Учителят Говори – (13) Ядка на Божественото учение

Пи­та­те Ме: “Кое със­та­вя яд­ка­та на уче­ни­е­то?” Ка­зал съм ви и пак ще ви ка­жа:

“Яд­ка на Бо­жес­т­ве­но­то уче­ние е Лю­бов­та, Мъд­рост­та и Ис­ти­на­та”.

Зная, че пак ще Ме по­пи­та­те: “А що са те?”

Слу­шай­те вие, ко­и­то ве­че сте из­вър­ши­ли не­поп­ра­ви­ма­та греш­ка – раз­чу­пи­ли сте че­руп­ка­та на жи­во­та, за да вку­си­те от не­го­ва­та яд­ка. Яд­ка­та, от ко­я­то всич­ки ядат, без да мо­гат ня­ко­га да я изя­дат. Про­дъл­же­те сво­я­та греш­ка – яж­те от яд­ка­та! Но не се спъ­вай­те в че­руп­ки­те! И Аз ви каз­вам: Яж­те от яд­ка­та, опи­тай­те ис­ти­на­та, но не се пре­пъ­вай­те в че­руп­ки­те – не ис­кай­те “до­ка­за­тел­с­т­ва”.

И та­ка, чуй­те от­го­вор на ва­шия въп­рос!

Лю­бов­та е то­ва, без ко­е­то не мо­же да съ­щес­т­ву­ва ни­ка­къв жи­вот.

Мъд­рост­та е то­ва, без ко­е­то ни­как­во дви­же­ние не съ­щес­т­ву­ва.

Ис­ти­на­та е то­ва, без ко­е­то ни­как­ва гра­ни­ца не съ­щес­т­ву­ва.

Лю­бов­та е на­ча­ло на жи­во­та. Ис­ти­на­та е край на жи­во­та. То­ва са два­та пре­де­ла на Ве­ли­ко­то в све­та. То­ва, ко­е­то се дви­жи по сре­да­та и офор­мя не­ща­та, е Мъд­рост­та. Мъд­рост­та не мо­же да ра­бо­ти, ако ня­ма ед­но на­ча­ло и един край. Меж­ду тях ра­бо­ти Мъд­рост­та – в меж­ди­на­та, об­ра­зу­ва­на от на­ча­ло­то и края, – ко­я­то пъл­нят всич­ки веч­нос­ти, без да мо­гат да я из­пъл­нят. В та­зи меж­ди­на се дви­жи Мъд­рост­та и изяс­ня­ва, как­во са Лю­бов­та и Ис­ти­на­та.

Мъд­рост­та го­во­ри:

Аз, ко­я­то се дви­жа меж­ду на­ча­ло­то и края, ви каз­вам:

Лю­бов­та е на­ча­ло на вся­ко би­тие. Ис­ти­на­та е край­ни­ят пре­дел на Би­ти­е­то, вър­хов­на­та му цел.

А зад Ис­ти­на­та? – Зад Ис­ти­на­та ня­ма ни­що. Зад Ис­ти­на­та не мо­же да се оти­де. Вся­ко не­що, ко­е­то е сът­во­ре­но, след ка­то се дви­жи, дви­жи, най-пос­ле ще спре до Ис­ти­на­та. То мо­же да се дви­жи ми­ли­о­ни и ми­ли­а­р­ди го­ди­ни, но ка­то дой­де до Ис­ти­на­та, там ще спре. И то­га­ва ед­но от две­те: или ще се съ­о­б­ра­зи със за­ко­ни­те на Ис­ти­на­та и ще жи­вее спо­ред тях, или ще ста­не на прах и пе­пел.

Ти каз­ваш: “Ка­жи ми Ис­ти­на­та?” Ис­ти­на­та не мо­же да се ка­же. Тя се жи­вее.

Ис­ти­на­та пред­с­тав­ля­ва плод на Це­ло­куп­ния Жи­вот. Тя включ­ва то­ва, в ко­е­то Бог се про­я­вя­ва. Тя включ­ва то­ва, в ко­е­то всич­ки съ­вър­ше­ни съ­щес­т­ва се про­я­вя­ват. Тя включ­ва ця­ла­та веч­ност, ко­я­то е със­та­ве­на от хи­ля­ди и ми­ли­о­ни “веч­нос­ти”. За­що­то има веч­нос­ти, ко­и­то са пре­дел­ни. Има и веч­нос­ти, ко­и­то са без­п­ре­дел­ни.

И та­ка пом­ни:

Ако ти със сво­я­та Лю­бов не мо­жеш да пре­ми­неш от на­ча­ло­то в края и да вле­зеш в Ис­ти­на­та, и ако с тво­я­та ис­ти­на не мо­жеш пак да ми­неш от края в на­ча­ло­то, ти ни­ко­га не ще раз­бе­реш, как­во не­що е жи­во­тът. Ти тряб­ва да свър­жеш на­ча­ло­то и края. Не мо­жеш ли да сто­риш то­ва, ни­що не мо­жеш да нап­ра­виш, ни­то да раз­бе­реш.

А кое мо­же да свър­же на­ча­ло­то и края?

Са­мо Мъд­рост­та.

 

Откъс от книгата: “Учителят Говори”.