Често ми се е внушавало, че книгите трябва да бъдат написани в популярна форма. Аз винаги съм се опълчвал срещу това защото фактът, че моите книги не са популярни е един техен съществен белег: такива трябва да бъдат те. Когато се излее във всевъзможни неясни форми това, което нашата духовнонаучна литература предлага, и след това тези неясни форми се предадат на публиката, защото както се казва те са популярни, от една страна се служи за удобство, а от друга страна ще се причини голяма пакост. Защото винаги, когато се яви стремеж за духовно обогатяване по-лесен начин, без усилие на мисълта се ражда нещо вредно. Работата, която извършваме, когато се стремим да разберем нещо по-трудно разбираемо, написано в трудна форма, това е едно вътрешно трениране, упражнение; а то допринася да си изработим правилно отношение към духовния свят. И така една съществена особеност на нашата литература е тази, че тя дава възможност да се постигне това по най-обхватен начин, а именно: че при възприемането на прочетените неща читателят мисли, поставя в действие своите мисли и създава всичко, което му стои на разположение от неговото предишно четене, с това, което съдържат антропософските книги.
Откъс от „Ясновидската дарба на Сведенборг“ – лекция от Рудолф Щайнер, Дорнах, 10 септември 1915 г.