Изучаването на материалния свят е необходимо. Но това е само външната страна на истината. Можем да вземем за пример дишането. То си има една външна и една вътрешна страна. И който знае само външната страна на дишането, той не може да има ония резултати, които са желателни.
Знае се, че въздухът е съставен от около 79 азот, около 20 кислород, плюс малко водни пари, въгледвуокис и минимални следи от елементите неон, аргон и пр.
Обаче, въздухът е проникнат и от нещо повече. Това е загатнато и в Библията, дето е казано: „Бог вдъхна в ноздрите на човека дихание на живот, и стана човек жива душа” („Битие”, 2, 7). Това е слабо загатване, че чрез дишането човек приема в себе си освен механичната смес на азот и кислород и нещо друго: нещо животворно и духовно.
Нека разгледаме по-подробно тоя въпрос.
Знае се, че етерът прониква между-молекулярното и междуатомното пространство, т.е. пространството, завзето от кой да е предмет, се прониква едновременно и от етера.
Установено е от много изследвания напоследък, че всяко същество изпуска тъй наречените „радиации”: минералът, растението, животното, човекът и пр. Това е установено по съвсем други пътища и от явленията на тъй наречената радиестезия, т.е. явленията с тъй наречената лескова или металическа вилка. По съвсем други методи дойдоха до това заключение и мнозина биолози чрез опити и наблюдения, които ги доведоха до неовитализма.
Всички горни факти са загатване за жизнената сила, която прониква цялата природа и която се нарича още прана. Тая прана прониква въздуха. И при вдишване, ако дишането е правилно, заедно с въздуха се приема в организма и тая прана или жизнена сила.
Но този въпрос си има и трета, по-вътрешна страна.
Първият принцип от седемте основни принципи на окултната наука гласи, че всичко е ум, всичко е дух, че зад всичко видимо материално седи нещо умсътвено, една духовна страна. Този принцип, приложен при изследване на всички области на живота, дава плодотворни резултати. Не може да се разбере вътрешната страна на дишането, ако не се вземе под внимание и този принцип.
Ще си послужим с няколко примери и аналогии, за да направим това по-понятно, по-достъпно за читателя. Знае се, че един радиоапарат може да приема всевъзможни видове радиовълни, които са навсякъде около нас. Хиляди най-разнообразни видове радиовълни проникват пространсътвото около нас и ние можем да ги слушаме, щом поставим съответния възприемателен апарат.
Обаче, от ред изследвания се знае, че и човек, когато мисли, изпуща от себе си по всички посоки радиовълни, които можем да наречем мислителни или по-добре психични радиовълни. В това отношение всеки човешки организъм е жив радиоапарат – възприемателен и предавателен едновременно. От друга страна, установено е с множество научни опити, че мислителните радиовълни, изпратени от едного, могат да се доловят от друг човек. Туй е тъй наречената телепатия.
Но не е човек едничкото същество, което има психичен живот. Има същества по-висши и по-низши от него – на разните стъпала на великата еволюционна стълба. Значи пространството е проникнато от мислите, чувствата и изобщо от психичните преживявания на всички разумни същества: на хората, на по-долните царства и на всички напреднали същества, които съставляват йерархията на разумните сили в природата. Пространството е проникнато и от мисълта на Великата Разумност, която съставлява основите на битието.
И тъй, въздухът може да се разгледа от трояко гледище.
Разгледан по форма, той е механична смес от кислород, азот и пр.
Разгледан по съдържание, той е проникнат от праната или жизнената сила.
Разгледан по смисъл, той е проникнат от психични, разумни сили.
Той преди всичко съдържа ценния кислород, който служи при физиологичния процес на дишането, т.е. за окислението на хемоглобина в червените кръвни телца, които пренасят кислорода до всички тъкани на тялото, дето се извършва окислителният процес или процесът на горенето,
От всичко гореказано следва, че въздухът съдържа и други ценности, които са от голяма важност, както за здравето, тъй и за духовния растеж на човека. Ако ние използуваме въздуха само като смес от кислород и азот и улесним с кислорода окислителния процес в организма, тогаз дишането ще представлява само механичен процес. Но това не е още истинското дишане.
Тогава в какво се състои то?
Нужно е знанието на методите, чрез които дишането да бъде не само механичен процес, но да можем чрез него да използуваме и тия неоценими богатства, които проникват въздуха, а именно праната и психичните енергии.
Този въпрос е обширен, но ние ще споменем и то накратко само за два от основните закони, които лежат в основите на истинското дишане.
За пояснение на първия закон ща приведем за пример евангелския разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя като се доближила и допряла до Христа, последният казал: „Кой се допре до мене, защото сила излезе от мене”. Това е било в момента, когато Христос е бил притиснат от голяма навалица от всички страни. Но само когато тя се допрала до Него, излязла от Него сила и я излекувала. Защо? Защото тя се допрала с вяра, т.е. със съзнание за оная лечебна сила, която притежава Христос.
Тук слабо се докосва един много важен закон, който има всестранно приложение в живота. На мистичен език той се нарича закон на вярата, а изразен на съвременен научен език, той може да се формулира тъй:
За да станеш по-възприемчив към известни енергии в природата, ти трябва да ги държиш в своето съзнание; по този начин ти нагласяваш своя възприемателен апарат спрямо тях и това улеснява тяхното възприемане.
Какво приложение може да има това в дишането?
Ако при дишането съзнаваш, че освен въздуха приемаш и оня животворен елемент, наречен прана, която внася живот, обнова, здраве, сила в целия ти организъм и ония висши психични енергии, които проникват във въздуха, тогава ти улесняваш тяхното възприемане. И тогава това дишане може да внесе в тебе грамадни енергии от неизчерпаемия океан от сили, който те заобикаля: ще внесе в тебе и оня психичен живот, който прониква въздуха. Затова хубаво е през време на дихателни упражнения да концентрираме нашето съзнание върху праната и психичните енергии, които проникват въздуха.
Сега нека кажем няколко думи и за втория закон на дишането.
Учителят казва: „Само оня, който има правата, добрата мисъл, правите, добрите чувства и правите, добрите постъпки, може да приема праната”.
Защо е тая зависимост между правата мисъл и възприемането на праната? За да стане по-достъпен за разбиране вторият закон на дишането, ще си послужим с третия принцип от седемте основни принципи на окултната наука. Този принцип гласи, че всичко е в трептение. Окултната наука казва, че който знае този принцип, той притежава ключа на големи възможности.
Знае се, че радиоапаратът приема тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена, т.е. трябва да го поставим в особено възприемателно състояние спрямо вълните с определена дължина.
Когато човек има прави, добри, възвишени мисли, чувства и постъпки, той се акордира с най-висшите, с най-чистите трептения, които идат към него отвсякъде и ги приема в себе си. А такива трептения имат именно тая божествена жизнена енергия, която прониква всичко и внася живот навсякъде, наречена прана и възвишените мисли и чувства на напредналите същества – Божествената мисъл!
Ето защо, за да акордираме нашия жив радиоапарат при дишане за възприемане на тия неоценими богатства, които проникват въздуха, ние трябва да имаме съзнание, повдигнато към Възвишеното, Чистото, Доброто, Светлината.
Ако човек знае законите на дишането, как то ще го обнови физически и психически !
Петият от седемте основни принципи на окултната наука е принципът на ритъма. Всичко е проникнато от ритъм, всичко в природата е подчинено на закона на периодичността, на ритъма.
И когато човек при дихателните упражнения приложи ритъма, то последният ще го хармонизира с космичния ритъм, и това ще улесни правилното свързване с живата природа и вливането на енергиите от Цялото в него.
Правите, добрите мисли, чувства и постъпки са изявление на Любовта. Виждаме, как в края на краищата любовта е най-важният ключ за свързване с великия неизчерпаем резервоар на сили в природата и тяхното използуване за правилно развитие и обнова.
Виждаме, как окултната наука хвърля светлина върху всички въпроси на живота и как резултатът от нейните изследвания има всестранно практическо приложение в живота.
Боян Боев, откъс от списание “Житно зърно”, книжка 4-5, 1938 г.