сложи по-малко сол в яденето, а който се нуждае от повече сол, той сам ще си добавя нужното количество. Водата е носителка на живота, но не и солта.
Откъс от „Дадено по нещо“ – беседа от Учителя, държана на 7 ноември 1928 г., София, Изгрев.
. . .
Сол ще вземете на върха на една игла в микроскопическо количество. Колкото се закачи на върха на иглата, толкова ще сложите в яденето.
Откъс от Енциклопедичен речник по словото на Учителя, издателство Астрала.