Учителят Говори – (19) Свещения Огън

В све­та има един све­щен огън, кой­то го­ри с пла­мъ­ка на без­с­мър­ти­е­то. В то­зи све­щен огън древ­ни­те мъд­ре­ци и про­ро­ци са виж­да­ли вър­хов­но­то изяв­ле­ние на Бо­га.

“На­ши­ят Бог е огън по­я­ж­дащ”, се каз­ва в Пи­са­ни­е­то. И на­и­с­ти­на, то­зи огън по­я­ж­да, но как­во? – Смър­т­но­то, тлен­но­то, гре­хов­но­то. Ко­га­то той дейс­т­ва в све­та, ед­ни от хо­ра­та из­га­рят, дру­ги се сто­пя­ват, а тре­ти ожи­вя­ват и въз­к­ръс­ват.

Всич­ки ве­ли­ки, без­с­мър­т­ни ду­ши, ко­га­то из­ли­зат от Бо­га, но­сят то­зи све­щен огън в се­бе си. Къ­де­то и да оти­дат в не­о­бят­на­та Все­ле­на, те ра­бо­тят с не­го. И всич­ки те­зи ду­ши имат са­мо ед­но по­ня­тие за не­го: Све­ще­ни­ят огън е огъ­нят на Лю­бов­та. Лю­бов­та но­си све­ще­ни­ят огън, в кой­то е скрит жи­во­тът.

Ето за­що, къ­де­то го­ри све­ще­ни­ят огън, там се про­я­вя­ва и Лю­бов­та, там се про­я­вя­ва без­с­мър­т­ни­ят жи­вот, там рас­тат и зре­ят пло­до­ве­те на Ду­ха.

То­зи огън из­пъл­ва ця­ло­то прос­т­ран­с­т­во. За­що­то той е, кой­то под­дър­жа жи­во­та. Той го­ри и в чо­ве­ка. И до­ка­то той го­ри, чо­век е здрав, бо­дър и ве­сел. Всич­ко у не­го ста­ва хар­мо­нич­но – и хра­не­не, и кръ­во­о­б­ра­ще­ние, и ди­ша­не. Чув­с­т­ва­та са пра­вил­ни, ми­съл­та е пра­вил­на, пос­тъп­ки­те са пра­вил­ни. Све­ще­ни­ят огън об­ра­зу­ва ед­на при­я­т­на топ­ли­на в чо­ве­ка. Ко­га­то той го­ри, чо­век се чув­с­т­ва доб­ре раз­по­ло­жен. В не­го ца­ру­ва ед­но със­то­я­ние на хар­мо­ния и пъ­лен мир. Из­чез­не ли то­зи мир в ду­ша­та на чо­ве­ка, то­ва по­каз­ва, че той е из­гу­бил све­ще­ния огън и е вля­зъл в обик­но­ве­ния огън. А обик­но­ве­ни­ят огън го­ри и из­га­ря – той об­ра­зу­ва дим, саж­ди, пе­пел. В све­ще­ния огън ня­ма аб­со­лют­но ни­ка­къв дим. Той но­си ед­на при­я­т­на топ­ли­на, от ко­я­то лъ­ха жи­вот. Ето за­що, ко­га­то све­ще­ни­ят огън го­ри в чо­ве­ка, у не­го из­чез­ва вся­ко не­до­вол­с­т­во, съм­не­ние и гнет. Яви ли се най-мал­ко­то не­до­вол­с­т­во и не­раз­по­ло­же­ние в чо­ве­ка, то­ва е ве­че приз­нак, че той е вън от све­ще­ния огън.

В све­ще­ния огън аб­со­лют­но всич­ки мис­ли, чув­с­т­ва и же­ла­ния са хар­мо­нич­ни. Чо­век то­га­ва из­пит­ва оно­ва, ко­е­то се на­ри­ча райс­ко бла­жен­с­т­во.

И дейс­т­ви­тел­но, не­мис­лим е ми­ра у чо­ве­ка без све­ще­ния огън. Не­мис­ли­ма е ра­зум­ност­та у чо­ве­ка без све­ще­ния огън. Не­мис­ли­ми са без не­го Лю­бов­та, вя­ра­та, на­деж­да­та, ми­ло­сър­ди­е­то, кро­тост­та. Не­мис­ли­ма е, с ед­на реч, про­я­ва­та на ко­я­то и да би­ло доб­ро­де­тел без све­ще­ния огън. Всич­ки те­зи доб­ро­де­те­ли рас­тат и се раз­ви­ват при све­ще­ния огън. Без не­го всич­ко прес­та­ва да рас­те.

Ето за­що чо­век не мо­же да жи­вее един до­бър жи­вот, в кой­то доб­ро­де­те­ли­те се про­я­вя­ват, ако в не­го не е за­па­лен све­ще­ни­ят огън. Чо­век ня­ма за­що да па­ли све­ще­ния огън. Той тряб­ва да се на­у­чи са­мо да го под­дър­жа. За­що­то сам по се­бе си то­зи огън ни­ко­га не гас­не. А оно­ва, ко­е­то най-доб­ре под­дър­жа све­ще­ния огън в чо­ве­ка, то е вя­ра­та, то е Лю­бов­та, то е на­деж­да­та, то е зна­ни­е­то, то е мъд­рост­та, то е ис­ти­на­та.

Не­ви­ди­ми­ят свят са­га дейс­т­ва чрез огъ­ня. Той упот­ре­бя­ва огъ­ня ка­то най-мощ­но сред­с­т­во за пре­чис­т­ва­не на чо­ве­ка и Зе­мя­та. И Зе­мя­та ве­че нав­ли­за в ед­на но­ва зо­на, в ко­я­то ма­те­ри­я­та е в дев­с­т­ве­но със­то­я­ние. Тук всич­ки не­ща ще се пре­чис­тят и пре­у­с­т­ро­ят. Огъ­нят, кой­то за­поч­ва ве­че да дейс­т­ва на Зе­мя­та, ще въз­п­ла­ме­ни ма­те­ри­я­та, ще я пре­чис­ти и тран­с­фор­ми­ра, за да ста­не тя год­на да от­го­ва­ря на по-ин­тен­зив­ни­те треп­те­ния на но­вия жи­вот. Всич­ко, ко­е­то ус­тои на мощ­ни­те то­ко­ве на Бо­жес­т­ве­ния огън, ще ос­та­не за жи­вот, а оно­ва, ко­е­то не мо­же да из­дър­жи виб­ра­ци­и­те на та­зи ог­не­на въл­на, ще бъ­де из­х­вър­ле­но ка­то не­нуж­на сгур. За­що­то и в прос­т­ран­с­т­во­то има ка­на­ли, по ко­и­то се из­х­вър­лят не­чис­то­ти­и­те и от­па­дъ­ци­те на жи­во­та. Раз­би­ра се, тем­пе­ра­ту­ра­та на то­зи огън не мо­же да се из­ме­ри с ни­ка­къв уред. Тя е мно­го по-ви­со­ка от тем­пе­ра­ту­ра­та на Слън­це­то.

Са­мо то­зи огън е в със­то­я­ние да пре­чис­ти сър­ца­та и умо­ве­те на хо­ра­та и да под­гот­ви Зе­мя­та за раз­ц­ве­та на ед­на но­ва кул­ту­ра. Са­мо след ка­то Зе­мя­та ми­не през то­зи огън – а то­ва ще трае ве­ко­ве – тя ще нав­ле­зе в ед­на но­ва епо­ха.

Ко­е­то е вяр­но за Зе­мя­та и чо­ве­чес­т­во­то, ка­то ко­лек­тив­но ця­ло, е вяр­но и за от­дел­ния чо­век. Не мо­же да дой­де у не­го но­ви­ят жи­вот, до­ка­то не се за­па­ли в ду­ша­та му све­ще­ни­ят огън. Но плам­не ли у не­го све­ще­ни­ят огън, той ста­ва маг­не­тич­но прив­ле­ка­те­лен за всич­ки и хо­ра­та са го­то­ви да му ус­луж­ват.

Мис­ле­те за све­ще­ния огън, в кой­то Бог се про­я­вя­ва!

Мис­ле­те за све­ще­ния огън, кой­то но­сят всич­ки съ­вър­ше­ни ду­ши, и под­дър­жай­те го!

Под­дър­жай­те го, за­що­то с то­ва ще под­дър­жа­те и жи­во­та си!

_________________________________________________________________________

Откъс от книгата: “Учителят Говори”.