fbpx

Великото семейство – всеки народ може да даде нещо, което никой друг народ не може

Великото семейство - всеки народ може да даде нещо, което никой друг народ не може

Отношенията между органите в един организъм са строго определени. Те зависят от задачата, която даден орган изпълнява в целокупния живот на организма. И в това отношение всеки орган е важен. Защото всеки от тях извършва една работа, която никой друг орган не може да извърши. Без никой орган не може.

Считаха някои органи в организма за излишни, ненужни или за маловажни, но последните открития говорят, че досега за тяхната служба се е знаело малко. Напр. не се знаеше функцията на надбъбречната, на щитовидната, на тимусната жлези и пр., но напоследък се доказа, че те отделят в организма важни хормони, от които зависи правилният развой на другите органи.

От друга страна всеки орган освен общопознатата задача има и други задачи и функции, които до сега не се познаваха. След откритието на хормоните, които много органи изпращат по цялото тяло, това стана до някъде ясно, обаче все още много от функциите и задачите на органите са непознати за ония, които изследват само външната, механичната страна на нещата.

Между органите, освен това, забелязваме взаимно сътрудничество, т.е. работата, която органът върши, е от значение за целия организъм.

Тия два закона – за специфичната задача на всеки орган и за взаимното сътрудничество – важат и за живота на цялото човечество, понеже то представлява в същност също така един велик организъм.

И тогава всеки народ какво ще представлява във великия този организъм? – Един орган! Но както всеки орган има специфична задача, специфична мисия, роля в живота на организма, също така и всеки народ.

Сега функцията, задачата на всеки орган в един обикновен организъм е горе-долу позната. Но съвсем друг е въпросът по отношение задачата на всеки народ в тялото на общочовешкия организъм. Окултната наука може да хвърли светлина върху този въпрос. Тя с помощта на по-дълбоки методи на изследване изучава мястото и ролята на всеки народ в целокупния общочовешки организъм. Алегорично казано, напр., един народ може да играе ролята на “черния дроб” в космичния човек; друг може да представлява “сърцето”, трети – “дихателните органи” и пр.. С тия думи до известна степен, само приблизително се загатва за специфичността на задачата на всеки народ в живота на целокупното човечество. По конкретно този въпрос можем да го поясним по следния начин: Знае се, че един радиоапарат възприема само тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена. Също така и всеки народ е специфичен възприемател и трансформатор на енергиите, които идат от целия видим всемир и от невидимите светове към земята. От друга страна има обмяна външна и вътрешна между всички народи. Тия специални енергии, които всеки народ възприема и трансформира, после се предават чрез обмяна на цялото човечество. И от специфичната роля и мисия на всеки народ в общочовешкия организъм зависи и характерът на даден народ – характерът на неговото творчество и прояви във всички области на живота, характерът на неговите дарби, заложби, дейност и пр. И както всеки орган преуспява до толкоз, до колкото извършва задачата, която му е предназначена, тъй и всеки народ ще преуспява дотолкоз, доколкото действува в съгласие със своето предназначение в целокупния организъм.

Някой може да каже: “Кое дава на всеки народ тая или оная задача, тая или оная роля в общочовешкия организъм?” – Това зависи от специалната структура на даден народ, от неговата възприемчивост към тия или ония космични енергии. Защото човечеството образува една малка брънка от космичния живот. Космични закони играят роля в живота на човечеството. Шпенглер нали изтъкна, че всички важни събития в разните епохи в историята на един народ не са случайни, но всичко това става по едни закони, които са толкоз валидни, колкото законите на физиката и химията. Всички велики събития и творчеството на един народ в разните периоди на живота му не са случайни, но почиват на известни космични закони.

И тъй, да се цени всеки народ! Всеки народ може да даде нещо, което никой друг народ не може да даде! И ценностите, които дава всеки народ, после стават общочовешко достояние, общочовешко постижение!

Това е точно така, както соковете, енергиите, които изработва един орган в организма, после се разпространяват и стават достояние на всички други органи в тялото.

Когато един орган се развива правилно, той дава нещо, но същевременно получава нещо от целия организъм. Корените, клоните, листата, цветовете и пр. на едно растение са в тясна взаимна зависимост. Корените помагат на цялото растение, като изтеглят из земята сурови, необработени материали и ги пращат нагоре към листата. Там те се съединяват със слънчевата енергия и чрез тъй наречената асимилация се образуват обработени органически материали, които после се препращат по цялото тяло. Значи, листата получават нещо от другите части, но и помагат на цялото растение. И благосъстоянието на листата зависи от това на цялото растение.

По същия начин и всички народи са свързани един с друг. И ако върху един народ се упражнява насилие, ако се лиши от свободата да твори и влага общочовешки ценности в живота, то с това страда и цялото човечество. Всички други народи губят нещо ценно. Ето защо свободното творчество на всеки народ е необходимо, за да не се лиши цялото човечество от ценния внос, който едничък само тоя народ може да направи в общочовешката съкровищница на ценности.

Всички народи имат известни хубави черти. Ето защо всеки народ е необходим и ценен за правилния живот на цялото човечество. Защото всеки народ представлява изявление на особено слово на човешкия дух.

Понеже, както казахме, всеки народ има свои хубави черти, то на никой народ не трябва да се гледа извисоко, с пренебрежение и презрение. Всеки народ не трябва да счита другите народи за нещо чуждо или за свои врагове.

От друга страна не трябва да искаме, щото другите народи да бъдат като нашия народ или да вървят по нашите стъпки. Защото именно в това разнообразие има висш смисъл. Трябва да се остави всеки народ свободен да прави това, което природата е вложила в него. Ето защо всеки народ трябва да зачита свободата на всички други народи и да им подпомогне в тяхното проявление. Всеки народ трябва да бъде подпомогнат от всички други народи.

Като части от едно цяло, всяко взаимно съперничество между народите трябва да се замени с принципа на взаимно сътрудничество. Отношенията между им трябва да бъдат както между органите на един организъм.

Учителят казва: “Силен е оня народ, който се реши да изпълнява волята на Бога”. Преведено с други думи, това значи: Силен е онзи народ, която има правилно отношение към цялото! Това е основният закон за преуспяването на народите. Този закон обяснен по-точно значи: всеки народ преуспява, който не върши неправди, насилия, както вътре в своите граници, тъй и спрямо другите народи. А всеки народ, който зачита правата на другите народи, не накърнява свободите им, който им помага и ги подкрепя, той действува в хармония с горния закон и затова ще се разцъфти, ще се благослови и ще прояви великите заложби, вложени в него.

Всеки народ, който нарушава този закон, който потиска другите народи, който върши насилие спрямо тях, той се лъже, че ще благоденствува. Този народ се откъсва от всемирния живот, понеже нарушава отношението към цялото, и затова ще изгуби всички благоприятни условия за растеж, ще загрубее, ще почне да слиза от сцената на живота, ще тури спънка в проявата на народния гений.

Всяка мисъл, чувство, желание и пр. на човека, след като излязат от него, се връщат пак при него и носят своите последствия. Ето защо всички отрицателни, разрушителни мисли, изпращани от някой народ към другите народи, се връщат и разрушават самия този народ. По тая причина народ, който упражнява насилия и неправди, ще изпита ударите им върху самия себе си.

Учителят казва: “Един народ, който вярва във Великото Първично Начало, никой не може да го погълне”. Тия думи могат да се преведат така: един народ, който живее за един велик божествен идеал, който е орган от една велика идея, той не може да загине и не може да бъде погълнат.

Днес, поради материалистичното схващане на живота, разсъждават крайно механически за законите, по които един народ може да се повдигне, по които може да се дойде до разцветът на народния гений, на заложбите на народната душа. Един народ, ограничен със старите идеи и разбирания, никога не може да дойде до истинско величие.

Всъщност, в що се състои силата на един народ? – В културните ценности, които той е създал! Величието на древна Гърция не е ли изразено в Питагор, Сократ, Платон, Аристотел, Есхил, Еврипид, Софокъл, Фидиас, в Илиадата и Одисеята и пр.?

Всичко това са цветът на древногръцката култура. Също така и величието на древноеврейската култура има своя израз в пророците, тия велики души които с чудно прозрение са изявявали вечни истини!

Гореказаното е новата идея, към която отива постепенно човечеството. Тая идея се съзнава днес от по-будните души на всички народи. Но тия идеи вече стават достояние на все по-широки кръгове. И всичко това показва, че иде новият ден в историята на земята – денят на общочовешкото братство, денят на взаимното сътрудничество на всички народи, ден на великото общочовешко семейство.

И тогава тепърва ще има условия за проява на красивото, божественото, което се крие във всички народи. Защото енергията, която сега се пропилява за странични второстепенни цели, ще получи една правилна насока. Тогава ще има условия всеки народ да изяви това, което народният гений е вложил в него.

 

Боян Боев, списание “Житно зърно” 1938 г.