Говорим ли земно-човешки, ние говорим за необходимост и свобода. Говорим ли небесно-космически, ние говорим за лунното и слънчевото битие.
Нека да потърсим лунното и слънчевото въздействие в плетеницата на нашата съдба. Ние разглеждаме живота на даден човек. Обикновено сме доволни, че само срещаме този човек, защото не наблюдаваме много от живота, а до голяма част го приемаме без да мислим. Но разгледаме ли задълбочено отделния човешки живот, ние виждаме, че когато двама души се срещнат в живота, техните пътища наистина са направлявани по един забележителен начин. Двама души, да речем, единият на двадесет и пет години, другият на двадесет се срещат. Разгледат ли какво са преживели досега, ще им стане напълно ясно, как при двадесетгодишния от единия край на света така са протекли събитията в неговия живот, че са го довели точно там, където да срещне другия човек, идващ от съвсем друг край на света, който също може да погледне своите изминали двадесет и пет години и да види как е бил насочван, за да достигне до тази среща. А какво ли в изграждането на нашата съдба не зависи от това, че хора, които тръгват от две различни точки на света, се срещат заедно като ръководени от една наистина желязна необходимост, която непрекъснато сочи този момент, в който те се срещат. Човек съвсем не поглежда с духовните си очи чудесното, което може да се разкрие в такива разглеждания! Човешкият живот изглежда беден, когато не се разглежда така и той става безкрайно богат, когато се разглежда така. Човек би трябвало да разбере, как относно даден човек, който привидно съвсем случайно е срещнал, когато разгледа начина, по който той се отнася към него, би трябвало да си каже, че го е търсил, търсил го е, откакто се намира в този земен живот; би могло да се каже: – и преди това, – но сега не искам да го разглеждам. Човек може само да предположи, какво би станало, ако той не би се срещнал с този човек, ако през изминалия си земен живот би направил само една крачка встрани и не би стигнал дотам, където се намира сега. Както казах, тези разглеждания не се правят; но човек проявява невероятно високомерие, когато вярва, че това, което той не наблюдава, също и не съществува. То наистина съществува! Започне ли се да се наблюдава, то се разкрива. И има значителна разлика между всичко това, което се е случило, докато двама души се срещнат. Докато те се намерят в земния си живот, те са си въздействали един на друг, но без да са знаели нещо един за друг. И след като вече са се срещнали, те пак си въздействат един на друг, но сега вече се познават. Но тук отново започва нещо извънредно значително…
Разгледа ли се това, което сега описах в светлината на духовната наука, се вижда, че всичко, което се разиграва между двама души, преди да се запознаят в земния си живот, се определя от лунната същност, а всичко, което се разиграва между тях след като са се запознали, се определя от слънчевата същност. Оттам това, което се разиграва между двама души преди те да се запознаят, може да бъде разглеждано само в светлината на желязната необходимост, а това, което се разиграва след като те са се запознали – в светлината на свободата, в светлината на насрещните свободни отношения. Наистина е така, че когато се запознаем с даден човек, в подсъзнанието нашата душа се оглежда назад и напред. Назад в посока на духовната Луна, напред към духовното Слънце. И с това е свързано как всъщност е изтъкана нашата карма, нашата съдба.
Рудолф Щайнер, Събрани съчинения 240.