fbpx

Разговор с Учителя

Разговор с Учителя

При разговор с Учителя един запита:

– Как може да се оправи светът?

– Докато царува на земята животът на гъсеницата, светът не може да се оправи. Докато всички хора не преминат във фазата на пеперуда, светът не може да се оправи. Гъсеницата се храни с листа и пълзи, а пеперудата лети свободно и се храни с цветен сок. Тя казва: „Аз се отказвам вече да разрушавам”.

Като се научат хората да любят и обичат, ще излязат от света на противоречията. Последните по никой друг начин не могат да се разрешат. Щом не любите и не обичате правилно, ще имате изопачено понятие за света и страданията ще дойдат. Вие не можете да любите, докато не дадете нещо от себе си. Любовта започва с даване, а при обичта ще научите закона на възприемането. Безлюбието е причина на всички болести и на всички страдания в света.

Не можете да живеете, докато не обичате никого. Ако любовта не идва в нас изобилно, не могат да се родят у нас хубавите работи. И благото на цялото човечество зависи от любовта. Хората търсят своето щастие вън от нея. Това е едно погрешно схващане. Хиляди години те търсят щастие и не са го намерили. Защо? Защото пътят на щастието не е там, дето го търсят.

Когато някой ти даде любов, колкото и да е малка, макар и колкото едно житно зърно, приеми я, защото това житно зърно, като го посееш, за 4-5 години може да изпълни цялата земя. Когато обичаш хората, ти поливаш градините им.

Любовта е само един момент. Щом любиш в този момент, ти ще любиш и в следващия. Любов е само тая любов, която никога не престава. И единственото нещо, което не ни ограничава, е любовта. Когато човек наруши божествените закони, тогава идва ограничението.

Ти си поставен в един свят с изобилни блага. Около тебе цветята цъфтят, дърветата дават своите плодове, ветровете духат, слънцето сутрин те огрява и вечер ти казва: „До виждане! Пак ще те посетя”. Всичко това ти идва даром. Ти нищо не си платил за него. И въпреки това ти си недоволен. Кажи си: „Щастлив съм, понеже имам глава. Щастлив съм, понеже имам ръце. Щастлив съм, понеже имам крака!”

– Какви са новите отношения между хората ?

– Срещнете някой човек. Да цените божественото в него. Всякога, когато хората не ценят божественото в нас, ние страдаме.

Като обичате някого, вие виждате душата му. Виждате нещо вътре! А пък като не го обичате, вие виждате външното у него.

Един ден направете опит да се отнесете много добре с когото и да е, и ще видите, че тогава и с вас ще се отнесат много добре. Ако вървите по Божиите пътища, Великата Разумност в света ще ви примири с всичките ви врагове.

Вие имате богатство, но не сте още наследници на него. Не можете да разполагате с него. Когато дойде времето, ще ви кажат: „Елате, това богатство е ваше”. – Скоро ще изтекат тия години. Сега сте на 14 години. Още седем години. След седем години ще бъдете въведени във владение на богатството си и ще разполагате с него. Сегашните страдания са все страдания на деца.

– Колко земни години трябва да се разбират под този цикъл от седем години?

– За най-учените хора той е 10 години. И колкото хората са по-неучени, по-непробудени, толкова този период се продължава. Ако някой е с ума на мравка, той има още много години да чака. Въпросът не е за години. Някой от вас и днес може да се излюпи. Яйцето, ако го оставите само, и за три месеца не може да се излюпи, но ако го оставите под квачката, – за 21 ден ще се излюпи. Та нещата да ги турим под квачката, за да се излюпят!

– Що е квачката?

– Това е Любовта! Тя въвежда човека в реалния свят. И ако човек иска мислите му да бъдат безсмъртни, той трябва да има сърце, свързано с извора на любовта. Тогава у него се събуждат най хубавите, най-възвишените мисли.

Иде духовната пролет! Сега е зима. Като дойде пролетта, всичко ще се оправи. Ледовете и снеговете ще си отидат. В мозъците на хората ще стане такава промяна, че злото не ще може да пребивава там.

Всеки ден работете в духа на великото, което иде на земята. Видите едно наведено цвете, изправете го. Видите една потисната мравка. Избавете я, освободете я. Турете един камък на място. Изчистете един извор. И като направите тия неща, приятно ви е. Има нещо в света толкова велико и хубаво, но хората не го знаят! Нови хора идат сега на земята. Тях наричам братята на любовта.

 

Боян Боев, статия от списание “Житно зърно”, 1942 г.