Сегашните хора отдават неуспеха си на външните условия. Мнозина мислят, че ако са богати, ще постигнат много неща. Всъщност, богатите хора постигнали ли са всичко? Външният им живот донякъде е уреден, но вътрешният не е. Вътрешните възможности не зависят от външните условия. И бедният, и богатият човек имат своите положителни и отрицателни черти. Богатството и сиромашията са преходни състояния, през които всеки човек минава. Когато влиза в по-висока област на живота, човек трябва да мине през сиромашията, да се откаже от своите стари навици и разбирания. Като осиромашее напълно, той влиза в по-висока област на духовния живот. Щом влезе в новия живот, човек започва да забогатява. Забогатяването показва, че той е минал от неблагоприятни в благоприятни условия на живота.
Забогатяването показва, че на човека са дадени добри условия да работи върху себе си, да се усъвършенства. Щом придобие нещо ново, пак ще го поставят при условия да осиромашее, да се откаже от някои стари навици. След това пак ще забогатее. По този начин човек ще минава от едно състояние в друго и постепенно ще се издига. Който иска да се развива правилно, да върви в Божествения път, непременно ще минава през сиромашията, докато се откаже от всичко старо. И Христос говори за самоотричането. Той съветва хората да внасят съкровищата си там, където не се губят. Какво ще стане с вашия капитал, ако го вложите в някоя несигурна банка? Банката може да фалира и парите ще изчезнат. Най.сигурната банка е Божествената. Как ще занесете парите си в тази банка? Чрез някой беден, но добър човек. Ако имате 1000 лева на разположение, дайте ги на някой беден, който се нуждае от тях. Той ще вземе парите, ще си услужи с тях, ще благодари на Бога, ще благодари и на вас. По този начин той изпраща тия пари в Божествената банка, където нито молец, нито крадец влиза. Да се върнем към основната мисъл на лекцията – за любовта. Който люби, той всичко може да постигне. Каже ли някой,че не може да направи това или онова, той е болен. Само болният не може да работи и се нуждае от чужда помощ. Здравият обаче сам си услужва, а същевременно помага и на ближния си. Който люби, той е здрав човек; който не люби, той е болен.
Следователно, който люби, всякога е готов да услужва и на себе си, и на близките си. Който не люби, той се нуждае от прислужници. Като знаете това, трябва ли да осъждате онзи, който люби? Щом люби, той е здрав човек. Той има сила, енергия в себе си, да помага на близките си – на всички дава по нещо. Болният, обаче, само заповядва. Кое е за предпочитане: да обича човек, или да не обича? За предпочитане е любовта пред безлюбието. Въпреки това, често слушате майката да съветва дъщеря си да се пази от любовта. Тя предпазва дъщеря си от неразбраната любов. Със съвета си тя иска да ѝ каже да не влага всичкия си капитал в банка, на която основите са разколебани. И на вас казвам: Не влагайте всичката си любов, всичкото си сърце в човек, който всеки ден се мени. Утре този човек ще измени на любовта ви и вие ще страдате. Ако искате да вложите нещо в банката на някой човек, вложете само излишното, т.е. част от изобилието си, а не всичкия си капитал. Вложите ли целия си капитал, вие сте пропаднали. Искате ли да не губите нищо, вложете целия си капитал, т.е. ума, сърцето, волята, душата и духа си, в Божествената банка. Вложете капитала си в Бога, т.е. в Любовта.
Откъс от „Четирите полета“ – лекция от Учителя Беинса Дуно, държана на 5 ноември 1930 г., София, Изгрев.