Инициативата „Ако си дал…” променя отношението ни към излишната храна, като нея прави полезна, а нас – по-добри
Идеята се ражда в главата на Стефан Чолаков една вечер – докато почиствал кухнята в своето заведение, изхвърлил няколко непоръчани порции… Тогава, казва, осъзнал, че излишното за едни е животоспасяващо понякога за други. Споделя с приятели, със съседи и доброто начинание наистина се случва. Появява се първият софийски хладилник HELP CORNER – с храна, към която всеки в нужда може да посегне свободно. Инициативата бързо намира приятели и симпатизанти. Самият Стефан ни разказва как…
Хората винаги са готови да помагат
„Ако си дал…” се роди по естествен начин – като изхвърлиш веднъж храна… Докато почиствах кухнята една вечер, няколко порции отидоха на боклука. Повече не го направих, реших, че ще подарявам останалото на хора, които са готови да го изядат. В началото не бях наясно как точно, на какви хора, затова пуснах един статус във фейсбук, че имам храна – и ако има нуждаещи се, да дойдат да хапнат. От една аптека ми изпратиха човек без дом и така започна всичко. Идват пенсионери, хора в нужда, хора в моментно затруднение. Интересно е, че част от тях станаха дарители след това. Хора, които в началото се хранеха тук, сега оставят за други.
Тези, които идват – особено за първи път, се притесняват. Ние обясняваме, че сме поставили хладилника и вътре има храна, която е хубава, годна, но просто е в повече на други.
Инициативите за взаимопомощ
„Ако си дал…” е по-различно от „висящото кафе”, което преди време беше станало популярно. Съмнявам се, че някой гладен има нужда от кафе – то не е животоспасяващо. Човек, който няма пари, се нуждае първо от храна, после и от подслон. Може би тогава хората не са имали нужда от кафе, от нещо такова. А и при „висящото кафе” трябваше да го платиш, за да го оставиш – това създава предпоставки за некоректност. Някой може да даде пари, но друг да не предостави кафето. Тук, при нас нещата не са свързани с лева, със стотинките.
Заведенията изхвърлят много
Огромно количество храна се изхвърля от ресторантите. Много храна! При това хубава и вкусна. Говорим за ястия, които са приготвена от много добри майстори-готвачи в различни заведения. Наистина изключително вкусна! Сега, като започнахме инициативата „Ако си дал…”, много колеги ни носят останалото в техните заведения, от цяла София.
Да помагаш, това е незаконно
Много е трудно да събудиш интерес да се предоставя излишната храна. Няма как хората да са заинтересовани. Правят го на практика извън закона, нелегално. И ние раздаваме храна въпреки закона. Дариш ли нещо у нас, трябва да платиш 20% данък на държавата върху дарението. По-изгодно е да бъде бракувана и изхвърлена храната, отколкото да стигне до нуждаещите се. Излиза, че инициативата ни е нелегална. Това, което правя, е извън закона, защото предпоставките да е легално, са нулеви. Както и предпоставките за бизнес в страната ни. Съответно, има хора, които ровят в кофите въпреки излишъка, защото такива са условията. А условията са създадени от политиците.
Качествената храна е под натиск
Политиката на големите магазини е да се унищожава стоката с изтичащ срок на годност. Има готови да дават фирми, но неофициално. Ще я изхвърлят на боклука – разбирай, в шкафове, които ние ще поставим, и после ще я раздаваме на хората. Храна с един ден оставаща трайност е нормална за консумиране. Най-интересното е, че се изхвърлят качествени храни, защото срокът им на годност е по-ограничен. Храните с химикали и с много консерванти, евтините храни почти не се изхвърлят, защото траят много дълго.
И кривата краставица е сладка
Стандартът за размерите и формата на зеленчуци и плодове е наложен от Европейския съюз. Защо една крива краставица да е по-лоша от правата? Това, което някой не го харесва, е животоспасяващо за друг. В нашия HELP CORNER хладилник в момента има зеленчуци, донесени от човек, който се занимава с доставка на такива неща. Остават му по два-три килограма, които не може да продаде заради формата. Свежи и пресни. Буквално набрани миналата нощ.
Системата ни прави индивидуалисти
Хората винаги са си помагали. Ние сме социални животни. Сега системата ни кара да сме индивидуалисти, да се справяме сами. Забележете, всички реклами са насочени към това да си единак, да вървиш сам напред, да разчиташ на помощ не от другите, ами от банки и кредитори. Но дали това е истинската помощ? Ако си помагаме помежду си, ще живеем по-добре. Така сме съществували вече хиляди години.
Политиците игнорират доброто
Тези, които имат власт, нямат интерес от силно общество. Те ще ме игнорират, ако могат, ще махнат това, което правим. Политиците нямат интерес от това да си взаимодействаме, да се разбираме. Нито един от тях не е заинтересован обществото да е силно. А е хубаво е да разчитаме един на друг. Всеки да разчита на здравото обществото. Ако всичко беше наред с него, нямаше да има 3000 самоубийства на година в България. Дори над 3000… Когато човек падне, ако обществото е здраво, ще се намери някой леко да го повдигне, да го побутне. А ето, дори не се говори за тези самоубийства и те се увеличават.
Идеята се разпространява бързо
Приятели, съседи, колеги пълнят хладилника, водят хора в риск. Тези, които имат нужда, нямат интернет, нямат телевизор, не четат вестници най-често. Организираме и разнос на храна. Всеки, който вземе от хладилника за някой инвалид например, става част от инициативата „Ако си дал…”.
Пред нас е първият, но следващият хладилник е тук, отстрани – той заминава за Пловдив. Над 20 заведения, собственици на магазинчета и хора, които просто имат платено тротоарно право, ще сложат собствени хладилници, ние ще им дадем само лепенките и указанията, че това не е търговски хладилник.
Храната в хладилника е за всички
Питат ме дали това е направено за пенсионерите… Но има млади хора, те губят работата си, стоят един месец вкъщи, започват отново, но до следващия аванс или заплата има петнайсет дена. Съответно, също не могат да си купят храна, имат нужда… „Ако си дал…” е насочена към всички, които имат нужда. Да не говорим, че това поддържа и духа, когато знаеш, че има на кого да разчиташ.
Визията за бъдещето
Иска ми се да има на много места хладилници из кварталите, най-вероятно някоя фондация ще поеме нещата или квартална организация – по кварталите, по комплексите има хора, които се занимават с добри дела. Ще изкарат хладилниците от складовете – всеки от дейните хора с бизнес има склад с разни стари неща, през които е минал. Работя в аванс с тази идея, сега започвам да слагам и фотоволтаици на бедни хора, за да можем да ги спасим от гнета на Енергото… Продължаваме напред.
Банките за храна набират скорост
Предимството на „Ако си дал…” и хладилниците на Стефан е в това, че осигуряват бързо нужната прехрана. Но има и по-дългосрочни инициативи, например тази на Българската хранителна банка. Според статистика, разпространена от тази организация, половината от произведената, годна за консумация и здравословна храна в Европейския съюз се разхищава – в домакинства, супермаркети, ресторанти и по веригата за доставка.
Хранителната банка всъщност цели да я пренасочи. Това, което пречи, анализират още от организацията, са например допълнителните разходи за даряване, докато унищожаването е безплатно. Няма сведения колко храна се губи по този начин у нас. Но все пак добрите неща се случват – за първите четири месеца са събрани 66 тона храна.
Стефан стартира и проект за безимотни
Животът му е като филм – от онези, пред които бандата на Оушън е сякаш събирана в детска градина 🙂 Просто потърсете инфо за него в интернет… Там ще откриете например, че сп. „Таймс” го нарича „най-младия банков обирджия в света”. Историята е от 1997-а и е наистина за… много пари. Истината е, че Стефан Чолаков вижда слабите места на обществената реалия, показва къде е недъгът… Например, зависимостта от монополите. Произвежда сам ток за собствената си къща, дарява остатъка, който не ползва, на съседи. Готов е да стартира проект именно за енергийна независимост на пенсионерите. Някак между другото добавя, че създава селище за безимотни хора – емигранти, бежанци, близо до Дунава. Питаме го за духовния идеал, а той отсича, че човекът е идеалът. Последователи сме не на някое учение, а на себе си. А децата ни – на това, което ние сме създали.
Краси Проданов, www.facebook.com/SlncevaHrana